В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело №_204_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Е.Ч. ***, против наказателно постановление №18/27.04.2012г., издадено от кмета на Община Белене.

Жалбоподателката заявява, че от 2 години и 10 месеца е прибирала от улицата кучета и котки, за да се погрижи за тях. Твърди, че всичките са инвалиди - простреляни, без крака, без очи, неми, слепи, с рани, с травми и блъснати от МПС. Нощем кучетата са били затворени (никога не лаели), дори по две - три денонощия не лаели, на обяд също, за да можели гражданите да си почиват и всеки път, когато излизала, са заключени и няма как да излизат.

Заявява също, че двора го почиства по 3-4 пъти на ден и през ден или два полива с вода целия двор и на улицата. Веднъж или два пъти (много рядко два пъти) ги извежда на разходка едно по едно и само с нея. Кучето с отрязан крак и простреляни двата предни крака не го връзва, както и кучето с рана и парализиран преден крайник, като нощем го обръщала поне по 4 пъти и им предстои операция.

Жалбоподателката твърди, че са регистрирани и с платени такси; ваксинирани, предстои им лечение, ваксини и кастрация.

Жалбоподателката сочи, че поддържала връзка с всички ветеринарни лекари в гр.Белене и провеждала консултации с тях.

Твърди, че е завършила медицина хуманитарна (семестриално). Заявява, че досега е захапана 17 пъти от кучета на улицата, на центъра, в гората, на плажа. Поставяна й е противобясна ваксина. За една седмица само от 5 бр. кучета, а последната седмица от 2 бр. кучета. Последната ваксина била поставена преди един месец на 16.04.2012г. за 16-ти път, а на 17.04.2012г. за 17-ти път. Не се е оплаквала и не е притеснявала никого, освен лекарите в БМП и останалите лекари.

На 06.04.2012г. се прибрала и едно от кучетата, което никога не е излизало, било убито. Съседът й г-н М. се обадил на 112 и в Общината, и в полицията (в нейно отсъствие). На съседа кучето - г-н Г., *** било убито на улицата от други кучета, но никой не се е обадил на 112, в Общината и полицията. Същото лежало една седмица на кръстовището на *. Имало свидетели как преди месец кучето било спасено от нея (без да знае на кого е кучето) от други кучета на улицата. Твърди, че кучета на живеещи на същата улица се разхождали свободно по улицата.

Жалбоподателката твърди, че била обвинена от г-н В. - служител в МВР, че нейните кучета са изяли кокошките на г-жа Л. и трябвало да заплати сумата от 30 лв. Заплатила, за да има доказателства за лъжата.

Заявява, че това ставало в нейно отсъствие и поради лъжа на свидетели и доказателства г-жа Л. трябвало да събира подписи от съседите, като кучетата на д-р Г. им изяли пуйките, както и че денонощно из целия град можело да се видят коне, крави, кучета.

Жалбоподателката твърди, че на никого от тези граждани не им е изпратено писмо или акт да им е съставен.

Заявява, че няма лични съображения спрямо никого. Не се е скарала с никого в целия град, към всички е подхождала само с чувство за хумор и милосърдие. Няма претенции спрямо животните. Докато кучетата, за които се грижи са били на улицата, не са пречили на никого. За някои от тях са се грижили същите тези граждани, които сега се оплаквали. Повечето от подписалите се вече съжалявали, а други не знаят защо са се подписали.

В с.з. моли съдът да отмени наказателното постановление.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, изпратено е становище по жалбата.

В становището се твърди, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в изпълнение функциите му съгласно чл. 22 от Наредба №1, като НП съдържало всички изискуеми от закона реквизити, както и че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 11.04.2012г. на Е.Ч. *** е съставен акт за установяване на административно нарушение №18/12.04.12г., затова че на 11.04.2011г. в 15:00 часа в хода на извършена проверка по преписка с вх. №Ж75/09.04.2012г. на РУП - Белене се установило, че е допуснала свободното разхождане на кучетата си в *, с което е нарушила чл.5, т.10 от Наредба №1 на Община Белене.

За нарушенията, констатирани с АУАН, кметът на Община Белене е издал на 27.04.2012г. наказателно постановление № 18, с което за нарушение на чл.5, т.10, от Наредба №1 на Об. Съвет Белене, на основание чл.47 от ЗАНН във вр. с чл.5, т.10 от Наредба №1 на Общински съвет - Белене, на Е.Ч. й е наложена административна санкция – глоба в размер на 50 лв. затова, че 11.04.2011г. в 15:00 часа в хода на извършена проверка по преписка с вх. №Ж75/09.04.2012г. на РУП - Белене се установило, че е допуснала свободното разхождане на кучетата си в *. В наказателното постановление е отбелязано, че нарушението е извършено за втори път.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите П.П. и Б.Б..

От показанията на свидетеля П. се установява, че работи в РУП - Белене, като Мл. ПИ, че той е съставил акта по Наредба №1 на Община Белене, в хода на проверка по преписка за домашни любимци, за кучето, пуснати от жалбоподателя без надзор. От показанията му се установява, че актосъставителят няма непосредствени впечатления от извършеното нарушение, тъй като не е посещавал мястото, а е съставил акта въз основа на показания, снети сведения от лица, които потвърждавали, че кучетата са пускани без надзор. Според показанията на свидетеля, кучетата на жалбоподателя стояли в двора на къщата на жалбоподателката, който двор бил ограден.

Свидетелят Б.Б. е старши полицай, дежурен в група ОДЧ при РУП - Белене и е свидетел по акта, който е съставен от П.П.. Актът е бил предявен, като жалбоподателят се е запознал със съдържанието на текстовата част и се подписала, като е имала възражения. Свидетелят не е посещавал дома на Ч., поради което не знае дали в него има кучета.

Свидетелите са без родствена връзка с жалбоподателката, поради което се явяват незаинтересовани от изхода на делото. Дават добросъвестно показанията си, като същите са последователни, логични и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

В обясненията си жалбоподателят твърди, че живее в * и се грижи за животните, че същите са заключени, регистрирани и ваксинирани. Сочи, че кучетата излизали само с нея, като не отрича, че животните са излизали на улицата, но само с нея, като сами не са се разхождали.

Приложена е жалба от жители на *, в която последните сочат, че най – опасното е, че глутницата от кучета се разхожда „почти без контрол” по улиците, като е приложена и подписка за премахване на „кучкарника”.

Административното наказание глоба е наложена на жалбоподателката за това, че лицето е допуснало свободното разхождане на кучетата си в *. Прието е от административно-наказващия орган, че деецът е нарушил чл.5, т.10 от Наредба №1 на Община Белене. Цитираната разпоредба на Наредба №1 на Община Белене предвижда, че: „за осигуряване на условията за спокойствие, труд и отдих на гражданите се забранява: т.10. Свободно разхождане на кучетата в чертите на населените места, с изключение на зоните определени със заповед на кмета на общината за град Белене или на кметство (кметски наместник) за съответното населено място”.

Според чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава обществения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Осъществяването на административно наказателна отговорност предполага наличие на неспазване на конкретно правило за поведение, визирано в съответната материално правна разпоредба.

Административнонаказателната отговорност е лична, а административнонаказващият орган издава НП след като установи, че деянието е извършено от нарушителя. За издаването на АУАН и НП е необходимо по безспорен начин да е установено нарушението и неговия автор.

В хода на съдебното производство не се доказа наличието на виновно поведение от страна на жалбоподателя, а в това производство наличието на виновно поведение подлежи на доказване от страна на административнонаказващия арган, а не се презюмира.

Съществуват противоречия и в сведенията, дадени от граждани и приложени към административнонаказетелната преписка, и послужили за издаване на АУАН и НП.

Самият актосъставител заявява, че актът е съставен въз основа на показания, снети сведения от лица, но самият той не е посетил мястото. Самият свидетел нямаше представа за заповед, издадена от Кмета на Община Белене, определяща зоните, представляващи изключение от забраната за свободно разхождане на кучетата. Свидетелят сочи в показанията си, че при предишни посещения в дома на жалбоподателя е установил, че кучетата се намирали в двора, който бил ограден, като е категоричен, че кучетата не могат да прескочат оградата.

Показанията на свидетеля в тази им част кореспондират с обясненията на жалбоподателя.

Твърди се от страна на административнонаказващия орган, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.5, т.10 от Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред , чистотата и околната среда на територията на Община Белене, (като нормативният акт не е посочен коректно в АУАН и НП).

За извършено повторно нарушение по чл.5, т.10 (каквото се твърди, че е извършил жалбоподателят, без да са представени доказателства), в цитираната Наредба е предвидено наказание 100 - 200лв., но административнонаказващият орган е наложил наказание глоба в размер на петдесет лева.

На основание изложеното съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ Наказателно постановление №18/27.04.2012г. на Кмета на Община Белене, с което на Е.Ч. ***, ЕГН **********, на основание чл.47 от ЗАНН във вр. с чл.5, т.10 от Наредба №1 на Община Белене е наложено административно наказание – глоба в размер на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: