МОТИВИ към присъда, постановена по н.о.х.д. №58/2013 година по описа на РС гр. Левски

 

Обвинението, повдигнато по отношение на подсъдимия И.Д. - ***, ЕГН **********, е по чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 от НК затова, че на неустановени дни в периода 30.12.2009г. - 22.04.2012г., в гр.Белене, обл.Плевен, в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК - ликвидатор на Кооперация „Д.” - в ликвидация *, при условията на продължавано престъпление, присвоил чужди пари в общ размер на 18 464.10 лева /осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и 10 стотинки/, собственост на Кооперация „Д.” – в ликвидация * с представител на ликвидационния съвет Ч.Е. ***, представляващи стойността от приходи от продажби на отпадъчни материали, стелажи, машини ІІ-ра /втора/ употреба, и наем на склад, връчени в това му качество и поверени му да ги пази  и управлява.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр.Левски поддържа обвинението така както е предявено. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание по негова преценка.

Гражданският ищец Ч.Е. моли съда да уважи предявения граждански иск.

Защитникът на подсъдимия счита, че деянието е доказано. Моли съдът да наложи по отношение на подсъдимия наказание при условията на 58а от НК, а именно „лишаване от свобода” към минимален размер, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Земеделска кооперация „Д.” - * била обявена в ликвидация с решение на Общото събрание от 26.04.2009г. За ликвидатори били назначени свидетелите Ч.Е., Л.Л. и подсъдимият И.Д.. За председател на ликвидационната комисия бил определен свидетелят Ч.Е., а подсъдимият Д. и свидетелят Л. били определени за членове. С устна уговорка между тримата за изпълняващ функциите на касиер бил определен подсъдимият Д.. С протокол №12/10.03.2010г. ликвидационната комисия взела решение подсъдимият Д. да бъде назначен на граждански договор за касиер на кооперацията в ликвидация. Задълженията на подсъдимия, според взетото решение, включвали съхранение на „получените парични средства до нормализиране на финансовото състояние”. В качеството си на касиер подсъдимият Д. водел и касовата книга, в която счетоводно се отразявали постъпилите средства и извършените разходи във връзка с дейността на кооперацията.

В изпълнение на ликвидационния си план, от страна на кооперацията били извършени продажби на ДМА, реализиране на приходи чрез продажба на различни предмети за скрап, събиране на доходи от наеми и други. Тези продажби започнали през месец декември 2009г. От счетоводните документи се установило, че в резултат на това следвало да има наличие на суми по различни приходи в размер на около 17 000 лв. От свидетеля А.Б. свидетелят Е. установил, че били заплатени и 1100.00 лв. на ръка на касиера - подсъдимия Д., за които свидетелят Б. не бил получил оправдателен документ. Така общо сумата, която следвало да бъде налична към месец февруари 2012г. у касиера - подсъдимия Д. от извършените продажби възлязла на около 18 000.00 лв.

Тъй като у свидетеля Е. възникнало подозрение, че сумата не е налична, било свикано Общо събрание на 22.04.2012г. В протокола от проведеното събрание подсъдимият Д. потвърдил, че действително цитираната сума била у него и той я съхранявал в дома си. В дома му обаче била станала кражба и парите липсвали. Подсъдимият поел ангажимент да възстанови сумата до един месец. Потвърдил, че не е уведомил полицията за станалата в дома му кражба. Подсъдимият бил освободен на същото събрание от заеманата от него длъжност „касиер” и член на ликвидационната комисия, като му бил даден месечен срок да възстанови липсващата сума.

Срокът, даден на подсъдимия, изтекъл, но той не възстановил нищо от дължимото от него. По тази причина свидетелят Е. и свидетелят Л. извършили справка по счетоводните книги и констатирали, че точната сума липсващи пари била 18 457.89 лв. Към настоящия момент възстановяване на липсващото от касата не било извършено.

По делото била назначена и изготвена съдебно финансово-счетоводна експертиза. Същата дала заключение, че според счетоводните документи установеният остатък бил определен на 18 464.10 лв. Наличността в касата на кооперацията към същия момент била 0.00 лв. Установена била липса в касата на кооперацията на 18 464.10 лв., изчислена за времето от 30.12.2009г. (първата документално фиксирана продажба) до месец април 2012г.

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият И.Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. 

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.  

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

От събраните по делото доказателства се установява, че на неустановени дни от 30.12.2009г., след постъпването на различни суми в патримониума на кооперацията от продажби на отпадъчни материали, стелажи, машини ІІ-ра употреба и наем на склад, подсъдимият И.Д. ги присвоявал, като до 22.04.2012г. сумата била общо в размер на 18 464.10 лв.

Подсъдимият Д. безспорно притежавал качеството на длъжностно лице в периода 30.12.2009г. - 22.04.2012г. съгласно разпоредбата на чл.93, т.1, б.”б” от НК, тъй като му е възложено да изпълнява работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в кооперация.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия И.Д..  Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Същият е съзнавал, че в качеството му на длъжностно лице са му връчени парите – сумата от 18 464.10 лв., собственост на кооперацията, която сума е присвоил.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Причина за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване и неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия И.Д. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, чистото му съдебно минало, причините и мотивите за извършване на деянието. С оглед на изложеното съдът приема, че наказанието, което би съдействало да се поправи и превъзпита осъденият, е наказанието „лишаване от свобода” за срок от дванадесет месеца.

Подсъдимият не е осъждан, наложеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което съдът счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с приложение разпоредбите на чл. 66 от НК, поради което съдът отлага изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години.

Тъй като производството по делото е проведено при условията на чл. 370 и следващите от НПК, на основание чл. 58а от НК съдът намалява така наложеното по отношение на подсъдимия И.Д. наказание с 1/3, като му определя наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. 

Налице са предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, поради което съдът отлага изпълнението на така наложеното наказание със срок от три години.

На основание чл. 201, ал.1, във вр. с чл. 37, т.7  от НК ЛИШАВА подсъдимия И.Д. със снета по – горе самоличност да упражнява професия или дейност, свързана със съхранение, опазване и отчет на материални ценности за срок от една година.

Не налага на подсъдимия И.Д. със снета по – горе самоличност наказание КОНФИСКАЦИЯ”.

 

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

 

В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от Кооперация „Д.”, в ликвидация, представлявана от Ч.Е. срещу подсъдимия Д. за сумата от 18 464.10 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2012г., до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е конституирал в качеството на граждански ищец Кооперация „Д.”, в ликвидация, представлявана от Ч.Е..

С присъдата си съдът е признал за виновен подсъдимия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение – присвояване на пари, собственост на кооперацията, конституирана в качеството на граждански ищец.

Съдът намира, че гражданският иск е основателен и доказан по размер и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

Безспорно се установи, че подсъдимият е присвоил от кооперацията сумата от 18 464.10 лв. Пострадалият е претърпял имуществени вреди от извършеното престъпление, за което и следва да бъде обезщетен. Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на гражданския ищец сумата, така както е предявена.

При този изход на делото следва подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 120.00 лв., както и да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 738.56 лв.

 Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

           

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: