гр.
ЛЕВСКИ, 12.10.2015г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на десети
септември две хиляди и петнадесета година:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №242 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-гр.Левски е постъпила жалба от Г.И. ***,
ЕГН **********, против наказателно постановление №15-0293-000092/10.07.2015 г.
на ВНД Началник РУП към ОД на МВР-Плевен, РУ Левски.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му с
наказателното постановление нарушение. Твърди, че не е предоставял процесния автомобил
на друго лице, че не е разрешавал на някой да го управлява, както и че не е
присъствал по време на извършената полицейска проверка, по повод спирането на
автомобила.
Жалбата се поддържа лично от Г. на изложените в нея
основания. Допълнително излага съображения, че при съставяне на акта не са му
били искани никакви документи, включително СУМПС или свидетелство за
регистрация на превозното средство. Сочи, че не е имало причина да ги носи у
себе си, защото тогава е бил в заведение на центъра и не е управлявал
автомобила. Не счита, че има вина за нарушението, за което му е съставен АУАН.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото против него
наказателно постановление.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
не е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимно лице, поради което
се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и
безспорен начин следната фактическа обстановка:
На
03.07.2015 г., около 15:30 – 16:00 часа,
служители на РУ на МВР-Левски: П.Д. и П.П., при изпълнение на служебните си
задължения се движели със служебен автомобил по ул.”Патриарх Евтимий” в града.
По същото време забелязали, че по улицата се движи лек автомобил „Фолксваген
Голф”, управляван от малолетното лице Г.И.Г., поради което спрели автомобила за
проверка и поискали от водача съответни документи. Детето заявило, че е на
тринадесет години. Полицейските служители го накарали да слезе от автомобила, като
последният паркирали на същата улица, така че да не пречи на движението.
Поканили Г. в патрулния автомобил, след което същият бил откаран в местното
полицейско управление. Свидетелят П. тръгнал да търси родител или лице, което
полага грижи за малолетния нарушител. Пред заведение „Еврофутбол” в града
забелязал дядото на момчето – Г.И.Г., който лично познавал. Уведомил го, че
внукът му е спрян при управление на ползвания от него лек автомобил, поради
което същият е откаран в полицейското управление и следва да отиде да го
прибере.
Жалбоподателят
се явил веднага в РУП-Левски. Свидетелят Н.Н. – на длъжност Инспектор при РУ на
МВР-Левски, върнал на жалбоподателя ключовете на автомобила, като му предявил и
връчил лично, срещу подпис, съставен против него АУАН с бланков №099918 от
03.07.2015 г. за това, че:
На
03.07.2015 г., в 16:10 часа, в гр.Левски, като ползвател на МПС - лек автомобил
„Фолксваген Голф” с рег. №******, го предоставя за управление на Г.И.Г., ЕГН **********,***.
При полицейската проверка не представя СУМПС и контролен талон към него.
Актосъставителят
посочил като свидетел-очевидец на деянието свидетеля П.П., а като нарушени от
жалбоподателя разпоредби вписал тези на чл.100, ал.1, т.1 и чл.102 от ЗДвП. На Г.
била предоставена възможност да направи писмени възражения против направените констатациите
в акта. Същият се възползвал от това си право и собственоръчно отразил, че
процесния автомобил не е негова собственост, че не го е предоставял на внука
си, че не му е давал ключовете от колата.
Въз
основа на направените констатации в акта, административно-наказващият орган
издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя
две административни наказания, както следва:
1.
На основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева,
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, изразяващо
се в неносене на СУМПС и контролен талон към него.
2.
На основание чл.177, ал.1, т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.102 от ЗДвП, изразяващо се в допускане
или предоставяне на МПС от собственика на лице, което не притежава съответно
свидетелство за управление.
Съдът констатира, че както АУАН, така и обжалваното
наказателно постановление са издадени от компетентни длъжностни лица, в
съответствие със заеманата от тях длъжност,
съобразно предоставените им правомощия със Заповед №8121з-47/16.01.2015 г. на
министъра на вътрешните работи. Констатира още, че актът и наказателното постановление са съставени в
предвидените за това срокове по чл.34 от ЗАНН.
В
образуваното обаче административно-наказателно производство против Г., съдът
констатира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в излагане
на фактическа обстановка, която не съответства на действително установената.
Последното е довело до недоказаност на вменените нарушения, а това от своя
страна – до нарушаване правото на защита на жалбоподателя до степен да не може
да разбере за какво точно нарушение е наказан, къде и кога го е извършил и в
какво си качество.
Не
се спори между страните по делото, че е налице извършено нарушение от малолетния
Г.И.Г.. То се изразява в това, че на посочените дата, час и място, без да е
правоспособен водач е предприел действия по управление на процесния лек
автомобил. Това обстоятелство се установява по безспорен начин, както от
показанията на свидетеля–очевидец на деянието: полицейският служител П.П., така
и от показанията на малолетния нарушител, разпитан в качеството на свидетел по
делото, който не отрича факта на съзнателно извършено от него деяние.
Разпоредбата
на чл.102 от ЗДвП въвежда изрична забрана на водача, собственика или
упълномощения ползвател да предоставя МПС за управление на неправоспособен
водач. От направеното словесно описание на това нарушение в акта и в
наказателното постановление става ясно, че то е вменено на жалбоподателя, именно
в качеството му на ползвател на процесния автомобил. В този смисъл са показанията
на актосъставителя Н.Н. и направената от него констатация в акта. Това
твърдение обаче не се подкрепя от никакви предварително изискани от
актосъставителя и приложени в преписката документи /например: писмено
пълномощно/, от които да се установява по безспорен начин, че Г. действително е
бил упълномощен ползвател на управлявания от Г. лек автомобил, към датата на
извършеното деяние. Събиране на доказателства в тази насока е задължение на
ответната страна по делото, като липсата на такива сочи на извод, че актът е
съставен, без да са били изследвани в пълнота всички релевантни за
отговорността на Г. обстоятелства, сред които и качеството му на ползвател на
процесния автомобил.
Не
се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е предоставил
процесния автомобил на своя малолетен внук. Напротив, безспорно установено е
тъкмо обратното, а именно: че същият не е присъствал по време на констатиране
на нарушението, че за случая е бил уведомен от полицейските служители, че не е
предоставял ключовете на малолетния си внук и не е разрешавал управлението на
лекия автомобил от него. Приложената санкционна разпоредба на чл.177, ал.1, т.3
от ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба от 100 до 300 лева на собственик,
длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението
на МПС на лице, което не притежава съответно свидетелство за управление. Видно
от цитираната правна норма е, че същата съдържа състав на административно
нарушение, чието изпълнително деяние може да бъде осъществено в една от двете
посочени форми. Вмененото на Г. нарушение, като изпълнително деяние съставлява форма
на допустителство, а не на лично предоставяне. Доколкото не е установено да е
бил собственик, длъжностно лице или водач на МПС, към момента на констатиране
на нарушението от неговия внук, и поради липса на някое от изброените качества
в санкционната разпоредба, съдът намира, че обективно не е могъл съзнателно да предостави
управлението на автомобила на неправоспособен.
От
друга страна допустителството е форма на изпълнително деяние, за което се носи
отговорност само при виновно извършено деяние-умишлено или непредпазливо. От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е дядо на
малолетния извършител, както и че същият полага грижи за него, поради дълготрайното
пребиване на родителите му в чужбина. В разпоредбата на чл.26 от ЗАНН изрично е
предвиден кръга от лицата, които отговарят за извършени административни
нарушение от малолетни, непълнолетни и поставени под пълно запрещение лица. И
това са само: родителите, попечителите или настойниците, каквито качества Г. очевидно
не притежава. Доколкото в случая се касае за форма на изпълнително деяние
допустителство, съгласно разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН е необходимо
допустителят съзнателно да е допуснал извършване на нарушението, т.е.
да е знаел за извършването му, да е можел да го предотврати, но въпреки това да
е бездействал. Непротиворечиви са събраните по делото гласни доказателства,
включително и обясненията на жалбоподателя, които съдът кредитира с доверие, че
последният нито е знаел, нито е предполагал, нито е разрешавал на малолетния си
внук да приведе в движение процесния автомобил, за да се придвижи до дома на
другата си баба. Този субективен елемент от състава на вмененото нарушение
изобщо не е изследван при издаване на наказателното постановление.
Наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно издадено и в частта му, в която
е наложено наказание на жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и
пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Посочената като
нарушена от Г. разпоредба действително изисква водачите на МПС да носят СУМПС и
контролния талон към него, като се предвижда наказание глоба в размер на 10
лева за виновните лица. От събраните по делото гласни доказателства се
установява по безспорен начин, че на посочените в акта и в наказателното
постановление дата, час и място на извършване на нарушенията, Г. не е
управлявал МПС, следователно не е имал и качеството водач, поради което не е
бил длъжен да носи тези документи у себе си.
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изцяло отменено – и в двете му части, като неправилно и
незаконосъобразно издадено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-0293-000092/10.07.2015 г.
на ВНД Началник РУП към ОДМВР-Плевен, РУ Левски, с което на Г.И.Г.
***, ЕГН **********, са наложени административни наказания, както
следва: на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП – глоба в размер на 10
лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1,
т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.102 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Плевен в 14–дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: