РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, _13.01._ 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд в публичното съдебно заседание на _тринадесети декември_ 2016 г. в състав:

 

                       Председател: _НАТАША ПАНЧЕВА_

                               Съдебни заседатели:

                                                     Членове:

 

при участието на секретаря . П._ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Панчева а.н. дело № ­­_361_ по описа  за _2016_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0293-000242 /18.08.2016 г. на ОДМВР Плевен, РУ Левски, с което на К.Е.К. *** за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 150 от ЗДвП и на основание чл.177, ал. 1, т.4, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба от 200  лв. Моли съда да бъдат отменени наложените наказания.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се явява лично в съдебно заседание  и не се представлява.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – редовно призован, не се явява представител в о.с.з. и не се представлява.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

          На 03.08.2016 г. през нощта жалбоподателя управлявал лек автомобил „Фолксваген *” с ДК № * собственост на П.С. *** без  свидетелство за управление. Жалбподателят бил неправоспособен водач и автомобила е спрян от движение. В това му поведение полицейски установили нарушение по ЗДвП чл. 5, ал. 3 от ЗДВП и чл. 150 от същия закон, тъй като управлявал автомобил спрян от движение, както и че управлява автомобил след като му е отнето СУМПС по реда на чл. 171,  т. 4 от ЗДвП. Съставен бил акт. Актът не бил подписал от жалбоподателя. Отказът да подпише акта бил удостоверен с подписа на св. Д. Г..  Въз основа на съставения АУАН Началник РУ Левски издал оспорваното НП.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства – свидетелските показания на С., Г., Я., обясненията на жалбоподателя и от приложените към делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение № 372473  и Наказателно постановление  № 16-0293-000242/18.08.2016 г. на ОДМВР Плевен, РУ Левски.

Съдът намира обясненията на жалбоподателя, че е бил принуден да управлява МПС, тъй като баба му е била в тежко здравословно състояние и е бил налице риск за живата й само като защитна теза, тъй като се събраха писмени доказателства от МСМП гр. Левски,  копия от амбулаторните фишове за спешна помощ. При направената проверка  в амбулаторните журнали и  амбулаторните фишове (на л.41-72 от делото) лице с имената на бабата на жалбоподотеля не бе открито.

От  приложената по делото преписка от РУ Левски се установява, че жалба е подадена от св. Я. на 03.08.2016 г. (л 39). Нарушението впрочем не се оспорва и от жалбоподателя, той твърди, че му се е наложило за кратко време за да спаси живата на баба си, да я закара в Спешна помощ гр. Левски.  В подкрепа на тези си обяснения при дадената му нееднократна възможност да доведе свидетели в насрочените съдебни засадния жалбопдателаят не ангажира каквито и да са доказателства.

Съдът намира, че вменените на К.Е.К. нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП  от ЗДвП нарушения се явява доказано по безспорен начин. Видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, е че К. е управлявал МПС с д.к. № * спряно от движение, както и че е управлявал моторно превозна средство  същото МПС с д.к. № * след като му е отнето СУМПС по реда на чл. 171, т. 4 от ЗДвП.

С деянието си жалбоподателят е осъществил напълно състава на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 и по чл. 150 от ЗДВ П  както от обективна,така и от субективна страна.

При така установеното от правна и фактическа страна, жалбата се явява не основателна. НП е издадено от компетентен по степен и материя орган в съответствие както с материалния, така и процесуалният закон. При преценката си какво наказание да се наложи на жалбоподателя му  е наложено наказание като вид „глоба”. Размера на наложеното наказание глоба е съобразен с поведението на жалбоподателя. Ето защо следва да  потвърди  НП. Съдът намери този размер на наказанието глоба за справедливо и достатъчно и  за постигане на целите на индивидуалната, генералната и специалната превенция.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът

        

Р  Е  Ш  И :

                  

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0293-000242/18.08.2016 г. на ОДМВР Плевен, РУ Левски, което на К.Е.К. *** с ЕГН **********, за извършени нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, пр. 4 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и за извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева  като ОБОСНОВАНО и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Регионален административен съд – Плевен.

 

                                                         

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: