гр.
ЛЕВСКИ, 27.12. 2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми ноември 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.дело №373 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Й. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №373/04.07.2012 г. на Началник
Група „ОП” в РУП при ОД на МВР – гр.Плевен.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил вменените му с
обжалваното наказателно постановление административни нарушения. Счита, че
посочените в него фактически обстоятелства не съответстват на обективната
истина, а констатациите в акта са направени два часа, след настъпилото случайно
събитие – спукване на лява предна гума на управлявания от него лек автомобил.
Твърди, че това случайно събитие е станало причина за излизането на автомобила от
пътното платно, за последващия му удар в крайпътно дърво, както и за настъпилите
лично за него незначителни имуществени вреди. Сочи, че не е нарушил и
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като е спрял на
местопроизшествието, след което тръгнал да търси съдействие от граждани за
преместването на автомобила от пътното платно, с цел осигуряване безопасността
на движението. В тази насока излага доводи, че след завръщането му на мястото
на инцидента, автомобилът му е бил вече преместен, поради което се е прибрал.
Жалбоподателят твърди още, че не е управлявал МПС, след употреба на алкохол.
Сочи, че такъв е употребил в дома си, но след произшествието, а не преди това,
което е и причината два часа по – късно да откаже да бъде изпробван с
техническо средство за алкохол от полицейския служител, както и да се яви за
вземане на кръвна проба. Твърди, че не е нарушил и разпоредбата на чл.20, ал.2
от ЗДвП. В тази връзка счита, че не са събрани никакви доказателства в хода на
административно – наказателното производство против него, от които да се установява,
че е управлявал собствения си автомобил с несъобразена скорост.
В съдебно заседание, жалбата се поддържа лично от Ч..
Същите основания, като съдържащите се в нея, са изложени и в представените по
делото писмени бележки от упълномощения защитник на жалбоподателя – адв.Ж.Н. ***.
Както жалбоподателят, така и защитникът му, молят съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка.
На 07.06.2012 г., около 12:15 часа, жалбоподателят Ч. управлявал собствения си
лек автомобил „Пежо *” с рег. № *, в с.Изгрев, обл.Плевен. Движейки се по
ул.”Евлоги Христов”, пред дом №*, загубил контрол над автомобила и навлязъл в
лентата на насрещното движение. Лекият автомобил се ударил в бордюра,
вследствие на което се спукала предната му лява гума. В резултат на това,
автомобилът излязъл в ляво на пътното платно и се ударил в бор, при който удар
се смачкал калника му и се счупило предното странично огледало. Жалбоподателят
се опитал да измести автомобила от тротоарната част на пътното платно на
зададен ход, но не успял да направи маневрата. Междувременно работници в
съседната къща видели инцидента. Свидетелят О.Ц. пристигнал пръв на
местопроизшествието, изкарал Ч. от автомобила, тъй като изглеждал във видимо
нетрезво състояние. След известно време жалбоподателя си тръгнал. На мястото
пристигнали и други хора от селото, които преместили автомобила вляво на
пътното платно, а свидетелят Н.Р. ***, подал сигнал в РУП – Левски. След около половин
- един час от подаване на сигнала, на местопроизшествието пристигнал свидетелят
М.А. – мл.автоконтрольор по пътен контрол в РУП – Левски. Полицейският служител
посетил дома на Ч., провел разговор с него, включил техническото средство да го
изпробва за алкохол, но жалобоподателят категорично отказал да бъде изпробван
два часа след инцидента. Свидетелят А. се върнал на центъра на селото, където
установил лицата – очевидци на инцидента и снел писмени сведения от тях за
изясняване механизма на произшествието. Били му предоставени документите на Ч.,
които останали в автомобила.
На
основание установените констатации от сведенията на свидетелите – очевидци,
свидетелят А. съставил против жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение №373 на 07.06.2012 г. за това, че на същата дата, в
12:40 часа, в с.Изгрев, по ул.”Евлоги Христов”, пред дом №*, като водач на МПС
– лек автомобил „Пежо *” с рег. № *, движейки се с несъобразена скорост, на ляв
завой, излиза вляво от пътното платно и се удря в крайпътно дърво, като прави
ПТП с материални щети. Отразено е още, че след произшествието, водачът Ч.
изоставя МПС-то и се укрива, без да установи какви са последиците от него, като
същият е установен от свидетелски показания в домът му в *** в 14:30 часа,
където в явно пияно състояние отказва да бъде изпробван с техническо средство
„Алкомер 931” с №0835878 за употреба на алкохол. Посочено е, че на водачът Ч. е
издаден талон за изпращане на медицинско изследване №0083342. Актосъставителят
отразил, че жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2,
чл.123, ал.1, т.1 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, че са иззети като доказателство за
извършените нарушения свидетелството му за управление и контролния талон към
него. Ч. не пожелал да му бъде предявен и връчен съставения акт и отказал да го
подпише. Основното му възражение било, че е употребил алкохол в дома си, но
след инцидента, а щетите са причинени само на собствения му лек автомобил. Отказът
му да подпише акта бил удостоверен с подписа на един свидетел - П.Г.. На
следващия ден, кметът на * връчил копие от съставения акт на жалбоподателя.
Въз
основа на констатациите в акта, наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което наложил на Ч. на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.20,
ал.2 от същия закон, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от същия закон, и на
основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП кумулативно две административни
наказания: глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 18 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон. На основание
Наредба №Із-1959 на МВР, наказващият орган постановил да се отнемат на водача
общо 16 контролни точки.
Съдът
намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения, както на установените в ЗАНН процесуални
правила, така и на материалния закон, които са абсолютно основание за цялостна
отмяна на санкционния акт.
Вмененото
на жалбоподателя Ч., като първо нарушение на чл.20, ал.2, предл.1 от ЗДвП, е
несъставомерно от обективна и субективна страна. Тази разпоредба задължава
водачите на ППС-ва, при избиране на скоростта на движението, да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Следователно първото предложение на ал.2 от
посочената разпоредба изисква съобразяване от страна на водачите при избиране
скоростта си на движение първо с атмосферните условия. По делото не се
установява, произшествието да е настъпило, именно поради тази причина –
жалобоподателят Ч., в качеството си на водач на МПС, да не е съобразил
скоростта си на движение с конкретните атмосферни условия на посочената дата.
Различна обаче е констатацията направена в акта и в наказателното постановление
при описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.
Съгласно описаното в двата акта, Ч., при управление на МПС се е движел с
несъобразена скорост, вследствие на което направил пътно - транспортно
произшествие с материални щети, което от своя страна изпълва фактическия състав
на разпоредбата на чл.179, ал.1, предл.1 от ЗДвП, въз основа на която
разпоредба, наказващият орган е наложил административно наказание на водача. Безспорно се установява от събраните по делото
гласни доказателства, установени и от актосъставителя при пристигането му на
местопроизшествието, че всъщност няма настъпило пътно – транспортно
произшествие по смисъла на ЗДвП. Основен обективен признак и състовомерен
елемент на това нарушение е възникване на опасност за друг участник в
движението, в резултат на противоправното поведение на нарушителя. Безспорно
този друг участник в движението трябва да е различен от нарушителя. По
настоящото дело е установено по несъмнен начин, че такъв друг участник няма, а
декларативно отразените в акта и в наказателното постановление имуществени
вреди са причинени на самия жалбоподател от собственото му поведение, тъй като
произтичат от нанесени щети по собствения му автомобил. Друг е въпросът, че
липсва конкретизация на обстоятелството в какво точно се изразяват тези щети
при описание на нарушението, което е задължително с оглед изясняване на
механизма на причиняване на пътнотранспортното произшествие. Безспорно е
нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като последният не може да
разбере, срещу какво нарушение да се защитава, и съответно да организира
адекватно защитата си.
Допуснатите
нарушения на процесуалните правила и при приложението на материалния закон за
първото нарушение, е повлякло обективна и субективна несъставомерност и на
второто, вменено на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, която задължава водачите на ППС-ва, участници в пътнотранспортно
произшествие, без да създават опасност за движението по пътя, да спрат, за да
установят какви са последиците от произшествието. Вярно е, че жалбоподателят е
имал качеството на водач на ППС-во. Но за да му бъде вменено нарушението,
описано в посочената правна норма, същият следва да има още едно качество: на
участник в пътнотранспортно произшествие. Ч.
не е имал това качество при установената липса на друг участник, на който да е
причинил виновно щети, и които да е бил длъжен да установи. Поради тази причина
неоснователно е наказването му на основание санкционната разпоредба на чл.174,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
Съдът
констатира, че по отношение и на третото нарушение са допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Посочената
в акта и в наказателното постановление, като нарушена разпоредба на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП има забранителен характер. На водачите на ППС-ва се забранява да
управляват под въздействието на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Редът за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
определя с Наредба №30/2001 г. на МЗ, МВР и МП, съгласно нормата на чл.174,
ал.4 от ЗДвП. Тази наредба предвижда два начина за установяване употребата на
алкохол: посредством използването на техническо средство и/или чрез медицински
и лабораторни изследвания. Следователно, за да бъде вменено на водача на МПС
такова нарушение, следва употребата на алкохол да е била установена по един от
двата предвидени начина, което е задължително и с оглед определяне на
концентрацията на алкохол, доколкото последната е от значение първо за
квалифициране на деянието като административно нарушение изобщо, само като
административно нарушение или като престъпление. Няма предвидена нормативна
възможност да се повдига обвинение на водача за управление на МПС след употреба
на алкохол, само въз основа на свидетелски показания. Такива в смисъл, че Ч. е
изглеждал във видимо нетрезво състояние преди, към и след настъпване на
инцидента, безспорно са събрани в настоящото съдебно производство. Те обаче не
могат да запълнят липсата на несъмнена установеност на извършеното нарушение,
поради неустановяването му по надлежния ред. Същевременно с това, нито в акта,
нито в наказателното постановление се съдържа такава констатация, което води до
съществено разминаване, между описаното в тях нарушение и обстоятелствата, при
които е извършено и посочената като нарушена правна норма. В акта и в
наказателното постановление е отразено единствено, че водачът на процесния
автомобил е установен в домът му в *, в 14:30 часа, и в явно пияно състояние
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол. За така
описаното нарушение, наказващият орган е санкционирал жалбоподателя на
основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. Тази санкционна разпоредба съответства
на словесно описаната в акта и в наказателното постановление фактическа
обстановка, но не и на правната квалификация на извършеното нарушение, за което
от своя страна е приложима друга санкционна норма – тази на чл.174, ал.1 от ЗДвП.
Посоченото несъответствие прави наказателното постановление неправилно издадено
и в тази му част, тъй като води до накърняване правото на защитата на
наказаното лице и последното не може да разбере, срещу какво точно нарушение да
организира адекватно защитата си. Наред с това допуснатото нарушение прави
безпредметно обсъждане на въпросите по същество на делото, касаещи времето, в
рамките на което е било допустимо извършване на проба за алкохол с техническо
средство или чрез медицинско изследване, при спазване предписанията на
цитираната наредба. Отпада и възможността за съда да изследва установените по
делото със свидетелски показания факти и обстоятелства, сочещи на виновно
неизпълнение от жалбоподателя на други негови задължения, като водач на МПС,
които обаче не са му вменени със санкционния акт.
Допуснатите
нарушения на процесуалния и материалния закон са съществени, тъй като водят до
липса на предмет на доказване и накърняват правото на защита на жалбоподателя. В
този смисъл издаденото наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно,
и следва да бъде изцяло отменено.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №373/04.07.2012 г. на Началник
Група „ОП” в РУП при ОД на МВР – гр.Плевен,
с което на Й. ***, с ЕГН **********,
са наложени на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от същия
закон, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП кумулативно две административни
наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от същия закон, и на
основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП кумулативно две административни
наказания: глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 18 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от същия закон, и на
основание Наредба №Із-1959 на МВР са отнети общо 16 контролни точки, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: