Мотиви по НЧХД 220/2018 г.

Срещу подсъдимия И.А.И. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 11.07.2018 г., в с. Обнова, общ.. Левски, област Плевен нанесъл удари на К.А.М. ***, Като с действията си му причинил болки и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130 ал.2 от НК.

В съдебно заседание тъжителят поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи съответно наказание. Предявил е граждански иск за причинените му неимуществени вреди – изразяващи се в болки и страдания.

Подсъдимият не се признава за виновен. Моли съда да го оправдае.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че подсъдимият следва да бъде оправдан.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

И.А.И. е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, с българско гражданство, с основно образование, пенсионер по болест, женен, неосъждан, ЕГН **********.

На 11.07.2018 г. тъжителят К.А.М. заедно със свидетеля Н. С. М. отишъл да си купи дърва. На връщане св. М. се отбил до магазина на И.М.. Като влязъл вътре чул навън да се вика и излязъл, за да види какво става. Когато излязъл видял, че И. е с едно шило – желязо като пръчка, арматурно желязо - „бърка през прозореца, кани се и бие по колата”. Свидетелят не е видял точно И. да удря К., но видял, че К. не може да се измъкне от колата да избяга, а когато отишъл И. се отдръпнал назад, качил се в буса си и заминал, а М. имал кръв по главата, нещо като драскотини. Свидетелят е категоричен, че преди да отиде до магазина К. не е имал нищо по главата, не е имал рана, драскотина или кръв, а когато се доближил видял „леко кръв тук” – като посочва дясната част на главата в областта на чело, скула, буза. Свидетелят М. е категоричен, че е видял подсъдимия да бърка с желязото през прозореца, а когато К. успял да се измъкне, подсъдимият заминал през магазините на И.М. и започнал да замеря К.. К. също хвърлил камъни, но „поразии” не могли да станат от камъните, защото магазинерът излязъл.

След това свидетелят М. откарал тъжителят до домът му, а последният в последствие посетил съдебна медицина.

От представеното по делото медицинско удостоверение и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че на пострадалия са причинени оток и кръвонасядания, охлузвания на малка площ, които са обективен показател за механично въздействие на тялото, които сами по себе си за довели до болки и страдания за няколко денонощия, че е възможно да бъдат получени по начина който се описва в тъжбата и от свидетеля.

Предвид посочените свидетелски показания и заключението на съдебно медицинската експертиза, съдът приема, че обвинението е доказано по един несъмнен и категоричен начин, за което следва подсъдимия да носи наказателна отговорност.

В съдебно заседание като свидетели са разпитани и съпругите на тъжителя и подсъдимия, които обаче нямат преки впечатления от случилото се и свидетелстват за други факти, касаещи причините за съществуващата вражда между тъжител и подсъдим, както и факти, касаещи период след инцидента.

Предвид изложеното, съдът приема, че подсъдимия е осъществил престъпление по чл.130, ал.2 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.

Видно от приложената по делото справка за съдимост е, че подсъдимия не е неосъждан. За престъплението за което му е повдигнато обвинение се предвижда наказание до 6 месеца лишаване от свобода или пробация, или глоба от 100 до 300 лв, от престъплението няма причинени имуществени вреди, поради което съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. При определяне размера на глобата съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства. Съобразил е доброто процесуално поведение на подсъдимия, липсата на отегчаващи отговорността и вината обстоятелства, обстоятелството, че обществената опасност на деянието и дееца са обичайните за този вид престъпления, както и обстоятелството, че подсъдимият е пенсионер по болест – т.е. той не реализира доходи от труд, поради което е определил наказание в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК размер.

По предявеният граждански иск:

След като подсъдимият е признат за виновен, съдът е приел, че същия следва да репарира причинените в резултат на деянието вреди – съгласно разпоредбата на чл. 45 във връзка с чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на обезщетението, съдът е съобразил обстоятелството, че на тъжителя са причинени болки и страдания за кратък период от време, които не са с особен интензитет и е приел, че по справедливост същият следва да бъде обезщетен със сумата от 300 лв., която е присъдил. За разликата над тази сума, до предявения размер от 2000 лв., съдът е отхвърлил предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, съдът е осъдил подсъдимия да заплати на тъжителя направените деловодни разноски в размер на 900 лв. Осъдил е подсъдимия да заплати и д.т. в размерна 50 лв. върху уважения размерна гражданския иск.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: