МОТИВИ ПО НЧХД № 472 /2016 г.

 

С частна тъжба депозирана от Л.И.Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,настоящ адрес:*** , адрес за призоваване: ***, притежаваща лична карта №*, издадена от * *** против С.Г., с постоянен адрес:***  е повдигнато обвинение  за престъпление по чл.148 ал.2 във връзка с ал. 1, т.2 на чл. 148 от НК във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК.

В тъжбата се твърди, че на 18.09.2016 г. (неделя) по обяд на тел. 112 подавала сигнал за отровени куче и котка пред  в двора й на ***, където намерили  и множество хвърлени през оградата късове от наденица и хляб, обилно обсипани с бяло кристално вещество, почти неразтворими във вода, вероятно забранената отрова стрихнин (това е фотографирано, взето и предоставено в РУ МВР Белене, където е заведен сигнал под Вх. No 241р-8120/29.09.2016 г.)

Твърди, че преди това, на 16.09.2016 г. (петък) вечерта, (след като отпътувала за П.) съпругът на С.Г. - Д.П. ненадейно се е заканил през оградата до къщата й на съпруга й Т.Г.Г., че куче, което е улично и влиза у тях, е нападнало малкия му син на улицата, казвайки, че неговото дете е по-ценно от това куче.

Твърди в частната жалба, че макар въпросното куче да е убито чрез отравяне на улицата, пред портата ни, обезпокоителното е, че в двора си пред къщата намираме над 10 къса хапки, обработени с отрова (на охранителна камера се вижда как убитото ни домашни коте в 3.20 ч на 18.09.2916 г се спуща към подхвърлените хапки и яде от тях).

Твърди, че за въпросното престъпление за убитите млекопитаещи гръбначни животни в РУ на МВР Белене е заведена преписка с вх. номер 241р-8120/20.09.2016 г.

Твърди се, че след като отправилия закани към убитото куче е бил призован в РУ - Белене по повод въпросната преписка, съпругата му С.Г. пуска жалба срещу тъжителката, с което е наклеветяване пред органа на властта.

Твърди, че за това научила, когато била призована от Полицейския инспектор П.П., а именно: била  проклинала по-големия й син, бил се плашил да минава по улицата.

Твърди, че на настойчивите й искания да се направи среща със С.Г. същият полицай категорично отказал и й казал да  търси правата в съда.

В заключение  моли, на основание чл. 247, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 81 НПК, да  се образува наказателно производство срещу С.Г. *** , за това, че: в нейна жалба от 28.98.2016 г., подадена в РУ МВР Белене, е поднесла неистински и измислени факти и обстоятелства пред орган на властта, с което ме е наклеветила пред същия за извършено престъпление - обида на нейния по-голям син и че бил се страхувал да минава по улицата!!! След доказване на частното обвинение да постановите присъда, с която да признаете лицето С.Г. за виновно по частното обвинение - наклеветяване, и му наложите справедливи наказания.

Предявен е срещу подсъдимата  С.Г. граждански иск   за сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинените ми в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета ми на * годишен безупречен ***, причинила ми е безпокойство и тревоги, свързани с усложняване на здравословното ми състояния - високо кръвно налягане, нарушен хормонален статус, безсъние. Представени са доказателства. Направени са искания за изискване на жалбата подадена срещу тъжителката.

Тъжителката Л.И.Г.  редовно призована по делото се явява лично и не се представлява  и поддържа тъжбата и моли съда да признае подсъдимата за виновна в извършване на деянието, като уважи изцяло предявения граждански иск.

Съдът е конституирал като граждански ищец частният тъжител Л.И.Г. като е приел за съвместно разглеждане иска й за претендирано обезщетение за нанесените неимуществени вреди срещу подсъдимата.

Подсъдимата  С.Г., редовно призована по делото се явява лично и се представлява в съдебната фаза от адвокат Е.Р. *** .Подсъдимата  не се признава за виновна. Чрез защитника си - адв. Е.Р. моли съда я признае за невинна, поради липса на категорични доказателства за авторството на деянията и отхвърли предявения гр. иск.

Представени са писмени доказателства, събрани са гласни такива.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, взаимна връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становищата на страните,приема за установено следното:

По делото се установиха данни, че отношенията между подсъдимата  и тъжителката са  влошени от известен период от време  поради спорове във връзка с отглежданите от тъжителката домашни животни кучета и храненето на улични такива, които живеели  пред дома на тъжителката.

ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

                В хода на производството  по делото съдът установи доста различна фактическа обстановка от изложената в тъжбата и твърдяна от тъжителката в тъжбата. Налице са съществени противоречия и разминавания в наведените с тъжбата твърдения относно думите, казани от подсъдимата и установеното с показанията на разпитаните по делото свидетели.  Гореописаната фактическа обстановка се установява от следните, събрани по делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимата, както и от свидетелските показания на всички свидетели по делото, дадени в хода на съдебното следствие, и от всички писмени доказателства, събрани на съдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал.

Съдът възприема и кредитира в присъдата си показанията на  свидетелите като обективни и  последователни, защото всеки от тях пресъздава субективните си възприятия относно стеклите се събития по време на деянието, някои от тях не са и очевидци. Съдът ще се спре на всеки един от тях поотделно, а именно:

Относно времето и мястото на описаните по-горе събития се спори, като времето се установява безспорно от обясненията на подсъдимата и  приложената по делото  оригинал на депозирана пред РУ Белене жалба приложена по делото.    

Според свид. Т.Г.Г., съпруг на тъжителката  действително между него и съпруга на подсъдимата е имало спорове касаещи улично куче  живеещо на улицата пред дома на тъжителката в ***, на ***, няколко дни преди депозиране на жалбата. Свидетеля твърди, че децата на подсъдимата са по цял ден на улицата, както и че не са възпитани, дава показания, че големия син на подсъдимата му показвал среден пръст ,депозира показания, че има камера в двора си и която записва   всичко  и преглежда записите от нея и по този начин е наясно по кое време на денонощието и кой  има достъп до имотът му на *** в ***. Свидетеля депозира показания, че не е чел жалбата  срещу съпругата му( тъжителката ) подадена от подсъдимата в РУ МВР Белене ,тъй като им било отказано да я прочетат, но предполага, че с нея  е наклеветена съпругата му, без да посочва конкретно в какво се състоят  и изразяват клеветите написани в жалбата. Депозира показания, че по време на инцидента с отровените куче и котка тъжителката е била в гр. П. и той по телефона я е уведомил за отравянето.Свидетеля-съпруг на тъжителката не  свидетелства  за  това как  написаното в жалбата на подсъдимата до РУ МВР  се отразило върху емоционалното състояние на тъжителката. При депозиране на своите показания пред съда свидетелят не се спазваше реда в съдебната зала,отправяше клетви и призоваваше”други сили за възмездие”, за което му поведение бе нееднократно предупреждаван от председател на състава.

Свидетеля А.М.Я. заявява обстоятелствата установени по-горе при излагането на фактите - че  спор е имало между съпругът на подсъдимата и съпругът на тъжителката по повод уличното куче,живеещо пред дома на тъжителката, но че тя нищо друго не е чула и нищо друго не е разбрала. Същата категорично заявява, че не е чула диалог между тъжителката и  подсъдимата.

Свидетеля Я.Д. малолетен,  разпитан в присъствието на педагог, син на подсъдимата, депозира показания, че от скоро отношенията със  съседите им Г.  се влошили и това станало след смъртта на уличното куче. Неговите показания могат да се кредитират дотолкова,че от тях става ясно, че между майка му – подсъдимата и тъжителката има неприязън породена от  различия  по повод отношението им към домашните  и уличните животни,която е обсебила тъжителката и членовете на нейното семейство. Според педагога присъстващ при разпита на малолетния свидетел детето не е манипулирано и отговоря според възрастта си.

Предвид изложеното и при положение, че подсъдимата е дала обяснения в хода на производството, съдът счита, че следва последните да бъдат кредитирани и като доказателствено средство относно установяване на обективната истина в наказателния процес. На първо място дадените от подсъдимата обяснения не противоречат на свидетелските показания, както и на писмените доказателства по делото. Те са в унисон както относно времето и мястото на събитието, станало повод за жалбите на двете до РУ МВР Бебене ,относно присъстващите лица на инцидента и участниците в него, повода за “караницата” /смъртта на уличното куче и домашното коте на тъжителката/.При все,че всички свидетели говорят за спор или нещо като караница между съпрузите на подсъдимата и тъжителката, то никой от тях не посочва такъв да е имало между подсъдимата и тъжителката, при който тя с точно написаните в тъжбата  изрази, да е употребила, за да е засегнала подсъдимата честта и достойнството на тъжителката.Не се намериха никакви доказателства подсъдимата  да е нарекла тъжителката с обидни думи или да й е приписала  неверни обстоятелства или да я е наклеветила пред орган на властта  в жалбата подадена до РУ МВР Белене.

Ето защо съдът намира установено следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

На подсъдимата С.Г. е повдигнато обвинение от частноправен наказателен характер по чл. 148, ал. 2,  вр.с ал. 1, т. 2 от НК  във връзка с чл. 146, ал. 1 във връзка от НК т.е. състав на престъплението обида.

Съдът счита, че подс. Г. не е извършила престъпление обида спрямо тъжителя Л.Г.   и конкретно да е казала както е посочено в частното обвинение „неистински и измислени факти и обстоятелства пред орган на властта, с което ме е наклеветила пред същия за извършено престъпление - обида на нейния по-голям син и че бил се страхувал да минава по улицата…..” Както се установи по-горе НИКОЙ от свидетелите не е чул някакъв изобщо    израз да се изрича от устата на подсъдимата С.Г.. Двамата свидетели Т.Г. и А.Я. ,които са преки очевидци твърдят, че  между подсъдимата и тъжителкатана 28.09. 2016 г  не е имало разговор, че спор и имало между техните съпрузи,но той е бил в друг ден – 18 09.2016 г., на който спор не са изричани обидни думи от нито един от двамата мъже участници в спора на улицата пред дома на тъжителката. Частната тъжба е подадена от тъжителката, а не от съпругът й, но такова обвинение не е повдигнато с тъжбата.

На подс.С.Г. е повдигнато обвинение от частноправен наказателен характер по чл. 148 ал. 2 т.2 от НК за това че „ до РУ МВР в жалба от 28.98.2016 г., подадена в РУ МВР Белене, е поднесла неистински и измислени факти и обстоятелства пред орган на властта, с което ме е наклеветила пред същия за извършено престъпление - обида на нейния по-голям син и че бил се страхувал да минава по улицата!!!,като  обидата и клеветата е  разпространена по друг начин.

             Съдът счита, че подсъдимата не е извършила престъплението обида. Съгласно закона и трайната съдебна практика – арг. на Решение №108/13.04.1983год. по НОХД №90/83год., ВС- ІІ н.о. изпълнителното деяние на престъплението обида се изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие.Законът не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие,достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие независимо от начина и формата на казването и извършването. В чл.146 НК,където е определен съставът на престъплението обида, не е постановено изискване унизителните думи да са казани непременно на обиденото лице, т.е. деецът да се е обърнал към него .Законът изисква обидният израз или действие да се осъществи в присъствие на потърпевшия. Деецът може да намери различни форми и начини на казване на обидната фраза, като се обърне към други лица и пр., но важното е фразата да е обидна и да е казана в присъствието на лицето, за което се отнася.

Не се доказа в производството по никакъв начин /с гласни или писмени доказателства, че на 28.09.2016 г. подс.С. Г. да  е казала или извършила нещо унизително за честта или достойнството на тъжителката. По делото не бяха представени доказателства и не се доказа по безспорен начин подсъдимата да е казвала каквито и да е било  думи посочени в обстоятелствената част на тъжбата, поради което съдът счита, че С.Г. не е осъществила състава на чл.146 ал.1 от НК.Безспорно по делото се доказа, че подсъдимата не е изрекла каквито и да е било обидни думи посочени в тъжбата. Не се доказа в производството по никакъв начин /с гласни или писмени доказателства, че на 28.09.2016 г. в *** подс.С.Г. да  е казала или извършил нещо унизително за честта или достойнството на тъжителката. По делото не бяха представени доказателства и не се доказа по безспорен начин подсъдимата да е казала думите, посочени в обстоятелствената част на тъжбата, поради което съдът счита, че подсъдимата С.Г. не е осъществила състава на чл.146 ал.1 от НК.

Върховният съд приема,че за осъществяване състава на чл.146 ал.1 от НК не е достатъчно обиденият физически да присъства на мястото,където са казани обидните думи или изрази,необходимо е още те да бъдат възприети от него като ги чуе или види.Но може да има обида и тогава,когато лицето не присъствува на мястото, но чуе обидните изрази от друго лице, което умишлено е изпратено от подсъдимия да ги предаде.Това в настоящото производство не бе установено.В конкретния случай обидата не е обективирана пред лице, на което подсъдимата да е заръчала да предаде написаното на тъжителя, нито пък написаното в изпратената до Началника на РУ МВР Белене жалба е била адресирано лично до тъжителя. По действуващия НК задочната обида не се наказва. В тази насока е постоянната практика на Окръжен съд-Плевен

На следващо място, за да е налице престъпление обида, което е умишлено, следва деецът да съзнава, че изрича нещо унизително за честта и достойнството на пострадалото лице и да е насочено към посягане на личността му в тази именно сфера, с цел да уязви неговото достойнство и то в негово присъствие. Според съда, предвид установеното по делото, написаното  от страна на подсъдимата С.Г. има съобщителен характер, предвид установената убеденост у нея, че действително тъжителката  следвайки личностовите си особености  и  голяма  любов към животните, е превишила  мярата   и е допуснала   монтирането в домът си ( двора си ) камери за видеонаблюдение, с което си поведение  пречи на подсъдимата и членовете на  нейното семейството  да живеят  в техният си имот спокойно и необезпокоявано, изразено от подсъдимата с думата „нормално”, без да бъдат снимани непрекъснато.

Съдът счита, че подс.Г. не е извършила  и престъпление клевета спрямо тъжителя Л.Г.. Както се установи по-горе НИКОЙ от свидетелите не е чул някакъв  израз да се изрича от устата на подс.Г., нито гласно и непосредствено при спора между двамата съпрузи –този на подсъдимата и този на тъжителката, нито пред някого конкретно, който да го съобщи на тъжителката, а видно и от приложената по делото жалба адресирана до РУ МВР Белене с вх. №241000-1786/29.09.2016 г. по описа на РУ Белене  не се установиха твърдените в частната тъжба обстоятелства.Напротив, точно обратното,съдът има възможност лично да възприеме поведението на тъжителката и св. Т.Г. неин съпруг, които непрекъснато, ту единия, ту другия, нарушаваха реда в съдебната зала, като изричаха клетви, за което им  поведение  нееднократно съдът им отправяше забележки, което  е видно  от протокола на съдебното заседание.

Съдът намери, че „престъплението” за което е подадена тъжбата  е извършено на 29.09.2016 г., а не на 28.09.2016 г., както е възведено с тъжбата. Това е така, защото безспорно се установи във фазата на съдебното следствие, включително и след направена констатация по оригинала  на заведената в РУ на МВР Белене  жалба, че тя е датирана  на 29.09. 2016 г ., именно на дата 29.09.2016 г. и е с входящ номер 241000-1786/29.09.2016г. Няма спор в правната теория и практика, че престъплението клевета се довършва когато клеветническите изрази станат достояние на конкретно трето лице.

В случая тъжителя  не предприе действия за изменение на обвинението при условията на чл.287, ал.6 от НПК досежно датата на извършване на деянието.

Досежно обвинението ,повдигнато на подс.С.Г.  по чл. 148, ал. 2  във връзка с ал.1, т.2, вр чл.147, ал.1 , - несъмнено се установи по делото,че подсъдимата  е подала  жалбата  с вх.№ 241000-1786 / 29.09.2016г изпратена до Началника на РУ Белене ”.

Тъжителят Л.Г. в тъжбата си и в хода на съдебното производство твърди, че с жалбата от 28.09.2016г. (първоначално изписано 28.98.2016 г и уточнено, че става реч за 28.09.2016г.) до Началника на РУ Белене подсъдимата е разгласила позорно обстоятелство и й е приписала редица  престъпления, като клеветата е разгласена по друг начин.

За осъществяването на този състав на престъпление от обективна страна е необходимо деецът да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или да му е приписал престъпление.

Неправилно това твърдение е квалифицирано в тъжбата като клевета по чл.147 ал.1 от НК.За да е налице клевета е необходимо от обективна страна разгласяването на позорни обстоятелства за другиго или приписването на престъпление да е с цел да повлияе отрицателно на обществената оценка,която това лице получава в средата, в която живее или работи. Когато деецът сигнализира на съответните компетентни органи за извършена нередност от другиго, липсва това съзнание. В конкретния случай става въпрос за твърдения, изложени в жалба до надлежния орган- РУ”Белене  които са послужили за неговото сезиране, поради което не представляват публично оклеветяване. В процесния случай се претендира ,че подсъдимата  С.Г. е разгласила позорно обстоятелство като е написала до РУ МВР в  жалба от 28.98.2016г(28.09.2016 г.), като е поднесла неистински и измислени факти и обстоятелства пред орган на властта, с което ме е наклеветила пред същия за извършено престъпление - обида на нейния по-голям син и че бил се страхувал да минава по улицата!!!  Жалбата не е станала публично достояние на обществеността с оглед естеството на документа- той е  адресиран до орган на властта  в това му качество. Нещо повече  полицейския служител комуто е била възложена проверка по случая е отказал на  тъжителката да прочете тази жалба, когато и е предявил за подпис предупредителния протокол по ЗМВР, както е отказал да направи среща между жалбоподателката и предупредения по ЗМВР (в случая частния тъжител). Към онзи момент тъжителката не е знаела  изобщо съдържанието на жалбата, нито какви точно и кои точно са думите, както и далите са  клеветнически  и опозоряващите обстоятелства. На следващо място за осъществяване на състава на престъпление по чл.147 от НК от обективна и субективна страна е необходимо деецът да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или да му е приписал престъпление.  

Съдът намира, че не е осъществен състава на набедяване в престъпление, тъй като право на всеки гражданин е да сезира съответните органи за твърдяно накърняване на правата му, а този орган – в случая РУ на МВР Белене, следва да установи налице ли е такова наистина.

Когато деецът сигнализира правораздавателните органи или тези за охрана на реда с претенция по законовия ред, или разследващите органи за извършено престъпление или изобщо компетентните органи, ако е извършена нередност, то у него ЛИПСВА  съзнание  действията му да са свързани с личен негативизъм спрямо личността на лицето. Това лице върши сезиране, оплакване по съответния ред с цел осъществяване на неговата претенция или съзнание за закононарушение - нищо повече – не и цел да навреди на доброто име, съзнавайки че въпросните обстоятелства са неверни или че за визираните престъпления липсва всякаква индиция. В горната насока е и съдебната практика – Реш.№ 209/18,05,1982г. по н.д. №209/82г. І н.о., Реш.№237/1976г. по н.д.№ 208/76г. на  ІІ н.о. Така например   във връзка с подадената до Началника на РУ”П”-Белене жалба от тъжителката за” убийство на млекопитаещи животни” е извършена проверка и изготвена докладна записка ,по която не е установено да е извършено престъпление от общ характер от конкретно лице. Въпреки всичко  съпругът на подсъдимата е предупреден по ЗМВР като е подписал предупредителен протокол по ЗМВР. Извършена е проверка и от РП Левски, като е постановен отказ да се образува наказателно производство по чл.235 а от НК. Това поведение на тъжителката( да подава жалба до надлежен орган) не е наказателно укоримо, тъй като тя (тъжителката) върши сезиране, оплакване по съответния ред с цел осъществяване на неговата претенция или съзнание за закононарушение - нищо повече – не и цел да навреди на доброто име, съзнавайки че въпросните обстоятелства са неверни или че за визираните престъпления липсва всякаква индиция, нейното поведение е похвално, а не наказателно укоримо.

Под „разгласяване” в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице на неистински, несъществуващи позорни факти или обстоятелства,отнасящи се до пострадалия. Едно позорящо обстоятелство трябва или да отговаря на истината, но да е неизвестно на обществеността,или да е с такъв характер, че да предизвика някакъв отзвук в обществото като се разгласи. В тежест на частната тъжителка бе да докаже това със средствата допустимо по НПК, което тя така и не стори в рамките на процеса. От приложената по делото жалба не се установи  подсъдимата да е разгласила позорни факти или обстоятелства отнасящи се до тъжителката.

„Позорни” са тези обстоятелства, които се отнасят до личността на засегнатото лице и съдържат твърдения за факти, които са обществено укорими, противоречат на общоприетите норми на поведение и създават отрицателна оценка за личността на засегнатия. В тежест на частната тъжителка бе да докаже това със средствата допустими по НПК, което тя така и не стори в рамките на процеса. От приложената по делото жалба  не се  установи  подсъдимата да е приписала  позорни факти или обстоятелства  отнасящи се до личността на тъжителката.

Подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148 ал.2, вр. с ал.1 т.2 ,вр. с  чл.147 ал.1  от НК.

Съдът намира, че чрез подадената жалба до Началника на РУ”П”-Белене твърдяните обстоятелства (че тъжителката кълне децата й, че ги снима с видеокамера) не са станали достояние на обществеността.Същото е станало такова едва след лансирането му като обект на наказателното производство със завеждане на делото от частен характер  и то от страна на тъжителката. Обстоятелството, че е изложено от подсъдимата едно твърдение в писмено прошение до държавен орган не е равносилно на неговото разгласяване.

От анализа на доказателствения материал по делото, първоинстанционния съд  стигна до заключението, че обвинението срещу подс.С.Г.  за престъпление по чл.148 ал.2 във връзка с ал.1т.2  във връзка с чл. 147, ал. 1  от НК, извършено на 29.09.2016 г. не се доказа по несъмнен начин, което е пречка същата да бъде призната за виновна по така предявеното му обвинение. Съдът в никакъв случай не може да постанови присъдата си на предположения и неубедителни доказателства.

По силата на чл.82 т.1 от НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него.Тежестта на доказване по дела,образувани по тъжба на пострадалия лежи върху частния тъжител съгл. чл.83 ал.1 пр.2 от НПК.Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен /чл.83 ал.2 от НПК/.

             При този разбор на доказателствата съдът намира, че в процесния случай не са налице предпоставките на чл.303 от НПК за постановяване на осъдителна присъда по обвиненията по отношение на подсъдимата, тъй като обвинението не се доказа по безспорен и категоричен начин.За да се постанови осъдителна присъда е необходимо обстоятелствата да бъдат доказани /установени/ конкретно по време, място и лице.Видно от събраните по делото доказателства в настоящия случай твърденията в тъжбата не се доказаха.

От гореизложеното е видно, че в процесния случай частното обвинение не е доказало по  несъмнен начин един от основните факти в настоящия наказателен процес, че подсъдимата С.Г. е извършила престъплението, за които е обвинена.

Ето защо и с оглед гореизложените съображения,съдът намира, че в случая са налице условията на чл.304 от НПК, поради което призна подсъдимата С.Г. за НЕВИННА  и я оправда по обвинението по чл.148 ал.2, във връзка с 148, ал. 1 2 връзка с  чл.147 ал.1  от НК.

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ

На основание чл.82, ал.2 от НПК в настоящия наказателен процес с тъжбата е предявен и граждански иск от тъжителя Л.Г. против  подсъдимата С.Г. за сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща обезщетение за причинените от деянието  по чл.148 ал.2, във връзка с 148 , ал. 1 и 2 връзка с  чл.147 ал.1 от НК неимуществени вреди.

При условията на чл.307 от НПК съдът се произнесе по предявените граждански искове и намери същите за неоснователни.

От приетата за установена фактическа обстановка по делото не следва извод, че подс. С.Г. виновно е извършила деянията, за които е обвинени, както и да е причинили неблагоприятни последици, които да съставляват неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение съгласно чл.45 от ЗЗД. Не са налице следователно условията за уважаване на гражданския иск.

По горните съображения съдът отхвърли изцяло предявения граждански иск, като неоснователен.  

При този изход на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди тъжителя Л.Г. да заплати на подсъдимата  направените разноски по делото /адвокатство възнаграждение/ в размер на общо 400 лева.

Водим от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

                                            

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: