МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №295/2017г. по описа на РС гр. Левски

 

 

Обвинението срещу А.С.П., роден на *** ***, български гражданин, неженен, осъждан, ЕГН ********** e по чл. 318 от НК, затова че на 31.08.2016г., в гр.Левски, в офис на „Теленор България” ЕАД, находящ се на ул.”Александър Стамболийски” №32, противозаконно си служил с официален документ – лична карта №6***, издадена от ОД на МВР – Плевен, на дата ***. за друго лице – И.Б.Е., ЕГН ********** с цел да заблуди длъжностното лице - К.П.Г., ЕГН ********** *** – управител на магазин „Теленор България” ЕАД в гр.Левски, като извършеното не представлява по – тежко престъпление.

Представителят на РП гр. Левски поддържа изцяло обвинителния акт срещу подсъдимия П.. Счита, че са събрани категорични доказателства относно извършеното деяние от подсъдимия, че няма спор относно фактите и обстоятелствата, мястото и начина на извършване на престъплението, като по отношение на неговия автор.

Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание в съответен размер.

Подсъдимият не се явява в с.з, представлява се от назначения служебен защитник адв. С..

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На неустановен ден през месец август 2016г. подсъдимият П. намерил лична карта №***, издадена на ***. от ОД на МВР – Плевен на името на свидетеля И.Б.Е.. На 31.08.2016г. подсъдимият посетил магазин на „Теленор България” ЕАД в гр.Левски, с намерение да закупи карта с предплатена услуга. От проведен разговор с К.Г. – управител на „Теленор България” ЕАД му направил оферта за сключване на договор и получаване на телефон на изплащане. Подсъдимият се съгласил с предложената оферта и за сключване на договора подал личната карта на свидетеля Е., като съзнателно решил да се представи за него. Управителят попълнил бланката на договора, като въвел данните и имената от личната карта, която му била представена. Принтирал договора, като ръчно изписал имената в графа „кредитополучател” и потребител, тъй като подсъдимият казал, че е неграмотен. Подсъдимият се подписал в тези графи, като по този начин бил сключен договора. По този начин подсъдимият е въвел в заблуждение управителя на „Теленор България”, получил телефона и напуснал магазина.

На 31.08.2016 г. бил сключен договор за мобилни услуги между „Теленор България” ЕАД и И.Б.Е., като подписите в графи „подпис на потребител” и „подпис на лизингополучател” били положени от подсъдимия А.С.П..

На 31.08.2016г. подсъдимият П. се обадил на И.Е., като му заявил, че му намерил личната карта. Срещнали се и подсъдимият му предал личната карта. След няколко дни отново се срещнали и подсъдимият П. заявил на свидетеля Е., че на 31.08.2016г. сключил договор с „Теленор” и си закупил телефон на лизинг и карта с абонаментен план, служейки си с неговата лична карта. Това е станало повод свидетелят Е. да депозира жалба до РУ – Левски.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно- графична експертиза е видно, че подписът в графа „потребител” в Договора за мобилни услуги, сключен на 31.08.2016г. между „Теленор България” и И.Б.Е., е изписан от лицето А.С.П.. Подписа в графа „лизингополучател”  в договора за лизинг е изписан от лицето А.С.П.. Подписът в графа „място на пологане подпис на абоната” също е изписано от А.С.П..

В проведеното съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан И.Б.Е.. Същият заявява, че си изгубил личната карта. На другия ден се срещнал с подсъдимия и той му заявил, че си взел карта на ваучер. Свидетелят се усъмнил, отишъл на Плевен и офиса на „Теленор” направил справка, като установил, че на негово име има сключен договор и закупен телефон на лизинг.

 Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните по досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.318 от НК. Установено е, че на 31.08.2016г., в гр. Левски, в офис на „Теленор България” ЕАД, находящ се на ул.”Александър Стамболийски”, противозаконно си служил с официален документ – лична карта, издадена от ОД на МВР – Плевен, на дата 21.01.2016г. на друго лице – И.Б.Е., ЕГН ********** с цел да заблуди длъжностното лице - К.П.Г., ЕГН ********** *** – управител на магазин „Теленор България”  ЕАД-Левски, като извършеното не представлява по–тежко престъпление.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия П.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал всички обстоятелства от обективната страна на деянието, както и общественоопасия му характер.

Подсъдимият си послужил с официален документ – лична карта, издаден за друго лице. Целта е била да заблуди длъжностно лице – управител на магазин на „Теленор България” ЕАД, като извършеното не представлява по – тежко престъпление.

При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина.

Като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия следва да приложи разпоредбата на чл.54 от НК и да бъде наложено наказание по третата алтернатива на закона - глоба в размер на 300 лв.

При този изход на делото на подсъдимия следва да бъдат възложени направените на досъдсебното производство разноски в размер на 100.90 лв. и в съдебното производство в размер на 100.90 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: