МОТИВИ ПО НОХД №675/2009г.  по описа на РС гр. Левски

 

          Обвинението, повдигнато първоначално против подсъдимия A.A., ***, ЕГН **********, е по  чл.183, ал.1 от НК затова, че за периода 01.01.2002г. – 30.10.2009г. в гр.Левски, обл.Плевен, като осъден с Решение на Софийски градски съд – брачна колегия по гр.д. № Е-129/2001г., влязло в законна сила на 13.12.2001г. да издържа свой низходящ – малолетния Н.Б., ***, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 94 месечни вноски по 1000 полски злоти, общо сумата от 94000 полски злоти.

          На основание чл. 287, ал.1 от НПК съдът е допуснал изменение на обвинението, като новото повдигнато срещу подсъдимия обвинение е по реда на чл. 183, ал.1 от НК затова, че за периода 01.01.2002г. – 30.10.2009г. в гр.Левски, обл.Плевен, като осъден с Решение на Софийски градски съд – брачна колегия по гр.д. № Е-129/2001г., влязло в законна сила на 13.12.2001г. да издържа свой низходящ – малолетният Н.Б., ***, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 94 месечни вноски по 1000 полски злоти, общо сумата от 94000 полски злоти, представляваща равностойността на сумата от 45 811,89 лв.

          Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

          Представителят на РП – Левски поддържа така повдигнатото ново обвинение. Счита, че по безспорен и категоричен начин е доказано обвинението срещу подсъдимия от обективна и субективна страна. Предлага съдът да му наложи наказание около средата за предвиденото наказание за този вид престъпление.

          Защитникът на подсъдимия счита, че деянието на подзащитния му е доказано от обективна и субективна страна.

          Моли съда да му наложи наказание, което да съответства на извършеното деяние и да изиграе своята роля както и по отношение на индивидуалната и на генералната превенция предоставя на съда да определи размера на наказанието.

          Подсъдимият изразява съжаление, като заявява, че не е платил, тъй като не е имал възможност.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          През 1996 година подсъдимият А.А. се установил на работа в увеселителен парк „Криколанд” във Варшава – Република Полша, където по негови данни получавал месечна заплата в размер на 1000 злоти. Там подсъдимият А. се запознал със св. И.Б.. Двамата се сприятелили и заживели на семейни начала до 1998 година. На 10.10.1998г. от съвместното им съжителство им се родил син на име Н.Б.. По същото време подсъдимият А. бил депортиран в България, като бащинството му било доказано по съдебен ред от съда в гр.Гданск, Република Полша.

          С решение на Софийски Градски съд – Брачна колегия по гр.д. № Е-129/2001г., влязло в законна сила на 13.12.2001г., подсъдимият А. бил осъден да заплаща законна издръжка на своя низходящ Н.Б., по сметка на И.Б., ежемесечно вноска в размер на 1000 злоти.

          От 01.01.2002г. до настоящия момент подсъдимият А. не е внесъл нито една вноска, т.е. 94 вноски към 30.10.2009г. По данни на св.Б., подсъдимият А. еднократно е изпращал пари с международен превод след раждането на детето, но същата не е успяла да усвои парите, поради формални изисквания от банката.

          Според РП-Левски от изложената фактическа обстановка се изяснява, че подсъдимият А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК. Разпитан в качеството на обвиняем, същият се признал за виновен, като не пожелал да дава обяснения в хода на досъдебното производство.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на свидетелите, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. 

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл. 371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от до съдебното производство и направеното от него самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл. 373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл. 372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

На основание чл. 283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.  

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия A.A.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 183, ал.1 от НК, тъй като същият след като е б. осъден с решение на СГС влязло в сила на 13.12.2001г. да издържа свой низходящ – Н.Б. за периода от 01.01.2002г. до 30.10.2009г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 94 месечни вноски, или общо в размер на 94 000 злоти, равняващи се на 45 811,89 лв.

Подсъдимият е съзнавал, че е осъден да заплаща издръжка на детето Н., както и размера на същата, поради което съдът прима, че деянието е извършено от подсъдимия А. умишлено, при форма на вина пряк умисъл.

Причина за извършване на престъплението е неспазване на установения правов ред.

Подсъдимият заявява пред съда, когато му е даден възможност да вземе отношение по давен под на делото, че няма възможност да заплати издръжката, тъй като не разполага с парични средства и е безработен. Самият той е заявил, че се признава за виновен и е поискал делото да бъде разгледано по реда на чл.370 и сл. от НПК.

Същият е депозирал молба пред РС-Левски делото да бъде отложено за месец март 2010г. поради наличие на уважителни причини и е изявил желанието си да се яви на делото си с адвокат.

Подсъдимият е получил копие от обвинителния акт, запознат е с повдигнатото му обвинение, както и с размера на дължимата сума за издръжка на детето и по никакъв начин същият не е изявил намерението си нито желанието да заплати издръжката, за да се възползва от привилегията на разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия съдът взе предвид признанията на вината, както и на всички факти в обвинителния акт; съдействието, което е оказал на органите на съдебното и досъдебно производство и целите на наказанието във връзка с превъзпитанието на подсъдимия.

Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а от НК, според която когато в производството по чл.372, ал.4 от НПК съдът постановява осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания. Видно от редакцията на разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК (в сила от 01.10.2009г.) законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година или пробация. В този случай съдът не следва да наложи наказание лишаване от свобода, а алтернативно предвиденото - пробация

Предвид изложеното, съдът счита, че по отношение на подсъдимия А. следва да бъде наложено наказание пробация, при следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност на явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител, или определено от него длъжностно лице три пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години.

- безвъзмезден труд в полза на обществото от 120 часа годишно за срок от една година.

При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 150 лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: