МОТИВИ към присъда, постановена по НОХД №389/2019г. по описа на РС - Левски

 

Обвинението срещу С.Н.А., родена на ***г***, с постоянен адрес:***, с настоящ адрес:***, български гражданин, без образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********, за това, че през периода месец септември 2018г. до месец ноември 2019г., в гр.Левски, обл.Плевен, като осъдена по гр.д.№307/2018г., с решение №174/ 13.09.2018г., на РС – Левски, влязло в законна сила на 28.09.2018г. да издръжка свои низходящи – малолетните си деца П. П. Й., ЕГН **********, А. П. Й., ЕГН ********** и Й. П. Й., ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на петнадесет месечни вноски за всяко от трите деца, всяка по 130 лв., или общо 45 месечни вноски по 130 лв. всяка, общо в размер на 5850 лв., дължими чрез П.Й.В. ***, като техен баща и законен представител.

Представителят на РП гр. Левски поддържа изцяло обвинителния акт срещу подсъдимата С.Н.А.. Счита за доказано по категоричен и несъмнен начин извършеното от нейна страна престъпление по чл. 183, ал.1 от НК. Пледира съдът да признае подсъдимата за виновна, като й наложи наказание пробация в размер на 10 месеца. 

Служебният защитник на подсъдимата - адв.С. счита, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което моли съда да оправдае подсъдимата.

В случай, че съдът не сподели изложените съображения, че липсва както обективната така и субективната страна на престъплението, моли съдът да приложи разпоредбата на чл.55 от НК, като наложи глоба в размер на 100 лв. - минималният предвиден в закона размер, по изложените от защитника съображения.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата С.Н.А. и свидетелят П.Й.В. са живели на съпружески начала в дома на В. ***. От съвместното им съжителство имат четири родени деца, сред които – А.П. Й., ЕГН **********, Й. П. Й., ЕГН ********** и П. П. Й., ЕГН **********.

Отношенията между двамата се влошили и се разделили.

С решение №174/13.09.2018г. по гр.д.№307/2018г. на РС – Левски, влязло в законна сила на 28.09.2018г., съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца А. П. Й., ЕГН **********, Й. П. Й., ЕГН ********** и П. П. Й., ЕГН ********** на техния баща П.Й.В.. Със същото решение С.Н.А. е била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните деца А. П. Й., Й. П. Й. и П. П. Й. по 130 лв. за всяко едно от децата, до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване. Подсъдимата А. въпреки влязло в сила решение не изплащала издръжката на децата за периода от месец септември 2018г. до месец ноември 2019г., което става повод свидетелят В. да депозира жалба до РП – Левски.

По случая е образувано досъдебно производство.

 

Така изложената фактическа обстановка се установява от приложените към делото писмени доказателства, присъединени към доказателствения материал на основание чл. 283 от НПК; свидетелските показания на свидетеля П.Й.В., който полага грижи за трите деца. Показанията на свидетеля съдът възприе и им дава вяра, като счита, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящото наказателно производство.

От така изложената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 183 ал. 1 от НК,  тъй като с решение №174/13.09.2018г. по гр.д. № 307/2018 г. по описа на РС-Левски, влязло в законна сила на 28.09.2018 г., С.А. е била осъдена да издържа свои низходящи – децата си П., А. и Й., като заплаща ежемесечно издръжка за всяко от децата по 130 лв., съзнателно не е изпълнила задължението си за периода от месец септември 2018г. до месец ноември 2019г. в размер на повече от две месечни вноски на стойност 5850.00 лева.

 

Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. 

За съставомерността на деянието по чл. 183, ал.1 от НК е достатъчно и необходимо наличие на съзнателно неизпълнение на задължение за заплащане на месечна издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Достатъчно и необходимо е да е налице влязъл в сила съдебен акт, по силата на който подсъдимият е бил осъден да заплаща месечна издръжка на своя низходящ. 

           Необходимо е да е налице влязло в сила решение – в случая такова е налице, като след влизане в сила на осъдителното решение, подсъдимият съзнателно не е изплатил дължимите вноски в размер на два или повече месеца. В такъв смисъл е и константната съдебна практика.

          От обективна страна подсъдимата не е изпълнила задължението си да заплаща месечни издръжки на низходящ, по силата на влязло в законна сила съдебно решение, като неизпълнението е в размер на повече от две месечни вноски, какъвто е настоящият случай.

          От субективна страна деянието е извършено умишлено. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното деяние и е целяла настъпването на последиците, което се извежда от цялостното поведение на подсъдимята, обективирано по делото. 

 

          Причини за извършване на престъплението са неспазване на установения в страната правов ред, както и липсата на чувство за родителски дълг и отговорност.

          За извършеното от подсъдимата престъпление се предвижда наказание до 1 година или пробация.

При определяне на наказанието, съдът взе направените пълни признания от страна на подсъдимата на досъдебното производство, чистото й съдебно минало, тежкото материално състояние. Подсъдимата полага грижи за четвърто им дете, за което не е получила никаква издръжка от бащата на детето.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимата следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, като й бъде наложено наказание глоба към минималния, предвиден в закона размер, а именно – двеста лева.

 

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: