Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 17.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на петнадесети октомври 2014 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №255 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд-Левски е постъпила жалба от П.В. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №14-0241-000211/01.07.2014 г. на Началник Група „ПП” към ОД на МВР-Плевен, РУ-Белене.

Жалбата е бланкетна. Без да се сочат конкретни основания се оспорва законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.А.А. ***, който навежда няколко основания за отмяна на санкционния акт и в двете му части.

На първо място се позовава на максимално допустимата грешка при измерване на скоростта на движение от +/- 1 км./ч. до 100 км./ч. с използваното техническо средство. Счита, че неотчитането й от наказващия орган води на извод, че измерената скорост може да е била 70 км./ч., при което положение следва да намери приложение друга разпоредба от ЗДвП, а не посочената в наказателното постановление.

Излага доводи за неустановеност на точното място, на което се е намирал процесния автомобил в момента на засичането на скоростта му от радара. Позовава се в тази насока на скоростта на движение на жалбоподателя r инерционния момент, времето за задействие и възприятие на сигнала /най-вероятно от радара има предвид защитата/, на предварително зададената му фабрична настройка да засича автомобили на разстояние не по-малко от 300 метра, както и на разстоянието от около 250-270 метра, на което се е намирал патрулния автомобил от табелата за начало на населено място. Счита, че с оглед горните факти, е възможно скоростта на автомобила, управляван от жалбоподателя, да е засечена преди навлизането му в селото.

Защитата не оспорва наказателното постановление в частта, с която на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, изразяващо се в неносене на контролен талон към свидетелство за управление на МПС. Позовава се в тази насока на обстоятелството, че разпитаните по делото свидетели въобще не са коментирали това обстоятелство, не са заявили, че поддържат написаното в акта.

Моли съда на посочените основания да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество, като процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Административно–наказателното производство против П.В., е започнало със съставяне на акт №14-0241-000211/02.06.2014 г. за две констатирани нарушения на ЗДвП, както следва:

1. За това, че на 02.06.2014 г., в 08:15 часа, в с.Бяла вода, ул.”Васил Левски”, посока с.Лозица, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген *” с рег.№ *, със скорост от 71 км./ч. при максимално разрешена 50 км./ч. в населено място. Посочено е, че автомобилът е сам на пътното платно, а скоростта е установена и фиксирана с радар TR4-D с фабричен №385/02 и показана на водача с дата и час.

Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

2. За това, че на същата дата, час и място, водачът не носи контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.

Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Актът е връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис, без възражения относно направените в него констатации. В. се е възползвал от правото си да депозира писмени възражения в тридневен срок пред наказващият орган, в които изразява несъгласие с направената в акта констатации, че е управлявал с превишена скорост в населеното място. Наказващият орган, след възлагане на проверка по направените възражения и запознаване с данните по изготвените докладни записки, стигнал до извода, че съставеният акт против жалбоподателя е законосъобразен и издал обжалваното наказателно постановление, с което му наложил административни наказания, както следва:

1. На основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената максимална скорост за населено място – от 21 км./ч. до 30 км./ч.

2. На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в неносене на контролния талон към свидетелството за управление на МПС.

Съдът намира, че акта и наказателно постановление са издадени от компетентни длъжностни лица. Актосъставителят и наказващият орган, съобразно заеманите длъжности в РУП-Белене – мл.ПИ и Началник Група към ОД на МВР-Плевен, РУ-Белене, са длъжностни лица, на които надлежно са възложени функции по съставяне на АУАН и издаване на наказателни постановления за нарушения на ЗДвП, съобразно приложените два броя заповеди: Заповед №Із-1745/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №785/18.03.2014 г. на ВНД Директор на ОД на МВР-Плевен.

По отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, съдът намира следното:

В акта и в наказателно постановление подробно са описани нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Правилно е приложен материалния закон.

От всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, по безспорен начин се установява, че на посочените в акта дата и час, жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил със скорост от 71 км./ч., при допустима максимална скорост от 50 км./ч. в населено място – в с.Бяла вода, обл.Плевен, движейки се в посока към с.Лозица.

Че скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил е засечена от контролните органи след навлизането му в с.Бяла вода, а не преди табелата, указваща начало на населеното място, се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели – Б. и У.. Двамата свидетели са категорични, че процесния автомобил е засечен от радара при навлизането му в първото кръстовище на селото, при движение по улицата, вписана в акта – ул.”Васил Левски”. Не отричат, че разстоянието между табелата за населено място и първите къщи на селото, където се намира и първото кръстовище, е около 50 метра, както и че патрулния автомобил, по предварително определено от ОД на МВР-Плевен установъчно място, се е намирал на следващото второ кръстовище в селото, отстоящо на около 270 метра от поставената табела за населено място. Техните показания са непротиворечиви относно момента, в който настроеното на единичен режим техническо средство е подало сигнал за скорост на движение от 71 км./ч. на процесния автомобил, а именно, когато е достигнал до първото кръстовище в селото. Няма противоречия в показанията им и относно причините за поведението на водача, изразяващо се във внезапно намаляване скоростта на движение на автомобила. По обективни възприятия на свидетелите, то се дължи на забелязания от В. патрулен автомобил с поставено техническо средство на предния капак и полицейския служител със стоп-палка в ръка. Свидетелите са категорични и за наличието на достатъчно ясна видимост към табелата за населено място, макар мястото около нея да е било обрасло с крайпътна растителност /храсти/. Показанията им в този смисъл дават основание на съда да приеме, че не е имало обективна пречка табелата за начало на населеното място да не бъде възприета от водачите, включително и от жалбоподателя, макар и първите къщи на селото да започват на 50 метра от мястото й.

Няма данни, които да сочат на заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. Показанията им са непротиворечиви, последователни и логични, поради което съдът ги кредитира с доверие. Същевременно, жалбоподателят не сочи доказателства, оборващи направените констатации в акта. При това положение обстоятелството, че използваното техническо средство от контролните органи е било фабрично настроено да засича автомобили на разстояние не по-малко от 300 метра, а установъчното място на патрулния автомобил се е намирало на около 270 метра от табелата за населено място по-скоро навежда на извод, че автомобилът е засечен най-малко на 50 метра след табелата за населено място /на първото кръстовище/, а не на разстояние надвишаващо 270 метра, т.е. 30 метра преди табелата, указваща начало на населеното място, в какъвто смисъл са възраженията на защитата.

Отразените констатации в акта и обжалваното наказателно постановление, относно датата, точния час на извършеното нарушение и засечената скорост, са напълно идентични с данните от представената по делото разпечатка за регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от паметта на използваното техническо средство. Видно от същата е, че действително на дата 02.06.2014 г., в 08:15 часа, е засечена скорост от 71 км./ч. от трафик радар TR-4D с фабричен №431/02. Процесният радар е бил технически изправен към датата на деянието - 02.06.2014 г., което се установява от представения протокол за успешно премината последваща проверка на 07.03.2014 г. със срок на валидност от 12 месеца – до 07.03.2015 г. При това положение, съдът счита, че техническото средство, с което е извършена проверката, отчита точно данните за дата, час и регистрирана скорост, а жалбоподателят е бил запознат с тях, непосредствено след спирането му от контролните органи.

Съдът намира за неоснователно и направеното възражение от защитата, че наказващият орган не е приспаднал максимално допустимата грешка при измерване скоростта на движение от +/- 1 км./ч. до 100 км./ч. с използваното техническо средство. Действително, при измерена скорост от 71 км/ч., превишението над разрешената за населено място скорост на движение от 50 км/ч., е точно 21 км/ч. При елементарно математическо изчисление на допустимата грешка съвсем хипотетично би могло да се приеме, че скоростта на движение на процесния автомобил е можело да бъде минимум 70 км/ч. – т.е. положение, при което превишението попада вече в хипотезата не на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, а на т.2 от същия текст, където се предвижда по-малко по размер наказание глоба. Но при гранични стойности на скоростта, какъвто е настоящия случай, позоваването на допустима грешка с цел изменение на основанието за налагане на наказанието, е недопустимо. Това е така, защото допустимата грешка от +/- 1 км/ч. може както да се извади, така и да се прибави към засечената скорост, като в последния случай би се получила скорост от 72 км/ч. Няма логично обяснение в доводите на защита защо непременно трябва да се възприеме варианта с изваждане на тази стойност, а не с прибавянето й. Максимално допустимата грешка при измерване скоростта на движение от +/- 1 км./ч. до 100 км./ч. е техническа характеристика на средството за измерване на скоростта, като в случая въобще няма данни при конкретното измерване да е допусната такава грешка, и още по-малко, ако е допусната такава: налице ли е основание за изваждане или за прибавяне на 1 км./ч към засечената скорост, т.е. няма данни за такива съмнения, налице са само предположения. Затова не може да се претендира от съда тълкуване на съмнението в полза на жалбоподателя. Не може да се претендира подобно поведение и от наказващия орган, тъй като приспадането на допустимата грешка от реално засечената превишена скорост на движение с техническото средство, би довело до налагане на наказание на друго основание, а това от своя страна съставлява вече съществено процесуално нарушение.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение, предвидено в разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и отговорността му е законосъобразно ангажирана. При индивидуализиране на наказанието за първото му вменено нарушение, административно – наказващият орган е съобразил, че предвидените наказания в санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП са в размер, строго фиксиран от закона. За превишаване на разрешената максимална стойност в населено място от 21 км./ч. включително до 30 км./ч., при констатирано в конкретния случай превишаване с 21 км./ч., в редакцията на закона към датата на деянието /ДВ. бр.68, в сила от 02.08.2013 г./ се предвижда наказание глоба в размер на 100 лева, от какъвто вид и размер е наложеното на жалбоподателя.

Наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение по чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира следното:

Жалбоподателят е санкциониран с глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че към момента на извършената му проверка не е носил, поради което не е и представил на полицейските служители контролния талон към свидетелството си за управление на МПС. В тази му част наказателното постановление не се оспорва от жалбоподателя. Изводите за доказаност на това нарушение се извеждат от направените констатации в съставения акт против В., а не от това дали свидетелите са коментирали това обстоятелство или не са заявили, че поддържат написаното в него, в какъвто смисъл са направените възражения от защитата. Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да навеждат на извод, че е носил на посочената дата контролния талон към свидетелството си за управление на МПС, поради което съдът намира, че презумираната в разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП доказателствената сила на съставения акт не е надлежно оборена нито в административно-наказателното, нито в настоящото съдебно производство и правилно е ангажирана отговорността му.

Наказателното постановление следва да бъде потвърдено и в тази му част, като правилно и законосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №14-0241-000211/01.07.2014 г. на Началник Група „ПП” към ОД на МВР-Плевен, РУ-Белене, с което на П.В. ***, ЕГН **********, с което на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: