гр.
ЛЕВСКИ, _13.05.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _осемнадесети април_
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.дело
№ 96 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.П. от ***,
с ЕГН **********, като ЗП „П.П.”, против наказателно постановление №15-1500758/07.02.2011
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен.
Жалбоподателят
твърди, че не е налице съставомерно деяние, поради което обжалваното
наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно. Излага
съображения за несъответствие между изложението в обстоятелствената му част и
диспозитива, дължащо се на неправилно посочване на нормата на чл.414, ал.3 от
КТ.
В
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, чрез процесуалния
си представител – адв.Ю.М. от АК – Плевен, излага доводи за наличие на
възникнали непредвидени, изключителни по своя характер обстоятелства и факти на
датата и часа, посочени като такива на извършване на нарушението, а именно:
внезапни, тежки здравословни проблеми на лицата, работили до този момент за
земеделския производител, поради което административно – наказателната
отговорност следва да бъде изключена. Излага и съображения, че не е установено,
нито лично жалбоподателят, нито пълномощникът му, да са допуснали до работа
лицето, без да са му предоставили необходимите документи. Счита, че не са били
налице условията за сключване на договор за изпитване за половин ден, поради
несъгласието на лицето да бъде сключен такъв, докато последното не установи
годността си да изпълнява възложената работа.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответника
по жалбата, представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Р.И., счита
жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди
издаденото против работодателя - ЗП „П.П.” наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно.. По същество пледира за съставомерност на административното
нарушение, визирано в разпоредбата на чл.63, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ. Счита,
че са неотносими към предмета на доказване изложените аргументи от процесуалния
представител на жалбоподателя за внезапно възникнали заболявания на роднините на
последния.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, и като такава се явява допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по съществото жалбата е основателна, но не на посочените в същата и изложените
в съдебно заседание съображения.
Административно
– наказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение №15-15000758/08.09.2010 г. от Х.Р.
– на длъжност „старши инспектор” при Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, в
присъствието на свидетелката М.Б. ***, връчен лично на П.П. срещу подпис.
Актът
бил съставен на основание отразената констатация в изготвения констативен
протокол на 02.09.2010 г., че при извършена проверка в обект – кравеферма в *,
стопанисван от ЗП „П.П.”, работят лицата И.М. на длъжност „дояч” и Е.Д. на
длъжност „пастирка”, както и извършената на 08.09.2010 г. документална проверка
в Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен. При проверката на документите, пълномощникът
на земеделския производител представил сключен трудов договор на 08.09.2010 г. с
лицето Е.Г., по силата на който последната е приела да изпълнява в обект –
кравеферма в ***, длъжността „работник – животновъд”, както и заверено
уведомление от ТД на НАП на 08.09.2010 г. Сключен трудов договор между същите
страни и надлежно заверено уведомление по чл.62, ал.2 от КТ, към датата на
извършената проверка - 02.09.2010 г., не били представени от страна на
работодателя.
Със
съставянето на акта, на ЗП „П.П.”, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от П.П., с ЕГН **********, в качеството му на собственик, било
вменено извършването на административно нарушение
на трудовото законодателство – разпоредбата на чл.63, ал.2, във вр. с ал.1 от
КТ, за това, че на 02.09.2010 г., в 13:40 часа, в обект – кравеферма в ***,
стопанисван от него, допуснал до работа, като животновъд лицето Е.Д., с ЕГН **********,
преди да му предостави екземпляр от сключен трудов договор и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Но
основание така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на ЗП „П.П.” – със седалище и адрес на управление ***, представляван от
П.П., чрез пълномощник Р.Р., в качеството му на работодател, е наложена на
основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
Спорните
по делото въпроси касаят съставомерността на деянието, а именно: дали
жалбоподателят лично е допуснал извършването на нарушението и дали то е
извършено виновно.
Безспорно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на
02.09.2010 г. в обект, представляващ кравеферма в *, стопанисван от земеделския
производител, е била допусната до работа Е.Д., без да са й предоставени от
работодателя необходимите документи. Показанията на всички разпитани по делото
свидетели, включително и на допуснатото до работа лице, водят на еднозначен
извод в този смисъл.
Като
изключение от принципа, че административно – наказателната отговорност е лична,
с разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН е уреден института на допустителството, а
с нормата на чл.63, ал.2 от КТ е предвиден и конкретен състав на нарушение. В тази
хипотеза субект на нарушението може да бъде работодателят или виновното
длъжностно лице, което е допуснало до работа лицето, преди да му предостави екземпляр
от сключен трудов договор и заверено от ТД на НАП уведомление по чл.62, ал.3 от
КТ. Деянието е осъществено, чрез бездействие, при установено в закона
задължение за действие от страна на работодателя, тъй като именно той следва да
осъществява контрол и да осигурява ефективни мерки за недопускане на
нарушението. Изпълнението на това задължение се намира в обективна връзка с
осъществяваната от него дейност в стопанисвания обект, където се полага наемен
труд.
Поради
тази причина съдът счита, че в конкретния случай е осъществен състава на
предвиденото в чл.63, ал.2 от КТ административно нарушение. Нарушението е
извършено виновно, при форма на вина непредпазливост. Жалбоподателят не е
предвиждал настъпването на последиците от деянието, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, тъй като е съзнавал, че не следва в обекта да се допускат до
работа лицата, на които не са им предоставени необходимите документи. За
наличието на такова съзнание еднозначно водят на извод обясненията, дадени в
съдебно заседание от собственика на земеделския производител. От същите се
установява, че още в деня, предхождащ проверката, неговата майка, в качеството
й на пълномощник, се е уговорила с Е.Г., последната да се яви на работа на
следващия ден в кравефермата, като пастирка, което й направила. Не е липсвало у
него и съзнание, че преди да започне да осъществява наетото лице трудова
дейност, следва да сключи трудов договор с него и да му предостави екземпляр от
същия, както и копие от завереното уведомление. Договорът е двустранен, сключва
се в писмена форма и се подписва от страните. Трудов договор с Е.Д., към датата
на проверката, работодателят не е сключвал.
В
този смисъл направеното възражение, че към момента на проверката работодателят не
се е намирал в стопанисвания от него обект е неотносимо към съставомерността на
деянието по чл.63, ал.2 от КТ. За да е осъществен съставът му е необходимо работодателят
да е допуснал нарушението бездействайки, след като е бил длъжен да осъществи
достатъчно контрол и да вземе необходимите мерки за недопускането му, а не в
лично качество да го е извършил, т.е. лично той да е допуснал лицето до работа.
Не
оневинява поведението на работодателя и обстоятелството, че е възложил на
своята майка с генерално пълномощно да го представлява, във връзка с дейността
му, като земеделски производител. Въпросното пълномощно е представено по
делото, но съдът счита, че по силата му упълномощителят не губи своите права и
задължения, като работодател. Упълномощеният разполага само с правната
възможност да реализира предоставените му с пълномощното права, но в никакъв
случай няма задължение за това. Като пълномощник на земеделския производител,
майката на П.П. – Р.Р., не се отнася към кръга на лицата, имащи качеството „длъжностно
лице” по смисъла на КТ, тъй като не е обвързана с договорни отношения с работодателя,
по силата на които лично да се е задължила да изпълнява определени дейности,
включително да сключва трудови договори с наетите на работа лица, за да може да
носи вина за допускане на нарушението. Не и търговски пълномощник на
работодателя, тъй като последният не е търговец.
Неоснователно
е и направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че
допуснатото до работа лице е започнало да осъществява трудова дейност в обекта,
без сключен трудов договор, за да провери дали ще може да се справя с работата.
В този случай за работодателя е съществувала възможност да предложи на
работника сключване на трудов договор със срок за изпитване, и ако не се
постигне съгласие за сключването му, да не допуска лицето до работа.
Неоснователно
е и направеното възражение за наличието на възникнали непредвидени,
изключителни по своя характер обстоятелства и факти на датата и часа, посочени
като такива на извършване на нарушението, а именно: внезапни, тежки
здравословни проблеми на роднините, работили до този момент за земеделския
производител. Както се установява от показанията на разпитаните по делото в
качеството на свидетели Р. и М. Р. – родители на П.П., заболяванията от които
твърдят, че страдат, съвсем не са внезапно възникнали и то точно в деня на
проверката, поради което не могат да обусловят непредвидимост относно
обстоятелството, че поради здравословни проблеми на лицата от семейния кръг, включително
и на работодателя, отглежданите от него животни ще останат без грижи.
С
оглед претендираната маловажност на случая на това основание съдът счита, че не
може да намери субсидиарно приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Не е
налице и хипотезата на крайна необходимост. В административно – наказателното
производство приложение намира чл.28 от ЗАНН, но в конкретния случай безспорно
установеното нарушение покрива всички признаци на привилигирования състав по
чл.415в от КТ. Наказващият орган е следвало да съобрази, че извършеното за
първи път нарушение от този работодател /което е отразено изрично в
наказателното постановление/ е отстранено, чрез сключване на трудов договор с
лицето, и то само няколко дни след извършване на проверката, но преди съставяне
на акта, с което са гарантирани в пълна степен трудовите права на работничката
и не се установява да са настъпили за нея вредни последици. Целта на
законодателя е постигната, тъй като очевидно извършената проверка е мотивирала работодателя
да сключи валиден, действителен трудов договор с Е.Д., със всички съдържащите се
в него клаузи, включително и възнаграждението, което ще получава за положения
труд. При сериозната санкция, предвидена за извършеното нарушение в
разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, несанкционирането на нарушителя на
основание привилигирования състав /където предвидените наказания са значително
по – ниски по размер/, след като са били налице всички предпоставки за
прилагането й, и то към момента на издаване на наказателното постановление, наказващият
орган е допуснал нарушение на материалния закон, което е самостоятелно
основание за неговата цялостна отмяна.
Наказващият орган е допуснал и особено съществено
нарушение на процесуалните правила, което също съставлява самостоятелно
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, въпреки че са безспорно
установени извършването на нарушението, нарушителят и неговата вина. То се
изразява в това, че е наложена на земеделския производител, който безспорно има
качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от КТ имуществена
санкция. В случая работодателят е физическо лице, регистрирано като земеделски
производител. Този му статут се установява от представената по делото заверена
до 25.03.2011 г. регистрационна карта в ОД ”Земеделие и гори” по постоянния му
адрес. Тази регистрация не го прави търговец. Същата е само с оглед ползването
на преференции и данъчни облекчения, предвид осъществяваната селскостопанска
дейност по отглеждане на селскостопански животни. Не са представени
доказателства, че последният е регистриран и като едноличен търговец, търговско
дружество или кооперация, за да попада в кръга на субектите – работодатели, посочени
в чл.414, ал.3 от КТ, които могат да носят обективна, безвиновна отговорност. Работодателят,
в качеството му на собственик на земеделския производител, се персонифицира
изцяло с физическото лице П.П., поради което наказващият орган е следвало да
ангажира именно личната му административно – наказателна отговорност, чрез
налагане на съответната санкция, която е глоба, а не имуществена санкция.
Допуснатите
нарушения на материалния и процесуалния закон са довели до издаване на едно
неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде изцяло
отменено.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №15-1500758/07.02.2011 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Плевен, с което на ЗП „П.П.”, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от П.П., с ЕГН **********, чрез пълномощник Р.Р.,
с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена на основание
чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500
лева, за нарушение на чл.63, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: