№
гр. Левски, 17.12.2018г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на четвърти декември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, и в
присъствието на прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева
АНД №356 описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от Н.Ф.П. *** против Наказателно
постановление №18-0938-002978/09.05.2018г. на Началник СПП при ОД на
МВР-Плевен, с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 400
лв. за извършено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.
Наведени са доводи, че НП
е незаконосъобразно, тъй като било постановено в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. Твърди се, че жалбоподателят
е в невъзможност да се защитава срещу неизвестни факти, какъвто в процесния
случай се явявало мястото на извършване на нарушението. Изложени са подробни
съображения за разминаване между мястото на деянието, посочено в АУАН и НП,
като и в двата случая липсвало конкретизиране на мястото, от значение и за
компетентността на лицата, съставили АУАН и НП.
Моли обжалваното НП да бъде отменено.
В проведеното по
делото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Е.Р. – ПлАК,
която поддържа жалбата. Допълва съображенията относно разминаване на посоченото
място на нарушението в акта и НП, съобразно анализ на събраните в хода на
производството доказателства. Навежда довод за съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото мястото на нарушението е съществен елемент от същото и
абсолютно задължително да бъде посочено, както в АУАН на основание чл.42, т.3
от ЗАНН, така и в НП, по силата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Навежда довод за
липсата на компетентност на актосъставителя и административно-наказващия орган.
Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Ответната страна
по жалбата - ОДМВР – Плевен изразява писмено становище, че жалбата следа да
бъде оставена без последствие и да бъде потвърдено наложеното наказание. В
съдебно заседание не се представлява.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
По делото не са
представени доказателства за върната разписка за връчване на жалбоподателя на
обжалваното наказателно постановление, предвид на което, съдът приема, че
жалбата е подадена в срок. Същата е депозирана от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, предвид на
което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 22.04.2018г.
свидетелите В.Н.С. и М.Д.М.,***, изпълнявали служебните си задължение по
контрол спазване на правилата за движение по пътищата, по предварително
утвърден график, като се намирали на територията на Община Левски – на пътя
между гр.Левски и село Градище.
Около 14,55 часа същите
спрели за проверка лек автомобил *** с рег.№***, управляван от жалбоподателя Н.Ф.П., собственост на Ф. А. П.. При извършената проверка полицейските служители констатирали, че по
отношение на посочения автомобил няма сключена и валидна към този момент
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За така установеното,
свидетелят В.Н.С. съставил на водача на автомобила – жалбоподателя Н.П. АУАН
сер.Д №0725667/22.04.2018г. за това, че на 22.04.2018г., в 14,55 ч., в община
Левски, на път (гара Бяла - Плевен) – Морава – Драгомирово – Българско сливово
– Царевец, като водач на посочения лек автомобил го управлява, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна
за 2018г., с което виновно нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
Актът бил подписан от
полицейския служител М.М., като свидетел. Същият бил връчен лично на жалбоподателя
и подписан от него на 22.04.2018г. без възражения.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно-наказващият орган
издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на Н.Ф.П. на
основание чл.638, ал.3 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400
лв. за това, че на 22.04.2018г., в 14,55ч., в община Левски, на път ТРЕТИ КЛАС
№303, като водач на процесния лек автомобил го управлява без сключена
задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, с което
виновно нарушил чл.638, ал.3 от КЗ – лице, което не е собственик и управлява
МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност
на автомобилистите.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите В.Н.С. и М.Д.М., както и
от писмените доказателства – АУАН сер.Д №0725667/22.04.2018г., НП
№18-0938-002978/09.05.2018г. на Началник СПП при ОД на МВР-Плевен, Заповед
рег.№316з-770/18.03.2016г. на Директора на ОД МВР – Плевен, проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от Гаранционен фонд, справка в
регионална база данни – КАТ относно МПС, рег.№***, застрахователна полица
от 23.04.2018г., Заповед за прилагане на ПАМ, справка за нарушител/водач, писмо
от Началник РУ Левски към ОДМВР – Плевен, писмо от Агенция „Пътна
инфраструктура“, областно управление Плевен, ведно с приложени към него извадка
от Географска информационна система на АПИ за път III-302
и за път III-303.
Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите, тъй като същите са последователни, логични, не са в
противоречие помежду си, както и с останалия доказателствен материал.
Изложените от свидетелите факти се подкрепят напълно от приобщените по делото
писмени доказателства, на които съдът даде изцяло вяра, като официални
документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и
по предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена
форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, актът е предявен лично на нарушителя и
подписан от него.
Съдът намира обаче, че в
хода на административно-наказателното производство, при съставянето на АУАН и
при ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
с обжалваното НП, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Основателен е наведения
от жалбоподателя довод за неяснота относно мястото на извършване на
нарушението, с оглед посоченото такова в АУАН и НП. Производството по издаване
на наказателно постановление е строго формално, което е гаранция за неговото
законосъобразно развитие, респективно за законосъобразното ангажиране на
административно-наказателната отговорност на съответното лице.
Мястото на извършване на
деянието е съществен елемент от вмененото на санкционираното лице нарушение и
задължителен реквизит, както на АУАН, съгласно чл.42, т.3 от ЗАНН, така и на
издаденото въз основа на него НП, на основание чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В
процесния случай, действително е налице разминаване между посоченото в АУАН и
НП място на извършване на деянието. В АУАН е посочено, че нарушението е
извършено в община Левски, на път (гара Бяла - Плевен) – Морава – Драгомирово –
Българско сливово – Царевец, докато в НП мястото на нарушението е посочено,
като община Левски, на път ТРЕТИ КЛАС №303. Така посоченото несъответствие е
довело да нарушаване правото на защита на санкционираното лице, доколкото
същото не е било наясно с фактическите рамки на вмененото му нарушение, и
по-специално мястото, където се твърди същото да е извършено.
Едва в хода по проверка
законосъобразността на обжалваното НП, въз основа на събраните писмени
доказателства, изискани от Агенция „Пътна инфраструктура“, ОУ Плевен, се
установи, че третокласен републикански път с цифрово означение 303 /посочен в
НП/, представлява път (Гара Бяла – о.п. Плевен) Българене – Левски – Бутово –
о.п. Павликени – Мусина – Пушево – Керека – (Дряново - Гостилица), който минава
през населените места Българене, Малчика, Аспарухово, Левски, Градище, Бутово,
Павлкени, Михалци, Мусина, Пушево, Керека.
Установявява се, че
посочените в АУАН населени места, след означението път (гара Бяла - Плевен):
Морава – Драгомирово – Българско сливово – Царевец, съответстват на друг
третокласен републикански път с цифрово означение 302, различен от посочения в НП път 303.
На следващо място,
мястото на нарушението, така както е посочено в НП, не е достатъчно
индивидуализирано и конкретизирано, съобразно императивните изисквания на
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочването на община Левски, на път трети клас –
303, не може да се приеме за точно място на извършване на нарушението,
доколкото не е конкретизирано населеното място или участък между две такива,
където нарушението е извършено. Конкретизирането по посочения начин е гаранция
за реализиране правото на защита на наказаното лице, още повече, че в процесния
случай се установява, че посочения в НП път III-303,
преминава
през територията на три области – Плевен, Велико Търново и Габрово.
Едва в хода на
производството пред съда, от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че нарушението е било установено на пътя между гр.Л. и с.Г., което съобразно представената информация от АПИ попада в
обхвата на път III-303.
Съдебната практика обаче
е безпротиворечива, че попълване на празнотите и несъответствията в
наказателното постановление чрез тълкуване на фактите, установени от гласните
доказателства по делото, е недопустимо и не може да санира допуснатото
съществено процесуално нарушение от страна на административно-наказващия орган.
Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция
за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказан, съответно за
упражняване правото му на защита. Процесуалното нарушение от страна на
административно-наказващия орган не може да бъде санирано в съдебното
производство по проверка законосъобразността на издаденото наказателно
постановление.
Предвид на изложеното,
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено от съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №18-0938-002978/09.05.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-Плевен, с което на Н.Ф.П., ЕГН:**********, с адрес: ***,
на основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 400 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: