МОТИВИ по НДОХ №688/2009 по описа на РС гр. Левски

РП гр. Левски е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.А. *** за извършено престъпление по чл. 325, ал.2, предл.3 от НК, затова че на 31.05.2008г. около 05.00 часа сутринта на брега на река Дунав, в района на землището на гр. Белене, обл. Плевен, в местността „Енерговлак”, извършил непристойни действия, изразяващи се в

за това, че 31.05.2008 г., около 05.00 часа, на брега на р.Дунав, в района на землището на гр.Белене, в местността „Енерговлак”, извършил непристойни действия, изразяващи се в псувни, обиди и заплахи за саморазправа и възпроизвеждане на изстрели с пистолет „Валтер”, кал. 22 LR, №*, негова собственост и законно притежаван, към намиращите се в лодка, с рег.№ * лица А.А. и Е.Д. ***, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски в съдебно заседание след приключване на съдебното следствие поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Излага доводи, че подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 325, ал.2, пр.3 от НК, че в конкретния случай от страна на подсъдимия са извършени непристойни действия, съпроводени с употреба на огнестрелно оръжие. Моли съда след като го признае за виновен да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 66, ал.1 от НК да отложи изтърпяването на наказанието с тригодишен изпитателен срок.

Представителят на РП – Левски моли на основание чл.53, ал.1, б.”а”, пр.2 от НК пистолетът, приложен по делото като веществено доказателство, да бъде отнет в полза на държавата, тъй като същият е собственост на А. и е послужил за извършване на престъплението. Моли да бъдат уважени като основателни и предявените от А.А. и Е.Д. граждански искове.

Защитникът на гр. ици и частни обвинители адв. Д. споделя становището на РП – Левски за доказаност на обвинението. Акцентира, че същността на изводите от заключенията на приетите от съда експертизи са насочени към неповторимата оригиналност на следите, оставени върху открити на местопрестъплението обективни находки, които не позволяват друг извод, освен този, че с притежавания от подсъдимия пистолет са произведени изстрелите, последица от които са: гилза на местопрестъплението и куршум, открит в лодката, която са ползвали пострадалите.

Счита, че деянието и авторството се явяват безспорно установени и че предлагането от прокуратурата наказание като вид и размер и начин на изтърпяване е достатъчно, за да постигне целите на наказанието.

Моли съда да уважи изцяло предявените граждански искове ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и на гражданските ищци да бъдат присъдени направените от тях разноски.

Подсъдимият Д.А. в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез защитата си, осъществена от адв.И.И. ***, моли съда да го признае за невинен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение. Защитата излага съображения, че настоящият състав на РС гр. Левски е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия. Съображенията на адв. И. са че съдът е допуснал до участие в делото съдебния секретар В.Д., което според защитника на подсъдимия е грубо нарушение на чл. 31, ал.1 във вр. с чл. 29 от НПК и въпреки отправеното до съда искане за отвод, същото не е било уважено.

Счита, че в настоящия съдебен процес не са събрани доказателства, годни да ангажират наказателната отговорност на подсъдимия.

Пледира, че протоколите за извършени следствени действия не са съставени по реда на чл. 128 и следв. от НПК и не представляват годно доказателствено средство. Моли съда да не кредитира показанията на свидетелите Б.Б. и М.В., дадени пред съдия в досъдебното производство и да изключи от доказателствения материал по делото по причина, че и двамата свидетели дават показания пред съдия по време, в което по подсъдимият има качество на „обвиняем” и съгласно разпоредбите на НПК същият следва да бъде уведомен за това действие, извършено от представителите на държавното обвинение. Моли съда да не кредитира заключението на тройната съдебно – балистична експертиза, тъй като не ставало ясно откъде са взети гилзите, предмет на изследването.

Доводът на защитника на подсъдимия за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия чрез допускане до участие в делото съдебния секретар В.Д., което според защитника на подсъдимия е грубо нарушение на чл. 31, ал.1 във вр. с чл. 29 от НПК е неоснователен и не може да бъде споделен. Съставът на съда, чрез който последният като субект на наказателния процес осъществява своята наказателнопроцесуална функция, е определен в разпоредбата на чл. 28 от НПК и включва в конкретния случай един съдия. За да бъдат валидни действията на съда и актът, който постановява – в случая присъда, трябва съставът да бъде законен – в него да участва съдия, по отношение на който не съществуват основания за отвеждане. Законодателят в двете алинеи на чл. 29 от НПК изчерпателно изброява хипотезите, които биха поставили под съмнение начина на вземане на решение, като също така е посочено като основание за отвод и наличието на всякакви други обстоятелства, които биха довели до предубеденст или заинтересованост.

Следва да се отбележи, че съдебният секретар не е член на съдебния състав и за него не важи забраната по чл. 29, ал.1, б.”а” от НПК за участие при повторно разглеждане на делото.

Незаконен състав по смисъла на чл. 348, ал.3 от НПК е този, при който са участвали съдии и съдебни заседатели, за които са били налице основания да се отведат от участие по делото. Тези процесуалноправни норми не могат да се тълкуват разширително с включване на съдебния секретар. Той не участва при решаване на делото и за него не се отнася забраната да участва в съдебно заседание само защото е участвал в това качество при разглеждане на делото от друг съдебен състав.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 30.05.2008 г. подсъдимият А. заедно с братовчед си – свидетеля М.В., тръгнали от гр.Плевен на риболовен излет на р.Дунав,, край гр.Белене. Пътували с личния автомобил на подсъдимия А. - марка „Фолксваген *”, с рег.№ *, *. След пристигането си, се установили на брега, в местността „Енерговлак”, в землището на гр. Белене.

Мястото, на което застанали, било първо в редицата по посока на течението на реката. След пристигането си А. и свидетелят В. се заели с приготвянето на бивака – извадили от багажа си масичка, походно легло, столове, закачили на дървен прът осветителна газова лампа, приготвили въдиците за риболов.

На разстояние от тях, надолу по течението се били установили и други групи рибари. По-късно същия ден пристигнала и група от гр.Плевен - познати и приятели на подсъдимия, които се разположили непосредствено под бивака на А., като между тях нямало друга група лагеруващи. След пристигането си подсъдимият се обадил от мобилния си телефон на свидетеля Б.Б. – полицейски служител при РУ на МВР-*. Казал му, че е на риболовен излет на р.Дунав, обяснил му мястото, където се намирал бивакът му, и поискал да се видят.

На 31.05.рано сутринта – към 4.30 часа свидетелите А.А. и Е.Д. които се занимавали с риболов, натоварили мрежите си в лодката и тръгнали да ловят риба. Свидетелите притежавали разрешително за стопански риболов в Черно море и река Дунав. Свидетелят А. бил собственик и на плавателен съд – лодка с рег. №*, като притежавал и разрешително за плаване. Към 5 ч. сутринта наближили местността „Енерговлак”. Забелязали около 5-6 огъня на брега на река Дунав, като част от светлините били от лампи.

Приближили местността „Енерговлак” и първия от биваците по течението на реката, където лагерувал подсъдимият А.. Чули псувни, ругатни, закани и груби вулгарни думи: „Да ви е** п****** майна, махай се оттам, аз съм дошъл тук да си хвърлям въдици, вие сте дошли с мрежи”.. Първоначално не разбрали, че тези думи са отправени към тях, но тъй като не се махнали от мястото, започнали закани от рода на: „Махайте се оттук, сега ще ви надупча като сирене”; „Ще го т*** на дъщеря ти и ти ще гледаш как се п*****”. Псувните били отправени към двамата свидетели, майките им и дъщерята на свидетеля А..

Двамата се намирали на около 25 -30 метра от брега на реката и мястото на лагеруващите. Било на разсъмване, около 05.00 часа, по развиделяване, но с добра видимост. Погледнали към мястото, откъдето идвал гласът и забелязали три мъжки фигури, които седели на столове до масата. Един от мъжете станал от стола и се приближил към брега, продължавайки да говори на висок тон към тях. За този човек, за когото св. А. е сигурен, че е стрелял по тях, се е намирал в близост до брега, бил е облечен с червено горнище и тъмен панталон. Подсъдимият стоял непосредствено до брега, със стойка на човек, държащ насочен пистолет в ръка. Никой от другите не е бил облечен с червена дреха. В един момент се произвели няколко изстрела над главите на свидетелите А. и Д., проехтели изстрели, чуло се свистене на куршуми. Единият от куршумите паднал пред лодката и направил кръгчета във водата. Последният куршум паднал в лодката на около 50 см. от тях. Свидетелят А. инстинктивно седнал на пейката за гребане и по най-бързия начин се отдалечили от мястото на разстояние, където решили, че няма да ги достигнат евентуално следващи куршуми. Единият от хората казал: „Махайте се бързо оттук, че ще сложа другия пълнител”. Видели, че този мъж бил едър и набит, облечен с червено яке или червена фланелка, а това бил именно подсъдимият А.. Двамата свидетели забелязали зелена на цвят кола, паркирана в близост до бивака, както и запалена петромаксова лампа. От брега на реката подсъдимият продължавал да вика.

След като се отдалечили достатъчно, свидетелят А. поискал от свидетеля Д. телефон и позвънил в РУ на МВР гр. Белене. Съобщил на дежурния в управлението, че се намирали в местността „Енерговлак”, в землището на гр. Белене и на брега имало група лица, едното от които стреляло срещу тях. Двамата свидетели се върнали на тяхната лодкостоянка. Били изключително уплашени и възмутени, че никой от полицията не се е отзовал на подадения от тях сигнал.

В полицията депозирали бланкетни жалби, в които накратко описали случая, след което си тръгнали.

Около 06.00–06.30 часа на местопрестъплението пристигнал първият изпратен на мястото патрул в състав Д.М. и Л.Л., които започнали да проверяват лицата, които били в биваците, но в поредност от изток на запад от първи към последен бивак, по посока срещу течението на реката. Установили, че последният бивак е на подсъдимия. И двамата свидетели познавали А., тъй като същия бил *.

Полицаите М. и Л. записали личните данни на подсъдимия и номера на личния му автомобил, като останали в бивака до пристигането на втората изпратена група полицейски служители на РУ на МВР – Белене, а именно - М.Б. и И.С.. С последните двама тръгнал и свидетеля Р.В. – служител от гранична полиция със служебния им автомобил „Лада Нива”. В. получил информация за инцидента от свидетеля П.В. – полицай от гранична полиция, който бил помолен за оказване на съдействие от съпругата на А.А., с която лично разговарял по телефона и били познати. В. съобщил на В., че извършителят на деянието е облечен с червена на цвят фланела под връхната си дреха. В. ***, тъй като възникнали съмнения, че случилото се би могло да се изтълкува като инцидент, възникнал на държавната граница. След съгласуване с колегите си, В. бил изпратен на местопроизшествието за извършване на проверка по подадения сигнал. Пристигайки на място, съпоставил получената информация със завареното в последния бивак и установил, че на описанието отговарял единствено подсъдимият А.. След посещението на местопроизшествието, втората група полицаи, заедно с Л.Л. се отправили към местостоянката на лодката, където чакали и пострадалите. Известно време след това пристигнали на същото място и свидетелят Ч. - служител на РУ на МВР – Белене, заедно с дознател М.. Започнали с извършване на оглед на лодката на А., след което извършили и огледите на местопроизшествието. На място пристигнали и свидетелите П.А., И.Б. и С.Г. – служители на гранична полиция – Свищов. Първите двама участвали в качеството на поемни лица при извършените два огледа в рибарския бивак на подсъдимия, и при вземане на натривки от ръцете на А. и свидетеля В. в РУ на МВР - Белене.

Свидетелят С.Г. бил оставен в бивака на подсъдимия, след като последният и свидетелят В. били отведени в местното управление за вземане на проба за алкохол и натривки от ръцете им. Докато пазел местопроизшествието, Г. забелязал във водата на реката, в близост до брега и въдиците на подсъдимия, жълта гилза от патрон. Обадил се веднага на колегите си, които пристигайки на място, извършили повторен оглед, при който гилзата била извадена от водата, описана и приложена като веществено доказателство по делото.

На място възникнал спор за компетентен разследващ орган между служители на РУ на МВР - Белене и служителите на Гранична полиция – Свищов. Установило се, че инцидентът е станал на бреговата ивица и не касае държавната граница с Румъния, поради което разследването се поело от дознател. Междувременно бил уведомен и прекият началник на подсъдимия – *, за стрелба от брега на р.Дунав по лодка, и че на посоченото от пострадалите място е заварен негов подчинен служител – Д.А.. По повод на подадения сигнал прекият началник на подсъдимия инициирал дисциплинарна проверка, която била прекратена поради неустановяване на извършено дисциплинарно нарушение от подсъдимия, тъй като същият не е действал при или по повод изпълнение на службата си. По същите причини прокурор при ВОП – Плевен с постановление отказал да образува досъдебно производство по случая, и преписката е изпратена по компетентност на РП Левски.

С постановление на прокурор при РП Левски образуваното досъдебното производство срещу неизвестен извършител е иззето от разследващия орган – дознател при РУ на МВР – Белене и предадено за продължаване на следовател при ОСС – Плевен.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива.

В качеството на свидетели по делото са разпитани гражданските ищци и частни обвинители А. и Д.. Показанията им са логични, последователни и подробни. Както при предходното разглеждане на делото, така и пред настоящия състав на РС гр. Левски посочват времето, мястото и местоположението на предметите и намиращите се там лица, начина на извършване на деянието, описанието на външните физически белези на извършителя и негово облекло. Показанията и на двамата свидетели са последователни, пълни, логични и непротиворечиви. Те възпроизвеждат точните думи, които са чули, (изключая показанията на свидетеля А. относно част от отправените към неговата дъщеря думи, които отказва при настоящото разглеждане на делото да възпроизведе), така и действията на лицето, което ги е изрекло и стреляло по тях. Двамата свидетели са очевидци, същите възпроизвеждат пред съда фактите и обстоятелствата, които лично и непосредствено са възприели.

Съдът не споделя доводите на защитата, изразени в пледоарията на защитник, че показанията на свидетелите са противоречиви. Следва да се отбележи, както бе упоменато по – горе, че съдът не констатира вътрешни противоречия в техните показания, нито противоречия със събраните по делото доказателства – писмени, гласни и експертните заключения.

Показанията на свидетелите А. и Д. са абсолютно идентични и непротиворечиви в частта им относно мястото, откъдето е псувано и стреляно по тях. Категорични са, че изстрелите и псувните са били от този първи по ред бивак – в местността „Енерговлак” в землището на гр. Белене, а не от някой от останалите четири бивака, разположени надолу по течението на реката. Съдът приема за безспорно, че първият бивак надолу по течението на реката е бил този на А.. Това обстоятелство се потвърждава и от свидетелските показания на приятелите на подсъдимия от *, лагерували под неговия бивак. Няма никакви противоречия в показанията на всички свидетели, посетили впоследствие местопроизшествието, относно местоположението на бивака в тази местност.

Свидетелите А. и Д. познават както тази местност, така и брега и реката, което е напълно логично, предвид професионалните им занимания с риболов. Разпитаните по делото в качеството на свидетели служители на РУ на МВР – Белене и на Гранична полиция – Свищов, които са посетили мястото на произшествието, са заварили на него именно подсъдимия А., за когото се установи, че го познават.

Пострадалите са възприели предметите и вещите в рибарския бивак и тяхното разположение към момента на извършване на деянието, които напълно съответстват на възприятията на свидетелите, пристигнали в един по – късен момент на местопроизшествието.

И двамата пострадали твърдят в показанията си, че са възприели * на цвят лек автомобил, паркиран на пътя, над рибарския бивак. * на цвят автомобил, както се установява от събраните по делото доказателства, е собственост на подсъдимия. Този автомобил е намерен от пристигналите полицейски служители, паркиран в близост до мястото, описано от пострадалите като първия бивак, от който е стреляно по тях.

Напълно си кореспондират показанията на пострадалите и относно лицата, които са забелязали на мястото. А. е категоричен, че е видял три мъжки фигури, първоначално седнали на столове до масата, като единият от тях – подсъдимият, е станал и е приближил брега, в който момент е направил жест на човек, насочващ оръжие с една ръка в посока към тяхната лодка. Откроявала се е червената му дреха, под връхна такава, като с по-ярък цвят. Категоричен е, че останалите две лица не са били облечени с червена дреха. А. забелязал също, че извършителят е бил с тъмен цвят панталон.

Свидетелят Д. твърди в показанията си, че лодката се е движела по течението надолу. Забелязал е на брега „трима човека, лампа малко по – нависоко закачена на дърво. Колата е била малка, *, още по – нагоре спряна”. Заявява: „ за този, който съм сигурен, че стреля по нас беше близо до брега. Беше облечен с червено горнище и тъмен панталон.” Възприятията на свидетеля са, че третият – този, който се е заканвал и псувал, се е отличавал с дреха в червено – фланела, или пуловер. Счита, че срещу тях е стреляно с пистолет, понеже ръката е била насочена напред, насочена към лодката, на височина, успоредна на рамото. Според свидетеля, те двамата са „били онемели от ужас”.

В този смисъл са и показанията на свидетеля Д.. Заявява, че гласът на човека, който е псувал, е бил агресивен, леко пресипнал, впоследствие е останал с впечатление, че поради това че са се почерпили, е такъв гласът. Свидетелят дава описание на брега: „На брега видях бивака, имаше лампа на дървото, кола на пътя. Брегът е много стръмен, колата беше по – отгоре и трима човека”. Двамата бяха по – нагоре на маса, а третият е този, който се заканваше и псуваше и той беше близо до водата, на самия бряг”. Според свидетеля Д. този човек, който е бил до брега и е държал пистолет, се е отличавал с червеното, фланела, или пуловер. Свидетелят заявява, че не може да определи възраст на човека, който е стрелял, но описва физическите му характеристики- не е бил слаб, „якичък мъжага, набит”.

Действително, двамата свидетели не разпознават лицето, което ги е псувало и е стреляло по тях, те не посочват с категоричност подсъдимия като автор на деянието, но съдът приема, че по тези причини техните показания са добросъвестни. Свидетелите не са възприели лицето на подсъдимия, но пълно и точно възпроизвеждат физическите физически белези и облекло на извършителя, не съществуват противоречия в показанията им, поради което съдът ги кредитира като достоверни. В тази им част показанията на двамата свидетели кореспондират с показанията на останалите свидетели, посетили мястото след извършване на престъплението. Следва да се отбележи фактът, че няма данни двамата пострадали да са познавали подсъдимия, което пък да дава основание да се приеме, че имат личен мотив да посочат подсъдимия А. като автор на престъплението.

Свидетелите В., Б. и С., първият от тях служител на Гранична полиция – Свищов, а вторите двама на РУ на МВР – Белене, са втората група полицейски служители, пристигнали между 08.00 часа – 08.30 часа на местопроизшествието, заварвайки там пристигналия преди тях дежурен патрул: Д.М. и Л.Л.. Свидетелят Р.В., чиито показанията са присъединени към доказателствата по делото чрез прочитането им и които той заявява, че поддържа, е категоричен в показанията си, че при отиване на местопроизшествието само подсъдимият А. е бил с червена дреха. Действително В. е получил първоначална информация от свидетеля П.В. за инцидент на р.Дунав от първия бивак.

Той е категоричен, че подсъдимият е спял под въздействието на алкохола, както и че е бил с червена дреха. Категоричен е, че друго лице, облечено в червена дреха не е имало.

Няма причина, поради която съдът да не кредитира показанията на този свидетел. Няма данни, от които да се направи извод, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото. В. е изпратен за да извърши проверка по подаден сигнал за стрелба на р.Дунав, а не поради каквито и да било лични подбуди, още по-малко познанство с пострадалите, за които твърди, че ги познава, но познава и други рибари от града. Заявява, че подсъдимият е спял под въздействието на алкохола, като е бил легнал долу, в близост до водата. Според показанията на този свидетел, въпросното лице – подсъдимият е бил облечен с червена дреха. Категоричен е, че друго лице, облечено в червена дреха не е имало.

Показанията на този свидетел кореспондират с показанията на свидетеля М.Б., също прочетени от настоящия състав на съда, тъй като завява, че не си спомня предвид изминали период от време. Свидетелят Б. също заявява, че подсъдимият към този момент е бил облечен с вишнево – червена блуза.

От показанията на свидетелите В., Б. и С. се установява още, че към момента, в който са възприели лично облеклото на подсъдимия, местопроизшествието не е било посещавано от дознател М.. Твърдят, че с М. са се срещнали по-късно, след като от бивака на подсъдимия посетили местостоянката на лодката, на което място дознателят пристигнал със свидетеля Ч. по-късно. Показанията им кореспондират напълно с показанията на свидетеля Ч. – служител при РУ на МВР – Белене, чиито показания също са прочетени при настоящото разглеждане на делото поради изминалия период от време и избледняване на спомените му. Той твърди, че той лично и дознателят М. са отишли заедно и първо на местостоянката на лодката, където заварили както двамата пострадали, така и колегите си Б., С., Л. и В. от гранична полиция, след посещението им на местопроизшествието. Втората група полицейски служители са възприели лично и непосредствено облеклото на А., и то същият цвят фланела – червен, какъвто е посочен от А. и Д. като отличителен белег за разпознаване на лицето, което е стреляло по тях.

Свидетелят Б. заявява пред съда, че желае да си промени „едно от показанията” – а именно че не е взел пълнител от подсъдимия. Поради наличие на противоречие в показанията на този свидетел, дадени пред настоящия състав на РС – Левски и пред друг състав на съда, разгледал делото, съдът присъединява чрез прочитането им показанията на този свидетел.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля, дадени пред този състав на съда, с оглед на разпоредбата на чл. 121 от НПК и тъй като същият не е длъжен да дава показания по въпроси, отговорите на които биха го уличили в престъпление. Съдът приема, че с променените показания свидетелят има за цел да помогне на подсъдимия предвид на приятелските отношения между тях. Показанията му, от които се отрича, без съмнение го уличават не само в извършване на престъпление, но и в извършване на нарушение на режима, свързан с ползването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие и боеприпаси, който му е добре известен в качеството му на полицейски служител. Впоследствие едва при разпита му пред съдия се установява, че Б. е присъствал и на местопроизшествието.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитника на подсъдимия, че показанията на свидетелите Б.Б. и М.В., дадени пред съдия в досъдебното производство следва да бъдат изключени от доказателствения материал по причина, че двамата свидетели дават показания пред съдия в момент, в който по време подзащитният му има качеството „обвиняем” и съгласно разпоредбите на НПК същият следва да бъде уведомен за това действие, а не разпитите пред съдия да бъдат извършени в условията на „секретност”.

От приложените към досъдебното производство протоколи от разпита на двамата свидетели пред съдия се установява, че разпитът на свидетеля М.В. е проведен на 14.11.2008г., а на свидетеля Б.Б. – на 17.11.2008г.

И в двете искания, отправени до РС гр. Левски от следовател П., по повод на които са образувани ч.н.д. за разпит на свидетели, е вписано, че образуваното д.п. е срещу „неизвестен извършител”. Видно от постановлението за привличане на обвиняем, Д.А. е привлечен в това му качество с постановление на 19.11.2008г., т.е. преди провеждане на разпита на двамата свидетели В. и Б. пред съдия. Предвид изложеното, възраженията на защитника на подсъдимия се явяват неоснователни.

Идентични и категорични са показанията на пострадалите, че по тях е стреляно с пистолет. И двамата лично са възприели и описват стойката на лицето, стреляло по тях, а именно стойка на човек, който държи насочен пистолет в ръка. Твърдят, че на инкриминираната дата, час и място, по тях е стреляно с пистолет, а не с автомат, като обясняват и различията от стрелба с пистолет и автомат. Съдът кредитира показанията им в тази им част, тъй като същите кореспондират на показанията на свидетеля Н.К., лагерувал по същото време на брега на р.Дунав. Същият твърди в показанията си при настоящото разглеждане на делото, че е присъствал за отриването на риболова и на сутринта, след пристигането им, на разсъмване, (което съответства на времето на извършване на деянието), е чул няколко изстрела от пистолет, а не от автомат. Дава логично обяснение относно категоричността си с това, че е бил военен и полицай и е в състояние да различи изстрел от пушка и пистолет. Съдът няма причина да не даде вяра на показанията на този свидетел, тъй като този свидетел не познава страните по делото и в този смисъл се явява напълно незаинтересован от изхода му. Дава добросъвестно показанията си. Те са логични, последователни, добросъвестни и съответстват на показанията, дадени от този свидетел при разглеждането на делото от друг състав на РС - Левски, поради което съдът ги кредитира като достоверни показанията му.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите – лагеруващи рибари от *, тъй като същите са приятели на подсъдимия и в този смисъл са заинтересовани от изхода на делото. Показанията им са нелогични, противоречиви и некореспондиращи с показанията на останалата група свидетели, чиито показания съдът кредитира. Освен това, самите свидетели заявяват, че са употребили алкохол.

В показанията си свидетелят О.Т. твърди, че пропускът да опише втория пълнител в протокола , поради което лично е добавил това в протокола и че добавката е негова.

Видно от протокола за изземване от 31.05.2008 г. е, че от подсъдимия Д.А. са иззети законно притежаваното от него лично оръжие, приложено като веществено доказателство по делото, два броя пълнител за това оръжие, 44 броя патрони кал. 22 LR и един брой разрешително образец 3, № *, валидно до 07.09.2009 г. Показанията му относно причината за това дописване, а именно че „го е пропуснал”,са нелогични предвид на стажа му от 8 години на длъжността, която заема – мл. ПИ към КОС. Тези показания навеждат на извода, че към момента на съставяне на протокола единият пълнител за личното оръжие на А. не се е намирал в касата.

Личното оръжие на подсъдимия, ведно с втория пълнител и описаната кутийка с 44 броя патрона са представени като веществени доказателства в оригинална кожена кутия, предназначена специално за това оръжие, за неговите допълнителни части и боеприпаси.

Свидетелят В. дава противоречиви показания с тези при предното разглеждане на делото. По изложените съображения съдът е присъединил чрез прочитането им показанията на свидетеля. Същите са нелогични, противоречиви и несъответни на тези на останалите свидетели. Твърди, че самият той е бил с червено горнище. От друга страна, същият е изключително несигурен и колеблив относно точния цвят на дрехите, с които свидетелят е бил облечен – от червен цвят, горнището му търпи трансформации през вишнев до сиво – кафяв цвят. Поради констатираните противоречия съдът не кредитира показанията па свидетеля.

Извършен е оглед на местопроизшествието от разследващия орган, при който в жабката на лекия автомобил на подсъдимия са намерени един брой кутия за патрони, ведно с девет броя патрони кал.22, предназначени за личното оръжие на А., както и на един брой патрон непосредствено под колата, също 22 калибър. Тези обстоятелства навеждат съда на извод, че полицаите, пристигнали първи на местопроизшествието, въобще не са положили каквито и да е усилия за намиране на оръжието, послужило за извършване на престъплението. Полицаите не са проверили лекия автомобил на А., вещите му за оръжие, не са направили и личен обиск на последния. В този смисъл съдът дава вяра на свидетеля М.В., който заявява, че не знае дали са проверявали коли, като той не е видял лично да проверяват коли.

Съдът счита, че причината, поради която М. и Л. не са извършили щателна проверка за оръжие и боеприпаси, е именно колегиалните и приятелски отношения с подсъдимия. Същите се опитват да прикрият причината за недобросъвестно изпълнение на служебни задължения.

Приятелските отношения между подсъдимия и първата група пристигнали на място полицаи, множеството проведени телефонни разговори от подсъдимия с други бивши колеги и приятели от гр.Белене, навеждат на извод, че подсъдимият е търсил съдействие за заличаване на следите от извършеното престъпление и за укриване на оръжието, послужило му за извършването му.

От събраните по делото доказателства се установява, че Д.А. не само е търсил такова съдействие, но е имал и обективна възможност за това. Тази възможност му е предоставена и като не са взети своевременни мерки за извършване на проверка в касата в дома на подсъдимия за личното му оръжие още преди обяд на инкриминираната дата. Свидетелят П.М. – служител на Първо РУ на МВР – Плевен, и свидетелят О.Т. – служител по КОС в същото полицейско управление, са посетили дома на А. едва неговото завръщане от гр.Белене, при положение, че още преди обяд на инкриминираната дата е поискано съдействие от началника на Първо РУ на МВР – Плевен за извършване на незабавна проверка за личното оръжие на Д.А. от дознател М..

За такова поведение от страна на подсъдимия сочат и показанията на свидетелите В., Б. и С., които са категорични, че от рибарския бивак на А. е излязъл в посока гр.Белене лек автомобил с двама човека в него, различен от този на подсъдимия – *, за което бе установено, че е собственост на свидетеля А.А.. Свидетелите не си спомнят нито лицата, нито дали същите са се върнали обратно, или са продължили в посока към гр.Белене. И това * е потеглило от бивака на подсъдимия, докато свидетелите М. и Л. са се намирали на местопроизшествието.

От вещото лице, изготвило физико – химична експертиза се установява, че от извършеното изследване на натривки от ръцете на подсъдимия и свидетеля В. не са установени капсулни следи от изстрел. В съдебно заседание поддържа заключението. Според вещото лице, когато човек стреля с огнестрелно оръжие почти винаги остават следи по ръцете. Друг обаче е въпросът, че тези следи не винаги остават и могат да се докажат поради това, че е изминало много време от стрелбата до момента на вземане на проби, през което време те се унищожават. В случай, че са изминали повече от три часа и в случай, че лицето се измие със сапун или се е избърсало, следите се заличават. В случая вещото лице твърди, че са му изпратени за изследване марлени парчета, и то „доста чисти”, а всъщност натривките е следвало да се направят с памучен тампон, поставен на дървена клечка, напоен в ацетон, със старателно отъркване на ръцете, най-вече палец, показалец и областта между тях. От събраните по делото доказателства не се установява, че вземането на натривките е станало по начина, обяснен от вещото лице. Видно от приложените протоколи по делото за медицинско изследване е станало едва в късния следобед на инкриминираната дата, а именно в 15.25 часа, и съответно натривките между 15.30 часа – 16.00 часа – т.е. след повече от десет – единадесет часа от произвеждане на изстрелите.

Експертното заключение по изготвената физико-химична експертиза на представените натривки не е оспорено от страните и е прието в съдебно заседание като вярно, точно и компетентно изготвено.

Нерегистрирането на капсулни следи от изстрел съвсем не означава, че лицето, от което са взети натривките, не е стреляло.

Съдът е приел като вярно и компетентно изготвено и заключението по съдебно-химичната експертиза, съгласно което с представения за изследване пистолет марка „Валтер Р 22 LP” с фабричен номер * е стреляно. Вещото лице обосновава заключението си с намерените в оръжието неизгорели барутни частици, останали по вътрешната страна на цевта му. Твърди, че след произвеждане на последния изстрел с представеното оръжие, същото не е почистено, тъй като липсва смазка. Но не е установена и ръжда по пистолета. Вещото лице е категорично, че не може да се установи кога е стреляно с това оръжие.

Видно от протокола за извършен оглед на местопроизшествието на 31.05.2009 г. е, че същото се намира в землището на гр.Белене, в местността „Енерговлака”, като самото произшествие е станало на южния бряг на р.Дунав, на разстояние около 3,5 км. североизточно от центъра на брега. На посоченото място до рибарските принадлежности и останалите описани вещи са намерени две лица: М.В. и Д.А.,***. Установен е лек автомобил „Фолксваген *” модел „*”, * на цвят, с рег.№ *, обърнат с предната си част към посока запад. В жабката на автомобила е открита пластмасова, прозрачна, оцветена оранжево кутийка с плъзгащ се капак, върху който има етикет с надпис „СCI”, под него с по-малки букви „22 LONG RIFLE”, и под него с големи букви „MINI MAG”. В протокола за оглед е описана и вътрешната страна на кутийката, с разделителна решетка с кръгли 100 броя отвори, като в единия й край са намерени 9 броя флоберкови патрони с жълти гилзи, върху дъната на всеки един от тях има щемпел с буквата „F”. В дясната страна на автомобила и на земята под него, между предно и задно колело, върху останала дървена пепел от старо загаснало огнище, на разстояние 35 см. от десния праг на автомобила, точно под колонката между двете врати е намерен и описан неизстрелян флоберков патрон с жълта гилза, върху дъното на която има щемпел на буквата „F”. Към момента на завършване на огледа – 13.55 часа не са открити гилзи от изстреляни патрони.

Съгласно заключението на вещите лица по изготвената от тройна съдебно-балистична експертиза, неоспорена от страните и приета в съдебно заседание, представените за изследване 4 роя метални гилзи жълти на цвят, с цилиндрична форма, се определят като гилзи от малокалибрени патрони, калибър 22 LR, предназначени са за стрелба с малокалибрени пистолети, револвери и карабини. Представените гилзи са изследвани под микроскоп при което е установено, че върху периферията на дъното има релефна следа във вид на побитост, оставена от жилото на ударника на оръжието, с което са стреляни. Установява се, че представената за изследване един брой гилза от патрон е калибър 22 LR . При изследването се е получило съвпадение на следите от жилото на ударника върху дъната на четирите гилзи по форма, размер и микрорелеф. Горното дава основание на вещите лица да направят извода, че представената гилза – обект, иззета при огледа е стреляна с представения за изследване пистолет „WALTHER P 22” cal. 22 22 LR, с фабричен номер *. В с.з. вещите лица поддържат заключението и поясняват, че микрорелеф представляват частите, характерните особености от детайлите на оръжието. Това са характерните особености, по които се идентифицира оръжието. Установява се, че всяко оръжие си има свой характерен микрорелеф, по който може да се различи от друго такова оръжие от същия модел и същата марка. Това са вдлъбнатини, издатини от обработката на метала, които при голямо увеличение се виждат. Категорични са, че оставените следи върху гилзите са от пистолета на подсъдимия.

По отношение на представените за изследване 9 броя патрони, намерени в оранжева пластмасова кутия с надписи по нея, иззета при извършения оглед на местопроизшествие от жабката на лекия автомобил, собственост на подсъдимия и приложена като веществено доказателство по делото, със същата експертиза е дадено заключение, че са годни за стрелба с оръжие калибър 5,6 мм./22 LR, добре са съхранени и представляват боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ.

Констатациите, отразени в протокола за оглед, напълно съответстват на показанията на пострадалите А. и Д.. И двамата категорично твърдят, че един от изстреляните куршуми е пробил лодката, и то на съвсем близко разстояние от мястото, където са се намирали. Това съответствие навежда на логичен извод, че така установените и описани при огледа входна и изходна пробойни на лодката са получени вследствие на попаднал куршум в нейния корпус. В подкрепа на този извод е и намереният проектил от изстрелян патрон вътре в лодката.

Напълно си кореспондират показанията на разпитаните по делото свидетели, участвали като поемни лица при извършването на трите огледа на местопроизшествие.

При извършения оглед на местопроизшествието като поемни лица са участвали и вписани в двата протокола - П.А. и И.Б., като при огледа е участвал специалист – технически помощник И.С.. При извършения оглед на местопроизшествие – рибарска лодка, собственост на А.Д., като поемни лица в протокола са вписани К.Ч. и М.Б., с участието на специалист – технически помощник – И.С.. Всички посочени по-горе лица, вписани в протоколите в качеството, в което са участвали при огледите, са разпитани в качеството на свидетели по делото.

Показанията им са непротиворечиви, последователни и кореспондират по отношение на извършените действия, тяхната последователност и по отношение на начина на описването на горните обстоятелства от разследващия орган. Предвид изложеното съдът изцяло им дава вяра относно констатациите, отразени в протоколите.

Предвид гореизложеното съдът не споделя възражението на защитата, че протоколите за извършени следствени действия не представляват годно доказателствено средство.

От показанията на разпитаните по делото като свидетели се установява по несъмнен начин, че разследващият орган по време на извършване на огледите лично е записвал в тетрадка всички измервания и действия по откриването и изземването на предметите, приложени като веществени доказателства по делото. Установява се, че поемните лица и техническият помощник лично са присъствали на местопроизшествията и лично са възприели всички извършени действия, като протоколите за оглед отразяват тези факти и обстоятелства.

Предвид всичко изложено по-горе съдът счита, че макар от събраните по делото доказателства преки такива да са само показанията на А. и Д., а всички останали – косвени, то те в своята съвкупност, поради тяхната логичност и непротиворечивост водят на единствения възможен извод относно извършителя на инкриминираното деяние, а именно - подсъдимият Д.А.. Освен това съдът намира, че всички събрани по делото доказателства – преки и косвени са достатъчно, за да ангажират неговата наказателна отговорност.

От изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства е видно, че с деянието си Д.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението хулиганство. Деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че извършените от подсъдимия действия са непристойни. Изречените от него нецензурни думи и възпроизведени по своето съдържание се отличават с изключителна дързост и не са прекратени. Със своето поведение Д.А. е демонстрирал незачитане на личността, честта и достойнството на пострадалите А. и Д.. Същият е поставил в опасност дори и техния живот, като действията на подсъдимия не са били предизвикани от пострадалите по никакъв начин. С поведението си подсъдимият грубо е нарушил обществения ред и е изразил неуважение към обществото.

Безспорно се установява, че извършените от подсъдимия изключително дръзки действия, са засегнали интересите и личността на А. и Д., и са предизвикали възмущение у тях, а в последствие са станали достояние и на цялата общественост в град Белене. Следва да се има предвид и константната съдебна практика, според която публичността не е задължителен елемент от състава на престъплението хулиганство.

Деянието е извършено от подсъдимия А. виновно, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че действията му са непристойни и дръзки по своето съдържание, съзнавал е, че същите грубо нарушават интересите и личността на пострадалите, и като такива грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, както и че по своята същност са хулиганство.

Деянието, извършено от подсъдимия Д.А., следва да се квалифицира като престъпление по чл.325, ал.2, пр.3, във вр. с ал.1 от НК, поради което същият следва да носи наказателна отговорност по този текст от закона.

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А., съдът съобрази степента на обществена опасност, която разкрива извършеното деяние, както и личността на дееца. Подсъдимият е служител в полицията и като такъв самият той следва да следи за опазване на обществения ред и спокойствие.

При определяне на наказанието съдът взе предвид причините и мотивите за извършване на деянието.

При определяне вида и размера на наказанието на А., съдът взе предвид и чистото му съдебно минало.

При това положение съдът счита, че така изброените смекчаващи обстоятелства нямат характер на изключителни, нито пък са многобройни по смисъла на закона, за да обосноват приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Поради тази причина наказанието на подсъдимия А. следва да се определи при условията на чл.54 от НК.

Предвид изложеното, съдът налага наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца лишаване от свобода.

Подсъдимият е с чисто съдебно минало, определеното му наказание лишаване от свобода е за срок от осем месеца и с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, съдът счита, че са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, поради което отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок.

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ

В наказателния процес срещу подсъдимия Д.А. *** са предявени и приети за съвместно разглеждане граждански искове от А.А. и Е.Д. ***, за сумата от 2000 лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинените им в резултат на деянието неимуществени вреди, страх, психологически стрес и дълготрайни негативни психологически изживявания, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано от деня на увреждането, до окончателното погасяване на присъдените суми.

В качеството на граждански ищци и частни обвинители по делото са конституирани А.А. и Е.Д..

Гражданските ищци и частни обвинители в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез повереника си – адв.П.Д. ***, молят съда, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, да уважи изцяло като основателни и доказани предявените от двамата граждански искове в пълен размер.

Повереникът на гражданските ищци излага доводи, че в настоящия случай очевидците и пострадали непротиворечиво и подробно възпроизвеждат фактическата подредба на бивака, от който са произведени изстрелите по отношение на тях, фигурата, силуета и най-вече облеклото на извършителя. Счита, че деянието и авторството се явяват безспорно установени. Счита, че по отношение на гражданския иск на всеки от доверителите му се налага изводът за безспорната им основателност и доказаност. Всеки един от тях е търпял и продължавал да търпи негативни емоционални последици.

Представителят на РП Левски моли съда да уважи изцяло предявените граждански искове от А. и Д., като основателни и доказани.

Съдът, като е признал подсъдимия Д.Б. за виновен и го е осъдил по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1, пр.3, във вр. с ал.1 от НК, счита, че на А. и Д. действително са причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние, изразяващи се в преживян страх, психологически стрес и дълготрайни негативни психологически преживявания, поради което и предявените граждански искове от А.А. и Е.Д. са основателни и следва да бъдат уважени като такива. Съдът намира, че предявените граждански искове освен основателни са и доказани.

Негативните емоционални преживявания към момента на извършване на деянието, а и след това, се установяват по несъмнен и категоричен начин от показанията на двамата пострадали. И двамата описват не само възприетите от тях действия на извършителя, но и изречените от него думи, които, съпроводени от произведените изстрели срещу лодката, в която се намирали, са възприели като закана за убийство.

Съдът дава вяра на показанията на А. и Д., дадени от тях в съдебно заседание, относно преживяното по време и след деянието. А. твърди, че не може да забрави случилото се на 31.05. Надеждата му с течение на времето споменът да избледнее не се е осъществил. Че въпреки че Б. е полицай, вместо да съблюдава за спазването на реда и закона, по един много арогантен и агресивен начин е стрелял по тях.

И гр. ищец и частен обвинител Д. за пореден път изразява дълбокото си възмущение от постъпката на Б.. Твърди, че не е забравил случката, защото животът му както неговия живот, така и този на А. е бил застрашен.

Пострадалият Д. твърди в съдебно заседание, че гласът на човека е бил агресивен, леко пресипнал. И двамата свидетели заявяват, че абсолютно неочакваното за тях са произведени изстрели, чувайки специфичния свирещ звук на куршуми точно над главите си, а малко след това и звук от пробиване на корпуса на лодката.

Житейски логично е описаната от пострадалите фактическа обстановка да предизвика подобни негативни преживявания – шок, ужас и основателен страх за собствения живот у човек с нормална психика.

Безспорно се установява, че негативните преживявания, вследствие на извършеното престъпление са били дълготрайни и за двамата пострадали. В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав А. твърди, че продължава да мисли за последствията, които биха настъпили за семейството му, в случай че някой от куршумите го е засегнал. Заявява: „Дори да не бях убит, да остана сакат, инвалид…” Като причина за тези психологически изживявания сочи напълно съществуващата реална опасност да бъдат уцелени от някой от куршумите, така както един от тях е пробил корпуса на лодката му в близост до мястото, където са се намирали с Д..

Установява се още, че дълго време извършеното е било коментирано от пострадалите с техни приятели и познати. С показанията си А. и Д. изразяват и възмущението си от подобна постъпка, още повече че е извършена от полицай, който трябва да „въвежда ред в обществото”.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че А. и Д. са претърпели действително неимуществени вреди в резултат на деянието - страх, психологически стрес и дълготрайни негативни психологически изживявания, поради което следва да бъдат и справедливо обезщетени. При определяне размера на присъденото обезщетение, съдът взе предвид и липсата на какъвто и да е принос от страна на двамата пострадали за извършване на престъплението. Предвид изложеното съдът счита, че претендираната сума в размер на 2000 лева за всеки един от пострадалите не би могла да репарира действително претърпените от тях неимуществени вреди, но тъй като гражданският иск е предявен в размер на 2000лв. от всеки един от тях, съдът няма възможност да присъди по – голям от предявения размер и приема, че така предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер.

При това положение съдът, като е признал с присъдата подсъдимия А. за виновен и го е осъдил по повдигнатото му обвинение и му е наложил съответно наказание, го е осъдил на основание чл.52, във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати на всеки от гражданските ищци сумата от по две хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените им в резултат на деянието неимуществени вреди, страх, психологически стрес и дълготрайни негативни психологически изживявания. Подсъдимият А. дължи присъдените суми ведно със законната лихва върху тях, считано от деня на увреждането – 31.05.2008 г., до окончателното им погасяване. Подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на 160 лева.

На основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, съдът е отнел в полза на държавата приложените по делото веществени доказателства, подробно описани в присъдата – оръжие и боеприпаси, принадлежащи на подсъдимия и послужили му за извършване на деянието.

При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия А. да заплати направените деловодни разноски в размер на 2115.46 лева, както и направените такива от гражданските ищци, сумата от 450 лева за всеки един от тях.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: