Мотиви към Присъда  38 от 02.10.2018г., постановенa по НОХД №318/2018г. по описа на РС - Левски.

 

В Районен съд – гр. Левски е внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Левски срещу С.Д.С. за това, че на неустановена дата в периода от 23.07.2018г. до 13.09.2018г., в с.Б., обл.П., в жилищен дом, находящ се на ул.***“№*, при условията на повторност /НОХД Споразумение №33/02.08.2018г. по дело №241/2018г. на РС-Левски, влязло в законна сила на 02.08.2018г. за престъпление по чл.234в, ал.1 от НК/, сам осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, посредством директно присъединяване по механичен способ на проводник от входяща фазова клема на главен предпазител към изходяща клема на предпазител след СТИ /средство за техническо измерване/, при което не се отчита количеството ток, преминаващо по тази линия, с което създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия – престъпление по чл.234в, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

В проведеното по делото публично съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Левски поддържа повдигнатото срещу С.Д.С. обвинение. Счита, че с оглед депозираните от подсъдимия обяснения непосредствено пред съда относно датата на осъществяване на деянието и липсата на други доказателства, от които същата да бъде установена с точност, следва да се приеме, че деянието е осъществено на първи или втори август. Това налага извод, че престъплението е извършено при условията на съвкупност, а не на повторност, тъй като е осъществено преди влизане в сила на осъждането му по НОХД №214/2018г. на РС-Левски. Счита за безспорно установени по делото обстоятелствата относно авторството и механизма на осъществяване на деянието. Намира, че с оглед обстоятелството, че подсъдимият признава вината си и дава обяснения относно механизма на осъществяване на деянието, както и предвид на това, че към момента на осъществяване на процесното деяние предходно наложеното му наказание пробация за същото деяние не е започнало да оказва своя поправиетелен ефект, целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати с налагането на наказание пробация по двете задължителни точки, за срок от около година и половина. Пледира още в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски, както и да бъде отнето в полза на държавата вещественото доказателство.

Подсъдимият С.Д.С. заявява пред съда, че е виновен по повдигнатото му обвинение. При упражняване предоставеното му от съда право на последна дума заявява, че желае да му бъде наложено наказание пробация.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С.Д.С. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес ***, български гражданин, с висше образование, разведен, безработен, осъждан, с ЕГН:**********.

Същият обитава къща, находяща се в с.Б., обл.П., на ул.”***“№*. За този обект била открита партида за ел. енергия с аб.№4715451041, която се водела на името на починалата майка на подсъдимия – Я. Я. К. След установено неправомерно присъединяване от подсъдимия към електроразпределителната мрежа на обитаваното от него жилище в периода 01.03.2018г. – 23.07.2018г., електрическото захранване било преустановено.

Няколко дни след това – на неустановен ден в периода 23.07.2018г. – 13.09.2018г., около първи или втори август, подсъдимият, поради необходимостта му от ползване на ел. енергия за битови нужди и липсата на парични средства за заплащане на такава, отново сам осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа в жилището, находящо се на ул. „***“№* в с.Б. Това било осъществено посредством директно присъединяване по механичен способ на проводник от входяща фазова клема на главен предпазител към изходяща клема на предпазител след СТИ, при което не се отчитало количеството ток, преминаващо по тази линия.  По този начин били създадени предпоставки за неотчитане на потребената ел. енергия по така изградената схема поради осъществяване на връзка без участие на СТИ в схемата.

С одобрено от съда Споразумение №33/02.08.2018г. по НОХД №241/2018г. по описа на РС-Левски, в сила от 02.08.2018г. подсъдимият С.Д.С. бил осъден за осъществено от него престъпление по чл.234в, ал.1 от НК, а именно за установеното преди процесното деяние неправомерно присъединяване към ел.мрежата - за това, че на неустановен ден в периода 01.03.2018г.до 23.07.2018г., в жилищен дом, находящ се в с.Б., обл.П., ул.„***” №*, сам осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, посредством директно присъединяване по механичен способ на проводник от входяща фазова клема на главен предпазител към изходяща клема на предпазител след СТИ, при което не се отчита, количеството ток, преминаващо по тази линия, с което създал условие за непълно отчитане на потребената електрическа енергия пред „****” АД, гр. София.

На 13.09.2018г. свидетелите П.И.Р. и Г.Т.С. – служители на „***” АД, на длъжност техници ел.системи - контрол НТЗ, извършвали проверки на територията на с.Б. Поради практиката да бъдат отново проверявани обекти, където вече е било констатирано неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, свидетелите Р. и С. посетили адреса на жилището, обитавано от подсъдимия, на ул. „***” №*, където преди около месец и половина било констатирано нерегламентирано присъединяване. При проверката на място свидетелите установили, че входната порта на жилището е заключена. Тъй като ел. таблото обаче се намирало в остъкление пред входната врата, служителите на електроразпределитеното дружество възприели наличието на неправомерно монтиран проводник с бяла изолация. При направено измерване било установено наличието на консумация на ел. енергия. Свидетелите Р. и С. незабавно уведомили органите на полицията. На място пристигнал свидетелят И.И. – на длъжност мл. разузнавач в РУ – Левски към ОДМВР – Плевен. След като установили, че портата на жилището е заключена с катинар, полицейските служители успяли да се свържат с подсъдимия С. по телефона, след което последният излязъл от жилището. След осъществения достъп до обекта, служителите на електроразпределителното дружество установили, че действително проводникът с бяла изолация е присъединен към входящата клема на главния за таблото предпазител, а в другия си край към един от изходящите предпазители, като по този начин електроенергията преминавала през този проводник без да се измерва от електромера.  Подсъдимият заявил пред полицейските служители, че се е присъединил към електропреносната мрежа непосредствено след като бил хванат първия път, тъй като не можел да живее без ток. Проводникът, посредством който било осъществено неправомерното присъединяване към мрежата бил премахнат от служителите на електроразпределителното дружество. Съставен бил Констативен протокол №3024532 от 13.09.2018г. Образувано било досъдебно производство, като с протокол за оглед на местопроизшествие от 13.09.2108г. проводникът, посредством който било осъществено нерегламентираното присъединяване, бил иззет като веществено доказателство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите И.И.И., Г.Т.С., П.И.Р., депозираните от подсъдимия обяснения; писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, Констативен протокол №3024532 от 13.09.2018г., справка за съдимост, характеристична справка; заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза.

Депозираните по делото свидетелски показания са еднопосочни и  безпротворечиви по отношение на обстоятелството, че абонатът е бил с прекъснато електрозахранване, както и че при осъществената на 13.09.2018г. проверка било констатирано неправомерно присъединяване на жилището, обитавано от подсъдимия посредством монтиран проводник с бяла изолация, който бил присъединен към входящата клема на главния за таблото предпазител, а в другия си край към един от изходящите предпазители. Свидетелските показания са безпротиворечиви и относно обстоятелството, че в жилището на С. е имало ток, било констатирано протичане на ел. енергия по съответните проводници. Съдът даде изцяло вяра на свидетелските показания като депозирани от лица, излагащи непосредствените си възприятия по време на осъществяване на служебната си дейност, логични, безпротиворечиви – вътрешно и помежду си и взаимно допълващи се, подкрепят се от писмените доказателства по делото.

Даде се вяра и на дадените от подсъдимия обяснения непосредствено пред съда, в които С. признава,че въпреки че жилището било с преустановено ел. захранване отново се присъединил към електропреносната мрежа посредством иззетия като веществено доказателство проводник. Така депозираните от него обяснения  не се опровергават, а напротив се подкрепят от останалия доказателствен материал. В подкрепа на същите са показанията на свидетелите, както относно непосрдствено установените от тях факти, така и относно заявеното пред тях от подсъдимия в деня на проверката, когато отново е признал, че сам се е присъединил към мрежата. Съдът изцяло даде вяра на обясненията на подсъдимия, включително в частта им относно обстоятелството, че присъединяването е било осъществено на неустановен ден в посочения в обвинителния акт период от време, но преди подсъдимият да е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт за престъпление по чл.234в, ал.1 от НК по НОХД №241/2018г. По делото не са събрани доказателства, които да установят с категоричност датата, на която е било осъществено деянието, респективно да опровргаят обясненията на подсъдимия в тази им част.

В подкрепа на приобщените по делото гласни доказателствени средства е и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира, като изготвено от компетентно лице, мотивирано, отговарящо пълно на поставените въпроси. От заключението на вещото лице се установява, че деянието в техническо отношение е извършено посредством директно присъединяване по механичен способ на проводник от входяща фазова клема на главен предпазител към изходяща клема на предпазител след СТИ, при което не се отчита количеството ток, преминаващо по тази линия. Създадени са предпоставки за неотчитане на потребената ел. енергия по така изградената схема, поради осъществяване на връзка без участие на СТИ в схемата.

Писмените доказателства се възприеха изцяло като официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред.

От правна страна:

С оглед установената по делото фактическа обстановка се налага изводът, че подсъдимият С.Д.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.234в, ал.1 от НК.

От обективна страна, на неустановен ден, в периода от 23.07.2018г. до 13.09.2018г., в с.Б., обл.П., в жилищен дом, находящ се на ул.***“№* подсъдимият сам осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. Изпълнителното деяние е осъществено посредством директно присъединяване по механичен способ на проводник от входяща фазова клема на главен предпазител към изходяща клема на предпазител след СТИ /средство за техническо измерване/, при което не се отчита количеството ток, преминаващо по тази линия. Деянието е довършено към момента на присъединяване към ел. мрежата на електроразпределителното дружество. Настъпил е и предвидения в чл.234в от НК престъпен резултат – създаване на условия за непълно отчитане на потеребената електрическа енергия. В този смисъл е заключението на вещото по съдебно-техническата експертиза, съгласно което поради осъществената връзка с процесния проводник без участието на СТИ са създадени предпоставки за неотчитане на потребената ел.енергия по така изградената схема.

Авторството на деянието е безспорно установено от посочените по-горе гласни доказателствени средства.

От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият  е съзнавал, че електрическото захранване в обитаваното от него жилище е преустановено, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите общественоопасни последици, а именно, че чрез нерегламентираното присъединяване към електропреносната мрежа ще създадат условия да не бъде отчитана потребената от него електрическа енергия, но въпреки това е целял настъпването именно на този престъпен резултат, тъй като е имал необходимостта от електрическа енергия за посрещане на битовите си нужди, но не е разполагал с парични средства да заплаща такава.

Съдът прие, че осъщественото от подсъдимия деяние представлява престъпление по чл.234в, ал.1 от НК, но е несъставомерно по по-тежко квалифицирания състав на ал.2, а именно деянието да е осъществено при условията на повторност, поради което го оправда по така повдигнатото му обвинение. Престъплението по чл.234в от НК не представлява продължено такова, същото е довършено в деня, в който се осъществи присъединяването към мрежата, с което се създадат условия за неотчитане на потребената енергия. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от НК, деянието е извършено повторно, ако е осъществено, след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Съдебната практика е безпротиворечива относно обстоятелството, че в случаите, когато не може да бъде установен с категоричност денят на осъществяване на деянието, не представлява процесуално нарушение повдигането на обвинение за престъпление, което да е индивидуализирано по време, чрез посочване на период от време, на неустановен ден през който деянието е било извършено, какъвто е и процесния случай. Доколкото обаче периодът от време, посочен в обвинителния акт, включва и дати, предхождащи 02.08.2018г., когато С.Д.С. е осъден с влязъл в сила съдебен акт за престъпление по чл.234в, ал.1 от НК, както и предвид липсата на доказателства, които да опровергаят обясненията на подсъдимия, че се е присъединил към електропреносната мрежана първи или втори август, преди да било разгледано предходното му дело за същото престъпление - НОХД №241/2018г. по описа на РС-Левски, не може да бъде прието с категоричност, каквато изисква разпоредбата на чл.303 от НПК, че престъплението е извършено при условията на повторност. Предвид на изложеното, съдът призна подсъдимия за невиновен в това да е извършил деянието при условията на повторност, поради което го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.234в, ал.2, вр. с ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

По наказанието:

За престъплението по чл.234в, ал.1 от НК, за което подсъдимият бе признат за виновен, се предвижда наказание Лишаване от свобода до 5 години и глоба до 15 хиляди лева. Съдът, като взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, намери, че на С.Д.С. следва да бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива съдът отчете доброто процесуално поведение на подсъдимия, който признава вината си и съдейства, като дава подробни обяснения, както в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, мотивите за извършване на престъплението, лошото му финансово и здравословно състояние. Съдът отчете и обстоятелството, че с оглед на представената по делото характеристична справка и справка за съдимост, С. не се отличава като личност с висока степен на обществена опасност. Освен предходното му осъждане за престъпление по чл.234в, ал.1 от НК, същият няма други осъждания, както и каквито да било противообществени прояви, не са установени лоши характеристични данни. Изложеното налага извод, че С. не е личност с трайно изградени престъпни навици и деянията по чл.234в от НК се явяват по-скоро инцидентен акт в живота му. Предвид на това, на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, съдът замени предвиденото в закона наказание лишаване от свобода с пробация, при следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, при периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител – два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца. На основание чл.55, ал.3 от НК не наложи на подсъдимия предвиденото наказание глоба, наред с наказанието лишаване от свобода, като при упражняване на това си правомощие взе предвид и имуществнеото състояние на подсъдимия. При преценката относно продължителността на наложеното наказание пробация, съдът взе предвид, като отегчаващо отговорността обстоятелство предходното осъждане на С. за престъпление по чл.234в, ал.1 от НК, за което също му е наложено наказание пробация с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от шест месеца. Предвид на това, съдът намери, че по отношение личността на подсъдимия следва да бъде въздействано с мерките по наложеното му наказание за един по-дълъг период от време, така че да може да бъде постигнат необходимия превантивен и превъзпитателен ефект, съобразно целите, заложени в чл.36 от НК.

Относно разноските:

Предвид признаването на подсъдимия С. за виновен в извършването на престъпление по чл.234в, ал.1 от НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи в негова тежест направените по делото разноски в размер на 64,52 лв. за възнаграждение на вещо лице.

Относно веществените доказателства:

На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК съдът постанови отнемане в полза на Държавата на веществените доказателства по делото, които след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, като вещи без стойност.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: