Мотиви към Решение №16/27.02.2014 г., постановено по АНД №26 по описа за
В
Районен съд - Левски е постъпило постановление с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по отношение
на П.Т. ***, ЕГН **********, за това, че на 26.11.2013 г., в ***, ***, носил формено облекло –
пуловер с бие по врата с дълъг ръкав, яке, шапка с козирка, с кокарда, два броя
служебни знака – пагони, и държал четири броя служебни знака – емблема с надпис
„Полиция”, в нарушение на чл.175, ал.4 от ЗМВР.
Престъпление по чл.274а, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прокуратура – Левски, след приключване на съдебното следствие, взема
становище по внесеното предложение. Счита, че обвинението се доказва от
събраните доказателства на досъдебното производство. Моли съда да освободи от
наказателна отговорност П.Т. и да му наложи административно наказание глоба в
минимален размер. По отношение на веществените доказателства излага доводи, че
следва на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК да бъдат отнети в полза на
държавата.
Защитникът на Т. – адв.С.Х. ***, след приключване на
съдебното следствие, изразява съгласие с предложеното от представителя на
прокуратурата. Моли съда да наложи на подсъдимия административно наказание
глоба в минимален размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Свидетелката И.Б. и съпругът й – свидетелят П.Т., след
едногодишен престой в *, в началото на месец ноември се завърнали да живеят в ***.
Свидетелката Б. се прибрала в РБългария със спестената сума от 3000 евро, като
излъгала съпруга си, че останалата изработена от нея сума от 45 000 евро,
е изпращала на сестра си Д.А., която живеела на семейни начала със свидетеля П.Н.
в ***. Свидетелят Б. настоявал да отидат заедно със съпругата си при сестра й,
за да си вземат парите и да си купят къща.
На 26.11.2013 г., около обяд, свидетелката И.Б., съпругът
й, братовчед му – свидетелят Н.Б., баща му – свидетелят С.Б. и подсъдимия П.М.
/бивш служител на МВР/, отпътували от гр.Сливен с лек автомобил към ***. По
пътя спрели за почивка. Тогава подсъдимия облякъл полицейско формено облекло -
пуловер с бие по врата, с дълъг ръкав, яке с два броя служебни знака – пагони,
а в ръката си държал шапка с козирка, с кокарда. Вечерта, около 17:30 часа,
пристигнали в селото. С изключение на свидетелите П. и Н. Б., които останали в
автомобила, останалите влезли в двора на свидетеля Н.. Подсъдимият бил облечен
с полицейската униформа, с поставена шапка на главата си, а в чантичката, която
носел със себе си държал четири броя служебни знака – емблеми с надпис
„Национална служба полиция”. Когато свидетелят Н. излязъл навън, свидетелката И.Б.
му казала, че е дошла да си вземе парите, които изпращала от чужбина на името
на сестра си – Д.А.. Н. се учудил и няколко пъти я попитал за какви става
въпрос. Б. му обяснила, че става въпрос за сумата от 45 000 евро.
Същевременно подсъдимия П.Т. се представил за полицейски служител. Свидетелят Н.
продължавал да отрича, че Б. е изпращала някакви пари от чужбина, но Б.
настоявала да й даде парите. Обезпокоен от присъствието на посетителите и най –
вече на полицая, Н. се свързал с кмета на селото – свидетелят М.Д., като го
помолил да дойде веднага до дома му. Последният се отзовал, заедно със
свидетеля П.В.. Когато пристигнали пред къщата на Н., забелязали паркиран на
улицата непознат автомобил. Тъй като още от отвън чули, че в къщата има спор,
свидетелят Д. влязъл вътре и видял непознати хора, след които единият бил полицай.
Представил се и ги попитал откъде са и какво искат. Свидетелят М.Д. се обадил
на мл.районен инспектор, отговарящ за селото и го уведомили за случая. След
няколко минути пристигнали служители на РУП – Белене. По – късно същата вечер,
свидетелката И.Б. признала пред съпруга си, че не е изпращала пари на сестра си
от чужбина. Обяснила му, че го е излъгала, защото се страхувала да му каже, че
е похарчила парите.
По случая било образувано досъдебно производство, което
приключило с внасяне на предложение за освобождаване от наказателна отговорност
на П.Т., за престъпление по чл.274а, ал.1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните на досъдебното производство доказателства. Непротиворечиви са показанията
на всички разпитани по делото свидетели, относно собствените им възприятия за
присъствието на униформен полицай, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Безспорно се установява, че подсъдимия Т. е пенсиониран полицейски служител, а
на инкриминираната дата съзнателно е придружил свидетелката Б. от гр.Сливен до ***,
обличайки по пътя собственото си униформено облекло, с цел да респектира с това
си поведение не само свидетелите Н., но и всички останали, включително и кмета
на селото и служителите от РУП – Белене, към които последният се обръщал с
думите „колеги”. Последователни са показанията на свидетелите и относно повода
за посещението на свидетелите Б. в дома на свидетелите Н., а именно: връщане на
сумата от 45 000 евро, изпращане на Д.Н. от нейната сестра в чужбина. На
приложените писмени доказателства по делото – 20 броя листа от банково
извлечение от „Банка *” ЕАД – ***, по сметка с титуляр Д.Г. от ***, от които е
видно, че не са постъпвали суми в евро, съответстват направените самопризнания
впоследствие от свидетелката Б. в смисъл, че не е изпращала пари на сестра си
от чужбина.
Видно от протокол за доброволно предаване от 26.11.2013
г. е, че Т. предал на разследващ полицай при РУП – Белене, носеното от него на
тази дата облекло, а именно: един брой тъмно син пуловер с два броя джоба, с
капаци отпред, с надпис на етикета „Н.Ц. ***”, един брой лятно строево яке,
тъмно синьо на цвят, с два броя джобове отпред, с капаци, един брой строева
фуражка с кокарда. Предал още два броя наръкавен знак с надпис „Национална
служба полиция”, два броя наръкавен знак с надпис на кирилица и латиница
„Полиция”, два броя офицерски пагони, един брой пистолет „Макаров” с №*, който
носил в себе си, както и един брой пълнител с пет броя патрони 9х18, един брой
разрешително на негово име за носене на огнестрелно оръжие Серия * №*.
Огнестрелното оръжие, патроните и разрешителното за
носене, били върнати на Т. с приемателно – предавателен протокол от 27.11.2013
г., а останалите доброволно предадени от него вещи – носеното формено облекло
от Т., били огледани и предадени, като веществени доказателства по делото на
домакин при РУП – Белене.
Съдът намира, че носенето на формено облекло от Т. на
инкриминираната дата, е в нарушение на чл.174, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗМВР,
която разпоредба забранява неоправомощени със закон лица да използват
униформено облекло, символи и отличителни знаци, включително и полицейски
лампи, маскировъчни качулки или надписи, въведени в структурите на МВР и
показващи принадлежността им към тях. Въпреки, че Т. оспорва обвинението в
смисъл, че униформата е стар образец, а емблемите е държал в носената от него
чантичка съдът намира, че с факта на обличане на това облекло, Т. е целял да
покаже принадлежността си, именно към структурите на МВР, съзнавайки
обстоятелството, че не е бил оправомощено от закона лице, което има право да ги
носи. Що се касае до доброволно предадените от Т. емблеми - два броя наръкавен
знак с надпис „Национална служба полиция” и два броя наръкавен знак с надпис на
кирилица и латиница „Полиция”, макар и да не са били поставени на униформата, а
съзнателно постановени от Т. в чантичка, която е носел със себе си съдът
намира, че същите съставляват служебни знаци и носенето им от лице, което не е
полицейски служител, също е забранено от специалния закон.
При
това положение, извършеното от подсъдимия деяние изцяло покрива състава на
престъплението по чл.274а, ал.1 от НК, като деянието е извършено виновно, при
форма на вината – пряк умисъл. Извод в тази насока може да се направи не само
от действията и поведението на подсъдимия на инкриминираната дата, но и поводът
за посещението му в дома на свидетелите Н.и в ***.
За
извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от до три години или пробация. В резултат на деянието не са причинени
имуществени вреди. Към момента на извършването му Т. не е осъждан, не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
/видно от приложената по делото справка за съдимост/, поради което са налице
условията за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание при условията на чл.78а от НК.
При определяне
вида на административното наказание, съдът взе предвид високата степен на обществена
опасност на деянието, причините за неговото извършване, както и наличието на
смекчаващи вината и отговорността на Т. обстоятелства. Като такива следва да се
отчетат: оказанато съдействие за разкриване на обективната истина на
досъдебното производство /същият доброволно е предал носеното от него формено
облекло и другите вещи, които законосъобразно са му били върнати/. Следва да се
отчете тежкото му имотно състояние, с оглед възможността да му бъде наложено
само административно наказание - глоба, а именно: безработен, пенсионер, полагащ
грижи и за съпругата си. Липсата на данни за други извършени от него нарушения
на ЗМВР, включително и за извършени други престъпления, засягащи обществените
отношения, свързани с реда на държавно управление, и в частност – с
правомощията на охранителните органи, налагат от своя страна извод за
инцидентния характер на извършеното деяние.
Предвид гореизложеното, съдът е постановил
решение, с което на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а от НК,
е освободил П.Т. от наказателна отговорност за извършено престъпление по
чл.274а, ал.1 от НК, и му е наложил административно наказание глоба в полза на
държавата в минимален размер, предвиден в закона, а именно: в размер на хиляда
лева, при съобразяване имотното му състояния и превеса на смекчаващите вината и
отговорността му обстоятелства.
Съдът счита, че така
определения размер на наложеното на Т. административно наказание глоба, ще
окаже своето поправително и възпитателно въздействие, и ще допринесе за в
бъдеще последния да се въздържа от извършване на престъпни деяние от същия вид.
При
този изход на делото и на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съдът е
постановил да се отнемат в полза на държавата, веществените доказателства
/оставени на съхранение при домакин при РУП - Белене/, собственост на П.Т. ***,
послужили му за извършване на престъплението, а именно: един брой тъмно син
пуловер с два броя джоба, с капаци отпред, с надпис на етикета „Н.Ц. ***”, един
брой лятно строево яке, тъмно синьо на цвят, с два броя джобове отпред, с
капаци, един брой строева фуражка с кокарда; два броя наръкавен знак с надпис
„Национална служба полиция”, два броя наръкавен знак с надпис на кирилица и
латиница „Полиция” и два броя офицерски пагони, които след влизане на решението
в законна сила следва да се предадат на ОД на МВР – Плевен, за да бъдат
унищожени.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: