В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_186_ по описа за _2017_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от П.А. ***, ЕГН **********, подадена чрез упълномощения представител адв. С., против НП № 17-0293-000129/16.03.2017г. на началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Левски.

Жалбоподателят е останал недоволен от издаденото против него наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 150 лв. и кумулативно му е наложено наказание „лишаване от право на управление на МПС” за срок от 3 месеца. Със същото НП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лв.

Твърди се в жалбата, че наказателното постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение, в който се твърдяло, че на същата дата в с. Г. е управлявал МПС без включени светлини и не е спрял на ясно подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец.

Оспорва вмененото му нарушение по чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, тъй като по никакъв начин не бил възприел наличието на служител на МВР на пътя, а още по – малко – подаден му сигнал за спиране. Не е имал и никакви основания затова – правоспособен водач бил категория „С” и до настоящия момент не е имал нито едно нарушение на правилата на ЗДвП. Твърди, че е подписал акта без възражения, тъй като актосъставителят му обяснил, че актът е затова, че управлява с включени габаритни светлини, а не с къси светлини - който факт не оспорва. Твърди, че връченият акт бел нечетлив и едва по – късно с усилия успял да разбере, че в същия е вписано, че не е спрял на ясно подаден сигнал със стоп палка, което не отговаряло на действителността, поради което счита, че АУАН в тази му част, както и издаденото въз основа на него НП се явяват незаконосъобразни.

Моли съда да отмени издаденото против него наказателно постановление в частта, в която е наложено наказание на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП като незаконсъобразнво, а в случай, че не намери основания за това – да го измени като определи наказанията към предвидения от закона минимум.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на 06.03.2017 г. АУАН против жалбоподателя затова, че на същата дата в 16:25 часа в с. ***, по ул. „***”, като водач на МПС лек автомобил „***”, негова собственост, управлява без включени задължителни светлини и не спира на ясно подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец. След това водачът е спрян и установен на ул. „Чавдарци”.

Посочени като нарушение са разпоредбите на чл. 70, ал.3 и чл. 103 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца; на основание чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.

В показанията си свидетелят Х. заявява, че колегата му В.С. подал ясен сигнал със стоп - палка на жалбоподателя, който не спрял, а завил вдясно, като на следващата улица го спрели.

Според свидетеля разстоянието между служебния им автомобил до водача е бил около 20-30 метра. Служебният автомобил е бил спрян в посока с. Б***. Според свидетеля водачът е целял да избегне проверката и че нередността, която е констатирана е отразена в акта.

В показанията си свидетелят С. твърди в показанията си, че са се намирали в с. Градище, когато към тях се е приближил от към с. Бутово лек автомобил, на който не са били пуснати фаровете. Свидетелят подал сигнал със стоп палка по образец и същият веднага завил в първата пряка вдясно. Водачът бил пресрещнат на друга улица. При извършената проверка всичко му било изрядно. Изключва възможността водачът да не е възприел подадения сигнал. Според него е избягал, защото е бил без поставен предпазен колан, но от друга страна уточнява, че не е успял да види дали водачът е без колан. Според свидетеля служебният автомобил е бил спрян с предната част към Левски. Разстоянието от служебния автомобил до мястото, където е завил водачът е било около 50-60 м.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът е назначил съдебна авто-техническа експертиза, която е отговорила на поставените въпроси и дава заключение, че разстоянието на пътен знак Д11 до началото на кръстовището е 232.50 м. От заключението на експертизата безспорно се установява, че разстоянието между автомобила на жалбоподателя, (който навлизайки в с. Градище е завил в първата пряка вдясно), до спрелия полицейски автомобил е 232.50 м.

Като обективно, компетентно и неоспорено от страните в процеса, заключението е прието от съда.

Съдът констатира наличие на противоречия в показанията на свидетелите относно разстоянието от служебния автомобил до управлявания от водача автомобил и между тях и приетото заключение по назначената експертиза, според която, както вече бе посочено, разстоянието между управлявания от водача автомобил, който навлизайки в с. Градище е завил в първата пряка вдясно, до полицейския автомобил е 232.5 м. Разстоянието не е както сочат свидетелите нито 20 – 30 м., нито 50 – 60 м. Разстоянието е прекалено голямо, за да се приеме, че от такова разстояние водачът ясно би възприел подаденият му сигнал със стоп – палка.

От друга страна се установи, че жалбоподателят не е имал причина в случай, че е възприел подадения сигнал да откаже да го изпълни. Впоследствие му е била извършена пълна проверка, като не са открити нередности – представяне на документи, липса на упойващи вещества и алкохол.

От изложеното съдът приема, че водачът не е възприел подадения му сигнал, поради което деянието не е извършено умишлено или непредпазливо и поради тази причина не е административно нарушение.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че липсват доказателства, от които да се установява, че жалбоподателят е осъществил виновно състава на чл. 103 от ЗДвП.

От събраните по делото доказателства деянието не е доказано от страна на административнонаказващия орган и същото не е съставомерно.

Издаденото наказателно постановление е незаконосъолбразно и като такова следва да бъде отменено в частта, в която на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В останалата част, в която на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. наказателното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал без включени светлини, който факт самият той не оспорва.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0293-000129/16.03.2017г. на началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Левски в частта, в която на П.А.П., ЕГН **********,***, на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на сто и петдесет лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като незаконосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №17-0293-000129/ 16.03.2017г. на началник РУП към ОДМВР Плевен, РУ Левски в частта, в която на П.А.П., ЕГН **********,***, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на двадесет лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: