МОТИВИ към присъда, постановена по НДОХ №408/2018г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението против подсъдимия П.И.Ф., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно специално образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, е по чл.296, ал.1, от НК, затова че на 03.10.2018г., в с.М., обл.П., не е изпълнил заповед за незабавна защита №3 от 01.10.2018г. на РС – Левски, издадена по гражданско дело №***г. по описа на РС – Левски.

Представителят на РП гр. Левски намира обвинението спрямо подсъдимия за доказано по несъмнен и безспорен начин от обективна и субективна страна. Намира, че в подкрепа на обвинителната теза са всички събрани по делото доказателства.

Счита, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, като пледира съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи административно наказание в предвидения от закона минимум.

Подсъдимият не се явява в съдебно заседание, представлява се от назначеният му за служебен защитник адв. А.А..

Назначеният служебен защитник на подсъдимия адв. А., моли съда да постанови оправдателна присъда. Счита, че не може да се приеме, че Ф. е извършил деянието умишлено, като било известно по делото, че подсъдимият страда от психично заболяване.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият Ф. със семейството си живеел в гр.Севлиево, но поради системната му злоупотреба с алкохол бил уволнен от работа. Бракът му приключил с развод. Върнал се да живее в с.М., обл.П., ул.”***” №** в дома на майка си А. М. И., тъй като нямало къде да отиде. Майка му помагала на сина си, но Ф. продължавал да употребява алкохол. През последните три години подсъдимият продължавал да злоупотребява с алкохол, като вследствие на което започнал да налага тормоз над майка си, въпреки, че обещавал, че ще спре да пие. В нетрезво състояние я заплашвал, обиждал, хвърлял различни предмети по нея.

След пореден подобен случай майка му била принудена да напусне жилището, което обитавала със сина си П.Ф.. А. И. депозирала молба в РС – Левски срещу П.Ф. с искане за издаване на заповед за незабавна защита.

РС – Левски се е произнесъл със заповед за незабавна защита №3 от 01.10.2018г., издадена по гражданско дело №***г. по описа на РС – Левски, с която се налагат следните мерки за незабавна защита: на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН задължава П.И.Ф., ЕГН ********** да се въздържа от домашно насилие по отношение на майка си А. М. И., ЕГН **********; отстранява на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН П.И.Ф., ЕГН ********** от съвместно обитаваното с майка му А. М. И., ЕГН **********, жилище на адрес: ***; забранява на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗДДН на П.И.Ф., ЕГН ********** да приближава на повече от петдесет метра А. М. И., ЕГН ********** и жилището й на адрес ***. Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповед за защита или отказа на съда да издаде такава.

На 01.10.2018г. в 17.45 часа полицейски служител при РУ - Левски съставил писмено разпореждане, съгласно което на П.И.Ф. е разпоредено да спазва Заповед за незабавна защита №3/2018г. на РС – Левски: да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. М. И., както и да не приближава същата и жилището й на петдесет метра до 16.10.2018г., на която дата е насрочено съдебно заседание.

П.Ф. отказал да получи екземпляр от разпореждането, като отказът му бил удостоверен с подпис на свидетел – полицейски служител при РУ – Левски.

На 03.10.2018г. Анка Иванова се прибрала в дома си в с.М. на ул.”***” №**. Въпреки че Ф. е запознат със заповедта за незабавна защита отишъл в дома на майка си и искал да говори с нея. И. се страхувала да го приближи, тъй като Ф. бил пак в нетрезво състояние. Заключила се вътре и сигнализирала органите на полицията. На сигнала се отзовали свидетелите А. П., И. И. и В. П. – служители на РУ – Левски. Тогава майката И. излязла и съобщила на полицейските служители, че синът й е в нетрезво състояние и се намира в пристройката на къщата. Докато разговаряли с нея, излязъл подсъдимият Ф., който бил видимо пиян. Полицейските служители го попитали запознат ли е със заповедта за незабавна защита, на което той отговорил, че е запознат, но няма къде да отиде. Същият бил отведен в РУ – Левски.

По случая е било образувано досъдебно производство.

От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно психиатричтна експертиза се установява, че освидетелстваният П.И.Ф. страда от Синдром на зависимост към алкохол с настъпили психични и поведенчески промени, дължащи се на хроничната алкохолна интоксикация.

Няма данни по време на извършване на противоправното деяние, за което е разследван, да е бил в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК, което да го лишава от способността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

По време на извършеното на 03.10.2018 г. деяние вещото лице приема, че е бил в Състояние на обикновено алкохолно опиване. Поведението му е било улеснено от нарушения емоционално – волеви баланс, но без да са налице качествени (психотични) нарушения в емоционално волевата сфера.

Установява се от заключението, че по време на изследването Ф. не се намира в състояние на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, следователно не е лишен от способността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Психичната му годност за участие в досъдебно и съдебно производство не е нарушена.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Въз основа на анализ на всички доказателствени източници съдът приема, че с действията си Ф. е нарушил заповед за незабавна защита 03/01.10.2018г. по гр.д.***г. по описа на РС – Левски, като по този начин е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 296, ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият Ф. е осъществил изпълнително деяние по чл. 296, ал.1 от НК, като е нарушил заповед за незабавна защита №3/01.10.2018г., издадена въз основа на определение по гр.д. 665/2018г. по описа на РС – Левски.

От субективна страна деянието е извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал, че нарушава издадена по отношение на него заповед за незабавна защита, съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите последици и е искал тяхното настъпване.

Подсъдимият П.И.Ф. не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 296, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

От престъплението няма настъпили имуществени вреди.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК, поради което освобождава от наказателна отговорност П.И.Ф..

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази всички обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност на дееца – степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите отговорността обстоятелства, здравословното му състояние, както и целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК.

Като съобрази горното, съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия П.Ф. следва да бъде наложено административно наказание глоба в минимален, предвиден в закона размер, а именно – 1000 лв.

Тъй като подсъдимият е признат за виновен, следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски на досъдебното производство в размер на 175.95 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: