МОТИВИ по НОХД № 364/2018 г. по описа на РС-гр.Левски

Срещу подсъдимата В.В.Й. е повдигнато и предявено обвинение за това, че за периода от месец юли 2017 г. до месец юли 2018 г. включително в гр. Левски, като осъдена, със съдебно решение №115/08.07.2016 г. по гр.д. № 321/2016 г. по описа на РС Левски /влязло в законна сила на 17.11.2016 г./, да издържа свой низходящ – детето М.З.В., родена на *** г. в размер на 105.00 лв., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 13 месечни вноски по 105 лв., общо в размер на 1365 лв. – престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото и предявено обвинение срещу подсъдимия. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи съответно наказание.

Подсъдимата е заявила, че разбира обвинението, признава се за виновна, съжалява и моли съда да й наложи минималното предвидено в закона наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено със съответния изпитателен срок.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимата В.В.Й. е родена на *** ***, с настоящ адрес ***, с българско гражданство, неграмотна, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.

Видно от приложеното към делото решение по гр.д. 321/2016 г. на РС Левски, влязло в законна сила на 17.11.2016 г. е, че В.В.Й. е осъдена да заплаща месечна издръжка за детето М.З.В. в размер на 105 лв.

От показанията на св. З. се установява, че Й. не е заплатила дължимата издръжка през периода от месец юли 2017 г. до м. юли 2018 г. включително – общо в размер на 13 месечни вноски по 105 лв. – или общо сумата от 1365 лв.

Подсъдимата се признава за виновна и съжалява. Същата заявява, че е безработна и не разполага с пари, поради което не е платила дължимите се издръжки през периода. Заявява, че самата тя е издържана от своите баба и дядо, с които живее и които й помагат при отглеждането на другото й дете.

Тази фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата, показанията на разпитания по делото свидетел и от представените по делото писмени доказателства.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъпление по чл. 183 от НК.

За да е осъществено това престъпление е необходимо деецът да дължи издръжка, по силата на влязло в сила решение на граждански съд, издръжката да не е платена за период не по-малко от два месеца и той съзнателно да не е изпълнявал изискуемите задължения. Изпълнителното деяние се осъществява чрез престъпно бездействие.

От обективна страна подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, а именно чрез неправомерно бездействие, тъй като в периода от м. юли 2017 г. до месец юли 2018 г. вкл., след като била осъдена с влязло в сила решение на РС Левски, влязло в законна сила, да заплаща на своя низходяща М.З.В. в размер на 105 лв. месечна издръжка, не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 13 месечни вноски на стойност общо в размер на 1365 лв.

Подсъдимата е осъществила престъплението и от субективна страна при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11 ал.2 пр.1 от НК обективиран в конкретните й действия – съзнавала е общественоопасния характер на деянието, изразяващ се в нарушаване на правото на издръжка и поставяне в риск на титуляра на издръжката, предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици, изразяващи се в неосигуряване на издръжка и е целяла настъпването им, като неминуема последица от деянието.

Подсъдимата е съзнавала, че е задължена да издържа детето си, но мотивира неплащането на издръжката с обстоятелството, че е безработна и не разполага с парични средства.

Формата на вината се установява и от частния съставомерен признак – броя на неплащане на повече от две месечни вноски за издръжка. Прекият умисъл се извежда от обстоятелството, че подсъдимата не оспорва да е знаел, че с решение на съда е осъдена да плаща издръжка, но мотивира неплащането с посочените по-горе причини.

Причина за извършване на престъплението е ниската правна култура на подсъдимата.

Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимата е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение и я е признал за виновна.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът е преценил обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимата, смекчаващите и отегчаващите отговорността и вината обстоятелства, както и подбудите за извършването.

Обществената опасност на деянието е обичайната за този вид престъпления. Подсъдимата също не е със завишена лична степен на обществена опасност. Същата е била финансово затруднена.

Предвид изложеното, съдът е определил на подсъдимата най-лекото предвидено в закона наказание, а именно на основание чл.183, ал.1, във връзка с чл.54, ал.1 от НК, като я е осъдил на три месеца лишаване от свобода.

Подсъдимата не е осъждана и съдът счита, че по отношение на нея целите на наказанието могат да бъдат постигнати с отлагане изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

На основание чл. 67 ал.2 от НК, през изпитателния срок, съдът е определил лице, което да изпълнява възпитателни грижи за условно осъдената, а именно служител от РУ МВР гр. Г. – отговарящ за района по местоживеенето й.

По делото не са направени разноски и такива не са възлагани за заплащане от подсъдимия.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: