МОТИВИ към присъда №67/26.10.2017г., постановена по НОХД №322/2017г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението срещу А.С.А., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, с основно образование, живее на семейни начала, безработен, неосъждан, ЕГН ********** е по чл.343в, ал.2 от НК, за това, че на 03.08.2017г., около 10:10.ч., в гр.Левски, обл.Плевен, по ул.”Александър Стамболийски”, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с НП №17-0293-000233/29.05.2017г. на началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, влязло в законна сила на 08.06.2017г., управлявал МПС – лек автомобил, марка „***”, с рег. №***, без съответно свидетелство за управление на МПС.

Представителят на РП гр. Левски намира обвинението спрямо подсъдимия за изяснено. Моли съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение. По отношение индивидуализацията на наказанието предлага да бъда наложено наказание в минимален размер, съобразно предвиденото такова за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.

Подсъдимият чрез упълномощения си защитник адв. С. изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. Различието му с РП – Левски се свежда до това, че според защитата има основание за приложение на разпоредбата на чл. 305, ал.5, пр. последно от НПК. С оглед събраните по делото доказателства моли съда да признае подзащитния му за виновен и на основание чл. 78а от НК да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание.

Основанията му за това са, че за извършеното престъпление е предвидено лишаване от свобода за срок по – малък от три години, с престъплението не са причинени имуществени щети, подсъдимият е неосъждан. По повод наложеното му наказание глоба моли съда да приеме, че същото е погасено по давност на основание чл. 82, ал.1, т.5 от НК. Позовава се на решения на ВКС. Моли съда да наложи на подзащитния му административно наказание в минимален размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че подсъдимият А.А. не притежава свидетелство за управление, т.е. същият е неправоспособен водач на МПС.

С НП №17-0293-000233/29.05.2017г. на Началник РУ към ОДМВР – Плевен РУ – Левски, А. е бил наказан по административен ред за това, че на 03.04.2017г. в гр.Левски, управлявал товарен автомобил без съответно свидетелство за управление на МПС. НП е връчено на подсъдимия и е влязло в сила на 08.06.2017г.

На 03.08.2017г., подсъдимият А., като неправоспособен водач, в гр.Левски, по ул.”Александър Стамболийски” в едногодишен срок от наказването му по административен ред, управлявал МПС – лек автомобил, марка „***. Около 10.10ч. управляваният от подсъдимия А. автомобил бил забелязан от служителите на РУ – Левски - П.П., В.Х. и А.П., които го спрели за извършване на проверка. При извършената проверка подсъдимият А. не представил свидетелство за управление на МПС, като заявил, че няма издадено такова. При извършената проверка било установено, че А. е неправоспособен водач на МПС. За констатираното нарушение на А.С.А. бил съставен АУАН.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства – АУАН, НП №17-0293-000233/29.05.2017 г. на началник РУ–Левски, показанията на разпитаните свидетели, обясненията на подсъдимия, справка за нарушител .

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371, т.1 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.3 от НПК съдът е одобрил изразеното съгласие.

На основание чл.373, ал.1 от НПК съдът не е извършил разпит на свидетелите за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на бързото производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343в, ал.2 от НК.

Установено е, че на инкриминираното време и място подсъдимият, без да притежава свидетелство за управление е управлявал МПС – лек автомобил в едногодишния срок от наказването му по административен ред с НП, влязло в сила на 08.06.2017 г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

Престъплението по чл. 343в, ал.2 НК е формално, като за неговата съставомерност е необходимо и достатъчно единствено управлението на МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред. Не е необходимо да са настъпили други общественоопасни последици.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия А.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал, че управлява като неправоспособен, в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС.

Подсъдимият А., видно от приложената справка за съдимост е неосъждан. По повод наложеното му наказание парична глоба на основание чл. 78а от НК по НАХД №59/2010 г. по описа на РС – Левски, същото е погасено по давност на основание чл. 82, ал.1, т.5 от НК. Приета е писмена справка от НАП, от която е видно, че задължението на А. по НАХД №59/2010 г. е присъединено към стари негови административни задължения по изп. дело 5417/2006 г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново. Това присъединяване е станало на 28.03.2012 г., след която дата няма извършени действия по изпълнителното производство. Деянието, за което е предаден на съд А. е извършено на 03.08.2017 г., т.е. повече от пет години след присъединяването по изпълнителното дело.

В този смисъл многократно се е произнасял ВКС – р. №61/ 13.05.2016г. по н.д. №150/2016г. по описа на ВКС. Съгласно цитираното решение, с нормата на чл. 82, ал.1, т.5 от НК е предвидена специална правна уредба – с по – благоприятни за осъдения срокове (две години), поради което е релевантна именно тя. Съгласно чл. 82, ал.3 от НК изпълнителската давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи по изпълнението, след което започва да тече нова давност. Необходимо е действията по изпълнението да са конкретизирани; да са извършени от компетентен орган, оправомощен да осъществи изпълнението, да са реализирани в съответствие с правилата, които уреждат процедурата по изпълнение на наказанието.

Като съобрази горното, съдът приема, че наложеното по отношение на А. административно наказание глоба е погасено по давност.

Установено е, че от престъплението няма настъпили имуществени вреди.

За извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години, поради което са налице предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на А.А..

При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид доброто процесуално поведение на подсъдимия на досъдебното производство. Съобрази обществената опасност на деянието и дееца, поради което счита, че по отношение на подсъдимия следва да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.

Поради изложените мотиви съдът освобождава от наказателна отговорност А.С.А. и му налага административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: