гр. Левски, _26.02._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _четвърти
февруари_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _14_ по описа за _2019_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба
от М.Н.Д. ***8-0293-001881/28.12.2018
г. на Началник РУП към ОД МВР П. РУ Л. Твърди се, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
За ответника – редовно призован – представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
Видно от представения АУАН от 11.12.2018
г. е, че същия е съставен против жалбоподателя за това, че на 01.12.2018 г. около 11.40 часа в гр. Л. ул. ********** като
водач на МПС лек автомобил *************** с рег. № ********* негова
собственост, управлява и при спиране за полицейска проверка, напуска мястото на
проверката преди да е получил разрешение от контролният орган. В акта е
отразено, че водача виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.
В акта
Д. е вписал, че има възражения, но не ги е конкретизирал.
По делото е представено и обжалваното
НП с което е прието, че жалбоподателя е
извършил нарушение като е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението – по чл. 103 от ЗДП и на основание чл. 175 ал.1 т.4 от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
В съдебно заседание са разпитани в
качеството на свидетели – В.С., Л.Л., В.Х. и П.П. ***. От показанията на
свидетелите П.П. и В.Х. се установява, че на посочените в акта дата, час и
място е спрян жалбоподателя от св. Х., тъй като последния бил забелязан, че
автомобилът се управлява без включени светлини. Установява се, че при спирането
водача е бил без поставен обезопасителен колан, за което св. Х. му съставил
акт, след което при поканване на водача да се запознае със съответния акт
последния отказал да го подпише, запалил личния си автомобил и заминал. За
това, че водача е напуснал мястото на проверката, като е заявил, че няма да
подпише нищо св. В.Х. написал докладна записка до началника на РУ МВР Л. /л. 13
от делото/.
От показанията на свидетеля В.С. се
установява, че по разпореждане на началника на РУ МВР Л., след като се запознал
с докладната записка подадена от св. В.Х., съставил акт на М.Д. в присъствието
на колегата си Л.Л. за това, че Д. напуснал мястото на проверката преди да е
получил разрешение от контролния орган. Св. С. заявява, че Д. му е обяснил, че му се наложило да отиде
за някакви хапчета за някакви здравословни проблеми.
От показанията на св. Л.Л. се
установява, че е свидетел по акта, който е съставен по докладната от калегата
му С..
По отношение на описаното в НП
нарушение по чл. 103 от ЗДП – неизпълнение нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението, съдът намира следното: Видно от показанията на
свидетелите е, че жалбоподателя е напуснал мястото на проверката след съставяне
на акта, но преди да го подпише. Не може да се приеме като нарушение по чл. 103
отказа да бъде подписан акта и напускането на мястото след това, дори и това да
е станало демонстративно. За да бъде съставомерно нарушението по чл. 103 от
ЗДвП е необходимо в АУАН и впоследствие в НП да бъде посочено ясно и точно
какво нареждане е било дадено на водача, и че той не е изпълнил това конкретно
нареждане. Видно от посочените по-горе свидетелски показания, а и от
приложената по делото докладна записка е, че Д. е напуснал мястото след като му
е представен АУАН за запознаване и подписване
и след като е заявил, че няма да подпише нищо – т.е. от изложеното може да се направи извода, че към
момента на напускане на мястото, проверката вече е била приключила което следва
от посоченото, че акта е съставен и му е предоставен за запознаване и
подписване. При това положение не може отказа да се подпише акта и напускането на
мястото да бъде квалифицирано като нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Предвид
изложеното, съдът приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0293-001881 от 28.12.2018 г.,
издадено от Началник РУП към ОДМВР П., РУ Л., с което на
М.Н.Д. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на
основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП посочено в
АУАН АА 74414/11.12.2018 г. - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: