Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, 21.12.2015 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на девети декември 2015 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                      Съдебни заседатели:

при участието на секретаря Я.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №365 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Е.А.В. ***, ЕГН **********, против наказателно постановление №9/09.09.2015 г. на ВПД Началник към РУ на МВР-гр.Левски.

            Жалбоподателката оспорва изцяло изложената фактическа обстановка в издаденото против нея наказателното постановление. Счита, че неправилно са приложени административно-наказателните разпоредбите на ЗМВР, поради което се явява незаконосъобразно и наложеното й наказание.  

            В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от В. и процесуалния й представител – адв.А.А. ***. В представени от защитата писмени бележки се излагат доводи за множество нарушения на закона. Твърди се, че нито в акта, нито в наказателното постановление, е посочено в какво точно се изразява нарушението: в нарушаване на нощната тишина и спокойствието на гражданите или в неспазване на установеното работно време. В този смисъл се позовава на показанията на разпитаните по делото свидетели, с изключение на тези, дадени от свидетеля А., който защитата определя като „дежурен” подавач на сигнали в РУ на МВР-Левски. Счита, че показанията на свидетеля А. са непоследователни, противоречиви и пристрастни, поради което съдът не следва да ги кредитира. 

            Моли съда да постанови решение, с което да отмени на посочените основания обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.   

Ответната страна по жалбата не се представлява и не взема допълнително становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеното наказателно постановление е, че същото е връчено лично на жалбоподателката на 02.11.2015 г. Жалбата е депозирана, чрез административно–наказващия орган на дата 09.11.2015 г. – отразена при входиране на жалбата, т.е., преди изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 12.06.2015 г., в ***, в 10:00 часа, на основание чл.64 от ЗМВР, полицейският служител при РУ на МВР-Левски: Д.Й., съставил писмено разпореждане против жалбоподателката, в качеството й на управител на кафе-аперитив „***”, находящ се в ***, с което разпоредил да не нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите, както и да не нарушава разпоредбите, описани в чл.3, ал.1 от Наредба №1 на Община-Левски за установеното работно време. Поводът за съставяне на писменото разпореждане бил постъпил сигнал от свидетеля Н.А., относно наличие на силна музика в заведението, след установеното за него работно време.

На 15.08.2015 г., в 01:30 часа, свидетелят А. депозирал пореден сигнал в местното полицейско управление, съдържащ оплакване за силна музика около 01:20 часа, идваща от заведението, находящо се в близост до дома му. Съгласно справка на Началник РУ на МВР-Левски, на място бил изпратен дежурен полицейски патрул в състав: С.С. и В.А..

На 25.08.2015 г., свидетелят Д.Й., заемащ длъжността мл.Експерт в РУ на МВР­­ гр.Левски, съставил против жалбоподателката АУАН №9/25.08.2015 г., в присъствието на свидетеля Н.А.А., в качеството му на свидетел-очевидец, за това, че:

На 15.08.2015 г., в 01:30 часа, в ***, като управител на кафе-аперитив „****”, находящо се в ***, нарушава разпоредбите на полицейско разпореждане №4054 от 16.06.2015 г., да спазва установеното от общината работно време и да не нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите със силна музика след 23 часа.

Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.64 от ЗМВР.

Актът е връчен лично на жалбоподателката на 25.08.2015 г. срещу подпис, със саморъчно вписване, че има възражения по направените в него констатации.

Въз основа на така съставения акт е издадено наказателно постановление №9 на 09.09.2015 г., с което на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, началникът на РУ на МВР-Левски наложил на В. административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.

Съдът намира, че както АУАН, така и наказателното постановление са издадени в предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, от компетентни органи, при спазване на процедурата по връчването им на жалбоподателката, както и при идентичност на посоченото фактическо и правно обвинение в санкционния акт, с възприетото такова в АУАН.

Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Посочената в акта и наказателното постановление като виновно нарушена разпоредба на чл.64, ал.4 от ЗМВР, създава задължение до неограничен кръг правни субекти да изпълняват дадените им разпореждания от полицейски орган, в случаите на чл.64, ал.1 от ЗМВР. Нито в съставения акт против жалбоподателката, нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление, се съдържа описание на конкретно извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено. Направеното в двата акта описание се свежда до следната словесна формулировка: „нарушава” разпоредбите на преходно издаденото полицейско разпореждане да спазва установеното от общината работно време и да не нарушава нощната тишина и спокойствието на гражданите със силна музика след 23 часа. Санкционната разпоредба на чл.257, ал.1 от ЗМВР очертава рамките на изпълнително деяние, изразяващо се в неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, т.е., същото се свежда до определено поведение на нарушителя, след издаване на разпореждането. Последното означава, че както актосъставителят, така и административно-наказващият орган е следвало да изложат, освен данни за това в какво се е изразило разпореждането - фактическото и правното основание за издаването му, но и данни за това какви са конкретните действия или бездействия, чрез които даденото разпореждане не е било изпълнено. В конкретния случай това не е сторено, поради което съдът не може да прецени, чрез какви точно действия или бездействия е извършено от жалбоподателката вмененото нарушение, както и дали поведението й като цяло на посочените в акта и наказателното постановление дата, час и място, действително очертават възприетото от наказващия орган, като повторно нарушение на нощната тишина и неспазване на работното време, установено с нарочна наредба на Община-Левски, въпреки издаденото полицейско разпореждане в този смисъл. Установяването на горното обстоятелство, но едва в хода на въззивната проверка за законосъобразност на обжалвания санкционен акт, не би могло да санира липсата на предвидените в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН реквизити. Констатираната липса има за последица накърняване правото на защита на жалбоподателката, до степен на невъзможност последната да разбере за какво точно деяние е наказана, кога и при какви обстоятелства го е извършила, поради което съставлява самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт. 

Друг е въпросът, че поведение на жалбоподателката, изразяващо се в неизпълнение на описаното в двата акта полицейско разпореждане, не се установява и от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. От показанията на актосъставителя става ясно, че е съставил АУАН против жалбоподателката, само на основание преходно издаденото разпореждане и последвалия пореден сигнал от свидетеля А., но без да му е било известно какво точно е установил изпратения на място полицейски патрул по случая. Показанията му в този смисъл обясняват констатираната по-горе непълнота в описанието на твърдяното нарушение и на обстоятелствата, при които е било извършено. Доколкото, свидетелите С. и А. не си спомнят да са посетили обекта на посочените в акта дата и час, съдът намира за необходимо да отбележи, че именно тези полицейски служители са отразени от административно-наказващия орган като част от състава на полицейския патрул, посетил на място процесния обект. Тежестта на доказване в настоящото производство лежи върху административно-наказващият орган, но по делото няма приложена докладна записка, изготвена от изпратените да посетят обекта длъжностни лица, от която да се установяват по безспорен и несъмнен начин направени от тях констатации при посещението на обекта, които да навеждат на извод за основателност на подадения от свидетеля Н.А. пореден сигнал. Същевременно, няма надлежно събрани доказателства в хода на административно-наказателното производство, които да оборват обясненията на В., че поредният сигнал от А. е провокиран най-вероятно от върналите я в обекта хора от селото, на които е продала безалкохолни напитки в кенчета, поради което съдът намира, че вмененото на жалбоподателката нарушение остава недоказано по безспорен и несъмнен начин. В този смисъл, само показанията на свидетеля А., не могат да послужат като годна доказателствена основа за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката. Те се характеризират с висока степен на абстрактност относно обективните причини за будуването му на посочените в акта дата и час. От тях не става ясно дали това действително се дължи на идваща силна музика от заведението след установеното работно време за обекта, или на негова пряка заинтересованост от изхода на делото, с оглед негово негативно отношение към жалбоподателката.

На посочените по-горе основания, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно издадено.

            Водим от горните мотиви, съдът:

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №9/09.09.2015 г. на ВПД Началник на РУ на МВР-гр.Левски, с което на Е.А.В. ***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР административно наказание глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

                                       

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: