Мотиви по НОХД 454/2016 г.

          Срещу подсъдимия И.А.К. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 18.11.2016г., около 03.35 часа в с.Градище, община Левски, област Плевен на кръстовище, образувано от ул.„Альоша” и ул.„23-ти септември” е управлявал МПС – лек автомобил „Опел *” с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – 1,68 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест – Дрегер 7410” с фабр. № ARSM0089 – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

          В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи наказание лишаване от свобода, като приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Счита, че не следва да се налага кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 343б ал.1 от НК наказание глоба.

          Подсъдимият се признава за виновен, съжалява за извършеното. Съгласен е с предложеното от прокурора.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          И.А.К. e роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

          През нощта на 17 срещу 18.11.2016 г. подсъдимият бил в своя брат, където употребил алкохол. Около 3 и половина през нощта тръгнал да се прибира. Малко след като се качил в автомобила и потеглил със същия бил спрян от контролните органи, била му извършена проверка на документите и за употреба на алкохол и било установено с техническо средство, че концентрацията на алкохол в кръвта е 1,68. На подсъдимият бил издаден талон за кръвна проба, но същия отказал да даде кръв за изследване.

          Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия, показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели – прочетени в съдебно заседание и приложените писмени доказателства.

При това положение, съдът приема, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът преценява всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, както и обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият не е осъждан, прави пълни признания, има добро процесуално поведение. При това положение, съдът счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъде определено минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода, като се приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, тъй като и най-лекото за този вид престъпление наказание би се оказало несъразмерно тежко. Подсъдимият не е осъждан и по отношение на него, съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и чрез приложение института на условното осъжданe, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години, а на основание чл.67, ал.2 от НК е възложил възпитателните грижи за условно осъдения на служител от РУ ***, отговарящ за района по местоживеенето му.

          На основание чл.343г, във връзка с чл.37, т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия от право да управлява МПС за срок от четири месеца, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, тъй като свидетелството му за управление е отнето на 18.11.2016 г.

          Съдът е приложил и разпоредбата на чл. 55 ал. 3 от НК по изложените по-горе съображения за приложение разпоредбата на чл. 55 ал.1 от НК и не е наложил предвиденото в разпоредбата на чл. 343б ал.1 от НК наказание глоба.

          По делото не са направени деловодни разноски и такива не са присъждани.

          Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: