Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, _17.06._
Районен
съд–Левски, в съдебно заседание на _седемнадесети май_ две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛ:
при секретаря _В.Д._
и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова а.н.д. №_141_ по описа за _2016_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В
Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.Й.П. ***, ЕГН**********, против наказателно
постановление №15-0938-004329/13.10.2015г. на Началник сектор към ОДМВР –
Плевен, сектор ПП – Плевен.
Жалбоподателят
сочи, че обжалва издаденото против него наказателно постановление, като счита
същото за незаконосъобразно. Моли съда да отмени като незаконосъобразно
наказателното постановление.
В
съдебно заседание и в депозирани писмени бележки, процесуалният представител излага
доводи, че е налице разлика между изписаното като текстова част в обжалваното
НП относно отказът да бъде извършена проверка за алкохол с това, което е
посочено като квалификация на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП, че не е ясно
коя от хипотезите, посочени в закона, е нарушена. Сочи, че
административнонаказващият орган е посочил, че са нарушени трите хипотези,
което счита, че е грубо нарушение на процесуалните правила и нарушение правото
на защита на жалбоподателя, както и, че е наказан за нарушение, за което не е
бил уведомен. Твърди, че при определяне на размера на административното
наказание глоба по чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, административно наказващият
орган не е взел под внимание смекчаващите вината обстоятелства. Моли съда да
вземе предвид, че жалбоподателят до сега няма налагани административни
наказания, взел си е поука от случилото се и съжалява за извършеното от него.
Процесуалният
представител на жалбоподателя моли наказанието глоба, наложено за нарушение на
чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП да бъде намалено до предвидения минимум, а
наказанието глоба, наложено за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП да бъде
отменено.
За
административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано
становище по жалбата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Административнонаказателното
производство е започнало с издаване на АУАН от 03.10.2015г. против жалбоподателя затова,
че на 03.10.2015г. в 00:20ч. в с.Козар Белене на ул. „Съединение, като водач на
МПС лек автомобил „Москвич”, с рег. № *, движейки се в
посока центъра на селото, управлява автомобила без да използва обезопасителен
колан, с който е оборудвано моторното превозно средство; управлява автомобила
без да притежава СУМПС (водачът е неправоспособен); като водач на МПС отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с
фабр. №0164 за употреба на алкохол. На водача е издаден талон за медицинско
изследване. Автомобилът не е представен за задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата му изправност. Автомобилът спрян от движение.
Въз
основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е
издадено и обжалваното наказателно постановление. Административнонаказателният
орган е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 50
лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП; глоба в размер на 200лв. на основание чл.
177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП; глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 174,
ал.3 от ЗДвП и глоба в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП.
В
съдебно заседание са разпитани свидетели – служители в ОД на МВР – Плевен и
доведеният от процесуалния представител на жалбоподателя свидетел Т.Т.Ц..
От
показанията на свидетелите Л. и М. се
установява, че на посочената дата в акта са изпълнявали служебните си
задължения в района на гр.Левски. На изхода на с.Козар Белене спрели за
проверка приближаващ се към тях лек автомобил. При извършената проверка
констатирали, че видимо водачът бил в нетрезво състояние. Поискали документи за
проверка. Водачът заявил, че няма документи, като е представил само
свидетелство за регистрация на автомобила. Водачът е отказал да му бъде
извършена проба за алкохол с техническо средство. Водачът е отказал да предостави
ЕГН, поради което е бил отведен в РУ на
МВР – Левски за установяване на самоличност.
Установява
се от показанията на свидетеля М., че водачът не е използвал и обезопасителен
колан.
Свидетелят Д. – служител на РУМВР Левски
и дал показания, в които сочи, че колегите му са довели лицето в РУ МВР Левски,
че е бил в нетрезво състояние, издадена е заповед за задържане, като е отказал
да даде проба за алкохол.
От показанията на разпитания свидетел Ц.
се установява, че жалбоподателят отскоро работи, че е добър човек, не
употребява ежедневно алкохол и че по принцип не управлява автомобил.
По същество извършването на визираните в
обжалваното НП нарушения са доказани в пълнота от показанията на свидетелите Л.,
М. и Д.. Показанията на свидетелите – служители в ОД на МВР - Плевен
и РУМВР Левски са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви.
Показанията им кореспондират с писмените доказателства, поради което съдът
кредитира показанията им като достоверни.
Изискването
на ЗАНН е и АУАН, и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното
постановление съдържат изискуемите от закона реквизити
Наказващият орган е санкционирал
жалбоподателя с административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на
основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно цитираната разпоредба чл. 174,
ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
В настоящия случай наказващият орган е
посочил общо разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, без да конкретизира коя от
двете хипотези се вменява във вина на нарушителя. Съдът
намира, че това нарушение не е съществено, тъй като в НП макар да е изписан пълният текст на нарушената
разпоредба – чл. 174, ал.3 от ЗДвП, в обстоятелствената част на НП подробно и
ясно е описано, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство Алкотест дрегер 7510 №0164 за употреба на алкохол.
По изложените съображения съдът намира,
че жалбоподателят не е бил затруднен да разбере извършването на какво нарушение
му е вменено, нито пък е нарушено правото му на защита в степен, която да е
основание за отмяна на наказателното постановление.
Съдът счита, че не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила при съставяне
на АУАН и при издаване на обжалваното наказателно постановление.
Съдът
приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа
обстановка.
По
отношение на наложеното на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 200 лв.: процесуалният представител
на жалбоподателя моли съда да намали до мининума наложената глоба, като сочи
като смекчаващи вината обстоятелства представени писмени доказателства, че
жалбоподателят е на 4 часа работа, с минимални доходи, живее в семейство, в което работи само майка му.
Разпоредбата
на чл. 177, ал.1, т.2 предвижда наказание глоба от 100 до 300 лв. за водач на
моторно превозно средство, който не притежава свидетелство за управление. Съдът
счита, че при определяне на наказанието административнонаказващият орган е взел
предвид тежестта на нарушението, подбудите за извършването му, както и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Поради изложеното не са налице
предпоставките за намаляване размера на наложеното наказание.
Съдът
намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя.
При
това положение, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото следва
жалбоподателят да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в
размер на 20 лв.
На
основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
На
основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №15-0938-004329/13.10.2015г. на Началник сектор
към ОДМВР – Плевен, сектор ПП - Плевен, с което на П.Й.П. ***, ЕГН**********. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП глоба в размер на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА;
на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА; на основание чл. 174, ал.3 от ЗДвП глоба в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА и на
основание чл.185 от от ЗДвП глоба в
размер на ДВАДЕСЕТ ЛЕВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА П.Й.П. ***, ЕГН********** да заплати по сметка на Районен съд -
Левски направените деловодни разноски в размер на ДВАДЕСЕТ ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: