М О Т И В И към присъда, постановена по н.о.х.д. № 485/2012г. по описа на Районен съд гр. Левски

Обвинението, повдигнато от РП Левски по отношение на подсъдимия Л.М.: ***, ЕГН **********, е по чл. чл.235, ал.2, пр.5 във вр. с ал.1 от НК за това, че , че на 22.04.2012г. съхранявал в товарен автомобил „Ивеко” с рег.№ *, негова собственост, паркиран в дворно място в *, собственост на А.М. от ***, незаконно добит от другиго (неустановено по делото лице) дървен материал - дърва за огрев: 5.6 пространствени куб.м. от дървесен вид дъб на стойност 336.00 лв. и 0.2 пространствени куб.м. от дървесен вид липа на стойност 6.00 лв., общо на стойност 342.00 лв., част от горския фонд.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението, дава обяснения. Същият заявява, че е закупил буса, но го ползват както той, така и родителите му, вкл. и негови приятели. Отрича да е карал товарния автомобил на 22.04.2012г., да е ходил за дърва, както и да е пренасял дърва от горския фонд. Отрича да е пращал някого да реже дърва и да ги складира на мястото, където са открити.

Представителят на РП гр.Левски поддържа обвинението против подсъдимия. Счита, че деянието и участието на подсъдимия в него е доказано. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и му наложи наказание, съобразено с поведението на подсъдимия по досъдебното производство и в съдебната фаза и наказанието да бъде определено при условията на чл. 55 от НК към минималния размер на предвиденото в закона.

Защитникът на подсъдимия адв. А. счита, че не е установено авторството на деянието. Моли съда да постанови присъда, с която да признае подзащитния му за невиновен по така повдигнатото обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.04.2012г. в РУП – Левски бил получен сигнал, че в дворно място в *, в микробус се съхраняват незаконно добити дърва. Бил извършен оглед на мястото и инкриминираното превозно средство било иззето и оставено на съхранение в РУП – Левски.

В обвинителния акт се твърди, че са събрани доказателства, че дворното място – имот в ***, където е намерена дървесината било закупено, без да се оформя документално сделка от А. ***.

Съдът не споделя това становище на прокурора. Договорът за прехвърляне на недвижим имот е формален и според изискването на чл. 18 от ЗЗД, трябва да бъде извършен с нотариален акт, какъвто в случая няма.

Моторното превозно средство – бус „Ивеко” било собственост на свидетеля Г.С. ***. Свидетелят С. в показанията си по време на съдебното следствие заявява, че в началото на т.г. провел телефонен разговор със сина си, при който разговор разрешил на сина си да продаде микробуса. Понеже не е имало клиент, свидетелят казал на сина си да го продаде на автоморга. Според показанията синът на свидетеля се е срещнал с подсъдимия и последният заплатил сумата от 1200 лв. за товарния автомобил. Свидетелят С. запитал бащата на подсъдимия кога ще прехвърлят буса, като последният заявил, че до няколко дни ще стане прехвърлянето. Впоследствие бусът бил иззет и откаран в РУП – Левски.

От назначената съдебно оценителна експертиза се установява, че пазарната цена на 5.8 куб. метра дъб и липа е 342.00 лв. Вещото лице обаче изразява единствено предположение, че дървата са от горския фонд, без да е в състояние убедително да заяви, че дървата, намерени в буса, са част от горския фонд.

Свидетелят И.С. – МлПИ заявява в показанията си, че е виждал многократно подсъдимият и свидетелят Т.Х. да управляват товарен автомобил „Ивеко”, включително и братът на подсъдимия. Това обстоятелство – че бусът е ползван и от други лица, освен от подсъдимия, се потвърждава от показанията на свидетеля Г.Т., според когото бусът се привеждал в движение чрез кабелите, без да е необходимо ползването на контактен ключ. Според свидетеля, всеки който поиска буса, може да го ползва, като е виждал и други хора да го управляват, а не само подсъдимият.

Свидетелят С.М. към 22.04.2012г. е бил служител в РУП - Левски твърди в показанията си, че в полицията е получен „оперативен” сигнал, че в * се извършва незаконна сеч на дървета. Информацията била, че подсъдимият Л.М. управлява буса. С полицаи от РУП – Левски посетили мястото, където трябвало да бъдат складирани и намерили * бус марка „Ивеко”. На място заварили и 5-6 непълнолетни и малолетни, които били скупчени около буса, като при пристигане на полицаите, се разбягали. Според получената „оперативна” информация трябвало да има още двама човека – резачи.

Така възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, заключението на вещото лице, обясненията на подсъдимия, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

РП гр.Левски е повдигнала по отношение на подсъдимия обвинение по чл.235 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, затова че съхранява в товарен автомобил, негова собственост, незаконно добит от другиго дървен материал – дърва за огрев.

Районна прокуратура следва да докаже обвинението, повдигнато по отношение на подсъдимия. Прокурорът сочи, че товарният автомобил е собственост на подсъдимия. Съдът приема за установено, че подсъдимият е заплатил съответната сума за буса, в какъвто смисъл са свидетелските показания, но собствеността върху товарния автомобил не е прехвърлена, което се установява от справката в Централна база – КАТ, приложена в делото. Едновременно с това се събраха доказателства, че моторното превозно средство е било ползвано от други лица, част от които не са в родствени отношения с подсъдимия.

В този смисъл са показанията на свидетелите Г.Т. и И.С. – и двамата без родство с подсъдимия и в този смисъл незаинтересовани от изхода на делото и чиито показания съдът кредитира като достоверни.

Налице са противоречия в показанията на свидетелите относно механизма на запалване на товарен автомобил „Ивеко” – едни от свидетелите твърдят, че е бил привеждан в движение чрез запалване с кабели, а други от свидетелите – с ключ. Беше извършен оглед на вещественото доказателство – товарен автомобил, при който оглед се констатира, че кабелите са свързани, като същите влизат в лустер клема, но следва да се отбележи, че моторното превозно средство се намери незапечатано, констатира се и липса на акумулатора.

Подсъдимият заявява в обясненията си, че е бил развален контактният ключ и бусът се е привеждал в движение чрез свързване на кабели. Състоянието, в което бе намерен бусът при извършения оглед, не води до извод, че тезата на подсъдимия е защитна такава и не съответства на доказателствата по делото.

Съдът не споделя становището на прокурора, че след като на инкриминираната дата бусът е спрян в двор, който според прокурора е собственост на бащата на подсъдимия, може да се направи извод за осъществен състав на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, както и че именно подсъдимият е съхранявал тези незаконно добити дървета в този бус.

Разпоредбата на чл. 235, ал.2 от НК препраща към чл. 235, ал.1 от НК. Това обуславя необходимостта деецът при престъплението по чл. 235, ал.2 от НК да съхранява дървен материал, добит при условията на чл. 235, ал.1 от НК – т.е. от другиго, който не е имал редовно позволително, или с редовно позволително, но извън указаните за това за това места, срокове и количества, е сякъл, събирал, добивал от горския фонд каквито и да било дървета или части от тях.

По делото няма представени доказателства, че дървата, по отношение на които е повдигнато обвинение, са добити от гора, или горска територия по смисъла на Закона за горите.

Изискана беше справка за дървесния вид, който расте в гората в землището на *, приобщена към доказателствата по делото. От справката се установяват дървесните видове, които растат в землището на *, сред които и съответните видове дъб и липа, като се установи, че същите дървета се срещат и извън горския фонд.

Основният елемент на престъпния състав по чл. 235, ал.1 от НК е мястото и начина на придобиване на дървения материал, който обаче следва да е част от горския фонд. Това обстоятелство следва да е било известно на дееца, осъществил престъпния състав по чл. 235, ал.2 от НК към момента на придобиване на фактическа власт върху тези предмети със специален режим на придобиване.

В конкретния случай няма представени от РП Левски доказателства, че тези вещи са придобити от някого незаконно, и по – конкретно – че дървеният материал преди отсичането му е бил част от горския фонд по смисъла на чл. 2 от Закона за горите.

Няма представени доказателства, че на подсъдимия му е било известно, че дървесината е придобита по незаконен начин.

Безспорно осъдителната присъда не може да почива на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В конкретния случай такива изводи не могат да бъдат направени. Няма представени доказателства, които по несъмнен начин да водят до извода, че подсъдимият е съхранявал дървен материал, добит от другиго от горския фонд в нарушение на нормативно установените правила със знанието му за този произход на вещите. Съдът не споделя и становището на представителя на РП – Левски, че извод за вината на подсъдимия може да се направи от факта, че същият е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено наказание по реда на чл. 78 а от НК за друго такова престъпление по чл. 235 от НК.

Няма представени безспорни и категорични доказателства за виновността на подсъдимия М. и участието му в престъплението, за което му е повдигнато обвинение, включително и показанията на разпитаните непълнолетни и малолетен свидетел, заварени от полицаите в дворното място, където се е намирало моторното превозно средство – товарен автомобил марка „Ивеко”.

Обвинението относно авторството на деянието се гради единствено на показанията на свидетеля М., и то въз основа на информация, получена като „оперативен сигнал”, без наличие на други преки или косвени доказателства, не могат да свържат подсъдимия с извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Тъй като присъдата не може да почива на предположения и в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът приема, че следва на основание чл. 304 от НПК да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото обвинение, поради което го оправдава по повдигнатото обвинение по чл. 235, ал.2, във вр. с ал.1 от НПК.

На основание чл. 190, ал.1 от НПК направените деловодни разноски остават за сметка на държавата.

Съдът е постановил след влизане в сила на присъдата товарен автомобил „Ивеко”, с рег. № *, намиращ се на съхранение в РУП – Левски да бъде върнат на собственика му Г.С..

При този изход на делото следва предметите, иззети като веществени доказателства 5,6 пространствени куб.м. дървесен вид дъб и 0.2 пространствени куб.м. липа, намиращи се на съхранение в РУП – Левски се отнемат в полза на държавата, в случай, че в едногодишен срок от завършване на наказателното производство не бъдат потърсени.

На основание изложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: