Срещу подсъдимата К.К. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 04.05.2012 г., в гр.Левски, обл.Плевен, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение у лицето А.А. ***, че
иска да послуша музика от мобилните й телефони – Samsung
Galaxy Ace и Nokia
500, след което отказала да й ги върне, като й причинила вреда, изразяваща се в
пазарната стойност на мобилните телефони и техните сим – карти /на мобилните
оператори „Мтел” и „Глобул”/, общо в размер на 609 лева.
Престъпление по чл.209, ал.1
от НК.
По искане на подсъдимата К.
и назначеният й служебен защитник, производството по делото е проведено по реда
на глава 27, чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно следствие в
производството пред първата инстанция, като е открита процедура по
предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура
гр.Левски, в с.з., след приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимата. Счита, че същото се доказва по безспорен и
несъмнен начин от събраните на досъдебното производство доказателства. Моли съда
да я признае за виновна и да я осъди, като й наложи наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, при условията на чл.55 от НК, чието изтърпяване
да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок. Пледира да бъде уважен
предявения граждански иск от пострадалата в пълен размер, както и да бъдат
върнати на последната приобщените към делото веществени доказателства.
Подсъдимата К.К. и защитникът
й – адв.А.А. ***, по време предварителното изслушване, след разясняване на
правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, се съгласяват да не се провежда разпит на подсъдимата
и свидетелите, съгласяват се при
постановяване на присъдата, съдът да ползва съдържанието на съответните
протоколи от досъдебното производство.
Защитата
на подсъдимата К., пледира същата да бъде призната за виновна и осъдена, като изразява
съгласие с предложеното от представителя на прокуратурата наказание. По отношение на предявеният граждански иск,
пледира същият да бъде изцяло уважен, като основателен и доказан, а веществените
доказателства да бъдат върнати на собственичката.
Съдът, като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение е одобрено изразеното от подсъдимата,
нейният защитник и граждански ищец съгласие, доказателствата от досъдебното
производство и самопризнанията на К. да се ползват при постановяване на
присъдата, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимата
К.К. ***, с ЕГН **********.
Подсъдимата и пострадалата – свидетелката А.А.,
се познавали и били в приятелски отношения. На 04.05.2012 г., двете се намирали
в района на ж.п. гарата в гр.Левски, заедно със свидетелите К. и Д.. К. и А. се
скарали, като започнали да си отправят взаимно обиди, след което словесното
пререкание между тях приключило. Заедно със свидетелката Д., подсъдимата и
пострадалата тръгнали към центъра на града. Движели се по ул.”Малчика” и
седнали в градинката до пункт на ЧЕЗ за плащане на електроенергия. Подсъдимата
поискала от А. двата й мобилни телефона, като обяснила, че ще послуша музика. Пострадалата
й ги предоставила, ведно с намиращите се в тях сим-карти. Преди да се разделят,
пострадалата си поискала телефоните, но К. категорично заявила, че няма да й ги
даде и ги задържала в себе си. На следващия ден, подсъдимата, заедно със свидетелката
Д. отишли до гр.Плевен, където К. продала двата телефонни апарата на А. в
заложна къща, срещу което получила сумата от 209.50 лева.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от приложените доказателствени материали към
досъдебното производство, събрани при условия и ред, предвиден в НПК. Налице са
писмени доказателства, които установяват собствеността на описаните в
обвинителния акт два мобилни телефонни апарата, а именно на А.А.. Обвинението
се доказва и от показанията на всички разпитани в хода на досъдебното
производство лица в качеството на свидетели, както и от обясненията на
подсъдимата. Стойността на инкриминираните вещи, съгласно заключението на
вещото лице по изготвената съдебно – оценителна експертиза, към момента на
деянието, по пазарни цени, възлиза на 609 лева.
Съдът приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и с оглед направеното от
подсъдимата самопризнание по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като същите изцяло се подкрепят от
доказателствения материал, събран в хода на
досъдебното производство.
Деянието извършено от
подсъдимата К.К. следва да се квалифицира, като престъпление по чл.209, ал.1 от
НК. Извършено е умишлено при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимата следва
да носи наказателна отговорност по посочения текст от НК, като наказанието й следва
да се определи при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, която разпоредба,
предвид действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността
й обстоятелства, се явява по – благоприятна за нея. При това положение, съдът
вземайки предвид обстоятелството, че предвиденото наказание в състава на
извършеното престъпление е лишаване от свобода с определен минимум, а именно от
една до шест години счита, че следва да й бъде наложено това наказание за срок
от шест месеца. При съобразяване с разпоредбата на чл.58а, ал.4, във вр. с ал.1
от НК, съдът е намалил така определеното на К. наказание с 1/3, и с присъдата е
постановил да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.
При определяне конкретния размер на наказанието лишаване от свобода по
отношение на подсъдимата, съдът взе предвид доброто й процесуално поведение,
оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, чистото й
съдебно минало и най – вече изключително тежкото семейно и имотно състояние на К.,
изразяващо се в самостоятелно отглеждане на двете си малолетни деца, чийто баща
е в затвор, а постоянните й доходи са само от получаваното майчинство.
Наложеното на подсъдимата наказание лишаване от
свобода е до три години, същата не е осъждана за престъпление от общ характер
/видно от служебно изисканата справка от РП – Левски, наложеното наказание
„обществено порицание” по преходно осъждане е изтърпяно още към
ПО
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
В наказателния процес срещу
подсъдимата, на основание чл.45 от ЗЗД е предявен и приет за съвместно
разглеждане граждански иск от пострадалата А.А. ***, за сумата от 609 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на
деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
04.05.2012 г., до окончателното изплащане на сумата.
А.А. е конституирана в
качеството на граждански ищец по делото.
Съдът, като съобрази, че
производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие,
както и, че действията по разследването са извършени при условията и по реда на
НПК, а така също и обстоятелството, че с протоколно определение е одобрено
изразеното от гражданския ищец, подсъдимата и нейния защитник, съгласие доказателствата от досъдебното производство и
самопризнанията на К. да се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема, че в резултат на извършеното от подсъдимата престъпление,
на А. са причинени имуществени вреди в размер на 609 лева, поради което така
предявеният граждански иск следва да бъде уважен в пълен размер, като
основателен.
При това положение, и след
като съдът е признал К. за виновна по повдигнатото й обвинение, на основание
чл.45 от ЗЗД, я е осъдил да заплати на пострадалата обезщетение за причинените й
имуществени вреди, в резултат на престъплението в размер на инкриминираната
сума от 609 лева. Същата се дължи, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 04.05.2012 г., до окончателното й изплащане.
При този изход на делото,
съдът е постановил, приложените веществени доказателства, след влизане в
законна сила на присъдата да бъдат върнати на техния собственик – А.А. ***.
На основание чл.189, ал.3 от
НПК, съдът е осъдил подсъдимата К. да заплати държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск – сумата от 50 лева, както и направените на
досъдебното производство разноски в размер на 60 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: