гр.
ЛЕВСКИ, 27.10.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на първи
октомври 2014 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №117 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-Левски е постъпила жалба от Н.П. ***, ЕГН **********,
против наказателно постановление №207/01.04.2013 г. на Началник РУП-Белене.
Жалбоподателят изразява несъгласие с вписаните фактически
констатации в акта и наказателното постановление. Твърди се, че не е нарушил
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и че не се е движил с превишена
скорост, предвид факта, че управлявания от него автомобил не е позволявал това.
Счита, че наказателното постановление не отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като е направено изключително
лаконично описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
Излага доводи, че овластените контролни органи е следвало
да му наложат на местонарушението глоба с фиш на основание чл.39, ал.2 от ЗАНН,
тъй като извършеното съставлява маловажен случай на административно нарушение.
Моли съда на посочените в жалбата основания да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административно-наказателното
производство против Н.П. е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение №207/06.03.2013 г. от компетентно длъжностно лице - М.Б.
- Мл.автоконтрольор при РУП-Белене, за това, че на 06.03.2013 г., в 09:20 часа,
в ***, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген *” с табели с рег. № *,
със скорост 67 км./ч., при максимално допустими 50 км./ч. в населено място,
като автомобилът е сам на пътното платно и се движи в посока от с.Ореш към
с.Деков, а скоростта е установена и фиксирана с Трафик- радар „TR-4D” с фабричен №385/02 г., и е показана
на водача с дата и час.
Посочена
е като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Актът
е връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис. П. не е оспорил вписаните констатации
към момента на съставянето му, вписвайки собственоръчно в него, че няма
възражения.
Въз
основа на така съставения акт, компетентно длъжностно лице - началникът на
РУП-Белене, е издал обжалваното наказателно постановление, с което на П. е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.182, ал.1,
т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон. В наказателното
постановление е отчетена и максимално допустимата грешка на радара от 3 км./ч.,
която е извадена от засечената скорост и отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за превишение на максимално допустимата скорост в населено място с 14
км./ч.
Безспорно
се установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, че на
посочените в акта дата, час и място, жалбоподателят е управлявал моторно
превозно средство с превишена скорост в населено място – с.Деков, обл.Плевен. От
показанията на разпитаните по делото свидетели: М.Б. и И.Д., и двамата
служители при РУП–Белене се установява, че на посочените в акта дата и час, са
засекли от остановъчния пункт в селото, с описаното в акта техническо средство
– радар, скорост от 67 км./ч. на управлявания от П. лек автомобил. Категорични
са, че с техническото средство засичат само автомобили, които се движат сами на
пътното платно, без да има разминаващи се или изпреварващи се такива, което
обстоятелство изрично са отразили и в съставения акт против жалбоподателя. Възпроизведено
е и в обжалваното наказателно постановление и дава основание на съда да приеме,
че се касае за утвърдена практика при изпълнение на служебните задължения от полицейските
служители, именно с цел да не се допуска фиксиране на чужда скорост. Показанията
на разпитаните свидетели съдът кредитира като достоверни, предвид тяхната последователност
и непротиворечивост.
Отразените
констатации в акта и обжалваното наказателно постановление, относно датата и
точния час на извършеното нарушение са напълно идентични с данните от представената
по делото разпечатка за регистрираните нарушения на максимално разрешената
скорост от паметта на използваното техническо средство. Видно от същата е, че
действително на дата 06.03.2013 г., в 09:20 часа е засечена скорост от 67
км./ч., с Трафик-радар „TR-4D” с фабричен №385. При това положение
съдът счита, че техническото средство, с което е извършена проверката отчита точно
данните за дата и час, а жалбоподателят е бил запознат, както с тях, така и с
регистрираната от радара скорост, непосредствено след спирането му. Това
обстоятелство също е изрично отразено в съставения акт на жалбоподателя и в
издаденото, въз основа на него наказателно постановление.
Представени
са писмени доказателства, че към датата на констатиране на нарушението –
06.03.2013 г., използваното от полицейските служители техническо средство е
преминало успешно последваща проверка в оправомощена лаборатория, със срок на
валидност 12 месеца, считано от 20.02.2013 г. до 20.02.2014 г. Горното
обстоятелство дава основание на съда да приеме, че използваното средство за
измерване е било технически изправно.
Жалбоподателят
не ангажира в хода на делото никакви доказателства, че отразената в акта
фактическа обстановка не отговаря на действителната. Изложените в жалбата
голословни възражения, че не е извършил деянието, тъй като управлявания от него
автомобил не позволява развиване на такава скорост, са несъстоятелни. Те
очевидно не почиват на обективните възможности на процесния автомобил, марка „Фолксваген
*”, за който и двамата разпитани свидетели са категорични, че макар и от типа *,
последният може да се движи както със скорост от 67 км./ч., така и с по-висока
от засечената.
Съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушение при съставяне на акта
и издаване на наказателното постановление. И в двата акта подробно е описано нарушението
и обстоятелствата, при което е извършено. Правилно е посочена нарушената
разпоредба от ЗДвП, както и основанието на което е наложено наказание на П..
При
индивидуализиране на наказанието наказващият орган е съобразил, че предвиденото
наказание глоба в санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е в
размер, строго фиксиран от закона. За превишаване на разрешената скорост в
населено място от 11 км./ч. до 20 км./ч., при констатирано в конкретния случай
превишаване с 14 км./ч., и то след приспадане на максимално допустимата грешка
от 3 км./ч., се предвижда наказание глоба в размер на 50 лева, от какъвто вид и
размер е наложеното на жалбоподателя П. административно наказание.
Неоснователно
се явява и направеното от жалбоподателя възражение, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено, въз основа на съставен
му АУАН от овластените контролни органи, които е следвало да му наложат глоба с
фиш. Законодателят действително е предвидил в разпоредбата на чл.39, ал.2 от
ЗАНН само възможност за контролните органи да налагат глоба с фиш за маловажни
случаи на административно нарушение, но не и задължение. Жалбоподателят оспорва
наказателното постановление, поради което неиздаването на фиш в конкретния
случай, не съставлява основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление, въз основа на съставения АУАН против П..
Предвид
изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление и същото следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно
постановление №207/01.04.2013 г. на Началник РУП-Белене, с което на Н.П. ***, ЕГН **********, е наложено на
основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: