ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…..

гр. ЛЕВСКИ, _02.12. 2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в закрито заседание на _ втори декември през 2010 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря __ и в присъствието на прокурора _ , като разгледа докладваното от съдия Манолова ч.н.дело №_570_ по описа за _2010_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.243 от НПК.

Производството по делото е образувано по постъпила в Районен съд гр. Левски жалба от T.M., против постановление на РП гр. Левски от 08.11.2010г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 229/2010г. по описа на прокуратурата.

В жалбата се твърди, че М. се жалва от решението с постановление за прекратяване на наказателно производство от Районна прокуратура Левски по досъдебно производство №229/2010г. срещу В.И.. Сочи се, че срещу последния не е повдигнато обвинение, след като И. е нанесъл на жалбоподателя побой на 25.06.2010г. Според жалбоподателя му е била нанесена средна телесна повреда и обезобразяване на лицето, и счупване на носа, а не лека телесна повреда.

Моли съда за съдействие.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С постановление от 08.11.2010г. РП гр. Левски е прекратила наказателното производство по досъдебно производство №229/ 2010г. по описа на РП гр. Левски.

Досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен извършител затова, че на 25.06.2010г. в Затвора – Белене причинил средна телесна повреда на лишения от свобода Т.М.., изразяваща се в счупване на носа и обезобразяване на лицето – престъпление по чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.

Жалбоподателят Т.М. *** за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Бил настанен в 3 група, 7 килия.

На 25.06.2010г. след обяд отишъл в килия №3 в същата група, за да види свой познат. В килията се намирали трима лишени от свобода. Един от тях бил В.И..

Между двамата лишени от свобода възникнал конфликт. И. предупредил свидетеля М. да не влиза в тяхната килия, тъй като вдигал шум, при който създавал пречки на останалите лишени от свобода да почиват. Свидетелят М. му отвърнал на * език, като според свидетелите, намиращи се в килията, отправил заплахи към В.И.. Последният се нахвърлил върху свидетеля М. и започнал да му нанася удари с юмруци в областта на лицето.

Веднага след побоя свидетелят М. бил отведен в стационара в Затвора гр. Белене за оказване на медицинска помощ, където му поставили тампони, след което същият бил отведен в Центъра за спешна медицинска помощ гр. Белене. Оттам бил транспортиран за медицински преглед и съответно лечение в поликлиниката в гр. Плевен – лицево – челюстна хирургия. При влизането си в кабинета по УНГ и срещата между лишения от свобода и Т. и дежурния лекар, лишеният от свобода категорично отказал прегледа и последващото му лечение. В медицинския журнал Т. се подписал, че отказва преглед и последващо лечение с мотив, че ще излезе в прекъсване от затвора, за да си направи операция в родния си град.

В този смисъл е и уведомлението от д-р С.Ц. до разследващия полицай, с което го уведомява, че Т.М. във връзка с нанесения му побой на 25.06.2010г. не е преглеждан и лекуван на 25.06.2010г. в затвора гр. Белене (същият не е преглеждан и лекуван в отделение по „Орална хирургия със сектор ЛЧХ” на УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД гр. Плевен).

Непосредствено след това свидетелят Т.М. бил отведен обратно в Затвора гр. Белене.

С постановление от 13.08.2010г. разследващият полицай е постановил извършване на съдебно – медицинска експертиза, като вещото лице отговори на поставените въпроси: Какви са уврежданията по тялото на T.M. вследствие на нанесения му побой на 25.06.2010г. в затвора гр. Белене?

Каква е степента на увреждане на здравето на T.M. вследствие нанесения му побой на 25.06.2010г. в затвора гр. Белене?

Какъв е възможният механизъм на получаване на уврежданията – възможно ли е те да са настъпили по описания в материалите начин?

Установява се от приложената към делото съдебно – медицинска експертиза, че на 25.06.2010г. на T.M. е причинено: оток, кръвонасядане, деформация, кръвотечение и счупване на костите на носа, насиняване на клепачите и очите. Уврежданията са резултат на директен удар (удари) с твърд тъп предмет с ограничена удряща повърхност, възможно невъоръжена ръка, свита в юмрук, както се съобщава в материалите по делото.

Кръвотечението е било спряно в здравния пункт на затвора гр. Белене, след поставяне на тампони в носа. След направени рентгенови снимки е поставена диагноза счупване на носни кости. Пострадалият отказал наместване на счупените фрагменти от УНГ лекар в гр. Плевен, където е бил транспортиран и според него носът зараснал с изкривяване.

Видно от протокола за разпит на свидетеля Т.М., приложен към делото, същият заявява, че към датата на провеждане на разпита – 13.08.2010г. няма други оплаквания.

Според заключението, описаните травматични увреждания са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота за срок от около три седмици.

Вещото заключение приема, че няма данни за реална опасност за живота на св. М. непосредствено след травмата както и че в материалите по делото няма медицински документи, описващи някакво нарушение на носното дишане. При тези данни експертизата приема, че от травмата няма остатъчни явления с практическо значение за здравето на пострадалия.

За да прекрати наказателното производство по досъдебно производство № 229/2010г. по описа на РП – Левски, прокурорът е приел, че за извършеното от И. противоправно деяние разследващият орган не го е привличал като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, тъй като съгласно характера на нанесените телесни увреждания се касае за осъществено престъпление от частен характер по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК и са налице достатъчно данни за причинена лека телесна повреда, като преследването в тези случаи се осъществява след подаване на тъжба от пострадалия до първоинстанционния съд.

За съставомерността на деянието по чл. 129, ал. 2 НК е необходимо да се настъпили такива вредни последици, които се изразяват или в разстройство на здравето, което е временно опасно за живота на увредения, или пък, ако това разстройство не е опасно за живота, да бъде постоянно. Законът не предвижда разстройство на здравето временно и неопасно за живота.

Жалбоподателят счита, че му е била нанесена средна телесна повреда и обезобразяване на лицето, и счупване на носа.

Съдът не споделя това становище на жалбоподателя М.. Съдебната практика приема, че не всяко загрозяване поради причиняване на телесно увреждане представлява обезобразяване по смисъла на чл.129 НК. Обезобразяване е налице, когато загрозяването е от такава висока степен, че води до решителна промяна на външния вид на пострадалия и е свързано със сериозни последици за личността му. Краткотрайното обезобразяване на лицето чрез подутини и насинявания, не представлява обезобразява по смисъла на закона, макар и временно да променя образа на човека. Предвид изложеното, съдът приема, че в случая не е налице загрозяване.

За да е налице средна телесна повреда, е необходимо да е настъпило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота или разстройство на здравето, временно опасно за живота, т.е да е налице увреждане на организма, при което се намаляват жизнените или съпротивителните му сили, като се засегнат определени части органи на тялото, ограничи се нормалното им функциониране или се засегне целият организъм с предизвикване на болестно състояние.

Жалбоподателят сочи, че за кратък период след травмата нямал спомен, но това са единствено негови твърдения. В показанията на повечето свидетели, които са разпитани по досъдебното производство и са непротиворечиви, се твърди че свидетелят Т.М. след нанесения му удар не бил видян да пада на земята.

Съдът като взе предвид изложеното, като съобрази липсата на данни, които да сочат на нарушение на носното дишане, както и липсата на такива за реална опасност за живота на пострадалия намира постановлението на РП за правилно и законосъобразно. Още повече, че самият Т.М. е заявил при разпита, че няма оплаквания вследствие на побоя над него.

Съдът споделя извода на РП гр. Левски, че с оглед характера на нанесените телесни увреждания – причинена лека телесна повреда, се касае за осъществено престъпление от частен характер, което се преследва по тъжба на пострадалия.

С оглед на изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 229/2010г. по описа на РП гр. Левски, поради което и постановлението следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.243, ал.5,т.1 от НПК постановлението на РП гр. Левски, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №229/2010г. по описа на РП гр. Левски, образувано срещу неизвестен извършител затова, че на 25.06.2010г. в затвора гр. Белене причинил средна телесна повреда на лишения от свобода T.M., изразяваща се в счупване на носа и обезобразявне на лицето.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в 7 – дневен срок от съобщението до жалбоподателя и РП гр. Левски, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: