Срещу подсъдимия И.Б.П., ЕГН **********, е повдигнато и предявено обвинение за това,
че на 29.11.2016г., в гр.Левски, обл.Плевен, причинил на Н.А.Б. от с.гр. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета костица на дланта на лявата
ръка с дислокация (разместване на фрагменти), довели до трайно затруднение на
движенията на лявата ръка за период не по – малък от един месец и половина.
Престъпление по чл. 129,
ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият е получил препис от обвинителния
акт, разбира обвинението, дава обяснения, като не признава вината си.
Представителят
на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита, че в хода на проведеното
разследване и неговата досъдебна фаза и в хода на съдебното следствие са
събрани категорични доказателства относно извършеното престъпление. Пледира
съдът да определи наказание в размер, ориентиран към минимума от закона, което
да бъде отложено с изпитателен срок от три години. По отношение на гражданския
иск счита, че същият следва да бъде уважен като доказан по основание и размер.
Частният
обвинител и граждански ищец чрез повереника си адв. С. намира обвинението за доказано по безспорен и
несъмнен начин. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл. 66
от НК. Предлага наказанието лишаване от свобода да бъде в размер около средата,
предвидено от законодателя.
По отношение на предявените граждански искове
счита, че същите следва да бъдат уважени като доказани по основание и размер.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия адв. А. счита,
че не е доказано нито по безспорен, нито по несъмнен начин с деянието си
подсъдимият П. да е увредил пострадалия. Пледира съдът да признае подсъдимия П.
за невиновен, тъй като същият не е извършил деянието.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На
29.11.2016 г. свидетелят Х. посетил подсъдимия П., който му дължал пари и му
казал, че иска да си уредят финансовите отношения. Свидетелят Х. предложил
двамата да отидат до св. А.С., който от своя страна му дължал сумата от 210 лв.
С лeкия автомобил на П. подсъдимият
и свидетелят Х. отишли до дома на св. С.. Свидетелят Х. влязъл в двора на
къщата и попитал С. кога ще му се издължи. Св. С. отговорил, че ще се издължи
или на 15.12., или на 22.12.2016 г., след което се прибрал в дома си. Малко
след това в двора на къщата на св. С. влязъл подсъдимият П. и започнал да
говори на висок глас. По това време синът на св. С. – св. Н.Б. излязъл на двора.
Подсъдимият отправил въпрос към св. С. за изплащане на дълга му. Св. С.
отговорил, че с него няма работа и му казал да излезе извън двора му, като за
целта го бутнал. Тогава подсъдимият взел едно желязо, което било забито в
градината и опитал да го удари. От своя страна св. С. с цел да се защити, взел
грапа и го ударил. През това време синът на св. С. – Н.Б. успял да издърпа
желязото от ръцете на подсъдимия и го изхвърлил настрани. Подсъдимият излязъл
извън двора на къщата. Отишъл до автомобила си и оттам взел железен прът.
Носейки пръта в ръцете си подсъдимият П. се засилил отново към двора на св. С.,
като викал заплашително към С.. Свидетелят С. се приближил към него с намерение
да предотврати влизането на подсъдимия в двора му, но П. замахнал с железния
прът. В този момент св. Н.Б. за да предпази баща си от удара на подсъдимия,
застанал между подсъдимия и баща си, при което поел силен удар с лявата ръка в
областта на дланта. Вследствие на нанесения удар на св. Б., на последния било
причинено счупване на пета костица на дланта на лявата ръка с дислокация
(разместване на фрагменти), довело до трайно затруднение на движението на
лявата ръка за период не по – малък от един месец и половина. Непълнолетният Н.
извикал от болка. На помощ се притекли св. М.П.Я. и св. Е.А.А. и А.И.Б..
В хода на
разследването е назначена и изготвена съдебно – медицинска експертиза със
задача да определи характера и степента на причиненото телесно увреждане вследствие
на нанесения от П. удар по лявата ръка на св. Б.. Установено било, че
първоначално ръката била имобилизирана с гипсова превръзка, но поради недобро
наместване след 2 седмици е постъпил в ортопедична клиника и опериран.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза е видно, че на непълнолетния Н.Б.
е причинено счупване на петата костица на дланта на лявата ръка с дислокация (разместване
на фрагментите). Уврежданията са резултат от удар с твърд предмет с тясна,
издължена удряща повърхност и относително голяма маса, възможно желязо, както се съобщава.
Първоначално
ръката е била имобилизирана с гипсова превръзка, но поради недобро наместване
след 2 седмици е постъпил в ортопедична клиника и опериран.
Описаното счупване е довело до трайно
затруднение на движенията на лявата ръка за период не по – малък от един и
половина месеца.
Тази
медико – биологична квалификация на резултатите от телесното нараняване дава
основание да се приеме правната квалификация, определяща степента на телесната
повреда, причинени му от удара като „средна телесна повреда”.
С оглед
на дадените обяснения от страна на подсъдимия е назначена допълнителна съдебно
– медицинска експертиза с цел изясняване механизма на причиняване на телесното
увреждане.
От
заключението й се установява, че на Н.Б. е причинено счупване на петата костица
на дланта на лявата ръка с дислокация (разместване на фрагментите).
Първоначално
ръката е била имобилизирана с гипсова превръзка, но поради недобро наместване
след 2 седмици е постъпил в ортопедична клиника и опериран.
Описаното счупване е довело до трайно
затруднение на движенията на лявата ръка за период не по – малък от един и
половина месеца.
Уврежданията
са резултат от тъпи травми. В делото се съобщават противоречиви механизми:
1. Първи
механизъм, съобщен от пострадалия, баща му и др. свидетели – директен удар с
желязо в областта на лявата ръка, когато тя е била вдигната, за да предпази
главата (защитно увреждане).
2. Втори
механизъм, съобщен от подсъдимия П.. Той отрича да е нанесъл удар с желязо и
обяснява счупването на петата костица на дланта на Н. с нанасянето на юмручен
удар в главата му без да посочва точно в коя област.
Установява се, че в конкретния случай както
морфологията на счупването, така и значителната дислокация на фрагментите са
характерни за получаване по механизма на директния удар, а не по механизма на
огъването на костта. Следва да се посочи, че пострадалият е на 14 години,
когато костите са по – еластични и издръжливи, особено на огъване. Освен това
по лицето И.П. са описани съвсем незначителни травми, а в окосмената част на
главата въобще липсват такива. За да се счупи пета дланна костица по типа
„боксьорска фрактура”, силата на удара на свитата в юмрук ръка следва да е
значителен и следва да причини по – значителни травми (масивни отоци, хематоми,
разкъсно – контузни рани), или дори по – тежки увреждания, каквито няма описани
в медицинското удостоверение.
Предвид
изложеното е отхвърлена като „практически невъзможен” втория механизъм и
приемаме, че фрактурата е в резултат на „директен удар с желязо” по лявата
ръка.
От
заключението на вещото лице и обсъждане на данни по назначената съдебно –
медицинска експертиза се установява, че на И.П. е причинено: малки плитки
разкъсно – контузни ранички по лигавицата на устните, оток на лявата скула и
дясно коляно, малко охлузване малко охлузване на дясната вежда и лява китка,
ивецесто кръвонасядане с характерна форма в областта на седалището вляво.
Уврежданията
са резултат от тъпи травми. Медико – биологичната квалификация на описаните
травми е причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето за срок
около една седмица. При такива травми оздравителният процес приключва за срок
до една, една и половина седмици без усложнения и остатъчни явления.
В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключенията.
По
отношение на представения в с.з. фиш за спешна медицинска помощ вещото лице
дава становище, че в същия не фигурира име на преглеждащия лекар или фелдшер, а
като лечение е посочен медикамент, който се прилага за повишено кръвно налягане.
Относно поставената диагноза, според вещото лице уточнява, че означава
натъртване или удар в областта на главата, но това не е морфологична диагноза,
а една сборна диагноза и от нея може да се направи извод, че вероятно е имало
един или повече удари в областта на главата, като не фигурира описание за
резултатите от този удар.
Като
компетенто и неоспорено от страните заключението на вещото лице е прието от съда.
В хода на
съдебното следствие са разпитани свидетели: А.Б.С., Н.А.Б., М.П. Я., Е.А.А. и А.И.Б..
Свидетелите
пресъздават изложената и възприета от съда фактическа обстановка с подробности
относно възприетите от тях факти. Между показанията на изброените свидетели
няма противоречия, същите дават добросъвестно показанията си, които са
последователни, логични, кореспондиращи както помежду си, така и със събраните
писмени доказателства. По изложените съображения съдът кредитира показанията на
свидетелите като достоверни.
Със
съгласието на баща си свидетелят Н.Б. е конституиран в качеството на частен
обвинител и граждански ищец, но показанията на същия като добросъвестни,
логични, последователни и кореспондиращи с показанията на останалите свидетели
и писмени доказателства, както и с приетата от съда съдебно – медицинска
експертиза, се кредитират от съда.
Свидетелят
Х. в показанията си твърди, че подсъдимият не е влизал в двора на свидетеля С..
Твърди, че С. и синът ме са нанесли побой над подсъдимия П., както и че
последният не е удрял Б..
Показанията
на този свидетел са противоречиви - противоречат както на показанията на
свидетелите, чиито показания съдът кредитира като достоверни, така и на
заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза. По изложените
съображения съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Х..
Подсъдимият не признава
вината си и дава обяснения, в които отрича да е удрял пострадалия. Твърди, че
му е нанесен побой над него.
Съдът приема, че
обясненията на подсъдимия са защитна теза, тъй като са противоречиви, и не се
подкрепят от показанията на свидетелите, на които съдът дава вяра и писмените
доказателства.
С оглед на така събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът приема, че на посочената дата - 29.11.2016 г.
подсъдимият е причинил телесното увреждане, представляващо средна телесна
повреда на непълнолетния Н.Б., довело до трайно затрудняване на движението на
лявата ръка за период от един месец и половина за пострадалия.
С деянието си подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено чрез действие, изразяващо се в противоправно
увреждане на здравето на пострадалия Б. чрез нанасяне на удар с твърд предмет и
е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пета костица на
дланта на лявата ръка с дислокация (разместване на фрагменти), довело до трайно
затруднение на движенията на лявата ръка, за период не по – малък от месец и
половина. Налице е причинно – следствена
връзка между деянието и вредоносния резултат.
От субективна страна деецът е предвиждал
вероятното настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици от
деянието, съзнавал е общественоопасния му характер, като е допускал настъпването
на престъпния резултат.
С оглед на събраните доказателства съдът
счита, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин.
Подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност по горепосочените текстове от НК. При определяне на наказанието съдът
счита, че същото следва да се определи при условията на чл.54 от НК. Като
смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия следва да се отчетат чистото му
съдебно минало.
При определяне на размера на наказанието
съдът съобрази причините, мотивите и начина на извършване на деянието и
цялостното поведение на подсъдимия.
Предвид
изложеното съдът е определил на П. наказание лишаване от свобода за срок от
осем месеца.
Предвид на чистото му съдебно минало и
размера на наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил
изпълнението на наказанието за срок от три години.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск
от Н.А.Б., ЕГН ********** със съгласието
на баща си А.Б.С., ЕГН **********,***, предявен срещу подсъдимия П. за сумата от десет хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от деянието, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 29.11.2016 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Приет е за съвместно разглеждане и граждански
иск за сумата от 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие
увреждането, от които 480 лв. за медицински изделия и 20 лв. за медицинско
свидетелство, ведно със законната
лихва върху сумата от 480 лв., считано от 14.12.2016 г. до окончателното
изплащане и за сумата от 20 лв., считано от 30.11.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът е конституирал в
качеството на граждански ищец Н.А.Б.,
ЕГН ********** със съгласието на баща си А.Б.С., ЕГН **********
Безспорно се установи, че подсъдимият е нанесъл
средна телесна повреда на пострадалия, като пострадалият е претърпял болки и
страдания, негативни изживявания в резултат на извършеното престъпление, за
което и следва да бъде обезщетен.
За да бъдат справедливо обезвъзмездени
претърпените от деликта болки и страдания съдът съобрази характера и тежестта
на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията. В
този смисъл справедливо за пострадалия се явява обезщетение в размера от три
хиляди и петстотин лева, считано от датата на настъпването на увреждането – 29.11.2016г.
до окончателното изплащане.
За разликата до 10 000 лв. гражданският
иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения граждански иск за
причинените имуществени вреди с оглед на представените писмени доказателства
искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Следва причинените имуществени вреди, които
са в резултат на извършеното престъпление да бъдат обезщетени. Предвид
изложеното следва да бъде уважен така предявеният граждански иск за причинените
имуществени вреди.
При този изход на делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК следва подсъдимият И.Б.П.
да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските искове,
сумата от 190 лв.
С оглед уважаването на гражданските искове и
като съобрази, че пострадалият е конституиран и в качеството на частен
обвинител, на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.Б.П. следва да бъде осъден да заплати на Н.А.Б., със
съгласието на баща си А.Б.С.
направените разноски в размер на 750 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
При
този изход на делото подсъдимият
И.Б.П. следва да заплати направените
деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 158.70 лв. и в
съдебното производство в размер на 120 лв.
Водим от горните
мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: