МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №52/2018г. по описа на РС гр. Левски

 

 

Обвинението срещу Р.К.Н., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, със средно специално образование, живее на семейни начала, безработен, осъждан, ЕГН **********, че на неустановен ден през периода от 01.04.2015г. до края на месец април 2015 г., в гр.Г., Кралство Швеция, противозаконно присвоил чужда движима вещ – л.а. марка „***”, модел „***”, с рег. №***, на стойност 4843.60 лв., собственост на П.Г.В. ***, която владеел.

Делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.370 и следващите от НПК, като е открита процедура по предварително изслушване на страните.

Подсъдимият Р.К.Н. по време на предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на РП гр. Левски поддържа изцяло обвинителния акт срещу подсъдимия Н.. Счита, че по категоричен начин са установени обстоятелствата, касаещи престъплението, за което е предаден на съд, място, начин, време на извършване, поради което счита, че от обективна и субективна страна се налага единствено възможният извод, че подсъдимият е извършил присвояване на процесния лек автомобил.

Счита, че на подсъдимия при определяне вида на наказанието следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и му бъде наложено наказание пробация.

Частният обвинител, чрез повереника си адв. Ф. счита, че от събраните по делото доказателства в своята съвкупност се установи фактическата обстановка и авторството на деянието. Моли съда да наложи справедливо наказание.

Подсъдимият се явява лично и се представлява от адв. Т.К..

Защитникът адв.К. заявява, че е солидарна с представителя на РП – Левски.

            Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че подсъдимият Н. проявявал интерес към закупуване на лек автомобил. Св.П.Г.В. *** бил собственик на лек автомобил „***" с рег.№ ***. Същият решил да си продаде автомобила, като през месец декември 2014 г. пуснал обява в интернет.

В началото на месец февруари 2015г. подсъдимият Н. се обадил на свидетеля В. по телефона, като заявил желание да огледа автомобила, с цел закупуване. Двамата се уговорили да се срещнат в гр.С., тъй като лекият автомобил „***" с рег.№№ *** се намирал там. На 03.02.2015г. се срещнали в гр.С., като Н. огледал автомобил, харесал го и пожелал да го закупи. Уговорката първоначално била Н. да му даде сумата от 2000лв., а останалите 2850 лв. впоследствие, на разсрочено плащане. Св.В. се съгласил с това предложение. След като пристигнали в гр.Л. св.П.В. му дал малкия талон на автомобила, отишли при нотариус в гр.Л., като св.П.В. му предоставил пълномощно от 03.02.2015г., с което може да управлява лекия автомобил за неопределен срок и му предал ключ за него. Обв. Н. не станал собственик на автомобила и покупко - продажба не била реализирана между тях, както е регламентирано в ЗДВП. Уговорили се след заплащане на цялата сума да прехвърлят собствеността на автомобила на обв.Н.. За направените плащания св. П.В. и подсъдимият Н. не изготвили никакви документи. Подсъдимият Н. не изплатил останалата сума по постигнатата уговорка.

Подсъдимият Р.Н. след като получил владение над лекия автомобил „***" с рег.№ ***, на 01.04.2015г. заедно със св. Д.П., с която живее на семейни начала и децата им отпътували за ***, за да работят. Пътували с лек автомобил „***”. Преминали през ГКПП Б. на 01.04.2015г. Пристигнали в *** и след няколко дни въпросният лек автомобил се повредил. На неустановен ден през периода от 01.04.2015г. до края на месец април 2015 година в град ***, подсъдимият Н. се разпоредил с автомобила, като го предоставил на трето неустановено по делото лице, въпреки, че знаел, че не е собственик на автомобила и няма това право. Предоставил автомобила и парична сума на лицето, в резултат на което получил владение върху друг автомобил, с който имал намерение да отпътува за България.

След като предал владението върху автомобила на подсъдимия, св. В. провел разговори с подсъдимия, който го уверявал, че ще му се издължи, като обяснявал, че е финансово затруднен.

Св.А.Р.Я. *** работел в Швеция, гр.Г*** където работел като общ работник и на пазара в гр.Г. видял, че лек автомобил „***" с per. № *** се продава от непознато за него лице. Автомобилът бил с варненска регистрация. Свидетелят Я. изпробвал автомобила и решил да го закупи, като заплатил сумата от 1500 евро. При закупуване на автомобила лицето, което го продавало му дало малкия талон и полица сключена застраховка „ГО". Свидетели на сделката не е имало. Продавачът обещал да му даде големия талон на автомобила след седмица, като го вземе от друг българин, който му продал автомобила. След седмица обаче лицето го нямало. След известно време св.Я. се прибрал с автомобила в България.

Св. Д.Н.С. *** стопанисвал хранителен магазин. Един ден на 2015 г. пред магазина спрял процесният автомобил „***”, управляван от А.Я.. Св. С. го попитал дали продава автомобила, на което Я. отговорил утвърдително. Св. С. се свързал с лице, за което знаел, че е собственикът на автомобила, и в хода на разговора разбрал, че автомобилът има тежести и до сделка не се е стигнало.   

В гр.Тръстеник св.Я. направил бартер със св.П.С. от с.гр., като св.Я. предоставил л.а."***" с per. № ***, а св.С. съответно дал на св.Я. автомобил „Пежо 607" и парична сума. При бартера св.Я. дал на св.С. малкия талон и застраховката на л.а.

Св.П.И.С. управлявал л.а."***" с per. № ***, закупен от св.А.Я. по-малко от месец и го продал на Д.Б. ***. За сделката не са съставяли никакви писмени документи. При закупуване на автомобила, св.С. му дал малкия талон, като заявил, че големия талон бил в собственика. Автомобилът се намирал при него на съхранение и отговорно пазене  - протокол, съставен от Г. С. – полицейски служител при РУ – Д. М. Св. С. при визуален оглед на автомобила, закупен от Д.Б. установил,2 че автомобилът е без рег. номера, без гуми, без фарове, радиатори, брони, двигател и скоростна кутия, т.е. не бил в движение.

След изминал период от време и св.В. получил обаждане от непознато лице, което  пожелало  да му прехвърли  автомобила. Разбрал, че автомобилът е в България и тъй като все още не бил получил остатъка от цената за автомобила от обвиняемия, на 24.08.2015г. св. В. посетил нотариус Х. К. в гр. Л., където била изготвена нотариална покана до Р.К.Н. за оттегляне на пълномощното. Около две седмици по-късно, св.В. получил по куриерска фирма „***" нотариална покана, връчена на съпругата на Н..

Изискана и предоставена била информация от Отдел "ПП- КАТ" при ОД на МВР – В. за собствеността на автомобила.

Л.а. марка „***", модел „***" с per. номер ***, собственост на П.Г.В. с ЕГН:********** ***, е установен и оставен на отговорно пазене на лицето Д.С.Б., с ЕГН **********,***.

По време на съдебното производство е назначена и изготвена е съдебно-оценителна експертиза, от чието заключение е видно, че пазарната стойност на автомобила към м. април 2015г. е била 4843,60 лева.

На 20.03.2017г. с постановление на РП - Левски за връщане на веществени доказателства - л.а."***" с per. № ***, оставен на отговорно пазене лицето Д.С.Б. ***, е постановено да се върне на собственика му П.Г.В., ЕГН ********** ***.

Във връзка с връщането на инкриминираната вещ са били проведени няколко телефонни разговора с пострадалото лице – св. П.В., който бил призован нееднократно за връщане и получаване на автомобила му марка „***”, като същият не се явил на уговорените дати.  В протокол за разпит на свидетел от 07.11.2017г. свидетелят заявил, че не желае да получи вещта в този й вид с твърдението, че ще направи повече разходи за нея, за да я прибере, отколкото ще получи за нея.

Описаната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите П.Г.В., А.Р.Я., Д.С.Б., Д.Д.П., Д.Н.С., К.Й.Н., П.И.С. и Г.И.С., протоколи за очни ставки, обясненията на обвиняемия, справка съдимост, заключението на назначената експертиза и други писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира повдигнатото обвинение срещу Р.К.Н. за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна, че същият е осъществил престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.

Отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на Н. са предишните му осъждания.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371, т.1 и 2 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.2 от НПК съдът не е извършил разпит на свидетелите и вещото лице за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.  

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

С оглед на събраните безспорни и непротиворечиви доказателства е установено, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.206, ал.1 от НК. Установено е, че на неустановен ден през периода от 01.04.2015г. до края на месец април 2015 г., в гр.***, противозаконно присвоил чужда движима вещ – л.а. марка „***”, модел „***”, с рег. №***, на стойност 4843.60 лв., собственост на П.Г.В. ***, която владеел.

От обективна страна вещта предмет на престъпление е предоставена на подсъдимия от собственика й св. П.В. за ползване, с уговорката, че ще прехвърлят собствеността след окончателното плащане на цената на автомобила. По силата на постигнатата уговорка подсъдимият е осъществявал владение върху чуждата вещ, без право да се разпорежда с нея. Въпреки това подсъдимият предприел действие по разпореждане с лекия автомобил, с което собственикът противозаконно бил лишен от възможността да осъществява правомощията си спрямо нея. Присвояването е реализирано чрез разпореждане, изразяващо се в предоставяне на трето лице, без знанието и съгласието на нейния собственик. Така подсъдимият извършил противозаконни разпоредителни действия с намиращата се в неговата фактическа власт вещ лек автомобил марка „***”. След като подсъдимият предприел действия по разпореждане с лекия автомобил, собственикът й противозаконно бил лишен от възможността да осъществява правомощията си спрямо него. Обсебването е резултатно престъпление, то се счита за довършено с общественото засягане на възможността собственикът на вещта да се разпорежда с нея.

От субективна страна обсебването е осъществено от подсъдимия Н. при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици на извършеното от него деяние – невъзможността собственикът на автомобила да го ползва или да се разпорежда с него. Подсъдимият е искал настъпването на общественоопасните последици, тъй като всичките му действия обективно и субективно били насочени към постигането им – лишаване на собственика от възможността да ползва вещта и да се разпорежда с нея.   

Съдът съобрази признанието на вината от страна на подсъдимия, оказаното съдействие органите на досъдебното и съдебното производство, съжалението, което изразява. Така мотивиран съдът налага на подсъдимия наказание пробация със следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител - два пъти седмично;

- и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

Подсъдимият е осъждан, като целите на наказанието във връзка с генералната и специална превенция, визирани в чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати по този начин, като му се наложи наказание пробация.

Налице са предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 25, ал.1 от НК. Подсъдимият е осъждан, като деецът е извършил няколко отделни престъпления преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

При това положение следва да се определи едно общо наказание по отношение на подсъдимия, като съдът налага най – тежкото  измежду наложените му наказания по н.о.х.д.№*** г. на РС – Разград и н.о.х.д. №*** г. по описа на РС – Левски, а именно - пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото годишно, за срок от две години.

На основание чл. 25, ал.2 от НК съдът е приспаднал изцяло изтърпяното наказание пробация по н.о.х.д. №101/2015 г. по описа на РС – Разград.

При този изход на делото направените по досъдебното производство деловодни разноски от 114,64 лв.се възлагат в тежест на подсъдимия.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: