РЕШЕНИЕ

 

гр. Левски, _16.11._ 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд гр. Левски в публичното съдебно заседание на _осемнадесети октомври_ 2018 г. в състав:

 

                     Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_

                            

при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № ­­_229_ по описа  за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

          В районен съд Л.е постъпила жалба от представляващия ************** против НП № 15-0000627/09.03.2018 г. на Директора на **************. Твърди се, че при извършена справка в системата на НАП установили, че по партидата на ************** има задължения за заплащане по 10 броя наказателни постановления от № 15-0000626 до № 15-0000635 – всички издадени на 09.03.2018 г. от директора на **************, всяко на стойност по 1500 лв. – издадени на основание чл. 415 б.б от КТ. Твърди се, че обжалваното НП не е получавано от представител на дружеството по реда на чл. 58 ал.1 от ЗАНН, а от извършена проверка в ************** се установило, че обжалваното НП е изпратено по пощата за връчване на Дружеството на адрес в ************** в началото на месец април 2018 г. Твърди се, че писмото с НП не е прието надлежно на този адрес от представител на дружеството, поради което от страна на административнонаказващият орган е приложена разпоредбата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, с което са счели НП за връчено по този ред. Твърди се, че между 24.04.2014 г. до 16.03.2018 г. действително това е било седалището и адреса на управление на дружеството, но от 16.03.2018 г. същото е с вписан нов адрес за управление и адрес за кореспонденция в Търговския регистър, а именно: ************** и **************. Твърди се, че обжалваното НП не е изпращано на нито един от двата адреса, поради което считат, че жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана по същество.

          По основателността на жалбата е изразено становище, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова се моли същото да бъде отменено като такова.

          Ответникът по жалбата се представлява в съдебно заседание. Изразено е становище, че жалбата е недопустима, като алтернативно, ако се приеме, че е допустима е изразено становище, че същата е неоснователна и недоказана, че издаденото и обжалвано НП е законосъобразно и като такова се иска от съда да го потвърди.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Съдът констатира, че действително писмото с обратна разписка, с която е направен опит да бъде връчено НП е изпратено на друг адрес, различен от вписания като седалище и адрес на управление на дружеството в Търговския регистър  към момента на изпращане на НП. Предвид това, съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН, същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

          Видно от представения с административно наказателната преписка акт за установяване на административно нарушение е, че по отношение на жалбоподателя е съставен такъв затова, че при проверка на място на 16.11.2017 г. в обект **************, намиращ се в гр.Л. на **************, с управител Д.П.К. и по документи в ************** на 02.02.2018 г. е установено, че работодателя ************** е нарушил разпоредбите на трудовото законодателства, а именно:  допуснал е до работа като работник – монтаж стъкла лицето Й.А.К. с посочени ЕГН преди да му предостави екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал. 3 от КТ заведено от ТД на НАП, с което е нарушил чл. 63 ал.2 от КТ във връзка с чл. 63 ал.1 от КТ.

По делото е представено и обжалваното НП, видно от което е, че на ************** е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416 ал.5 от КТ и във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ. В наказателното постановление е изложена същата фактическа обстановка, каквато и в посочения по-горе АУАН.

По делото като писмено доказателство /част от административно наказателната преписка/ е представена декларация от Й.А.К., от която се установява, че лицето е декларирало, че работи във фирма ************** от 09.11.2017 г. на длъжност „монтаж на стъкла” на обект **************. В декларацията лицето е посочило, че няма сключен трудов или граждански договор, че получава месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв. и е посочило като почивни дни събота и неделя, време за почивки в работния ден от 12 до 13 часа, и е отразило, че не е получило копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Поставило е дата, час, място на попълване на декларацията и се е подписало.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Х.В.Р. – актосъставител, В.Т.Н., М.Г.Б. и Б.А.Н.. От показанията на свидетелите се установява, че проверката действително е извършена на два етапа – на място в **************и по документи в **************. Установява се, че на място е установено, че има работници, които извършват монтажни и ремонтни дейности в **************, че след като са се представили служителите от ************** са им обяснили, че извършват проверка и са им дали да попълнят декларации, с които да уточнят работното си място, работодател, работно време, възнаграждение. Работниците са попълнили на място и собственоръчно представените им декларации. От показанията на свидетелите се установява, че проверката е довършена в **************, като е поканен управителя на дружеството да представи необходимите документи и той е заявил, че няма сключен трудов договор.  Свидетелите са категорични, че лицата, които са попълнили декларациите към момента на проверката са били в работен процес, с ръкавици /тъй като са извършвали дейности по остъкляване/, с работни дрехи.

Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите към момента на извършване на проверката /както на място, така и по документи/ са изпълнявали служебните си задължения и лично са възприели конкретните и изложени факти, които факти съответстват и на саморъчно попълнените от работниците декларации.

В съдебно заседание представителят на дружеството жалбоподател е представил доказателства, че е налице сключен договор с подизпълнител – с **************, както и доказателства, че именно това дружество е извършвало дейностто за доставка, монтаж на материали и ремонт на обект оранжериен комплекс – **************, находящ се в гр.Л. и е заплащало възнаграждение на съответните работници извършвали тази дейност.  Видно от представеното копие от съобщение за резултати от обработката на подадени данни по справка за изплатени доходи на физически лица по чл. 73 от ЗДДФЛ с вх. № 22000183065790/20.01.2018 г. е, че ********* е изплатило доходи на различни лица за 2017 г.  – като в имената посочени в приложения списък фигурира и името на Й.А.К. Видно обаче от списъка е, че на лицето е заплатено  възнаграждение в размер на 400 лв. за 2017 г. /т.е. сума различна от декларираната от самото лице/, а и от цитираната справка /с приложен към нея списък/ не са конкретизирани периодите през които евентуално лицето е работило в съответното дружество.

Нещо повече, видно от цитираната по-горе декларация написана и подписана лично от лицето е, че същото е посочило като свой работодател за конкретната дейност „монтаж на стъкла” и към конкретния момент – момента на проверката – дружеството жалбоподател. Лицето попълнило декларацията няма как да не знае кой го е наел за конкретната работа, кой му заплаща труда и няма какъвто и да било интерес от посочване на нереални данни.

Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено по делото, че действително на посочената в акта и НП дата – 16.11.2017 г. служители от ************** са извършили проверка в обект **************, намиращ се в гр.Л., че на място е установено, че се извършват ремонтни дейности „монтаж на стъкла” от лицето Й.А.К., който към момента на проверката саморъчно е попълнил декларация в която е декларирал, че работи в **************, както и че няма сключен трудов договор и не са му предоставени от работодателя екземпляр от труд договор и уведомление по чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.   Че няма сключен трудов договор между ************** и Й.К. се установява и показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, който както бе посочено по-горе заявява, че управителя на дружеството при документалната проверка в **** е заявил, че няма сключен трудов договор. 

Разпоредбата на чл. 63 ал.2 от КТ въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 на същата разпоредба – екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. За да е налице нарушение на тази забрана, работодателят следва да е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от трудовия договор, който е подписан между тях и от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ. В конкретния случай, няма спор между страните, че трудов договор не е подписван въобще между санкционираното дружество и лицето Й.К. При обективната липса на трудов договор между работодателя и лицето престиращо труд, няма как за работодателя да възникне задължение за уведомяване на ТД на НАП за сключването на такъв. Отговорността на работодателя по чл. 63 ал.2 във връзка с ал. 1 от КТ може да бъде ангажирана само при съществуващ /подписан/ трудов договор между страните. Това следва от самото съдържание на ал.1, а именно, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. Ето защо, в хипотезата на липса на трудов договор /каквато липса е доказана по делото/, съдът приема, че работодателят меже да носи отговорност за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във връзка с чл. 1 ал.2 от КТ – затова, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорност на дружеството жалбоподател по тези текстове не е ангажирана.

Отговорността по чл. 63 ал.2 във връзка с ал.1 от КТ  изисква друга фактическа обстановка – наличие на сключен и подписан трудов договор, който единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. Трудовият договор е формален и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63 ал.1 от КТ и забраната по чл. 63 ал.2 от КТ.

Предвид изложеното, съдът намира, че конкретните факти в настоящото производство сочат на нарушение на чл. 61 ал.1 от КТ, а не на такова по чл. 63 ал.2 от КТ във връзка с ал. 1 от КТ и описаното в НП нарушение и неговата правна квалификация не съответстват на фактите по делото.  С оспореното НП работодателят е наказан за друго нарушение, а не за това, което е извършил и което се установява от доказателствата по делото. Ето защо обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание изложеното, съдът

                                        Р Е Ш И :

НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-0000627 от 09.03.2018 г., издадено от Директора на **************, с което на основание чл. 416 ал.5 от КТ във връзка с чл. 414 ал. 3 от КТ на **************, представлявано от Д.П.К., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 63 ал.2 във връзка с ал. 1 от КТ – като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: