Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 30.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на трети юни 2015 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                     Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря Р.П. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №76 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от ЕТ „С.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, чрез законния му представител С.Л., ЕГН **********, против наказателно постановление № КД-01-04-028/25.02.2015 г. на Директор на Регионална здравна инспекция – гр.Плевен.

            В жалбата се твърди, че с обжалваното наказателно постановление му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.218, ал.2 от ЗЗ, въз основа на акт за установяване на административно нарушение от 05.02.2015 г., в който се твърди, че на 31.01.2015 г., в 01:30 часа, в клуб, стопанисван от санкционирания търговец, трима клиенти на заведението са извършили тютюнопушене. Излагат се доводи, че както акта за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление, са съставени в противоречие със закона, поради което се явяват незаконосъобразни.

            В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.М.С. ***. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В тази насока излага няколко съображения:

На първо място се позовава на допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се във формална липса на описано изпълнително деяние, осъществено от наказаното лице. Счита, че в акта и наказателното постановление са констатирани единствено деянията на три физически лица, извършили тютюнопушене в обекта, за което са санкционирани законосъобразно, но липсва както констатацията, че именно санкционирания търговец, в качеството си на стопанисващ обекта е разрешил, допуснал или по друг начин е нарушил вменената му разпоредба от ЗЗ, така и констатацията, че представляващия търговеца в качеството си на физическо лице е извършвал тютюнопушене към момента на проверката. Защитата се позовава на факта, че от логическото, граматическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл.218, във вр. с чл.56 от ЗЗ и чл.10 от ЗАНН, неминуемо следва извод, че поради законодателен пропуск цитираната норма санкционира единствено и само физическо лице, което извършва тютюнопушене в закрито обществено помещение, а не физическото лице, юридическото лице или едноличния търговец, които стопанисват обекта. Излага доводи, че за да могат да бъдат санкционирани правомерно и тези лица, е следвало в специалния закон да се предвиди на основание чл.10 от ЗАНН допустителство, каквото в законовата уредба не е налице.

На второ място, защитата излага доводи, че дори и да е било предвидено допустителство в закона, след като управителят на заведението, който лично е работел на бара към момента на проверката, обективно не е могъл да възприеме факта, че клиенти са извършвали тютюнопушене в обекта, вмененото деяние се явява несъставомерно от обективна и субективна страна. В този смисъл се позовава на установените обстоятелства от събраните по делото гласни доказателства, а именно, че в проверения обект е имало поставена табела, указваща, че тютюнопушенето е забранено, че не е имало обслужващи сервитьори, че управителят изрично е предупредил санкционираните лица, че в заведението не се пуши, а по масите не е имало поставени пепелници, поради което и клиентите на заведението са изхвърляли отпадъците в пригодени за това чаши за еднократна употреба. Счита, че тъй като такава е и направената констатация от проверяващите длъжностни лица, нито актосъставителят, нито административно-наказващият орган, са посочили в съставените от тях актове релевантните за доказване факти и обстоятелства.

На трето място, защитата се позовава на допуснато съществено процесуално нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като е довело до накърняване правото на защита на наказаното лице. Изразява се в това, че в санкционната разпоредба на чл.218, ал.2 от ЗЗ, препращаща към ал.1 на същия текст, са предвидени множество хипотези на извършено нарушение, но в конкретния случай административно-наказващият орган не е посочил за кое от изброените нарушения издава наказателното постановление и санкционира търговеца. Счита, че е допуснато и формално нарушение в акта, тъй като е съставен против юридическо лице.           

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище. В писмото, с което изпраща административно–наказателната преписка прави предложение до съда, в случай, че прецени, че събирането на гласни доказателства е необходимо за изясняване на обективната истина по делото, да бъдат призовани и разпитани в качеството на свидетели трите физически лица, против които са съставени актове за установяване на административно нарушение по Закона за здравето. Преди приключване на съдебното следствие и по повод нарочно запитване от съда по направено от защитата искане, ответната страна писмено е заявила, че оттегля така направеното доказателствено искане с писмото, съпровождащо административно-наказателната преписка по случая.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли депозираната жалба и да потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 31.01.2015 г., около 01:30 часа, свидетелите А.Р., Л.Р. и В.А. се черпели с приятелски компании в клуб-дискотека, находяща се в ***, стопанисвана от ЕТ „С.”. Като барман в заведението работел управителя на фирмата -  С.Л.. Компанията на първите двама – братята Р., се намирала в сепаре в края на заведението, разположено странично на бара, а тази на свидетеля А. – в най-вътрешната част на дискотеката.

Свидетелят А. забелязал, че по масите няма поставени пепелници, а на стената имало табела, която указвала, че пушенето е забранено. Отишъл до бара и изрично попитал бармана дали се пуши в заведението, като последният му отговорил отрицателно. Свидетелят А. се върнал на мястото си, но въпреки предупреждението, съобразявайки и липсата на възможност управителя на заведението да го види, предвид отдалеченото му местоположение от бара, запалил цигара, угарките от която изтръсквал директно на пода.

Свидетелите А. и Л. Р., възползвайки се от местоположението си и факта, че управителят на заведението не може да ги забележи от бара, и въпреки знанието на забраната за тютюнопушене в заведения, също запалили по една цигара, угарките от която изтръсквали в пластмасови чаши за еднократна употреба, поради липса на поставени пепелници по масите.

На същите дата и час заведението било посетено от свидетелите П.Н. и Ц.Л. – на длъжност инспектори в Дирекция „ОЗ” към ОДБХ-гр.Плевен, заедно с полицейски служители от ОД на МВР-Плевен, РУ-Белене, с цел извършване на съвместна проверка по спазване разпоредбите на Закона за здравето. Контролните органи заварили лицата: А.Р., Л.Р. и В.А. да пушат цигари в заведението. За констатираното нарушение съставили на място, против всяко едно от тези лица, акт за установяване на административно нарушение за това, че на посочените дата, час и място, в качеството си на клиенти в заведение, представляващо закрито обществено място по смисъла на параграф 1а, б.”г” от ДР на ЗЗ, извършват тютюнопушене в момента на проверката, с което виновно са нарушили чл.56, ал.1 от същия специален закон.

Контролните органи установили, че при посещението им на място и по време на констатиране на извършените нарушения от тримата клиенти, като барман в обекта работи лично собственика на едноличния търговец – С.Л.. Свидетелката Л. изискала от същия документите, касаещи необходимите данни на търговеца за съставяне на актове против тримата клиенти-нарушители. След съставяне на трите акта, контролните органи съставили на място фиш от извършената проверка на 30.01.2015 г., към който приложили нулев касов бон от тази дата. Във фиша вписали направените констатации в хода на проверката относно преките извършители на нарушението, както и факта, че пепелта и угарките от тютюневите изделия се изхвърлят в чаши за еднократна употреба, пълни с вода. На С.Л. били указани дата и час, на които следвало да се яви в дирекцията в гр.Плевен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

На 05.02.2015 г., свидетелката П.Н., в присъствието на свидетелите: Ц.Л. и Н.С. /свидетел при връчване/, съставила акт за установяване на административно нарушение от юридическо лице, против ЕТ „С.”, със седалище и адрес на управление ***, Булстат: *********, за това, че при извършена проверка на 31.01.2015 г., в 01:30 часа, в обект – клуб дискотека, ***, стопанисвана от същия едноличен търговец, представляваща закрито обществено място по смисъла на параграф 1а, б.”г” от ДР на ЗЗ, е установено, че в обекта се извършва тютюнопушене от клиенти на заведението – трима клиенти, които пушат тютюневи изделия в момента на инспекцията и изхвърлят угарките и пепелта от тях в чаши за еднократна употреба, пълни с вода.

Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.56, ал.1 от ЗЗ. Актът бил предявен и връчен лично на законния представител и собственик на едноличния търговец, срещу подпис. Последният написал саморъчни възражения по направените в акта констатации в смисъл, че в заведението е указано на видно място, че не се пуши, а на масите има чаши за безалкохолни напитки.

Въз основа на така съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на основание чл.218, ал.2 от ЗЗ на ЕТ „С.”, представляван от С.Л., ЕГН **********, имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.56, ал.1 от същия закон.

Основателно се явява първото направено възражение от процесуалния представител на жалбоподателя. Налице е допуснато съществено процесуално нарушение, което се изразява в пълна липса на описано изпълнително деяние /действие или бездействие/, което да е осъществено от санкционирания едноличен търговец. В обстоятелствената част на акта и наказателното постановление са описани единствено деянията на три физически лица, извършили тютюнопушене в обекта, стопанисван от търговеца. Това е направено по следния начин: „в обекта се извършва тютюнопушене от клиенти на заведението – трима клиента пушат и изхвърлят угарките и пепелта от тях в чаши за еднократна употреба, пълни с вода”. Така описаната фактическа обстановка е послужила на контролните органи да съставят против тримата клиенти на заведението: Л.Р., А.Р. и В.А., актове за установяване на административно нарушение по чл.56, ал.1 от ЗЗ. Вторите двама са разпитани в качеството на свидетели по делото и от показанията им се установява, че са заварени от контролните органи да пушат в заведението, умишлено укрити в по-отдалечените места от бара, въпреки липсата на пепелници по масите и предупреждението на бармана, че в заведението не се пуши. Актовете против тези три физически лица са съставени правилно и законосъобразно, тъй като забраната за тютюнопушене по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗЗ касае забрана за извършителство, при което субект може да бъде само физическо лице. В конкретния случай нито в  акта, нито в наказателното постановление е направена констатацията, че санкционираният търговец, в качеството си на стопанисващ обекта е разрешил, допуснал или по друг начин е нарушил посочената разпоредба от Закона за здравето. Липсва и констатация, че физическото лице, представляващо търговеца е заварено лично да извършва тютюнопушене. При това положение и предвид обстоятелството, че единствената възможна форма на изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение е действие, съдът намира, че в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление липсва каквото и да е описание на признаците от обективна страна на нарушението, не се съдържа описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и участието на жалбоподателя в извършването му. Посоченото нарушение на процесуалните правила е съществено и е достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно, тъй като е довело до грубо нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира, че се явява основателно и направеното от защитата второ възражение в смисъл, че от логическото, граматическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл.218, във вр. с чл.56 от ЗЗ и чл.10 от ЗАНН следва извод, че поради законодателен пропуск цитираната норма санкционира единствено и само физическо лице, което лично извършва тютюнопушене в закрито обществено помещение, но не и юридическото лице или едноличния търговец, които стопанисват обекта. Вярно е, че изрично в ал.2 и ал.3 на чл.218 от Закона за здравето е уредена административно-наказателна отговорност за еднолични търговци и юридически лица, но санкцията следва да се тълкува единствено като такава за допустителство, предвид обстоятелството, че последните не биха могли лично да нарушат забраната по чл.56, ал.1 от специалния закон. Следователно, за нарушение на тази разпоредба следва да се търси административно-наказателна отговорност от физическите лица – фактически извършители на деянието, или от ЕТ или ЮЛ, но само ако са допуснали тютюнопушене в стопанисвания обект, т.е. предпоставка за отговорност за допустителство е установяване на нарушение от страна на прекия извършител. Доколкото обаче в разпоредбата на чл.218, ал.2, във вр. с чл.56, ал.1 от Закона за здравето, не е изрично предвидено допустителството, в съответствие с разпоредбата на чл.10 от ЗАНН, съдът намира, че не съществува законова възможност да се ангажира отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение, чрез допустителство.

Основателни се явяват и доводите на защитата, че дори и да е било предвидено допустителство в специалния закон, след като управителят на заведението, който лично е работел на бара към момента на проверката и обективно не е могъл да възприеме факта, че клиенти са извършвали тютюнопушене в обекта, вмененото деяние се явява несъставомерно. В този смисъл са установените обстоятелства от събраните по делото гласни доказателства, а именно, че в проверения обект е имало поставена табела, указваща, че тютюнопушенето е забранено, че не е имало обслужващи сервитьори, че управителят изрично е предупредил санкционираните лица, че в заведението не се пуши, а по масите не е имало поставени пепелници, поради което и клиентите на заведението са изхвърляли отпадъците в пригодени за това чаши за еднократна употреба.

Относно цитираното от защитата допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в непрецизно посочване на санкционната разпоредба в наказателното постановление, съдът констатира, че разпоредбата на чл.218, ал.2 от ЗЗ действително препраща към ал.1 на същия текст, където са предвидени три хипотези на различни административни нарушения, като в конкретния случай административно-наказващият орган не е посочил в диспозитива на санкционния акт за кое от изброените нарушения издава наказателното постановление и санкционира търговеца. Същото само по себе си не би било съществено нарушение на процесуалните правила, защото формално в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочена като нарушена разпоредбата на едно от изброените нарушения в чл.218, ал.1, а именно: това по чл.56, ал.1 от Закона за здравето. Тази неприцизност обаче е обусловена от незаконосъобразното ангажиране на обективната отговорност и на четвърти особен субект – едноличен търговец, наред с личната отговорност на преките извършители, за деяние което обективно не би могъл да осъществи лично чрез действие, освен в хипотезата на допустителство, каквато обаче не е предвидена изрично в състава на вмененото нарушение. Именно това обстоятелство прави така допуснатото нарушение на процесуалните правила съществено, защото накърнява правото на защита на санкционирания търговец, и то до степен на невъзможност да разбере за какво точно административно нарушение е санкциониран и по какъв начин го е извършил.

Посочените по-горе процесуални нарушения са съществени и съставляват  самостоятелни основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно издадено.

Водим от горните мотиви, съдът

                              Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № КД-01-04-028/25.02.2015 г. на Директор на Регионална здравна инспекция–гр.Плевен, с което на ЕТ „С.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Л., ЕГН **********, е наложена на основание чл.218, ал.2 от ЗЗ имуществена санкция в размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл.56, ал.1 от ЗЗ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: