Мотиви към присъда №37/27.11.2014 г., постановена по НОХД №301 по описа за 2014 г. на Районен съд-гр.Левски

 

Срещу подсъдимия А.Ю., ЕГН **********, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 20.09.2014г., в гр.Белене, обл.Плевен, пред дом на ***, причинил на Й.Г. от *** лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето – временно и неопасно за живота, при удължен оздравителен период (разкъсно-контузна рана на веждата, оток и кръвонасядане на горен ляв клепач, значимо намаление на зрението на лявото око за под 30 дни, поради ерозия на роговицата), като деянието е извършено по хулигански подбуди.

Престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението, дава обяснения, като не признава вината си. 

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита, че събраните доказателства сочат единствено на виновност на подсъдимия в извършване на деянието, за което му е повдигнато обвинението. Пледира съдът да определи наказание при условията на чл. 54 от НК и да наложи на подсъдимия наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия адв. Х. моли съда да се произнесе със съдебен акт, като съобрази събраните по делото доказателства. Пледира в случай, че съдът счете, че подсъдимият е извършил деянието, да му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, като съобрази чистото му съдебно минало и възрастта му. 

Подсъдимият Ю. не се признава за виновен.

Гражданският ищец Й.Г. пледира подсъдимият да му заплати исканото обезщетение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Подсъдимият А.Ю. ***, ЕГН **********.

          Установява се от събраните по делото доказателства, че свидетелят Б.Г. извършвал ремонтни работи в дома на подсъдимия. Последният отказал услугите на свидетеля Г., поради което последният решил да прибере инструментите си от дома на Ю.. Свидетелят Г. се обърнал към свидетеля Й.Г., който му бил съсед, да му окаже помощ да превози неговите вещи с автомобила си. Г. се съгласил. По изложената причина на 20.09.2014г. двамата пристигнали в дома на подсъдимия на ***. Двамата свидетели влезли в дома на антрето на имота, обитаван от подсъдимия Ю.. По времето докато свидетелят Г. прибирал инструментите си, подсъдимият влязъл в словесен конфликт с пострадалия, който конфликт не бил предизвикан от Г.. Подсъдимият ставал все по – агресивен и бръкнал с пръсти в устата на пострадалия, като според показанията на свидетеля Г. подсъдимият му разкъсал бузата. Свидетелят Г. се намесил, като хванал Ю., за да успее пострадалият да излезе навън. Върнал се в дома на подсъдимия и продължил да събира вещите си. Пострадалият изчаквал до автомобила си свидетелят Г. да излезе. Междувременно, на улицата, при Г. се появил подсъдимият Ю., който носел в ръцете си метален бастун. Пострадалият се опитал да отвори вратата на автомобила си, и когато се обърнал отново с лице към подсъдимия,  последният му нанесъл удар с металния бастун в областта на лявото слепоочие. Очевидец на описаното станал свидетелят М.К.. В показанията си последният заявява, че Ю. вдигнал бастуна и ударил Г.,  на когото започнало да му тече кръв в резултат на удара. 

          Пострадалият Г. бил освидетелстван. Изготвена била съдебно – медицинска експертиза, която дава заключение, че на пострадалия е причинена травма на лявото око – разкъсно – контузна рана на веждата, оток и кръвонасядане на горния ляв клепач, ерозия на роговицата, чужди тела (с неконкретизирано естество) и кръвонасядане по лигавицата на  очната ябълка. Според заключението уврежданията са резултат на тъпа травма, може да се поучи от удар с железен бастун (арматурно желязо), като не може да се изключи вероятността установените в лигавицата чужди тела да са ръжда от бастуна. Според заключението причинената на Г. травма е довела до временно (под 30 дни), значимо намаление на зрението на травмираното око, наложила е специализирано лечение, което е протекло успешно, с възстановяване на зрението. Причинената на Г. травма е довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота при удължен оздравителен период.

          Вещото лице по съдебно – медицинската експертиза поддържа заключението си и в съдебно заседание. Заключението като компетентно, обективно и неоспорено от страните, е прието от съда.

С протокол за доброволно предаване  подсъдимият Ю. предал средството за извършване на  престъплението – метален бастун.

          Изложената по – горе фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитаните на свидетели, които си кореспондират напълно, както по-между си, така и на данните от извършените процесуално – следствени действия, за които са съставени съответните протоколи.

Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели дават добросъвестно показанията си. Същите са последователни, логични, не  противоречиви, съответстват на събраните писмени доказателства, дадени въз основа на техните лични възприятия, поради което съдът ги кредитира като достоверни. Пострадалият Г. е конституиран в качеството на граждански ищец, с оглед на предявения от него граждански иск, но показанията му кореспондират с показанията на останалите свидетели и писмените доказателства, поради което  съдът ги кредитира като достоверни. 

          Подсъдимият не признава вината си. Изгражда версията, че пострадалият без да се обади, влязъл в къщата му и с влизането го  ударил в лицето, а свидетелят Б.Г. го държал. В обясненията си сочи, че бил заплашван от свидетеля Г., който му казал, че има пушка и ще дойде с пушката.

          Съдът приема, че обясненията на подсъдимия са защитна теза, тъй като са противоречиви, и не се подкрепят от показанията на свидетелите и писмените доказателства. 

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Умисълът на подсъдимия съдържа желание за демонстрация на явно неуважение към обществото – пренебрежение към установените правила на обществото и към човешката личност на пострадалия, нападайки го с иззетия бастун, без да е провокиран, при това осъзнавайки провокативното си поведение, извършено против установените правила за обществения ред и спокойствието на гражданите.

Предвид липсата на установен личен мотив, тъй като между подсъдимия и пострадалия не е имало лични отношения на вражда, неприязън и конфликти, действията на подсъдимия имат характер на действия, извършени по хулигански подбуди. Следва да се отбележи, че дори самият подсъдим в обясненията си заявява, че не познава пострадалия, нито има представа от кое населено място е. 

С деянието си подсъдимият е причинил на пострадалия Г. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето – временно и неопасно за живота, при удължен оздравителен период.

С оглед на събраните доказателства съдът счита, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин.

Подсъдимият Ю. е извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, че действията, които извършва по нанасяне на удар в слепоочието на пострадалия са в състояние да причинят телесна повреда на лицето, както и че това действие не е било провокирано по никакъв начин от пострадалия. Ю. е осъществил деянието, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.   

Подсъдимият Ю. следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК. При определяне на наказанието съдът счита, че същото следва да се определи при условията на чл.54 от НК. Като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия следва да се отчетат чистото му съдебно минало и възрастта му.

При определяне на размера на наказанието съдът съобрази причините, мотивите и начина на извършване на деянието и цялостното поведение на подсъдимия.

 Предвид изложеното съдът е определил на Ю. наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Предвид на чистото му съдебно минало и размера на наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

 

В съдебното производство е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Й.Г.,***, ЕГН **********, против А.Ю.,***, ЕГН **********, за сумата от хиляда и петстотин лева, представляваща обезщетение за причинени нанесени му неимуществени вреди, довели до здравословни проблеми, изразяващи се разкъсно – контузна рана в областта на лявата вежда, оток и кръвонасядане на горен ляв клепач, кръвонасядане по лигавицата на лявата очна ябълка, което довело до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието – 20.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 60.22 лв., представляваща обезщетение за причинени  имуществени вреди, представляваща сума за закупуване на лекарства.

          Съдът е конституирал в качеството на граждански ищец Й.Г. ***, ЕГН **********.

Съдът намира, че гражданският иск е основателен и доказан по размер и като такъв следва да бъде изцяло уважен.

Безспорно се установи, че подсъдимият е нанесъл лека телесна повреда на пострадалия, като пострадалият е претърпял болки и страдания, негативни изживявания в резултат на извършеното престъпление, за което и следва да бъде обезщетен.

За да бъдат справедливо обезвъзмездени претърпените от деликта болки и страдания съдът съобрази характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията. В този смисъл справедливо за пострадалия се явява ообезщетение в размера, в който е предявен – хиляда и петстотин лева, считано от датата на настъпването на увреждането – 20.09.2014г. до окончателното изплащане.

Съдът приема, с оглед на представените писмени доказателства, че предявеният от пострадалия граждански иск за сумата от 60.22 лв. е основателен и доказан.

От представената експертиза, приложена към досъдебното производство се установява, че пострадалият е постъпил в Клиника по очни болести по спешност на 20.09.2014г. Извършени са лабораторни изследвания и е проведено лечение с медикаменти, за които е приложена рецепта и които са на стойност 60.22 лв.

Следва причинените имуществени вреди, които са в резултат на извършеното престъпление да бъдат обезщетени. Предвид изложеното следва да бъде уважен така предявеният граждански иск за причинените имуществени вреди.  

Следва да бъде приложена разпоредбата на чл.53, ал.1, б.”а” от НК, поради което съдът отнема в полза на държавата вещественото доказателство: 1 бр. метален бастун с дължина 78 см., дебелина ф16, собственост на подсъдимия, послужило за извършване на престъплението, което след влизане в сила на присъдата да бъде унищожено.

При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден на основание чл. 189, ал.3 от НПК да заплати направените по досъдебното производство разноски в размер на 70.00 лв., и в съдебното производство деловодни разноски в размер на 65.12 лв., както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 62.48 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

         

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: