гр.
ЛЕВСКИ, 29.12.2014 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на четвърти
декември 2014 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря И.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №297 по описа за 2014 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-Левски е постъпила жалба от И.П. ***, ЕГН **********,
против наказателно постановление №5/01.09.2014 г. на Началник РУП–Белене.
В жалбата се твърди, че издаденото наказателно
постановление противоречи на процесуалния закон. В този смисъл се сочи, че е
нарушена разпоредбата на чл.57, т.5 от ЗАНН - липсва описание на нарушението.
Обосновава възраженията си с невъзможността да разбере какво разпореждане е
издал полицейския орган, въз основа на каква правна норма го е издал, какви
действия е следвало да преустанови и как е възпрепятствал полицейския орган да
изпълни задълженията си по служба. Счита, че така допуснатото процесуално
нарушение е накърнило правото му на защита.
Твърди се още, че неправилно е приложен материалния
закон, а именно разпоредбата на чл.64 от ЗМВР. Сочи, че в съставения АУАН и
издаденото въз основа на него НП, липсват и не са посочени атрибутите на
полицейското разпореждане – кой го издава, основания за издаване и неговото
съдържание. Обосновава възраженията си с невъзможността да разбере с какво
точно свое поведение е нарушил разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от
жалбоподателя и упълномощеният му процесуален представител – адв.И.С. ***, на
посочените в нея основания. След приключване на съдебното следствие , защитата допълва възраженията си.
Позовава се на формално цитиране на закона в акта и наказателното
постановление, и то в смесен вид, а именно: описани са две нарушения – едното е
издаване на полицейско разпореждане и неизпълнение от страна на гражданина, а
другото е пречене на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба.
Сочи, че не става ясно за кое от двете нарушения следва да носи отговорност
жалбоподателя. Позовава се и на обстоятелството, че едва в хода на съдебното
следствие е станало ясно, че всъщност двамата полицейски служители са издали
разпореждане и какво не е изпълнено, както и че тези обстоятелства липсват в
акта и в наказателното постановление.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени на
посочените основания обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно
постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 07.10.2014 г.
Жалбата е депозирана, чрез административно – наказващият орган на 10.10.2014 г.,
видно от разписката за изпращане и доставка на опаковката, приложената на л.7
от делото, т.е. преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата
на връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство срещу И.П. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №5 на 13.08.2014 г. за това, че на
същата дата, около 02:15 часа, в гр.Белене, ул.”Кирил и Методий”, до сградата
на РУП-Белене, не изпълнява полицейско разпореждане да остане на мястото на
проверката, с което пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по
служба.
Посочена
е като нарушена разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР.
Актът
е връчен лично на жалбоподателя на 13.08.2014 г. срещу подпис, без възражения
по направените в него констатации.
Въз
основа на така съставения акт е издадено наказателно постановление №5 на
01.09.2014 г., с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР на П. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за това, че на 13.08.2014
г., около 02:15 часа, в гр.Белене, ул.”Кирил и Методий”, до сградата на РУП-Белене,
не изпълнява устно полицейско разпореждане да преустанови своите действия, с
които пречи на полицейски орган да изпълнява задълженията си по служба –
нарушение по чл.64, ал.1 от ЗМВР.
Съдът
намира за основателно направеното възражение от защитата, че евентуалната
фактическа обстановка по случая се установява не от описаната такава в
съставения АУАН и издаденото НП, а едва от събраните доказателства в хода на
съдебното следствие.
Разпитаните
по делото свидетели К.А. и Н.У., и двамата полицейски служители при РУП-Белене,
твърдят, че на посочените дата, час и място, са спрели за проверка лек
автомобил марка „Дачия” /*/, управляван от жалбоподателя П.. Извършили на
водача проверка на документите, а след това пристъпили към извършване на проба с
техническо средство за употреба на алкохол. От показанията на свидетелите А. и У.
се установява, че поради няколкото неуспешни опита на П. да даде проба за
алкохол, разпоредили на същия да остане
на място, за да му бъде издаден талон за медицинско изследване, което водачът
отказал, и след намесата на свидетелката Н.Ц., се качил в автомобила и си
тръгнал.
Съдът
констатира наличие на съществено противоречие, между описаната фактическа
обстановка от свидетелите А. и У., и описаната такава в докладната записка,
приложената към административно-наказателната преписка, изготвена от
актосъставителя А. на 13.08.2014 г.
Видно
от съдържанието на същата е, че след неуспешните опити на П. да бъде изпробван
за употреба на алкохол с техническо средство, на мястото на проверката с личния
си автомобил дошъл И.Д., който със слизането си от автомобила започнал да се
държи грубо и арогантно към контролните органи. Отразено е, че от спрения за проверка
автомобил е слязла и свидетелката Н.Ц., която започнала да говори на висок глас
и да ги заплашва с уволнение. Докато полицейските служители разговаряли с Д. и Ц.,
опитвайки се да им обяснят, че към тях нямат отношение, П. се качил в автомобила си без полицейските служители да го видят, и
напуснал мястото на проверката. Впоследствие, автомобилът на П. бил
установен паркиран пред хотел *, находящ се на ***. Отразено е, че стаята на жалбоподателя
била установена по данни от собственика на хотела. Когато полицейските
служители отишли до стаята, излязла свидетелката Ц., на която разяснили, че
искат да връчат талон за медицинско изследване на жалбоподателя. Последната им
заявила, че П. няма да излезе и по този начин им попречила да проведат разговор
с него, както и да му връчат талона за медицинско изследване.
Недопустимо е действителната фактическа обстановка да се
установява едва в хода на съдебното производство, нито пък да бъде допълвана
или замествана от изготвени докладни записки по случая. Тя следва да се разбира
по ясен и недвусмислен начин от направеното описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, в акта и в наказателното постановление.
В конкретния случай, освен, че установената фактическа обстановка от събраните
гласни и писмени доказателства е вътрешно противоречива, то липсва и
идентичност, между описаната такава в двата акта. Докато в АУАН е отразено, че
жалбоподателят не изпълнява разпореждане да
остане на мястото на проверката, то в санкционния акт е
посочено само, че лицето не е изпълнило разпореждане да преустанови своите действия.
При това положение се явява основателно
направеното от защитата възражения, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление е допуснато нарушение на процесуалния закон, а
именно на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, защото на практика липсва точно описание на нарушението
и на обстоятелствата, при които е извършено. Само по себе си констатираното
процесуално нарушение е особено съществено, тъй като е довело до невъзможността
на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е наказан, а по този начин е
накърнено и правото му на защита. При издаване на наказателното
постановление, наказващият орган не е съобразил разпоредбата на чл.52, ал.4 от
ЗАНН, тъй като е следвало да извърши проверка за законосъобразност и
обоснованост на съставения акт, при съобразяване на събраните доказателства.
Допуснатите процесуални
нарушения посочени по-гори, очевидно са довели до едновременното отразяване в
акта и в наказателното постановление на две самостоятелни административни
нарушения: първото, изразяващо се в неизпълнение на /неясно какво/ устно
полицейско разпореждане от страна на жалбоподателя, а второто, изразяващо се в противозаконно
пречене на полицейски орган да изпълни служебните си задължения.
Първото нарушение се
санкционира с разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, която предвижда наказание
глоба от 100 до 500 лева за всеки, който не изпълни разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите му.
Второто нарушение се
санкционира с разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗМВР, която предвижда наказание
глоба от 500 до 1000 лева за всеки, който противозаконно пречи на орган на МВР
да изпълнява функциите си.
Посочването на две отделни
административни нарушения са довели до невъзможност да се индивидуализира
основанието за налагане на административно наказание на П., което също
съществено е ограничило правото му на защита. Допуснатото нарушение съставлява
абсолютна предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление, без
да се разглежда спора по същество. В горния смисъл се явяват основателни
направените възражения от защитата.
При
това положение съдът счита, че обжалваното наказателното постановление следва
да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №5/01.09.2014 г. на Началник РУП–Белене,
с което на И.П. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.257, ал.1
от ЗМВР административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение на
чл.64, ал.1 от ЗМВР, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: