РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, 03.07. 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесети юни 2012 г. в състав:

 

                           Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

                                    Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря В.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №143 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от С.Т. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №РДГ-830/05.03.2012 г. на Директор на РДГ – гр.Ловеч.

            Жалбата е бланкетна и съдържа единствено твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, без да се излагат конкретни основания за това. Допълнителни аргументи, по същество на делото, се излагат в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя – адв.Ю.М. ***. На първо място сочи, като основание за отмяна на санкционния акт допуснато нарушение на процесуалните правила – чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, изразяващо се в несъответствие в бащиното име по лична карта на жалбоподателя, с невярно изписаното такова в наказателното постановление. На второ място се претендира липса на умисъл от страна на Т. за извършване на нарушението, тъй като е получил предмета на нарушението от лице, което в натура е погасило паричен дълг към жалбоподателя, по повод преходни техни граждански правоотношения. Излагат се доводи и за незаконосъобразност на постановеното отнемане на лекия автомобил, тъй като същия не е бил предназначен за транспортиране на дървесина, преимуществено е използван и оборудван с друга цел, а именно за зареждане на магазин за стоки. Сочи се още, че при постановяване на отнемането в полза на държавата на средството за извършване на нарушението, наказващият орган не е съобразил стойността на моторното превозно средство с конкретната тежест на нарушението. По отношение на новосъбраните писмени доказателства по делото пледира, че липсват такива, от които да се установява легитимността на актосъстовителя да извършва проверки и да съставя актове в посочения район.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно на посочените основания.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по депозираната жалба, срещу наказателното постановление на Директор на РДГ – гр.Ловеч.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата е процесуално допустима и поради липса на второто основание за недопустимост, предвидено в разпоредбата на чл.275, ал.5 от ЗГ, която и в новата й редакция предвижда, че не подлежи на обжалване наказателно постановление, с което е наложена глоба до 100 лева или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000 лева. Видно от обжалваното наказателно постановление, наложеното административно наказание на жалбоподателя е глоба в размер на 125 лева, т.е. над необжалваемия размер. Двете предпоставки за недопустимост на жалбата са алтернативно предвидени, поради което е достатъчно наличието на една от тях, за да бъде упражнен съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление изцяло, а не само в отделни негови части, както е отразено в пункт четвърти от същото.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

На 29.11.2011 г., служители при РУП – Левски спрели за проверка, движещ  се по асфалтов път с.Асеновци – гр.Левски, лек автомобил „Фиат *” с рег.№ *, управляван от жалбоподателя Т.. Констатирали, че с лекия автомобил, Т. транспортира 1,5 куб.м. незаконно добита дървесина, поради което сигнализирали РП – Левски и РДГ - Ловеч. Свидетелите Н.И. и Д.Т. – служители при РДГ – Ловеч, съставил на 01.12.2011 г. два акта за установяване на административни нарушения против жалбоподателя, с №830 и с №831, съответно за нарушение на чл.213, т.1 и на чл.213, т.2 от ЗГ, като автомобилът, заедно с товара, били оставени на отговорно пазене срещу разписка в разсадник с.Сливек, обл.Ловеч. По случая била образувана преписка в РУП – Левски, която приключила с отказ за образуване на досъдебно производство с постановление от 12.01.2012 г. на прокурор при РП – Левски, тъй като извършеното деяние съставлява административно нарушение на Закона за горите и следва да се санкционира по реда на ЗАНН. Образуваната полицейска преписка по случая била изпратена за налагане на административно наказание.

Видно от акт за установяване на административно нарушение №830 от 01.12.2011 г. е, че същият е съставен против Т. за това, че на 29.11.2011 г., в землището на гр.Левски, по асфалтов път с.Асеновци – гр.Левски, транспортира 1,5 куб.м. дъбови дърва за огрев с лек автомобил „Фиат *” с рег. № *, без дървесината за е маркирана с ЕКГ, което съставлява нарушение на чл.213, т.1 от Закона за горите. 

            На основание така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, на С.Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 125 лева, постановено е на основание чл.273, ал.1 от ЗГ отнемане в полза на държавата на 1,5 куб.м. дърва за огрев от дъб, с пазарна стойност от 75 лева, както и отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Фиат *” с рег.№ *, с пазарна стойност от 995 лева.

            Както актът за установяване на административно нарушение, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление, са издадени от длъжностни лица, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. В настоящият случай, актосъставителят – Д.Т. е назначен на длъжността „старши специалист – горски инспектор” при РДГ – Ловеч, съгласно приетото допълнително споразумение от 10.10.2011 г. към основния трудов договор. Материално правната му и териториална компетентност произтича от разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ, поради което и изрично упълномощаване за съставяне на актове за установяване на административни нарушения в землището на гр.Левски, обл.Плевен, която територия е предоставена за управление на РДГ – Ловеч, като структурно звено на ИАГ, не е необходимо, съобразно заеманата длъжност.

По делото е приета като писмено доказателство Заповед № РД 49-199/10.09.2011 г. на Министър на земеделието и храните, с която на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, е възложено на директорите на регионалните дирекции по горите да издават наказателни постановления по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Следователно и наказателното постановление е издадено от орган, в рамките на неговата компетентност.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл.213, т.1 от ЗГ. Отразената фактическа обстановка в съставения акт се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели: служители при РДГ – Ловеч - Д.Т. и Н.И.. Показанията им, относно описаните констатации в акта, установени в хода на извършената полицейска проверка, а именно, че на посочената дата в акта, Т. е транспортирал 1,5 куб.м. дъбови дърва за огрев, с лек автомобил „Фиат *” с рег. № *, без дървесината да е маркирана с контролна горска марка, не са противоречиви и изцяло си кореспондират, поради което съдът ги кредитира като достоверни. При това положение, наказващият орган правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение, като му е наложил глоба в размер на 125 лева и е отнел в полза на държавата предмета на нарушението – 1.5 куб.м. дърва за огрев от дъб. Жалбоподателят не отрича в обясненията си извършването на вмененото нарушение. В подкрепа на направеното възражение от защитата за липса на умисъл у жалбоподателя, дължаща се на фактическа, а не на юридическа грешка /незнание на закона/, не са представени никакви доказателства по делото. Поради това съдът приема, че посочената причина от жалбоподателя за извършване на деянието, а именно получаване на предмета на нарушението от лице, което в натура е погасило паричен дълг към него, по повод преходни техни граждански правоотношения, не изключва неговата вина. Самото поведението на Т. се е изразило в транспортиране на предмета на нарушението, при неспазване на категоричната забрана, установена в специалния закон за извършването на каквито и да е разпоредителни сделки с дървесина, немаркирана с контролна горска марка. И както сам жалбаподателя твърди в обясненията си, е извършил деянието при непознаване на закона, което обстоятелство не може да бъде извинителна причина за противоправното му поведение.

Съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай не указват и на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, особено като се има предвид характера на този вид административни нарушения.

Не е основание за отмяна на санкционния акт и допуснатата грешка при изписването на бащиното име на жалбоподателя в наказателното постановление. Очевидно е, че се касае до техническа такава, която от своя страна не води до невъзможност да се индивидуализира пълно и точно нарушителя, тъй като освен с трите си имена, същият е индивидуализиран и чрез други лични данни – точен адрес и единен граждански номер, които изцяло съвпадат. При това положение, и след като в хода на административно – наказателната преписка самоличността на нарушителя е безспорно установена, съдът намира, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, което да е от категорията на съществените, и като такова да опорочава издаденото наказателно постановление до степен на неговата отмяна, в какъвто смисъл е направеното възражение от защитата.

Съдът обаче намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление в частта, в която е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението, а именно – лек автомобил „Фиат *” с рег.№ *, с пазарна стойност 995 лева, собственост на жалбоподателя, е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон. Наказващият орган е бил длъжен да  извърши преценка, между определената стойност на веща и тежестта на конкретно извършеното нарушение, при съобразяване с разпоредбата на чл.20, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН. Преценката му в този смисъл е задължителна, предвид липсата на разпоредба в специалния закон, която да постановява безусловно отнемане на тези вещи, независимо от тяхната стойност. Единствено разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ, посочена в наказателното постановление, като основание за отнемането й, принципно допуска такова, с изключения на случаите, когато вещите са използвани независимо или против волята на собственика. В случая тази хипотеза е неприложима, тъй като автомобилът е собственост на жалбоподателя, а не на трето лице, видно от приетото по делото заверено копие от свидетелство за регистрация – част ІІ.  В настоящият случай, стойността на веща, послужила за извършване на нарушението не съответства на неговата тежест, поради което е налице законова забрана за отнемане. Като се има предвид, че определената пазарната стойност на отнетия автомобил е в размер на 995 лева, т.е. значително, и в пъти надвишаваща стойността на предмета на нарушението, така както е определен от наказващият орган на сумата от 75 лева, то несъмнено е налице нарушение на установения в процесуалния закон принцип за съразмерност. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че се касае за малко количество дървесина – 1,5 куб.м., на ниска стойност - 75 лева, че нарушение на ЗГ е констатирано за първи път по отношение на жалбоподателя. При това положение съдът намира, че в частта, с която е постановено отнемане в полза на държавата на вещите, послужили за извършване на нарушението, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а отнетото моторното превозно средство, следва да бъде върнато на неговия собственик.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № РДГ-830/05.03.2012 г. на Директор на РДГ – Ловеч, с което на С.Т. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл.213, т.1 от ЗГ, на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, е наложено административно наказание глоба в размер на 125 лева; на основание чл.21 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на 1,5 куб.м. дърва за огрев от дъб, с пазарна стойност от 75 лева, и на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Фиат *” с рег. № *, с пазарна стойност от 995 лева, В ЧАСТТА, с която е постановено на основание чл.20, ал.1 от ЗАНН и чл.273, ал.1 от ЗГ отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Фиат *” с рег. № *, с пазарна стойност от 995 лева, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОСТАНОВЯВА след влизане на решението в законна сила, отнетия в полза на държавата лек автомобил „Фиат *” с рег. № *, да се върне на неговия собственик: С.Т. ***, с ЕГН **********.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: