гр.
ЛЕВСКИ, 19.12. 2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми ноември 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №605 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.Г. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №8/30.11.2011 г. на Началник РУП
– гр.Белене.
Жалбата е бланкетна и съдържа единствено твърдения за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, поради допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. В съдебно заседание,
жалбата се поддържа лично от Г. и от упълномощения й процесуален представител.
След приключване на съдебното следствие, защитата сочи конкретни основания за
отмяна на издадения санкционен акт. Излага съображения, че неправилно е
приложен закона, тъй като с оглед датата на придобиване на газовия пистолет от
жалбоподателката, съобразно представения договор за продажба, за същата е
съществувало задължение само да го декларира пред надлежния орган в едногодишен
срок от влизане в законна сила на измененията в ЗОБВВПИ на 17.09.2010 г., а не
по реда на чл.54, ал.1 от същия закон. Счита, че и санкционната норма е
неприложима за нарушение на посочената разпоредба на чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ. Моли
съда да постанови решение, с което изцяло да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против А.Г. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №8/11.11.2011 г. от компетентно
длъжностно лице Б.В., заемащ длъжността: ВНД Мл.ПИ към служба КОС при РУП –
Белене. Актът е съставен за това, че на 14.10.2011 г., около 10:00 часа, при
подаване на заявление за притежаване на неогнестрелно оръжие е установено, че Г.
не е уведомила в законоустановения срок органите на МВР за притежанието на
газов пистолет „BLOW” mini, калибър 8 мм., №*, с което
виновно е нарушила чл.54, ал.1, във вр. с параграф 11 от ЗОБВВПИ. Актът е
предявен и връчен лично на жалбоподателката, срещу подпис, без възражения от нейна
страна, относно вписаните констатации.
Въз
основа на съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.212 от ЗОБВВПИ, наложил на А.Г.
административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.54,
ал.1 от същия закон.
Съдът
констатира, че направените възражения от защита са напълно основателни. Цялата
процедура по установяване на административното нарушение е опорочена, поради
допуснати съществени нарушения, както на процесуалните правила, установени в
ЗАНН, така и на материалния закон, което прави и вмененото на жалбоподателката
нарушение несъставомерно от обективна и субективна страна.
Съществено
основание за отмяна на обжалваното наказателното постановление, касае допуснатото
съществено нарушение при приложението на материалния закон. То е започнало още
в началната фаза на административно – наказателното производство и се свежда до
неправилно квалифициране на извършеното нарушение, при правилно установена
фактическа обстановка.
Със
съставения акт, на А.Г. е вменено нарушение на разпоредбата на чл.54, ал.1, във
вр. с параграф 11 от ЗОБВВПИ. В наказателното постановление е възпроизведен
само текста на чл.54, ал.1 от същия закон, без да се сочи като нарушена
разпоредба и тази на параграф 11. Съгласно разпоредбата на чл.54, ал.1 от
ЗОБВВПИ, задължението да уведомят писмено Началника на РУП по местонахождението
на обекта за съхранение или по постоянния адрес, имат българските граждани в
14-дневен срок, след като са придобили газово оръжие. За спазване обаче на срока
за уведомяване е меродавен момента на придобиване на неогнестрелното оръжие,
тъй като с друга разпоредба на закона, а именно с параграф 11 се вменява
задължение за притежателите на газови оръжия, придобити до влизане в законна
сила на измененията в ЗОБВВПИ, да ги декларират пред надлежния орган в
едногодишен срок от влизането му в законна сила, считано от 17.09.2011 г. По
делото са налице писмени доказателства за датата на придобиване от
жалбоподателката на описания в акта газов револвер. Видно от приетото заверено
копие от договор за продажба е, че същият е закупен на 06.06.2007 г., т.е., към
момент, когато действащия закон не е предвиждал въобще някакъв уведомителен или
декларативен режим за неогнестрелните оръжия. При това положение, след като е
безспорно установено по делото, че газовия револвер не е новопридобит от
жалбоподателката по смисъла на чл.54, ал.1 от специалния закон, то Г. не може
да бъде субект на установеното в тази разпоредба законово задължение.
Допуснатото
нарушение при приложението на материалния закон очевидно е обусловено от
липсата на изчерпателно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено. Нито в акта, нито
в наказателното постановление е посочен законоустановения срок, в който Г. е
следвало да уведоми органите на МВР за притежанието на неогнестрелното си
оръжие. Това е особено съществено обстоятелство, тъй като определя режима, по
който е следвало жалбоподателката да направи това – уведомителния по реда на чл.54,
ал.1, или декларативния едногодишен срок по реда на параграф 11 от специалния
закон. На жалбоподателката е вменено извършване на деяние по чл.54, ал.1 от
ЗОБВВПИ, касаещо пропускане на 14-дневния срок за уведомяване. Към него обаче, Г.
няма никакво субективно отношение, тъй като е придобила предмета на нарушението
три години, преди влизане в сила на новия закон. Следователно, върху нея тежи
единствено задължението да декларира закупеното вече неогнестрелно оръжие в
едногодишен срок, считано от 17.09.2010 г. Само при неизпълнение на това нормативно
установено задължение, поради пропускане на срока, /а той действително е пропуснат
от жалбоподателката, тъй като към 17.09.2011 г. вече е изтекъл/, при правилна
квалификация на извършеното деяние, отговорността й е следвало да бъде
ангажирана на основание санкционната разпоредба на чл.212 от ЗОБВВПИ. Санкционната
разпоредба, която предвижда административно наказание за нарушение на
посочената в наказателното постановление разпоредба на чл.54, ал.1 от
специалния закон, е тази на чл.178, ал.1 от ЗОБВВПИ. Жалбоподателката обаче не
е санкционирана и по този текст с издаденото наказателно постановление.
Допуснатите
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон са особено съществени.
Те сериозно са накърнили правото на защита на наказаното лице, тъй като
последното е в невъзможност да разбере за какво точно административно нарушение
е санкционирано. Не могат да бъдат преодолени или поправени от съда, поради
което обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
неправилно издадено, и същото следва да бъде изцяло отменено.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №8/30.11.2011 г. на Началник
РУП – гр.Белене, с което на А.Г. ***,
с ЕГН **********, е наложено на основание чл.178, ал.1 от ЗОБВВПИ, административно
наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: