гр.
ЛЕВСКИ, 28.09.2015 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осми
септември 2015 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова а.н.д. №214 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд-гр.Левски е постъпила жалба от „БТК” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *******, представлявано от А.И.Д.,
ЕГН **********, чрез пълномощник - юрисконсулт Б.П., против наказателно
постановление №2015-033462/21.04.2015 г. на Директор на Регионална дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, към ГД „Контрол на
пазара”, към Комисия за защита на потребителите.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление не е
надлежно връчено на представител на дружеството, в съответствие с изискванията
на чл.58 от ЗАНН. Липсва отбелязване, че нарушителят не е открит на
адреса.
Твърди се, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Позовава се на нарушение на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на описание на нарушението – за
коя рекламация става въпрос, след като лицето е направило три рекламации, като
и трите са регистрирани, стоката е била изпратена към оторизиран сервиз, където
са извършени действия по ремонт и същата е върната в магазина. Счита, че в
обжалваното наказателно постановление не е посочено кога е предявена
рекламацията и кога е изтекъл едномесечния срок, какъв регистър се води в
обекта на търговеца /хартиен или електронен/, как е установено нарушението, и
въз основа на какви доказателства. Твърди се, че в разпоредбата на чл.113, ал.2
от ЗЗП е уреден единствено срокът за извършване на ремонт, а не самото
привеждане на стоката в съответствие с договора, което от своя страна е уредено
в ал.1 на чл.113 от същия закон. Счита, че както в акта, така и в наказателното
постановление не е посочена датата на извършване на нарушението, която е от
значение за изчисляване на давностните и преклузивните срокове, за
компетентността на наказващият орган относно приложимата законова разпоредба,
за доказателствено-релевантните факти, което само по себе си представлява
съществено процесуално нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
следователно и самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.
Позовава се и на нарушение на материалния закон. Жалбоподателят
счита, че от направеното описание на фактите от обективната действителност в
санкционния акт, следва извод за изпълнение на алтернативното му задължение по
чл.114, ал.2 от ЗЗП, а именно: заменил е стоката с нова /замяна на платката/, с
което са гарантирани правата на потребителя. В тази връзка сочи, че при
последната /седма/ рекламация и последното постъпване в сервиз по описаната
сервизна поръчка на процесния мобилен апарат, закупен от лицето, е извършен
преглед от сервизни специалисти, и при съобразяване с желанието на потребителя,
е разрешена замяна на устройството, а клиентът е потвърдил, че ще посети обект
на дружеството, където да му бъде предоставен новия апарат. Твърди, че всяка
следваща рекламация следва да се разглежда като първоначална такава, във връзка
с нова стока.
Счита, че по делото не са събрани доказателства дали
стоката наистина е проявила дефект и дали е налице несъответствие с договора за
покупката й. В тази насока излага доводи, че позовавайки се на твърдението на
потребителя и презумцията на служителите на КЗП, които от своя страна нямат
специални технически познания, административно-наказващият орган е направил
недопустима констатация. Твърди, че дори
да се констатира по правно релевантен начин наличието на дефект на стоката,
това само по себе си не означава, че не са спазени изискванията на чл.113 от
ЗЗП, още повече, че в чл.114, ал.3 изрично е ограничена възможността за
претенции на потребителя в случай на незначително несъответствие на стоката.
Моли съда да
постанови решение, с което изцяло да отмени издаденото наказателно
постановление на посочените по-горе основания.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание. По делото е постъпило писмено становище, с което моли съда да потвърди
изцяло наказателното постановление. В писменото становище се излагат
съображения, че правилно и законосъобразно, въз основа на извършената проверка
в обекта на дружеството, на последното е вменено нарушение, извършено при
условията на повторност по смисъла на параграф 13, т.21 от ДР на ЗЗП. Твърди
се, че нарушението е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
09.09.2014 г. на наказателно постановление №2013-0027824/08.10.2013 г.; на 12.05.2014
г. на наказателно постановление №2013-0028891/10.06.2013 г.; на 15.04.2014 г.
на наказателно постановление №2013-0028959/09.08.2013 г.; и на 21.01.2014 г. на
наказателно постановление №2013-0027713/08.05.2013 г.
Излагат
се доводи за неоснователност на направените в жалбата възражения за допуснати
процесуални нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че в санкционния
акт е описана подробно потребителската жалба и съставения сервизен протокол,
вписан е съставеният акт против жалбоподателя, номерата и датите на съставените
в хода на извършената проверка документи: констативен протокол и протоколи за
документална проверка, като е изискано и становище по случая от санкционираното
дружество. Твърди се, че доказателства за удовлетворяване на предявената
рекламация от търговеца в едномесечен срок, считано от датата на предявяване на
рекламацията, не са били представени. Но поради факта, че такива могат да бъдат
на разположение единствено на търговеца, то непредставянето им следва да се
тълкува в негова вреда.
Твърди
се, че изрично в акта и наказателното постановление е посочена датата на
извършване на нарушението: 25.09.2014 г., а именно - датата, след настъпването
на която, рекламацията не е била удовлетворена в едномесечен срок. Поради това,
че проблемът е останал нерешен в едномесечен срок от предявяване на
рекламацията на 25.08.2014 г., потребителят е подал писмена жалба в КЗП за
оказване на съдействие. Твърди се, че действително е извършена замяна на
стоката, но това е станало два месеца, след надлежно предявяване на
рекламацията от потребителя и намесата на контролните органи.
По отношение на наложената на дружеството имуществена
санкция се твърди, че е взета предвид разпоредбата на чл.231 от ЗЗП, която
предвижда санкция в двоен размер при повторно извършено нарушение, а в
наказателното постановление са вписани номерата не на едно, а на четири влезли
в законна сила наказателни постановления, с които на търговеца са били наложени
санкции за същите нарушения в едногодишен срок, че двойният размер на санкцията
е определен към средния такъв, предвиден за нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП,
при отчитане на обстоятелството, че именно в такъв размер биха се постигнали целите
на наказанието, визирани в ЗАНН.
Излага становище, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление са спазени всички изисквания на ЗАНН и ЗЗП, относно
сроковете за издаването им, териториалната и материалната компетентност на
съответните длъжностни лица, задължителните реквизити на двата акта, както и
относно надлежното им връчване на нарушителя.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимно лице,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
По
повод подадена жалба до КЗП-гр.Плевен с вх.№ Р-03-1413/02.10.2014 г. от
потребителя А.Б.А. от ************, относно многократно предявявани рекламации
на мобилен телефонен апарат „Samsung
Galaxy S2 Plus”, закупен на 17.03.2014 г. от магазин 4810, находящ се в гр.Левски,
обл.Плевен, ул.”Александър Стамболийски”, бл.”Люляк” №3, стопанисван от „БТК”
АД – София, била извършена проверка в обекта на 06.10.2014 г. от длъжностни
лица при РД-Русе към КЗП – свидетелите Е.Т. и Д.Б.. За направените констатации
в хода на извършената проверка, контролните органи съставили констативен
протокол с №К-0172821 от 06.10.2014 г. В него констатирали, че в момента на
проверката тече седма рекламация за устройството, а по повод на петата
рекламация по отношение на същия мобилен апарат е била подадена друга жалба до
КЗП, при която потребителят е поискал замяна на телефона, но такава не е
направена, че при всяка от рекламациите са били извършвани ремонти, включително
смяна на основна платка, но устройството продължавало да проявява дефекти.
Констатирано е, че рекламацията е предявена от потребителя на 25.08.2014 г., за
което е приложен сервизен протокол №350432/25.08.2014 г. При извършената
проверка на историята на сервизна поръчка №350432 в обекта, длъжностните лица
установили, че устройството е изпратено във външен сервиз на 27.08.2014 г. и не
е върнат в магазина. Последното им дало основание да констатират изтичането на
законоустановения срок от едни месец за привеждане на стоката в съответствие с
договора за продажба, считано от 25.08.2014 г. Контролните органи отразили в
протокола и факта, че текущата рекламация не е вписана в наличния електронен
регистър за рекламации в магазина. На жалбоподателя е дадено задължително
предписание да замени устройството с ново в срок до 14.10.2014 г., както и да се
яви в КЗП-гр.Плевен и да представи акта за удовлетворяване на рекламацията.
Във
връзка с даденото задължително предписание в съставения констативен протокол от
извършената проверка в обекта, стопанисван от жалбоподателя, в сградата на КЗП-гр.Плевен
на 21.10.2014 г. се явил упълномощен представител на санкционираното дружество.
Последният представил пълномощно и становище от 16.10.2014 г., в което посочил,
че мобилният апарат е влизал в сервиз седем пъти, като във връзка с последното
му постъпване в такъв по сервизна поръчка №350432/25.08.2014 г. е извършен
преглед от сервизни специалисти, и предвид взетото под внимание желание на
потребителя, е разрешена замяна на устройството, а самият потребител е
потвърдил възможността си на 17.10.2014 г. да посети обекта, за да му бъде
предоставен новия апарат. Представен е още протокол за замяна от 04.09.2014 г.
на дефектния мобилен апарат с нов от „Самсунг Електроникс” Румъния, ведно с
цитираната сервизна поръчка. Свидетелката Т. съставила протокол за проверка на
документи №К-0064662 от 21.10.2014 г.
На
същата дата – 21.10.2014 г., свидетелката Т., заемаща длъжността главен
инспектор в РД-гр.Русе, звено гр.Плевен, в качеството си на компетентно
длъжностно лице да съставя АУАН за извършени нарушения на ЗЗП на територията на
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, на основание Заповед
№1005 ЛС/03.09.2012 г. на председателя на КЗП, съставила против жалбоподателя
АУАН №К-033462/21.10.2014 г. за това, че при извършена проверка на 06.10.2014
г., в обект – магазин 4810, в гр.Левски, обл.Плевен, ул.”Александър Стамболийски”,
бл.”Люляк” №3, е описано следното административно нарушение:
Проверката
е извършена по повод потребителска жалба с вх.№Р-03-1413/02.10.2014 г. от А.А.,
относно рекламация на мобилен телефон „Samsung Galaxy S2 Plus”, закупен на 17.03.2014 г.
На 25.08.2014 г. е предявена седма рекламация на устройството, поради проявен
дефект. Телефонът е изпратен в сервиз със сервизна поръчка №350432/25.08.2014
г.
При
проверката се установява, че устройството не е върнато в магазина, в който е
оставено за рекламация. Към констативен протокол №0172821/06.10.2014 г. е
приложена като доказателство историята на цитираната сервизна поръчка. Изтекъл
е едномесечния срок за привеждане на стоката в съответствие с договора за
продажба. Дадено е задължително предписание за замяна на устройството с ново.
Отразено
е, че на 21.10.2014 г. е представено становище от стопанисващия обекта търговец
и протокол за замяна от „Самсунг Електроникс” - Румъния. Търговецът е взел
решение за замяна с ново на 16.10.2014 г. Рекламацията не е удовлетворена в
едномесечен срок, след предявяване на рекламацията от 25.08.2014 г. до
25.09.2014 г.
Посочена
е като нарушена разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗЗП.
Актът е предявен и връчен на изрично
упълномощения представител на търговеца на датата на съставянето му, срещу
подпис и без възражения по направените в него констатации.
На
основание така съставения акт, административно-наказващият орган: Директор на
РД-гр.Русе към ГД”Контрол на пазара” към КЗП – компетентно длъжностно лице да
издава наказателни постановления по ЗЗП, надлежно упълномощено със Заповед
№755/29.08.2013 г. на председателя на КЗП, издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.222а, във вр. с чл.231 от ЗЗП наложил на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 4000 лева, за
нарушение на чл.113, ал.2 от същия закон, извършено при условията на повторност
по смисъла на параграф 13, т.21 от ДР на ЗЗП, в едногодишен срок от влизане в
сила четири наказателни постановления, с които на дружеството са наложени
имуществени санкции за същото нарушение - по чл.113, ал.2 от ЗЗП, а именно: с
наказателно постановление №2013-0027824/08.10.2013 г., влязло в законна сила на
09.09.2014 г.; наказателно постановление №2013-0028891/10.06.2013 г., влязло в
законна сила на 12.05.2014 г.; наказателно постановление
№2013-0028959/09.08.2013 г., влязло в законна сила на 15.04.2014 г.; и с
наказателно постановление №2013-0027713/08.05.2013 г., влязло в законна сила на
21.01.2014 г.
Съдът
намира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не
са допуснати твърдяните в жалбата процесуални нарушения. Видно от съдържанието,
както на съставения акт, така и на издаденото въз основа на него наказателно
постановление е, че нарушението е описано пълно, точно и изчерпателно. Не
отговаря на истината застъпеното твърдение в жалбата, че не става ясно за коя
точно от многобройните рекламации на потребителя става въпрос. В
обстоятелствените части и на двата акта изрично се сочи, че проверката от
контролните органи е извършена в обекта, именно по повод на седмата по ред
рекламация, предявена от потребителя А.А. по отношение на една и съща
потребителска стока – мобилен телефон, закупена от него на 17.03.2014 г. от
обект на дружеството в гр.Левски, обл.Плевен.
Както в съставения акт, така и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление по недвусмислен начин е отразено,
че на датата на извършената проверка в обекта от контролните органи –
06.10.2014 г., е констатирано, че
телефонният апарат все още не е върнат от сервиз. Не отговаря на истината
застъпеното твърдение в жалбата, че не става ясно кога е предявена
рекламацията, респективно кога е изтекъл законоустановения едномесечен срок в
разпоредбата на чл.113, ал.2 от ЗЗП. В обстоятелствените части и на двата акта
се сочат недвусмислено и ясно двете дати, относими към определяне на началото и
края на едномесечния срок: първата 25.08.2014 г. - като датата, на която е
предявена рекламацията от потребителя, и втората 25.09.2014 г. - като датата, на
която в рамките на предвидения в закона срок от един месец търговецът е
следвало да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Именно до
25.09.2014 г. включително, търговецът е следвало да осъществи дължимото
действие – да удовлетвори рекламацията, но тъй като в конкретния случай не е
направил това в предвидения срок, следва да се счита, че от тази дата е в
просрочие.
Не
отговаря на истината и застъпеното твърдение в жалбата, че не става ясно как е
установено нарушението. Напротив, съдът констатира, че по делото са налични
достатъчно доказателствата в подкрепа на изложената в двата акта фактическа
обстановка. Такива са: приложените към преписката: сервизна поръчка №350432,
съставена в обекта на търговеца на датата на предявяване на седмата рекламация
от потребителя – на 25.08.2014 г.; справка „История на поръчка
№350432/25.08.2014 г.”, в която е отразеното последно действие от рекламацията
от 27.08.2014 г., изразяващо се в изпращане на стоката в друг сервиз.
Съставеният констативен протокол от датата на проверката удостоверява факта, че
към 06.10.2014 г., т.е. след изтичане на едномесечния срок, през който срок
стоката е следвало да бъде отремонтирана или заменена с нова, телефонният
апарат не е бил върнат от сервиз към магазина. Горното обстоятелство се
установява по безспорен начин и от показанията на разпитаните свидетели в хода
на съдебното следствие - Е.Т. и Д.Б., чиито показания съдът кредитира с
доверие, предвид пълното им съответствие със събраните по делото писмени доказателства.
Предвид
изложеното по-горе, съдът намира, че вменено на жалбоподателя нарушение е съставомерно.
Разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗЗП предвижда, че когато потребителската стока
не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в
съответствие с този договор. Във втората алинея на същата разпоредба
законодателят е предвидил срок за привеждане на потребителската стока в
съответствие с договора за продажба – в рамките на един месец, считано от
предявяване на рекламацията от потребителя. В конкретния случай, рекламацията е
предявена от А.А. на 25.08.2014 г. и санкционираното дружество е следвало да
отремонтира или замени стоката с нова до 25.09.2014 г. включително, съобразно
двете предвидени възможности за потребителя в разпоредбата на чл.112 от ЗЗП.
Това обаче не е направено в рамките на законния едномесечен срок, поради което
съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е ангажирал обективната,
безвиновна отговорност на дружеството за административно нарушение,
осъществяващо състава, формулиран именно в разпоредбата на чл.113, ал.2 от
специалния закон.
Неирелевантно
към съставомерността на вмененото нарушение се явява обстоятелството, че
санкционираното дружество е изпълнило „алтернативното си задължение” по чл.114,
ал.2 от ЗЗП – заменил е стоката с нова. Удовлетворяването на рекламацията,
макар и на по-късен етап, е относимо единствено към изпълнение на дадените от
контролните органи задължителни предписания в хода на извършената проверка,
съобразени с желанието на потребителя – дефектната стока да бъде заменена с
нова. Следователно, съгласието на търговеца по смисъла на чл.114, ал.2 от ЗЗП,
не го освобождава от изпълнение на задължението му по чл.113, ал.2 - да удовлетвори
рекламацията в срок.
Неирелевантно към съставомерността на вмененото нарушение
се явява и обстоятелството дали действително е било налице несъответствие на
стоката с договора за продажба. По делото са представени достатъчно писмени
доказателства относно проявен дефект от процесния мобилен апарат, последното
станало повод за предявяване на поредната седма рекламация от потребителя и
изпращане на стоката в сервиз за отремонтиране. Извод за невъзможността да се
отстрани проявения дефект в сервиз следва от представеното от търговеца становище
за замяна на устройството с ново и приложения протокол за замяна. Фактът, че
санкционирания търговец е удовлетворил предявената рекламация чрез замяна на
стоката с нова, съвсем не означава, че е гарантирал правата на потребителя, тъй
като без съмнение същият е бил лишен от възможността да ползва по
предназначение закупената потребителска стока по-дълго време от предвидения в
закона едномесечен срок за отстраняване на дефекта в сервиз, поради което
следва да се приеме, че са му причинени значителни неудобства.
Правилно
е приложена санкционната разпоредба за извършеното нарушение на чл.113, ал.2 от
ЗЗП. Разпоредбата на чл.222а от ЗЗП предвижда за нарушение на чл.113 от същия
закон на виновните лица да се налага глоба, а на едноличните търговци и юридически
лица – имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лева. Имуществената санкция е
определена в размер на 2000 лева, т.е. към средния размер и в границите на
предвиденото наказание в санкционната разпоредба. Административно-наказващият
орган, в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗАНН,
при определяне размера на санкцията е отчел обстоятелството, че в рамките на
кратък интервал от време по отношение на жалбоподателя са наложени имуществени
санкции за същото деяние не с едно, а с общо четири броя влезли в законна сила
наказателни постановления. Съдът намира, че горното обуславя извод за проявена
системност и упоритост при осъществяване на този вид нарушение от
санкционирания търговец, съответно невъзможност да се постигнат целите на
наказанието с по-нисък размер на имуществената санкция. Административно-наказващият
орган е съобразил и разпоредбата на чл.231 от ЗЗП, съгласно която при повторно
нарушение, /като настоящото е извършено при условията на повторност по смисъла
на параграф 13, т.21 от ДР на ЗЗП, съобразно представените писмени
доказателства в тази насока от ответната страна/, виновните се наказват с
глоба, а едноличните търговци и юридически лица – с имуществена санкция, в
двоен размер. Удвоеният размер на имуществената санкция е 4000 лева, в какъвто
размер е наложената на жалбоподателя с издаденото наказателно постановление.
Във
връзка с първото наведено възражение в жалбата, съдът намира, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение на разпоредбата на чл.58 от ЗАНН. Санкционираният
търговец е упражнил надлежно правото си на жалба против санкционния акт - в
предвидения седемдневен срок за обжалване /жалбата е депозирана на 14.05.2015
г. чрез наказващия орган/, считано от датата на връчване на наказателното
постановление /08.05.2015 г., видно от известието за доставка/. При това
положение е безпредметно да се коментира дали нарушителят е бил открит на
адреса и дали наказателното постановление е връчено на представител на
дружеството. Подобна хипотеза би имала значение единствено при преценката за
допустимост на жалбата, ако дружеството е било лишено от възможност да упражни
правото си на такава в законния 7-мо дневен срок по изложените причини.
Предвид
изложените по–горе съображения съдът приема, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно
постановление №2015-033462/21.04.2015 г. на Директор на Регионална дирекция за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, към ГД „Контрол на
пазара”, към Комисия за защита на потребителите, с което на „БТК”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *********,
представлявано от А.И.Д., ЕГН **********, е наложена имуществена санкция на
основание чл.222а и чл.231 от ЗЗП в размер на 4000 лева, за нарушението по
чл.113, ал.2 от ЗЗП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд-гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: