В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П. и в присъствието на прокурора__, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_529_ по описа на съда за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д.Л. ***, ЕГН**********, против наказателно постановление № 91/20.08.2010г. на началник РУП гр.Белене.

Жалбоподателят твърди, че на 07.10.2010г. е получил обжалваното наказателно постановление № 91/10г. на началник на РПУ – Белене, с което му е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.и лишаване от управление на МПС за срок от три месеца, както и са му отнети 10 к.т.

Твърди, че НП е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №91/24.07.10г., в който се твърди, че на същата дата управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.02% промила.

Счита че и актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени в противоречие със закона и поради тази причина както самият акт, така и издаденото на негова основа наказателно постановление се явяват незаконосъобразни.

Предвид изложеното моли съда изцяло да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 24.07.2010г. е съставен акт за установяване на административно нарушение №91/24.07.2010г. против Д.Л. ***, затова че на 24.07.2010г., в 02.45 часа на кръстовището на ул. „Малчика” и ул.”И. Вазов” управлява лек автомобил „Део *” с табели с рег. № *, собственост на Н.Г. с ЕГН ********** под въздействието на алкохол с концентрация 1.02% промила, установено по надлежния ред с алкотест „Алкомер 931” с фабр. №2243424. Констатирано е, че същият е във видимо адекватно състояние. Издаден талон за медицинско изследване, като е прието, че е нарушил чл. 5, ал.2, т.3 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното наказателно постановление №91/20.08.2010г., издадено против Д.Г. ***, видно от което е, че затова, че на 24.07.2010г., около 02,45 часа в гр. Белене управлява „Део *”, * след употреба на алкохол 1.0 промила, установено с алкомер 931 с фабр. номер 2243424, с което е нарушил чл. 5, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП.

За извършеното нарушение на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1, предл. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

По делото са разпитани актосъставителят и свидетелят по съставяне на акта.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че по време на специализирана полицейска операция на територията на гр. Белене е извършена проверка на управлявания от жалбоподателя автомобил. Била извършена проверка на документите за самоличност на лицата в автомобила и поради наличието в автомобила на бутилка бира била извършена и проверка на водача за алкохол. Пробата за алкохол била положителна.

От разпита на свидетелите се установява, че отразеното в акта констатираното от служителя на МВР. При проведения разпит на актосъставителя, на последния е предявен актът, за който той заявява, че това е актът, който той е съставил, подписан е от него и всичко в него е вярно.

АУАН е съставен затова, че Д.Г. управлява след употреба на алкохол, като е прието, че концентрацията на алкохол е 1,2 % промила. Според съставилия акта, отразеното в жалбата отразява действителността.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са добросъвестни, последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и съответни на събраните по делото писмени доказателства. И двамата свидетели са очевидци и са възприели непосредствено фактическата обстановка, същите са изпълнявали служебните си задължения, поради което съдът приема, че техните показания са достоверни.

Следва да се отбележи, че отразено в АУАН, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.2, т.3 от ЗДвП, но не е отчетено, че цитираната разпоредба е отменена през 2010г. –ДВ бр. 54 от 2010г. от 16.07.2010г., като забраната за водачите да управляват пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества е регламентирана в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Съдът споделя становището на защитника на жалбоподателя, че стойността на 1,02 процента промила не съставлява административно нарушение.

Издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и на друго основание – Д.Г. е наказан за шофиране след употреба на алкохол от 1.0 промил. По този начин се явява несъответствие между акта за констатиране и изразената от наказващия орган воля, което е нарушило правото на защита на подсъдимия.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №91/20.08.2010г., издадено от Началник РУП - Белене, с което на Д.Л. ***, ЕГН**********, на основание чл. 174, ал.1,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на триста лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: