гр.
ЛЕВСКИ, 29.02.2016 г.
Районен съд гр.Левски в публичното съдебно заседание на трети
февруари
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Р.П. и прокурора _, като разгледа
докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №386 по описа за 2015 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Л.С. ***,
ЕГН **********, чрез защитникът му – адв.М.С. ***, против наказателно
постановление №1850/08.12.2015 г. на Директор на Регионална дирекция по горите
– гр.Ловеч.
В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление
и АУАН, са съставени в противоречие със закона, поради което се явяват
незаконосъобразни.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния
представител на С. – адв.М.С. ***. Защитата, след приключване на съдебното
следствие, моли съда да постанови решение, с което изцяло да отмени
наказателното постановление. Излага съображения, че от събраните по делото
доказателства се установява, че вмененото деяние на подзащитния му не е
извършено виновно, при нито една от формите на вината – умисъл или
непредпазливост. Счита за безспорно доказан факта, че жалбоподателят не е знаел
и не е имал никаква яснота относно фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на нарушението, поради което вмененото му деяние следва
да бъде разгледано в светлината на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, във вр.
с чл.14, ал.1 от НК, относно обстоятелствата, изключващи вината и
отговорността.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище
по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е
връчено лично на жалбоподателя на 08.12.2015 г., видно от приложената на лист
18 разписка за връчване, а жалбата е депозирана в Районен съд гр.Левски на
09.12.2015 г., т.е. в 7-мо дневния срок, считано от датата на връчването,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 28.10.2015 г., свидетелят С.С. получил телефонно обаждане от своята майка –
свидетелката Н.М.. Същата го уведомила, че е закупила от лица с ромски произход
дърва за огрев със средства, предоставени й като социални помощи. Казала му да
отиде до дома й в ***, за да си вземе от тях. Тъй като свидетелят С. живеел в ***
и по здравословни причини /херния/ не можел лично да товари дърва, на същата дата,
около 16:30 часа, се обадил по телефона на сина си Л.С., на който поръчал, след
като се върне от работа и си почине, да отиде, заедно с брат си до дома на баба
си в ***, откъдето двамата да натоварят и превозят дървата до дома му в ***.
Жалбоподателят се върнал от работа, починал си и се обадил на брат си. Двамата
заедно потеглили към ***, с *
на цвят товарен автомобил ***, с рег. № ***, управляван от жалбоподателя.
Пристигнали в дома на баба си и натоварили в буса дървата за огрев и тръгнали
обратно към ***.
Междувременно,
в РУ на МВР-Левски бил получен сигнал за * бус с дърва, движещ се в посока от
с.Асеновци към гр.Левски. По повод на така получения сигнал, полицейски патрул
застанал в тази част на изхода на града. Около 19:10 часа на същата дата бил
спрян за проверка първият * бус, движещ се в посока от с.Асеновци към града и
преминал по ул.”Н.Й.Вапцаров” - надлеза,
макар и същият да бил с различен регистрационен номер от посочения в сигнала. В
хода на проверката било установено, че в товарния автомобил са натоварени дърва
за огрев. Жалбоподателят и неговия спътник били отведени в РУ на МВР-гр.Левски,
където била установена самоличността на водача - Л.С.С., живущ ***, работещ
като * в ***. Последният бил
задържан за срок от 24 часа на същата дата – 28.10.2015 г., в 19:30 часа, въз
основа на издадена заповед за полицейско задържане на основание чл.63 от ЗМВР,
за извършено престъпление по чл.235, ал.1 от НК. Късно вечерта, около 21:00
часа, в местното полицейско управление пристигнали свидетелите И.Р. и А.В., и
двамата служители при РДГ-Ловеч. Последните констатирали, че в задържания
товарен автомобил има натоварени 1,5 пр.куб.м. церови дърва за огрев и 0,5
пр.куб.м. тополови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска марка, както
и че водачът няма превозен билет, доказващ законния произход на
транспортираната дървесина. Поради това, свидетелят И.Р., в присъствието на
свидетелите А.В. и В.Х., съставил против жалбоподателя два броя АУАН, единият
предмет на разглеждане в настоящото производство, а именно: АУАН
№1850/28.10.2015 г. в 21:00 часа, за това, че:
На 28.10.2015 г., в 19:10 часа,
транспортира с товарен автомобил *** с рег. № ***, 1,5 пр.куб.м. церови дърва
за огрев и 0,5 пр.куб.м. тополови дърва за огрев, без дървесината да е
придружена с превозен билет, доказващ произхода й.
Като
нарушена била посочена разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. Съставеният акт
бил предявен и връчен лично на нарушителя, срещу подпис. На жалбоподателя била
дадена възможност да направи писмени възражения и същият вписал саморъчно
такива в смисъл, че дървата са от баба му и са взети от нея с пари от
помощи.
Въз
основа на така съставените два броя АУАН против жалбоподателя, била образувана
преписка с вх.№1336/2015 г. по описа на РП-Левски. С постановление на прокурор
при РП-Левски от 25.11.2015 г. е постановен отказ да се образува досъдебно
производство против С. за престъпление по чл.235, ал.6, във вр. с ал.1 от НК,
както и изпращане на материалите по преписката на РДГ-гр.Ловеч за реализиране
на административно-наказателната му отговорност за извършено нарушение по
Закона за горите и за решаване на въпроса за веществените доказателства. Въз
основа на цитирания по-горе прокурорски акт, директорът на РДГ-гр.Ловеч издал
на 08.12.2015 г. обжалваното наказателно постановление, с което на основание
чл.266, ал.1 от ЗГ наложил на Л.С.С. административно наказание глоба в размер
на 150 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т.2 от ЗГ.
Съдът
намира, че както акта, така и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, при спазване на предвидената писмена форма и на сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Съдът
приема за безспорно установено по делото, че на посочените дата, час и място,
жалбоподателят е транспортирал с процесния товарен автомобил описаната в акта
дървесина, без да е разполагал с превозен билет, доказващ законния й произход.
Непротиворечиви и достоверни в тази насока са показанията на служителите при
РДГ-гр.Ловеч, разпитани в качеството на свидетели по делото, както и показанията
на полицейският служител В.Х., участвал в състава на полицейския патрул,
изпратен на посоченото място за проверка на данните в постъпилия сигнал и спрял
за проверка първият преминал * бус, управляван от жалбоподателя. Добросъвестно
дадени са показанията от свидетеля Х. и относно личните му възприятия за
първоначално заявеното от жалбоподателя обяснение за произхода на
транспортираната дървесина: „че тези
дърва са от баба му от ***”, които изцяло съответстват на вписаните
впоследствие от С. възражения в съставеният му акт, както и на дадените от
същия обяснения в съдебно заседание. От своя страна, обясненията на
жалбоподателя в този смисъл се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите
Н.М. и С.С., които съдът кредитира с доверие, макар и същите да са негови
близки роднини: баба и баща. Последователни и логични са показанията на
свидетелката М., че е закупила на по-евтина цена дървесина от лица от ромски
произход с паричните средства, получени като социални помощи. Житейски логични
са твърденията й, че не е била толкова заинтересована от факта дали дървата са
редовни, отколкото от вероятността продавачите да й вземат парите и да избягат
с дървесината. Показанията й, че веднага се е обадила по телефона на сина си,
указвайки му да дойде и да си вземе част от така закупената дървесина, се
потвърждават от показанията на свидетеля С.. Последният твърди, че от своя
страна се е обадил на своя син – жалбоподателя, който е помолил да отиде заедно
с брат си до дома на баба си в ***, откъдето да натоварят дърва и да ги
превозят до дома му в ***, без да му обяснява конкретните обстоятелства по
закупуване на дървесината. Данните, съдържащи се в цитираните свидетелски
показания, навеждат на извод за достоверност на обясненията на жалбоподателя,
че в нито един момент не е имал основателна причина да се съмнява в законния
произход на дървата, тъй като е знаел, че на социално слабите се полагат помощи
за дърва, и в този смисъл е действал със съзнанието, че и на неговата баба,
като социално слаба пенсионерка, също са били предоставени дърва за огрев.
При
така установената фактология в съдебната фаза на процеса, съдът счита, че
административно-наказващият орган е издал наказателното постановление, без
надлежно да е проверил вписаните възражения от жалбоподателя в съставения
против него акт, респективно, без да е установил по безспорен и несъмнен начин
наличието на виновно извършено деяние, в съответствие с императивното изискване
на чл.53, ал.1 от ЗАНН. Така се е стигнало до ангажиране на отговорността на С.
за нарушение, което не е извършено виновно, доколкото в разпоредбата на чл.213,
ал.1, т.2 от ЗГ е формулиран състав на формално, безрезултатно нарушение, което
от своя страна предполага наличието на умисъл у дееца, който може да бъде само
пряк. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства и от цялостното
обективно поведение на жалбоподателя се налага извод, че същият не е имал вярна
представа за всички онези типични фактически обстоятелства на извършваното
деяние, които му придават обществена опасност. Иначе казано, жалбоподателят не е имал вярна представа за
действителния произход на транспортираната от него дървесина, като
наличието на представи у С. за други обстоятелства, различни от фактическите,
принадлежащи към състава на вмененото умишлено нарушение, дават основание на
съда да приеме, че последният е действал при фактическа грешка по смисъла на
чл.14, ал.1 от НК, която е извинима. Фактическата грешка по чл.14, ал.1 от НК,
която намира приложение в настоящия случай, съставлява основание изключващо
вината, поради което попада в пределите на препращащата към общата част на
Наказателния кодекс разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Наличието на обстоятелство,
изключващо вината на жалбоподателя за извършеното нарушение, дава основание на
съда да приеме, че процесното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради което следва да бъде отменено с
произтичащите от това законни последици.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №1850/08.12.2015 г. на
Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, с което на Л.С.С.
***, ЕГН **********, е наложено на основание чл.266, ал.1, пр.4 от
Закона за горите административно наказание глоба в размер на 150 лева, за
нарушение на чл.213, ал.1, пр.4, т.2 от същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: