гр.
ЛЕВСКИ, _08.11.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _тридесет и първи октомври_
Съдебни заседатели:
при участието
на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д.
№ 298 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С.А. ***,
ЕГН **********, против наказателно постановление №593/04.06.2011 г. на Началник
РУП – гр.Левски.
В жалбата се твърди, че в хода на административно - наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, изразяващи се в това, че както в съставеният акт, така и в
издаденото на негова основа наказателно постановление е отразена невярна
фактическа обстановка. Жалбоподателят оспорва извършването на вмененото му
нарушение. Твърди, че нито е знаел, нито е разрешавал на непълнолетния си син С.С.
да управлява закупеният от него мотоциклет по улиците на гр.Левски. Излага
доводи за нарушение на чл.34, ал.3, б.”в” от ЗАНН, тъй като на синът му е
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че управлява
мотоциклета без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, и именно въз
основа на този акт му е съставен такъв и на него за това, че е допуснал извършването
на такова нарушение. Счита, че е нарушено правото му на защита и моли съда да
отмени изцяло издаденото наказателно постановление.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание. В придружителното
писмо, с която е изпратена административно – наказателната преписка по случая, взема
становище да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 19.07.2011 г., а жалбата е депозирана в съда, чрез административно
– наказващият орган на 26.07.2011 г., т.е. преди изтичане на 7-мо дневния срок
за обжалване, считано от датата на връчването. При това положение същата се явява
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по съществото жалбата е основателна.
На
С.А. е съставен АУАН №593/16.05.2011 г. за това, че на 05.02.2011 г., около 14:50
часа, в гр.Левски, ул.”Александър Стамболийски”, като родител на С.С., с ЕГН **********,
съзнателно е допуснал синът му да управлява МПС – мотоциклет „Априля *”, без
поставена регистрационна табела, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, валидна за
Въз
основа на така съставения акт, административно – наказващият орган е издал обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено на основание
чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева за
това, че на 16.05.2011 г., около 14:50 часа, на посоченото в акта място е
допуснал, като родител на С.С. да управлява мотоциклет без застраховка „Гражданска
отговорност” към момента на проверката.
Съдът
намира, че при съставянето на акта и издаването на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
самостоятелни основания за цялостна отмяна на процесния санкционен акт. Налице е
разминаване между посочената като нарушена правна норма в акта и в наказателното
постановление. В наказателното постановление е посочена като нарушена от
жалбоподателя разпоредбата на чл.315, ал.1, пр.2 от КЗ, а в съставеният му акт
– тази на чл.259, ал.1, т.1 от ЗДвП /каквато не съществува в този закон/. Очевидно става въпрос за допусната фактическа
грешка при изписването на нарушения закон от актосъставителя, тъй като именно разпоредбата
на чл.259, но от КЗ, а не от ЗДвП вменява задължение на собствениците и
ползвателите на МПС да сключат задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на регистрираните такива на територията на РБ, които не са спрени
от движение. Но правото на защита на санкционираното лице е съществено
накърнено не поради така допуснатата фактическа грешка в акта, а чрез
посочването за първи път в наказателното постановление като виновно нарушена от
него друга разпоредба – тази на чл.315, ал.1, пр.2 от КЗ. Освен, че това е
санкционна разпоредба и не съдържа състав на административно нарушение, посочването
й за първи път в наказателното постановление е равнозначно на промяна в
правната квалификация на вмененото нарушение, извършена от административно -
наказващият орган. Това е недопустимо, тъй като води до пълна неопределеност на
вмененото нарушение на закона, което от своя страна е пречка наказаното лице да
организира адекватно защитата си.
Обжалваното
наказателно постановление страда и от друг съществен порок – изпълнителното
деяние, така както е описано в акта и наказателното постановление, а именно, че
на 16.05.2011 г., около 14:50 часа, в гр.Левски, ул.”Александър Стамболийски”,
жалбоподателят „е допуснал, като родител на С.С. да управлява мотоциклет без
застраховка „Гражданска отговорност„ към момента на проверката”, не осъществява
състава на административно нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. Тази разпоредба
ангажира отговорността на лицата, които не са изпълнили задължението си да
сключат задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и не съдържа конкретен
състав за допустителство. Като изключение от принципа, че административно –
наказателната отговорност е лична, с разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН е
уреден института на допустителството. В конкретния случай той е неприложим. При
липса на предвиден такъв състав в закона няма как да се приеме, че
жалбоподателят дори и съзнателно да е допуснал синът му да извърши нарушение на
ЗДвП, като управлява мотоциклета без регистрационен номер, е осъществил състав
на нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. Друг е въпросът, че от събраните по
делото гласни и писмени доказателства не се установява по какъв точно начин
жалбоподателят напълно съзнателно е допуснал неговият непълнолетен син да
управлява мотоциклета без застраховка „Гражданска отговорност”, към момента на извършената
проверка на синът му – на 05.02.2011 г., на която дата на последния е съставен
акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП. Няма представени
доказателства по делото, че управлявания от С.С. мотоциклет на 05.02.2011 г. е
бил регистриран на територията на РБългария, откъдето да произтича и задължение
за собственика или ползвателя да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Няма данни при извършване на проверката на непълнолетния син на
жалбоподателя да е изискан от контролните органи регистрационен талон от водача,
за да се приеме, че макар и без регистрационен номер, МПС-то не е и
регистрирано в законоустановения срок. Установяването на това обстоятелство е
особено съществено за изпълване фактическия състав на чл.259 от КЗ, която предвижда
задължение да сключат задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
собствениците и ползвателите на МПС, но само на регистрираните такива на
територията на РБ, и които не са спрени от движение. Допуснатото нарушение е
довело до неправилно приложение на материалния закон, което е пречка за
жалбоподателя да узнае в пълнота вмененото му противоправно поведение, а това
безспорно е нарушило правото му на защита.
Констатираните
нарушения на процесуалния и материалния закон са довели до незаконосъобразно
ангажиранe на административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
бъде изцяло отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №593/04.06.2011 г. на Началник РУП – гр.Левски, с което
на С.А. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от ЗДвП е
наложено на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в
размер на 400 лева, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: