гр.
ЛЕВСКИ, 03.07. 2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесети
юни 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №143 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С.Т. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №РДГ-830/05.03.2012 г. на
Директор на РДГ – гр.Ловеч.
Жалбата е бланкетна и съдържа единствено твърдения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, без да се излагат
конкретни основания за това. Допълнителни аргументи, по същество на делото, се
излагат в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя –
адв.Ю.М. ***. На първо място сочи, като основание за отмяна на санкционния акт
допуснато нарушение на процесуалните правила – чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН,
изразяващо се в несъответствие в бащиното име по лична карта на жалбоподателя,
с невярно изписаното такова в наказателното постановление. На второ място се
претендира липса на умисъл от страна на Т. за извършване на нарушението, тъй
като е получил предмета на нарушението от лице, което в натура е погасило
паричен дълг към жалбоподателя, по повод преходни техни граждански
правоотношения. Излагат се доводи и за незаконосъобразност на постановеното
отнемане на лекия автомобил, тъй като същия не е бил предназначен за
транспортиране на дървесина, преимуществено е използван и оборудван с друга
цел, а именно за зареждане на магазин за стоки. Сочи се още, че при
постановяване на отнемането в полза на държавата на средството за извършване на
нарушението, наказващият орган не е съобразил стойността на моторното превозно
средство с конкретната тежест на нарушението. По отношение на новосъбраните
писмени доказателства по делото пледира, че липсват такива, от които да се
установява легитимността на актосъстовителя да извършва проверки и да съставя
актове в посочения район.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно на посочените основания.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по депозираната жалба, срещу наказателното постановление
на Директор на РДГ – гр.Ловеч.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата
е процесуално допустима и поради липса на второто основание за недопустимост,
предвидено в разпоредбата на чл.275, ал.5 от ЗГ, която и в новата й редакция
предвижда, че не подлежи на обжалване наказателно постановление, с което е
наложена глоба до 100 лева или е постановено отнемане в полза на държавата на
вещи, чиято стойност е до 1000 лева. Видно от обжалваното наказателно
постановление, наложеното административно наказание на жалбоподателя е глоба в
размер на 125 лева, т.е. над необжалваемия размер. Двете предпоставки за
недопустимост на жалбата са алтернативно предвидени, поради което е достатъчно
наличието на една от тях, за да бъде упражнен съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление изцяло, а не само в
отделни негови части, както е отразено в пункт четвърти от същото.
Разгледана
по същество, жалбата е частично основателна.
На
29.11.2011 г., служители при РУП – Левски спрели за проверка, движещ се по асфалтов път с.Асеновци – гр.Левски, лек
автомобил „Фиат *” с рег.№ *, управляван от жалбоподателя Т.. Констатирали, че
с лекия автомобил, Т. транспортира 1,5 куб.м. незаконно добита дървесина,
поради което сигнализирали РП – Левски и РДГ - Ловеч. Свидетелите Н.И. и Д.Т. –
служители при РДГ – Ловеч, съставил на 01.12.2011 г. два акта за установяване
на административни нарушения против жалбоподателя, с №830 и с №831, съответно
за нарушение на чл.213, т.1 и на чл.213, т.2 от ЗГ, като автомобилът, заедно с
товара, били оставени на отговорно пазене срещу разписка в разсадник с.Сливек,
обл.Ловеч. По случая била образувана преписка в РУП – Левски, която приключила с
отказ за образуване на досъдебно производство с постановление от 12.01.2012 г.
на прокурор при РП – Левски, тъй като извършеното деяние съставлява
административно нарушение на Закона за горите и следва да се санкционира по
реда на ЗАНН. Образуваната полицейска преписка по случая била изпратена за
налагане на административно наказание.
Видно
от акт за установяване на административно нарушение №830 от 01.12.2011 г. е, че
същият е съставен против Т. за това, че на 29.11.2011 г., в землището на
гр.Левски, по асфалтов път с.Асеновци – гр.Левски, транспортира 1,5 куб.м.
дъбови дърва за огрев с лек автомобил „Фиат *” с рег. № *, без дървесината за е
маркирана с ЕКГ, което съставлява нарушение на чл.213, т.1 от Закона за
горите.
На основание така съставения акт е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, на С.Т. е
наложено административно наказание глоба в размер на 125 лева, постановено е на
основание чл.273, ал.1 от ЗГ отнемане в полза на държавата на 1,5 куб.м. дърва
за огрев от дъб, с пазарна стойност от 75 лева, както и отнемане в полза на
държавата на лек автомобил „Фиат *” с рег.№ *, с пазарна стойност от 995 лева.
Както актът за установяване на административно нарушение,
така и издаденото въз основа на него наказателно постановление, са издадени от
длъжностни лица, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. В
настоящият случай, актосъставителят – Д.Т. е назначен на длъжността „старши специалист
– горски инспектор” при РДГ – Ловеч, съгласно приетото допълнително
споразумение от 10.10.2011 г. към основния трудов договор. Материално правната
му и териториална компетентност произтича от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1
от ЗГ, поради което и изрично упълномощаване за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения в землището на гр.Левски, обл.Плевен,
която територия е предоставена за управление на РДГ – Ловеч, като структурно
звено на ИАГ, не е необходимо, съобразно заеманата длъжност.
По
делото е приета като писмено доказателство Заповед № РД 49-199/10.09.2011 г. на
Министър на земеделието и храните, с която на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ,
е възложено на директорите на регионалните дирекции по горите да издават
наказателни постановления по този закон и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му. Следователно и наказателното постановление е издадено от орган,
в рамките на неговата компетентност.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и
безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение по чл.213, т.1 от ЗГ. Отразената фактическа
обстановка в съставения акт се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели: служители при РДГ – Ловеч - Д.Т. и Н.И.. Показанията им,
относно описаните констатации в акта, установени в хода на извършената
полицейска проверка, а именно, че на посочената дата в акта, Т. е транспортирал
1,5 куб.м. дъбови дърва за огрев, с лек автомобил „Фиат *” с рег. № *, без
дървесината да е маркирана с контролна горска марка, не са противоречиви и
изцяло си кореспондират, поради което съдът ги кредитира като достоверни. При
това положение, наказващият орган правилно е ангажирал административно –
наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение, като му е
наложил глоба в размер на 125 лева и е отнел в полза на държавата предмета на нарушението
– 1.5 куб.м. дърва за огрев от дъб. Жалбоподателят не отрича в обясненията си
извършването на вмененото нарушение. В подкрепа на направеното възражение от
защитата за липса на умисъл у жалбоподателя, дължаща се на фактическа, а не на
юридическа грешка /незнание на закона/, не са представени никакви доказателства
по делото. Поради това съдът приема, че посочената причина от жалбоподателя за
извършване на деянието, а именно получаване на предмета на нарушението от лице,
което в натура е погасило паричен дълг към него, по повод преходни техни
граждански правоотношения, не изключва неговата вина. Самото поведението на Т.
се е изразило в транспортиране на предмета на нарушението, при неспазване на
категоричната забрана, установена в специалния закон за извършването на каквито
и да е разпоредителни сделки с дървесина, немаркирана с контролна горска марка.
И както сам жалбаподателя твърди в обясненията си, е извършил деянието при непознаване
на закона, което обстоятелство не може да бъде извинителна причина за противоправното
му поведение.
Съдът
намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не указват и
на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид
характера на този вид административни нарушения.
Не
е основание за отмяна на санкционния акт и допуснатата грешка при изписването
на бащиното име на жалбоподателя в наказателното постановление. Очевидно е, че
се касае до техническа такава, която от своя страна не води до невъзможност да
се индивидуализира пълно и точно нарушителя, тъй като освен с трите си имена,
същият е индивидуализиран и чрез други лични данни – точен адрес и единен
граждански номер, които изцяло съвпадат. При това положение, и след като в хода
на административно – наказателната преписка самоличността на нарушителя е
безспорно установена, съдът намира, че не е допуснато нарушение на разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, което да е от категорията на съществените, и като
такова да опорочава издаденото наказателно постановление до степен на неговата
отмяна, в какъвто смисъл е направеното възражение от защитата.
Съдът
обаче намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление в
частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на вещите,
послужили за извършване на нарушението, а именно – лек автомобил „Фиат *” с
рег.№ *, с пазарна стойност 995 лева, собственост на жалбоподателя, е допуснато
съществено нарушение на процесуалния закон. Наказващият орган е бил длъжен
да извърши преценка, между определената стойност
на веща и тежестта на конкретно извършеното нарушение, при съобразяване с
разпоредбата на чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН. Преценката му в този
смисъл е задължителна, предвид липсата на разпоредба в специалния закон, която
да постановява безусловно отнемане на тези вещи, независимо от тяхната
стойност. Единствено разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ, посочена в
наказателното постановление, като основание за отнемането й, принципно допуска
такова, с изключения на случаите, когато вещите са използвани независимо или
против волята на собственика. В случая тази хипотеза е неприложима, тъй като
автомобилът е собственост на жалбоподателя, а не на трето лице, видно от
приетото по делото заверено копие от свидетелство за регистрация – част ІІ. В настоящият случай, стойността на веща,
послужила за извършване на нарушението не съответства на неговата тежест,
поради което е налице законова забрана за отнемане. Като се има предвид, че определената
пазарната стойност на отнетия автомобил е в размер на 995 лева, т.е. значително,
и в пъти надвишаваща стойността на предмета на нарушението, така както е определен
от наказващият орган на сумата от 75 лева, то несъмнено е налице нарушение на
установения в процесуалния закон принцип за съразмерност. Безспорно се
установява от събраните по делото доказателства, че се касае за малко
количество дървесина – 1,5 куб.м., на ниска стойност - 75 лева, че нарушение на
ЗГ е констатирано за първи път по отношение на жалбоподателя. При това
положение съдът намира, че в частта, с която е постановено отнемане в полза на
държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението, обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а отнетото
моторното превозно средство, следва да бъде върнато на неговия собственик.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № РДГ-830/05.03.2012 г. на
Директор на РДГ – Ловеч, с което на С.Т.
***, с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.213, т.1 от ЗГ, на
основание чл.266, ал.1 от ЗГ, е наложено административно наказание глоба в
размер на 125 лева; на основание чл.21 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ е
постановено отнемане в полза на държавата на 1,5 куб.м. дърва за огрев от дъб,
с пазарна стойност от 75 лева, и на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273,
ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Фиат *”
с рег. № *, с пазарна стойност от 995 лева, В ЧАСТТА, с която е постановено на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и
чл.273, ал.1 от ЗГ отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Фиат *” с
рег. № *, с пазарна стойност от 995 лева, КАТО
НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОСТАНОВЯВА след
влизане на решението в законна сила, отнетия в полза на държавата лек автомобил
„Фиат *” с рег. № *, да се върне на неговия собственик: С.Т. ***, с ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: