Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ, 22.12. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

           

Левченски районен съд в съдебно заседание на _двадесет и втори ноември_ две хиляди и дванадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _В.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №_490_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.В. ***, с ЕГН **********, против НП №480/11.09.2012г., на ВНД Началника на РУП – Левски към ОДМВР Плевен.

            С жалбата си жалбоподателят моли съдът да намали наложените му наказания. Не отрича, че е извършил нарушението, за което са му наложени глоба и лишаване от право да управлява МПС, но смята, че определените в максимален размер наказания се явяват прекалено тежки и са необосновани.

            Жалбоподателят заявява, че е на * години, ***. Обяснява, че е безработен не защото не иска, а защото на тази възраст никой не искал да го вземе на работа. Заявява, че по време на проверката не е имал лошо поведение, признал си е вината и не е правил възражения. Изразява съжаление за допусната от него грешка, като твърди, че не я е извършил с цел да нарушава закона, а заради безпаричието все отлагал регистрирането на автомобила, а и чакал пристигането на документ, необходим за регистрацията. Заявява, че си е взел бележка и веднага след съставянето на акта със сина му са направили съответната регистрация на автомобила.

            Жалбоподателят се явява в съдебно заседание и дава обяснения.

            За административно-наказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде изменено.

            Видно от представените по делото доказателства е, че на 21.08.2012г. против жалбоподателя А.В. е съставен АУАН затова, че на 21.08.2012г. в 13:20 часа в гр. Левски, ул.„Малчика”, на кръстовище с ул.”В. Левски”, като водач на МПС – лек автомобил „Опел *” с рег. № * с * транзитни табели с изтекъл срок на валидност, управлява без да е регистрирал автомобила с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. При извършената полицейска проверка се констатирало, че водачът В. управлява с изтекъл срок на валидност на свидетелството му за управление на МПС с №* с валидност до 05.04.2012г., с което е нарушил чл.140, ал.1 и чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Иззет е като доказателство контролен талон №*.

По делото е представено и обжалваното НП №480/11.09.2012г., издадено от ВНД Началник на РУП – Левски към ОДМВР - Плевен, упълномощен с МЗ № Із-1745/28.08.2012г., видно от което е, че на А.В., на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца затова, че на 21.08.2012г. в 13:20ч. в гр. Левски, като водач на лек автомобил „Опел *”, с * транзитни табели с изтекъл срок на валидност, управлява без да е регистрирал автомобила с табели с регистрационен номер, поставени на определеното за това място.

В обясненията си жалбоподателят заявява, че  са закупили автомобила с чужда регистрация, но изчаквали документ, необходим за регистриране на автомобила в КАТ поради обстоятелството, че човекът, от когото са закупили автомобила, се намирал в *. Впоследствие автомобилът бил регистриран. Не отрича, че е извършил нарушението.

Обясненията на жалбоподателя В. са последователни и логични, съответни на събраните писмени доказателства, поради което съдът счита, че същите не са защитна теза.

От показанията на разпитаните свидетели – служители в РУП – Левски се установява, че са изпълнявали служебните си задължения и спрели за проверка автомобила с транзитни номера - с чужди регистрационни табели, управляван от жалбоподателя. При извършената проверка било установено, че табелите са с изтекъл срок на валидност, за което бил съставен акт на същия.

И пред служителите от РУП – Левски жалбоподателят е дал обяснения, че не е в състояние да намери собственика на автомобила.

Показанията на свидетелите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на непосредствени възприятия на фактите, в изпълнение на служебните задължения и съответстващи на представените по делото писмени доказателства, включително и на назначената графическа експертиза.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни.

По искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите И.К. и М.М..

В показанията си свидетелят К. заявява, че е в родствени връзки с жалбоподателя, и че семейното положение на А.В. е тежко, тъй като на съпругата му са правили * операции; малкият син имал * проблеми; големият син катастрофирал; жалбоподателят не работел и си намирал инцидентно работа. Установява се от показанията на свидетеля, че е подпомагал финансово жалбоподателя, вкл. и за регистрацията на автомобила.

В показанията си свидетелят М. – син на жалбоподателя, заявява, че през месец август е получил обаждане от баща си, че са го спрели за проверка полицаите и че с няколко дни са изтекли документите за регистрация. Свидетелят не е присъствал при изписване на акта. Автомобилът е бил регистриран същия месец.

Свидетелите К. и М. са в родствени връзки с жалбоподателя, но същите дават добросъвестно показанията си, които съответстват на показанията на служителите на РУП – Левски, които съдът кредитира като достоверни, както и на писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, поради което съдът дава вяра на показанията и на двамата свидетели.

Във връзка с възражението, направено от страна на жалбоподателя, че АУАН е съставен от свидетеля М.М., а не от посочения като актосъставител В.С. и с оглед изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е назначил графическа експертиза. От заключението на същата се установява, че ръкописният текст в АУАН №480/2012г е изписан от лицето В.С..

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Заявява, че е изследвал оригинала на акт №480/201 г. Снет е бил и сравнителен материал от В.С. и М.М.. След извършеното изследване установил, че АУАН 480/2012 г. е изписан от В.С.. Изследвал е и подписа за актосъставител, без изрично да има поставена такава задача и дава заключение, че и подписът също е положен от В.С.. Заключението на експертизата е обективно и пълно, не е оспорено от страните в процеса, поради което и прието от съда.

Така изложените и възприети от съда фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му, като в него се съдържат всички изискуеми от закона реквизити.

По делото е безспорно установено, че А.В. е извършил нарушението, които му е вменено във вина.

В АУАН актосъставителят е описал нарушението, и обстоятелствата, при които е било извършено, датата и мястото на извършване на нарушението, както и законните разпоредби, които са нарушени.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Размерът на наказанието обаче не е съобразен с тежестта на нарушението. Безспорно се установи от събраните доказателства, че жалбоподателят е с тежко имотно състояние, жалбоподателят признава вината си. Непосредствено след съставяне на АУАН и преди издаване на наказателното постановление е отстранено нарушението и е регистрирано моторното превозно средство. От деянието не са настъпили общественоопасни последици. Предвид изложеното съдът счита, че наказанията следва да бъдат определени към минималния предвиден в закона размер, като следва да бъде намален размера на глобата от 50 лв., а лишаването от правоуправление – за срок от един месец.

При този изход на делото следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Левски направените деловодни разноски в размер на 79.43 лв.

            На основание изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

На основание чл.63 от ЗАНН ИЗМЕНЯ наказателно постановление №480/11.09.2012г., издадено от ВНД Началник на РУП - Левски към ОДМВР - Плевен, с което на А.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на двеста лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 200 лв. на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА и срока на лишаване от право да управлява МПС от 6 месеца на ЕДИН МЕСЕЦ.

ОСЪЖДА А.В. ***, с ЕГН **********, да заплати в полза на Районен съд Левски направените деловодни разноски в размер на 79.43 лв.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                        СЪДИЯ: