Мотиви към Решение №54/06.08.2014 г., постановено по а.н.д. №194/2014 г. по описа на Районен съд – Левски;              

 

В Районен съд – Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на Т.Г. ***, за това, че на 09.07.2014 г., в с.Деков, общ.Белене, придобил и в същото село, и землището на гр.Белене, на околовръстен път, без надлежно разрешително, държал високорискови наркотични вещества, а именно – 0.519 гр. наркотичен коноп /марихуана/ със съдържание на активния наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 11.8%, на стойност 3.114 лева, като случаят е маловажен.

Престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Левски, след приключване на съдебното следствие изразява становище, че от събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Счита, че след като е внесъл в съда предложението за освобождаване на Г. от наказателна отговорност, деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Излага доводи, че според закона държането и придобиването, дори и на най - минимално количество високорискови наркотични вещества е наказуемо, като приемането на противното би довело до промяна във волята на законадателя. На посочените основания моли съда да признае Г. за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложи минималното предвидено в закона административно наказание.  

            Защитата на подсъдимия Т.Г., осъществена чрез упълномощения му защитник – адв.М.С. ***, след приключване на съдебното следствие, моли съда да оправдае подзащитния му като приеме, че деянието, за което му е повдигнато обвинение, представява малозначителен случай по смисъла на чл.9, ал.2 от НК.

Изразява становище, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е обща и се прилага за всички престъпления от особената част на НК при условие, че деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Позовава се на Тълкувателно решение №113/16.12.1982 г. на ОСНК, действащо и към настоящия момент, както и на редица други съдебни решения на ВКС на РБългария в същия смисъл.

Излага доводи, че обществената опасност на деянието и на дееца е толкова незначителна, че на практика липсва значим обществен интерес, оправдаващ използането на наказателната репресия в конкретния случай, поради което и извършеното от Г. следва да бъде квалифицирано като малозначително. В тази насока защитата се позовава на чистото съдебно минало на подсъдимия, включително и липсата на данни за заявителски материали и други висящи дела, което говори за изолирана проява в неговия живот. Позовава се на младата възраст на Г. и факта, че е ученик в гимназия в *, а в свободното си време полага труд, с който подпомага своето семейство. Защитата моли съда да вземе предвид искрено изразеното съжаление от подсъдимия за постъпката си, признанието на вината и оказаното от него съдействие на досъдебното производство, като за показателно в това отношение сочи неоткриването на дактилоскопични следи, които да свържат Г. с предмета на престъплението. Счита, че не е без значение и обстоятелството, че предметът на престъплението е за лична употреба, т.е. вреди само на неговото здраве, както и нищожното количество, съответно и стойност на забраненото вещество.   

В подкрепа на изложените аргументи, защитата цитира непротиворечива съдебна практика при сходни казуси, като изброява относими към настоящия случай редица съдебни решения на въззивни инстанции.

              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Подсъдимият Т.Г. ***, ЕГН **********.

            На 09.07.2014 г., около 20:30 часа, в гр.Белене, подсъдимият се срещнал със свои приятели - свидетелите С.Н., И.П. и П.Д.. Свидетелят П. бил с лекия автомобил на баща си – „Фолксваген *” с рег. № *, с който решили да се повозят. Минавайки през с.Деков, обл.Плевен, подсъдимият попитал приятелите си дали искат да опитат да пушат марихуана. Те се съгласили и събрали пари. Г. закупил от * марихуана, която поставил в кибритена кутийка и държал в себе си. С лекия автомобил се придвижили до околовръсния път, в землището на гр.Белене, където спрели и излезли от автомобила. Г. извадил една цигара с марихуана, запалил я и двамата със свидетеля Н. я изпушили. Водачът на автомобила – свидетеля П. и неговата приятелка – свидетелката Д., отказали да пушат от цигарата.

Около 23:40 часа, непосредствено до тях спрял служебен автомобил на РУП – Белене - „Опел Астра” с рег. № 5426 ВК, в който пътували полицейските служители И.Д. и И.Б.. Забелязвайки патрулния автомобил, подсъдимият се уплашил и изхвърлил настрани кибритената кутийка с марихуаната, след което четиримата влезли в автомобила. Свидетелят Д. слязъл от патрулния автомобил и се приближил до паркирания лек автомобил „Фолксваген *”, представил се на намиращите се в него четири лица и поискал документите им за самоличност. Свидетелят Д. разпознал на мястото на водача И.П., до него на предната седалка - приятелката му, а на задната седалка – подсъдимият Г. и С.Н.. Забелязал, че четиримата младежи били видимо притеснени. От автомобила се усещала странна миризма. Свидетелят Д. осветил с прожектор вътрешната му част и видял, че между Г. и Н. имало много хартия и две капачки от бурканче. Разпоредил на двамата да слязат без да пипат нищо. Осветил с прожектора около паркирания автомобил и забелязал до задната му дясна врата, на асвалтовия път, стандартна кибритена кутия с надпис „ZEBRA”. Отворил я и видял в нея суха зелена тревиста маса, наподобяваща марихуана. Подсъдимият обяснил на полицейския служител, че тревата се е намирала в него, но като видял патрулния автомобил се уплашил и я изхвърлил.

Свидетелят Д. докладвал за случая в ОДЧ при РУП – Белене. Своевременно бил извършен оглед на местопроизшествие, при който била иззета кибритената кутия със сухата зелена тревиста маса, поставена в полиетиленово затварящо се пликче, последното поставено в хартиен плик, запечатан с печат №235 – РДВР – Плевен. По случая било образувано бързо досъдебно производство.      

В хода на разследването, по отношение на намереното и иззето количество тревиста маса била назначена съдебно – физикохимична експертиза, която дала заключение, че представената за изследване тревиста маса се определя, като коноп /марихуана/, който подлежи на контрол, съгласно Единната конвенция по упойващите вещества на ООН от 1961 г., изменена с Протокол от 1972 г., ратифицирана от РБългария и от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, и е в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”. Съгласно заключението, концентрацията на активния действащ компонент тетрахидроканабинол в растителната маса е 11.8%, а нетото й тегло е 0.519 грама, от което било изразходено в хода на изследването количество от 0.100 грама, с остатък 0.419 грама. С протокол е оценено установеното количество коноп /марихуана/ на стойност 3.114 лева.

По отношение на иззетата кибритена кутия с надпис „ZEBRA” била назначена дактилоскопна експертиза, която дала заключение, че по представения обект за изследване има наличие на дактилоскопни следи, но те не са годни за идентификация.

Вследствие на така събраните доказателства в хода на досъдебното производство, с постановление на разследващ полицай при РУП – Белене от 16.07.2014 г., Г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК.

Съдът намира, че РП – Левски не е преценила правилно конкретната обществена опасност на извършеното деяние и на дееца, с оглед квалификацията на извършеното като престъпление. Вярно е, че с разпоредбата на чл.354а от НК се защитават важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите и преди всичко на младите хора, които преимуществено консумират наркотични вещества, последното обусловило и криминализирането на придобиването и държането на наркотични вещества без надлежно разрешение, дори когато деянието представлява маловажен случай. Но и маловажните случаи на престъпления от този вид също следва да имат определена степен на обществена опасност, която да прави оправдано третирането им като престъпления и използването на средствата на наказателната принуда спрямо техните извършители. В този смисъл са основателни изложените аргументи от защитата, че разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е обща, и като такава се прилага за всички престъпления от особената част на НК. Съгласно Тълкувателно решение №113/16.12.1982 г. на ОСНК, действащо към настоящия момент, условие за приложението й е деянието, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

В конкретния случай съдът намира, че деянието извършено от подсъдимия Г., макар и формално да осъществява признаците на престъпление по чл.354а, ал.5 от НК, се явява малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като неговата обществена опасност е явно незначителна. Следователно не е престъпление.  

От събраните по делото доказателства, при безспорно установената на досъдебното производство фактическа обстановка, която съдът изцяло възприема се установява, че Г. не представлява личност с висока степен на обществена опасност. В този смисъл са основателни изложените аргументи от защитата относно наличието на непротиворечива съдебна практика при сходни казуси. Г. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Тези добри характеристични данни за личността му, наред с младата му възраст, липсата на данни по делото да е пристрастен и липсата на други асоциални прояви, обусловени от употребата на наркотични вещества, дават основание на съда да приеме, че се касае за една инцидентна и импулсивна проява в поведението му, при неправилно оценяване характера, значението и последиците на извършеното деяние. Безспорно и по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства се установява, че наркотичното вещество е било предназначено единствено за лична употреба, и в този смисъл употребата му вреди само на здравето на подсъдимия. В подкрепа на извода за еднократност и спонтаност на извършеното от Г. са подробните и непротиворечиви показания на свидетелите Н. и П.. Последните кореспондират на добросъвестно дадените обяснения от подсъдимия, които съдът приема за достоверни. Че Г. не представлява личност с висока степен на обществена опасност говори и факта, че същият е ученик в *, а в свободното си време полага труд в *, с който подпомага своите родители. Не без значение са признанието на вината от подсъдимия, искрено изразеното съжаление за извършеното, както и оказаното от него съдействие на досъдебното производство.  

Наред с изложените обстоятелства, касаещи личността на дееца, са налице и други обстоятелства, които правят обществената опасност и на извършеното деяние изключително ниска спрямо останалите случаи от същия вид. Касае се за придобиване и държане на незначително количество наркотичното вещество по вид - коноп /марихуана/ - само половин грам. Изключително ниска е и стойността му - 3.11 лева.

И тъй като и тези обстоятелства, наред с личността на дееца, несъмнено обуславят малозначителност на деянието, поради което същото не е престъпно, съдът е признал подсъдимия Т.Г. за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, т.1 от НК, и на основание чл.378, ал.4, т.2, във вр. с чл.304, предл.4 от НПК, във вр. с чл.9, ал.2 от НК го е оправдал.

При този изход на делото, независимо от оправдаването на подсъдимия и на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК, съдът е постановил отнемане в полза на държавата на остатъчното количество забранено за притежание наркотично вещество, което след направеното експертно изследване е в количество 0.419 грама наркотичен коноп /марихуана/, и предаването му за унищожение на компетентните органи: Агенция „Митници”, ЦМУ, Отдел „Борба с наркотрафика” – гр.София. Съдът е постановил отнемане в полза на държавата и унищожаването на приложеното по делото веществено доказателство  - 1 брой полиетиленово пликче, означено с №2 с надпис ВД и опаковки към ХЕ № Н – 96/11.07.2014 г. на БНТЛ ОД на МВР - Плевен и към БП 71/2014 г. на РУП – Белене, извършил изследването /инж.В.С./ и запечатано със силиконов печат с надпис в него „105 РДВР Плевен”.

При този изход на делото, съдът на основание чл.190, ал.1 от НПК е постановил направените деловодни разноски в размер на 69.92 лева да останат за сметка на държавата.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.        

  

           

 

              РЙОНЕН СЪДИЯ: