Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 27.10.2014 г.

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на първи октомври 2014 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                     Съдебни заседатели:

 

при участието на секретаря Р.П. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №173 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Б.С. ***, ЕГН **********, против   електронен фиш за налагане на глоба Серия К, №0702304, издаден от ОД на МВР – Плевен за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.  

            В жалбата се твърди, че издадения електронен фиш е незаконосъобразен, поради липса на задължителни реквизити: не е посочен издателя на властническото волеизявление, липсва подпис и печат, липсва дата на съставяне на електронния фиш.

            Твърди се, че в закона са предвидени три условия, при наличието на които се издава ел.фиш, а именно: нарушението да е заснето със стационарно монтирано техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Счита, че в случая е използвана мобилна система за видеонаблюдение, при която има човешки фактор, поради което не е налице първата кумулативно дадена предпоставка. Оспорва наличието и на втората предпоставка – установяване на административното нарушение да е осъществено в отсъствие на контролен орган. Излага съображения, че при наличието на използвана мобилна система за видеоконтрол и при наличието на контролен орган на мястото на нарушението, не е следвало да се ангажира отговорността му, посредством олекотената процедура на издаване на ел.фиш. Наказанието му е следвало да се наложи по реда на ЗАНН, чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Счита, че горното е ограничило правото му на защита, тъй като го е лишило от възможността да оспори направените констатации в момента на установяването им, както и да подаде възражение по чл.44 от ЗАНН. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г. на ОСК на ВАС, постановено по т.д. №1/2013 г., във връзка с даденото тълкуване на разпоредбите на чл.189, ал.4 и на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че липсва надлежно описание на нарушението, съгласно изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В този смисъл счита, че непосочването в каква посока се е движел автомобила, както и въз основа на какво е било прието, че разрешената за движение скорост е 50 км./ч., не дава възможност да се провери правилно ли е квалифицирано нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и законосъобразно ли е ангажирана отговорността му.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени издадения против него електронен фиш, като незаконосъобразен.

            Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена на 24.06.2014 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок, считано от датата на връчване на електронния фиш – 18.06.2014 г., съгласно представената разписка, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Против жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС, е издаден електронен фиш от ОД на МВР – Плевен, Серия К, №0702304, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това, че на 06.10.2012 г., в 08:21 часа, на ПП-3, с.Българене, с МПС - „Сузуки *”, рег. № *, е извършено нарушение за скорост №201210062245, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №0586. Посочени са разрешената скорост от 50 км./ч., установената скорост от 70 км./ч. и превишаването на разрешената скорост - с 20 км./ч. За извършеното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лева.

Съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

Съдът намира, че е основателно направеното възражение от жалбоподателя, че извършването на административно нарушение по управление на МПС с превишение на разрешената скорост е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол – автоматизирано техническо средство №0586, а не със стационарна камера.

            Съгласно Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г., постановено по т.д. №18/2013 г. на ВАС, в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматично в отсъствие на контролен орган.

В конкретния случай, превишението на разрешената скорост е констатирано с мобилно техническо средство, но не е съставен АУАН, в който да се обективират фактическите констатации на контролния орган, с цел гарантиране правото на защита на наказаното лице към момента на установяване на нарушението.

Налице е и друго нарушение на изискванията на цитираният по-горе текст от закона, изразяващо се в установяване на нарушението в присъствието на контролен орган. Настройването на системата за видеонаблюдение за работа в автоматичен режим означава, че то е било монтирано на лек автомобил, в който се е намирал и контролен орган, т.е. налице е субективен фактор, който изключва приложението на съкратеното производство, уредено в закона. Поради неспазване на процедурата се явяват основателни направените възражения в жалбата, че не се установява извършване на нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно: превишение на скорост в населено място. Липсва пълна информация къде се намира точката от пътя в с.Българене, в кое платно за движение се е намирал засечения автомобил, както и в каква посока се е движил. Тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при осъществения съдебен контрол относно обстоятелството дали мястото на констатиране на нарушението е на територията на населено място или извън него, съответно каква е стойността на разрешената за движение скорост, наличие на пътни знаци, въвеждащи различна от законоустановената скорост на движение и др.

Поради неспазване на процедурата не е категорично установен и авторът на нарушението от контролните органи. Доказателства в тази насока изобщо не са събирани. Освен това на две от снимките въобще липсва заснет автомобил, което отново води на извод за налагане на наказание с електронен фиш, само въз основа на предположения и относно авторството, което е недопустимо.

Жалбоподателят правилно се позовава на цитираното по-горе тълкувателно решение, съгласно което издаването на електронен фиш, в отсъствие на законово предвидените условия в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е лишено от възможността да оспори констатациите, още в момента на тяхното установяване.

Неоснователни са направените в жалбата възражения, че издадения електронен фиш е незаконосъобразен, поради липса на задължителни реквизити: не е посочен издателя на властническото волеизявление, липсва подпис и печат, липсва дата на съставяне на електронния фиш. Съгласно Тълкувателно решение №1/26.02.2014 г., постановено по т.д. №18/2013 г. на ВАС, електронният фиш, съобразно дадената легална дефиниция на това понятие в параграф 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в параграф 6, т.63 от ДР на ЗДвП, като своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Затова се приема, че задължителни реквизити за електронния фиш са само посочените в разпоредбата на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП, поради което в него не следва да се изписва името на издателя и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Предвид всичко изложено по – горе съдът намира, че обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен, като незаконосъобразен. 

Водим от горните мотиви, съдът:

                                                    

 Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на глоба Серия К, №0702304, издаден от ОД на МВР – Плевен за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Б.С. ***, ЕГН **********, е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

      

  

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: