№
гр. Левски, 22.02.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №435 описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.М.Я. *** против Наказателно
постановление №536/12.11.2018г. на Началник РУ - Левски към ОДМВР Плевен, с което
на жалбоподателя на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.6 от ЗБЛД. С жалбата е
наведен довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че
при индивидуализацията на наказанието административно-наказващият орган не взел
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
смекчаващите отговорността обстоятелства – жалбоподателят не бил системен
нарушител, не бил наказван за такова нарушение, бил безработен и в тежко имотно
състояние. Наложената санкция била несъразмерна на степента на обществена
опасност на извършеното деяние. Моли наложеното му наказание да бъде намалено
към предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Ответната страна по жалбата не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради
което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 23.10.2018г., в гр.Левски, свидетелите М.М., В.Х. и П.П. ***,
изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение на
територията на гр.Левски. Около 15,45ч., същите спрели за проверка лек
автомобил „***“ с рег.№***, в който освен шофьора, пътувал и жалбоподателя П.М.Я.. В хода на
извършената проверка полицейските служители поискали от жалбоподателя документ
за самоличност, като същият заявил, че не може да представи такъв, тъй като не
бил в него.
Свидетелят М. съставил на П.Я. АУАН №536/23.10.2018г., за това, че на същата
дата, около 15,45ч., в гр.Левски, по ул.“***“ №* при извършване на полицейска
проверка не представя документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си, с което виновно нарушил чл.6 от ЗБЛД. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, като му бил предявен за запознаване, но Я.
отказал да го подпише, като свидетел на отказа станал свидетеля В.А.Х..
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно-наказващият
орган издал обжалваното наказателното постановление, с което за нарушаване на
чл.6 ЗБЛД, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. Наказателното постановление
било връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 10.12.2018г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М.Х.М., В.А.Х.,
П.Б.П., които съдът кредитира, като подробни, логични и безпротиворечиви –
вътрешно и помежду си, както и от писмените доказателства – АУАН №536/23.10.2018г.,
НП№536/12.11.2018г., справка за административни мерки по ЗБДС, които съдът
възприе изцяло, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както и
неоспорени от страните.
Не са налице каквито и да било противоречия между посочените гласни и
писмени доказателства. От същите се установява по категоричен начин описаното в
АУАН административно нарушение, както и авторството на деянието. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели - служители на МВР.
Същите са обективни, безпротиворечиви вътрешно и помежду си и кореспондират
изцяло със събраните по делото писмени доказателства, не е налице индиция за
тяхната заинтересованост.
С оглед на така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в
предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, съставени
са от компетентни длъжностни лица.
Не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
процеса на ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя със
съставения АУАН, както и при последващото му санкциониране с издаването на
обжалваното постановление. Актът е съставен в присъствието на свидетел, съдържа
всички необходими реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН,
предявен е лично на нарушителя. Отказът на нарушителя да го подпише е
удостоверен с подписа на свидетел, съгласно предвиденото в чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз основа на
акта наказателно постановление. Нарушението, описано в него, съответства на
това в акта. НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис.
Налице е конекситет между отделните части на наказателното постановление. Изложените
факти в обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП,
съответстват на правната квалификация на деянието, като нарушение на
разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД. Съгласно цитираната разпоредба гражданите са
длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. Вмененото на жалбоподателя нарушение на ЗБЛД се
явява и доказано от събраните по делото доказателства, съобразно изложените
по-горе съображения.
Предвид на изложеното, законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на П.М.Я. за нарушение на чл.6 от
ЗБЛД, доколкото са доказани елементите от фактическия състав на нарушението.
Вида и размера на административното наказание за това
нарушение е определен в разпоредбата на чл.80, т.5 от ЗБЛД,
съгласно която наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което не представи
документ за самоличност при поискване от компетентните длъжностни лица. Съдът,
като взе предвид обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН,
намира, че справедливо и в съответствие с тях в процесния случай се явява
административно наказание глоба в размер на 150 лв. При определяне размера на
административното наказание съдът взе предвид сравнително ниската тежест на
нарушението, а от друга страна отегчаващите отговорността обстоятелства – жалбоподателят
е неколкократно санкциониран за нарушение на същата разпоредба от ЗБЛД, както и
поведението му спрямо полицейските служители по време на проверката.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че
Я. не е бил наказван до сега за такова нарушение. От представената справка за
административни мерки по ЗБДС се установява, че нарушението на чл.6 от ЗБЛД не
е инцидентен случай за него. По делото не бяха представени доказателства,
установяващи посочените в жалбата смекчаващи отговорността обстоятелства, а
именно, че Я. и безработен и се намира в тежко имотно състояние. Не се
установиха и други смекчаващи отговорността такива. Предвид на посоченото,
съдът намери, че справедливо в процесния случай се явява наказание към средния
размер, а именно глоба в размер на 150 лв., която съответства на обществената
опасност на нарушението, от една страна, и отегчаващите отговорността
обстоятелства от друга. Наказателното постановление, в частта му, с която е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., следва да бъде
изменено, като глобата бъде намалена до размера от 150 лв. В останалата му част
НП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №536/12.11.2018г. на Началник РУ - Левски към ОДМВР Плевен, с което на основание чл.80, т.5
от ЗБЛД на П.М.Я., ЕГН:********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв за нарушение на чл.6 ЗБЛДС, като
НАМАЛЯВА размера на наложената глоба
от 200 лв на 150 лв. /сто и
петдесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: