Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 27.10.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на първи октомври 2014 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                       Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря Р.П. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №164 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд-Левски е постъпила жалба от Ц.Я. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №085/24.06.2014 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол” – гр.Плевен към ИАРА – гр.София.

            Жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

            Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от жалбоподателя. В хода на съдебното производство навежда няколко възражения, както следва: че не е имало риба в лодката, а такава е установена в мрежите, извадени впоследствие от контролните органи; че мрежите не са негови, а на свидетеля Т., който има разрешително за стопански риболов, а той само го е придружавал; че има пожизнен риболовен билет с решение на ТЕЛК, че са се намирали в залети ями, покрай дигата, а не в коритото на р.Дунав, както и че не е описано точно мястото, където са се намирали, тъй като ХТК e на 10 км. от него.

            На посочените основания, жалбоподателят моли съда да отмени издаденото наказателно постановление.  

Ответната страна по жалбата се представлява в съдебно заседание. След приключване на съдебното следствие излага доводи за правилност на издаденото наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което да го потвърди, като законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 20.05.2014 г., четири длъжностни лица от Отдел „РК”-Плевен, към ИАРА-София, свидетелите: К.Р., А.К., С.К. и П.Б., изпълнявали служебните си задължения на р.Дунав, непосредствено до гр.Белене. Свидетелите Р. и К. се придвижвали със служебен автомобил по дигата, над помпената станция в града, а свидетелите К. и Б. – в лодка на вода. Около 05:00 часа, сутринта, свидетелите Р. и К., забелязали в реката синя на цвят лодка с двама души на борда. Наблюдавали ги в продължение на половин час и видели, че двете лица вадят мрежи от водата. Позвънили на колегите си по вода да отидат с лодката до мястото и да изкарат лицата на брега, за да им бъде извършена проверка за документи, необходими за извършване на стопански риболов.

Свидетелите К. и Б. тръгнали с патрулната лодка от фериботния комплекс на гр.Никопол, по течението на реката в посока гр.Белене. Пристигайки до указаното място, между помпената станция, ХТК и местността „Хисарлъка”, забелязали въпросната лодка, закотвена на вода, между младата аморфа и тополките. Видели във водата няколко риболовни мрежи в работно положение, както и една извадена от водата мрежа, поставена в лодката. Разпоредили на лицата да излязат на брега с лодката, за да им бъде извършена проверка от контролните органи, след което свидетелите К. и Б. лично извадили останалите мрежи от водата. Констатирали, че в една от тях има риба – две платики и едно шаранче, която риба, при излизането си от водата, разпоредили на лицата от лодката да върнат във водата.

Свидетелят Р. установил самоличността на двете лица в лодката. Единият бил жалбоподателят, а другият – свидетелят Т.. В хода на извършената проверка констатирал, че свидетелят Т. имал удостоверение за извършване на стопански риболов, което носел в себе си и представил, докато жалбоподателя не носел такова.

При така направените констатации, свидетелят Р. – на длъжност „Главен инспектор” към Отдел „РК” - Плевен, в присъствието на свидетелите А.К. и С.К., съставил акт за установяване на административно нарушение №А 0017001/20.05.2014 г. против жалбоподателя за това, че на 20.05.2014 г., в 06:15 часа, в гр.Белене, на р.Дунав, между ХТК и Помпена станция, е заварен да извършва стопански риболов с мрежа с око 35 мм., дължина 15 метра, в момента на проверката риболовната мрежа е в работно положение във водата, като лицето не представя риболовен билет.

Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗРА. Отразено е, че с акта са иззети 2 броя платика и 1 брой шаран, около 3 кг., но са пуснати обратно във водата. Посочено е още, че с акта са иззети и риболовни уреди, средства и приспособления, с които е извършено нарушението, а именно: 1 бр. мрежа, с око 35 мм. и дължина 15 метра.

Актът е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис. Последният написал възражение по направените в него констатации, че е пенсионер по болест и няма възможност.            

Въз основа на така съставения акт, началникът на Отдел „РК” – Плевен към ИАРА – София, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.56, ал.1 от ЗРА наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1500 лева и постановил отнемане в полза на държавата на иззетият с акта уред – 1 бр. мрежа, с дължина 15 метра и размер на окото 35 мм., за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА, изразяващо се в извършване на стопански риболов на р.Дунав, без издадено удостоверение за извършване на такъв вид риболов.

Съдът намира, че актът и наказателното постановление са издадени от длъжностни лица, притежаващи необходимата териториална и материална компетентност, съгласно дадените им правомощия с представената по делото Заповед №РД 09-25/21.01.2014 г.

Относно възраженията на жалбоподателя, че е не е посочено точно мястото на извършване на нарушението, изразяващо се в допуснато процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съдът констатира следното:

В акта е описано, че деянието е извършено в гр.Белене, на р.Дунав, между ХТК и Помпена станция. В наказателното постановление, мястото на нарушението е описано по следния начин: на р.Дунав, под ХТК, между защитната дига и Дунава. Така направеното в санкционния акт непълно възпроизвеждане на описаното в акта място на нарушението, съдът отчита като допуснато нарушение на процесуалните правила, което обаче не е съществено, тъй като не е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице до степен, последното да не може да разбере точно къде е извършило вмененото му нарушение. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е извършвал стопански риболов именно в р.Дунав, в залетите ями, покрай дигата, като описаните обекти в двата акта - ХТК, защитна дига, Помпена станция, са разположени на територията на Община - Белене, което Я. не отрича в обясненията си. Горните обстоятелства са от значение за правилно определяне на териториалната и местната компетентност на органа, съставил акта и издал наказателното постановление. В настоящият случай те са издадени от компетентни длъжностни лица, както бе посочено по-горе, тъй като няма никакви съмнения по делото, че деянието е извършено на територията на Плевенска област, която включва и Община – Белене, последната съставляваща територията на съответния отдел - Отдел „Рибарство и контрол”-Плевен към ИАРА-София.

Съдът констатира, че описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Показанията на свидетелите – длъжностни лица при Отдел „РК” – Плевен, са последователни, точни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира с доверие. От тях се установява, че жалбоподателят е извършвал дейност в р.Дунав, изразяваща се в стопански риболов по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в параграф 1, т.28 от ДР на ЗРА, а именно: риболов с мрежи, т.е. с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1 – различни от 3 броя въдици /пръчки/ за риболов, с монтирани на тях до две единични или двойни кукички.

Следователно, за да се определи риболовът като стопански е достатъчно той да се осъществява с уреди, различни от въдици, предназначени за любителски риболов. Настоящият случай е именно такъв. От показанията на свидетелите се установява, че във водите на р.Дунав са били разположени мрежи, поставени преди проверката лично от жалбоподателя и свидетеля Т., а в момента на проверката жалбоподателя е наблюдаван от контролните органи да борави именно с такъв уред, вадейки мрежа от водата. Относно принадлежността на мрежите, свидетелят Т. добросъвестно заявява, че разположените във водата мрежи, извадени впоследствие от контролните органи, включително и вече извадената такава в лодката, са негови и на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията му като непротиворечиви на останалите гласни доказателства по делото, а обясненията на жалбоподателя, че мрежите не са били негови, както и че само е придружавал свидетеля Т., приема за изградена защитна позиция по делото.

Ето защо, съдът намира, че вмененото на Я. деяние е съставомерно по посочения текст от специалния закон. Без значение за състовомерността на деянието е наличието на уловена риба /било в мрежите или в лодката/. В случая не се касае за стопански риболов във втората хипотеза на легалната дефиниция на параграф 1, т.28 от ДР на ЗРА, съгласно която за стопански риболов се счита и тази дейност, при която уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл.24, ал.3 количества. Поради тази причина, съдът намира основното възражение на жалбоподателя, че в лодката не е имало риба, а намерената такава е била в извадените мрежи, които според свидетеля Т., принадлежат и на двамата, за несъстоятелно. Описаното в акта и в наказателното постановление количество риба, намерено в извадените мрежи, служи като доказателство за вида на осъществяваната дейност от жалбоподателя, съобразно използваните от него риболовни уреди – мрежи. В нито един от двата акта не се твърди, че стопанският риболов е осъществен, с цел реализиране на доходи от извършения улов. 

В съставения против жалбоподателят акт е посочено, че същият е извършил нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА, именно защото в качеството си на физическо лице е боравил с разрешен от закона риболовен уред - мрежи в посочения обект - р.Дунав, но без да има издадено разрешение за стопански риболов. Съгласно тази разпоредба, стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми. Санкцията за това нарушение се съдържа в правилно посочената в наказателното постановление разпоредба на чл.56, ал.1 от ЗРА. Последната предвижда административно наказание глоба от 1500 до 3000 лева за всяко лице, което извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл.17 от специалния закон. Жалбоподателят не сочи доказателства, оборващи твърдението в акта и в наказателното постановление, че е извършвал стопански риболов без да има издадено разрешително, поради което съдът намира, че правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност. В този смисъл са несъстоятелни възраженията му, че е трудоустроен с решение на ТЕЛК и има издаден безплатен риболовен билет. Като човек с увреждания, на основание чл.23, ал.2, т.2 от ЗРА, може да му бъде издаден безплатен билет за срока на валидност на документа, удостоверяващ увреждането, но само за осъществяване на любителски, но не и за стопански риболов.

Наложеното административно наказание на жалбоподателя е съобразено по вид и размер с предвиденото в санкционната норма, а доколкото е индивидуализирано в минимално установения размер от 1500 лева, съдът намира, че при определянето му наказващият орган е съобразил императивната разпоредба на чл.27 от ЗАНН, като е отчел превеса на смекчаващите вината и отговорността на Я. обстоятелства.

Жалбоподателят твърди, че с решение на ТЕЛК от 21.02.2013 г. му е определена 77% трудова неработоспособност - пожизнено. Това обстоятелство би могло да бъде оправдание за липса на финансова възможност да заплати предвидените такси за издаване на разрешение за стопански риболов, в какъвто смисъл е направеното от Я. възражение в акта и заявено пред контролните органи в момента на проверката, което обаче не изключва неговата вина. То е отчетено от наказващия орган с налагане на минималното по размер, предвидено в закона административно наказание за съзнателно извършеното нарушение. Поставената диагноза – заболяване на долните крайници, изразяващо се в затрудненото му придвижване, очевидно не е довело до обективна невъзможност Я. да извърши деянието виновно, в какъвто смисъл е направеното възражение от него, но вече в съдебно заседание. От друга страна, опитите на жалбоподателя да се укрие от патрулиращата лодка на контролните органи, между залетите от реката млади аморфки и тополки, чрез закотвяне на лодката на едно място, и с това си поведение да предотврати разкриване на нарушението, авторството и вината си, основателно не е дало основание на наказващият орган да приеме, че извършеното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. 

Предвид всичко изложено по – горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

            Водим от горните мотиви, съдът:

 

                                                                 Р Е Ш И:

 

ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №085/24.06.2014 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол” – гр.Плевен към ИАРА – гр.София, с което на Ц.Я. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.56, ал.1 от ЗРА административно наказание глоба в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.17, ал.1 от ЗРА, и е постановено отнемане в полза на държавата на иззетият уред – 1 бр. мрежа, с дължина 15 метра и размер на окото 35 мм., КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                

  

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: