гр.
ЛЕВСКИ, 04.02. 2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на петнадесети
януари 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №486 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от Г.М. ***, ЕГН
**********, чрез адв.З.М. ***, против наказателно постановление №654/03.10.2013
г. на Началник РУП - Белене.
В жалбата се твърди, че при издаване на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
изцяло го опорочават.
На
първо място, като допуснато такова се сочи разликата, между изписаните в
наказателното постановление - номер и дата на издаване на АУАН, и тези, вписани
в самия акт. Счита, че това води на извод за наличието на друг издаден акт, или
за неговата промяна, но след връчването му.
В жалбата се твърди още, че в акта и в наказателното
постановление е изписано, че има материални щети, без такива да са установени, и
без да са представени доказателства за наличие и оценка на същите.
Сочи се, че с наказателното постановление се твърди, че
жалбоподателят е имал задължение да уведоми органите на МВР, съгласно чл.123,
ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП, който засяга ситуация с пътнотранспортно
произшествие, когато има пострадали, докато в акта липсва подобно твърдение,
както и доказателства за наличие на пострадали лица.
Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание лично от М.
и процесуалният му представител. Последният излага допълнително още едно
съображение за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Счита,
че посочената като нарушена разпоредба на чл.20, ал.1 от ЗДвП, не съответства
на действителното фактическо положение, тъй като не е установено движение с
несъобразена скорост от водача, за каквато е предвиденото наказание в
санкционната разпоредба на чл.179, ал.1, предл.1 от същия закон, липсва и
такова твърдение в диспозитива на наказателното постановление.
Моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени
издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство, против Г.М. е започнало със съставяне на АУАН
№654/11.09.2013 г. за това, че на 07.09.2013 г., около 00:30 часа, на път
ІІ-52, км.78+300,, посока с.Бяла вода, управлява собственият си лек автомобил „Опел
*” с рег.№ *, като извършва следните нарушения:
1. Нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че при маневра десен завой, губи контрол над автомобила и
напуска пътното платно в дясно по посока на движението, като предизвиква ПТП с
материални щети;
2. Нарушение на чл.123, ал.1, т.2,
б.”а” от ЗДвП, изразяващо се в това, че напуска мястото на
ПТП-то, без да уведоми органите на МВР, и изоставя автомобила.
Актът
е връчен лично на нарушителя, срещу подпис и без възражения по направените в
него констатации.
Въз
основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което административно – наказващият орган е наложил на М. административни
наказания в два пункта, както следва:
1. На основание чл.179, ал.2,
предл.1 от ЗДвП – административно
наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП;
2. На основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца, за нарушение на
чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
посочените в акта дата, час и място, жалбоподателят, в качеството си на
собственик на процесния автомобил и негов водач, внезапно загубил управлението
над него, вследствие на което автомобилът се преобърнал. Водачът и спътникът му
– свидетелят Б.Й., излезли невредими от автомобила и се опитали да го преместят
от пътното платно, но последния паднал от склона в нивата край пътя, поради
което го оставили там и се отправили към гр.Плевен, за да потърсят пътна помощ.
Междувременно
на тел.112 бил подаден сигнал за настъпило пътнотранспортно произшествие с
материални щети, без пострадали лица. Местопроизшествието било посетено от
полицейските служители при РУП – Белене – свидетелите К.А. и Е.Л.. Пристигайки
на място, двамата установили изоставен лек автомобил „Опел *” с рег.№ *,
намиращ се встрани от пътното платно. Констатирали щети по автомобила – счупено
предно обзорно стъкло, счупено задно стъкло на пета врата, огънат таван,
огънати преден ляв и десен калник и преден капак, които свидетелят А. описал в
докладна записка, приложена към делото. Установили още парчета стъкло отляво на
пътното платно, а отдясно – петно от масло. При пристигане в сградата на
местното полицейско управление, свидетелите А. и Л. извършили служебна справка
в информационните масиви на МВР, относно собствеността на процесния автомобил,
от която се установило, че негов собственик е Г.М.. Същият бил поканен да се
яви в РУП – Белене за изясняване на случая. М. се явил на 11.09.2013 г., заедно
със спътника си – свидетелят Й., като от двамата били снети писмени сведения.
Въз основа на тях, свидетелят А. съставил против жалбоподателят акт за
установяване на административно нарушение, в качеството му на водач на МПС-то
на посочената в акта дата.
Съдът
намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения, както на установените в ЗАНН процесуални
правила, така и при приложението на материалния закон, които са абсолютно
основание за цялостна отмяна на санкционния акт.
По
отношение на първото вменено на жалбоподателя нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП
съдът констатира, че същото е несъставомерно, както от обективна, така и от
субективна страна. От обективна страна не е установена причината за настъпване
на пътнотранспортното произшествие /липсва съставен протокол за ПТП/, доколкото
последното може да се квалифицира, като такова по смисъла на ЗДвП. Основен
обективен признак на нарушението, изразяващо се във виновно причинено
пътнотранспортно произшествие, съгласно легалната дефиниция на това понятия,
дадена в параграф 6, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП, е настъпването
на някой от изброените резултати: нараняване или смърт на хора, повреда на ППС,
път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По смисъла на ЗДвП,
изчерпателно изброените вреди от пътнотранспортно произшествие трябва да са
настъпили за друг участник в движението, който е различен от нарушителя. По
настоящото дело е установено по несъмнен начин, че такъв друг участник липсва. Декларативно
отразените в акта и в наказателното постановление материални щети, очевидно произтичат
единствено от щети по процесния автомобил, лична собственост на жалбоподателя.
Няма
обаче нормативно основание да се сливат двете качества: нарушител и пострадал.
ПТП-то трябва да е резултат от виновно поведение на друг участник в движението,
но в настоящия случай въобще не е обсъден въпроса относно субективният елемент
на нарушението. В акта и в наказателното постановление липсва дори и едно
изречение в тази насока, а именно: могъл ли е водачът да предвиди и предотврати
настъпването на ПТП, или е налице случайно деяние по смисъла на чл.11 от ЗАНН,
във вр. с чл. 15 от НК. Въпросът за наличие на случайно деяние възниква на
първо място от евентуалната причина за катастрофата, а именно: внезапно излязло
препятствие на пътя /животно/, заявена от жалбоподателя при явяването му в РУП
– Белене за изясняване на случая, съобразно показанията на свидетеля Л.. На
второ място, този въпрос се поставя и предвид факта, че дори и свидетелите А. и
Л. заявяват в съдебно заседание, че при посещението си на място, изобщо не им е
станала ясна причината, поради която водачът е загубил управлението над МПС-то.
Последното от своя страна прави твърде вероятно загубата на управление над
автомобила да се дължи на непредвидимо, внезапно препятствие на пътя
/форсмажорно обстоятелство/, наложило и направената маневра десен завой от
водача, каквато маневра всъщност е описана в акта.
Неясно
защо, при същото словесно описание на нарушението и в наказателното постановление,
наказващият орган е приел, че причината за ПТП-то е несъобразена скорост.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба се наказва с глоба от 100 до 200 лева водач на ППС,
който поради несъобразена скорост причини ПТП, ако деянието не съставлява
престъпление. Тази санкция се налага за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не за
нарушение на чл.20, ал.1 от същия закон, която всъщност е посочена, като
нарушена правна норма. В случая липсват доказателства, сочещи за величината на
скоростта – свидетелски показания, протокол за оглед на местопроизшествие, спирачен
път, протокол за ПТП, експертиза. Неизясняването на механизма на причиняване на ПТП, което
съставлява съществен елемент от състава на нарушението, води до необоснованост
на наказателното постановление, и е основание за неговата отмяна в тази му
част. Безспорно е нарушено правото на защита на наказаното лице, тъй като
последният не може да разбере, срещу какво нарушение да се защитава, и съответно
да организира защитата си.
Несъставомерно
е и второто, вменено на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.123,
ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП. Тази разпоредба вменява в задължение на водачите на
ППС - участници в пътнотранспортно произшествие, при което са пострадали хора, да
уведомят компетентната служба на МВР. От друга страна ЗДвП е ясен и
категоричен, че участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
настъпили само имуществени вреди, има задължение да окаже съдействие за
установяването им, като при неизпълнение на това задължение, деянието
съставлява нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.”а” от ЗДвП. В конкретния случай
на жалбоподателя е вменено в нарушение неизпълнение на задължение от участник в
пътнотранспортно произшествие, при което са пострадали хора. По делото липсват
доказателства да има пострадали хора, поради което формулираното задължение в
разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП не може да се вмени на М. във
виновно неизпълнение. Неправилното приложение на материалния закон също е
довело до необоснованост на наказателното постановление, и съставлява основание
за неговата отмяна и в тази му част.
Констатираните по-горе
нарушения на процесуалния и материалния закон са съществени. Те са довели до
липса на предмет на доказване в съдебната фаза на процеса, което съществено е накърнило
правото на защита на жалбоподателя. Поради тази причина обжалваното наказателно
постановление е необосновано, неправилно и незаконосъобразно издадено, и следва
да бъде изцяло отменено на посочените основания.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №654/03.10.2013 г. на
Началник РУП - Белене, с което на Г.М. ***, ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл.179, ал.2, предл.1 от
ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение
на чл.20, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – административни наказания глоба в
размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца,
за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.”а” от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: