гр.
ЛЕВСКИ, 17.06. 2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на пети
юни 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №640 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Д.Г. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №533/24.09.2012 г. на Началник
РУП - Левски.
Депозираната жалба съставлява първо молба за
възстановяване на пропуснат срок за обжалване на издаденото наказателно
постановление. В тази насока се излагат доводи за наличие на уважителни причини
за пропускане на срока. Самата жалба по същество е бланкетна и съдържа
единствено твърдение, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно,
без да се сочат конкретни основания за това. В съдебно заседание, жалбата се
поддържа от процесуалния представител на Г., който след приключване на
съдебното следствие, излага доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Счита, че не е установено по безспорен и несъмнен начин,
че именно жалбоподателя е управлявал процесния автомобил. Във връзка с това,
излага доводи, че неправилно е съставен акт против жалбоподателя, единствено на
основание направените от него самопризнания, без да са събрани други
доказателства за това. Счита, че неправомерно с наказателното постановление е
постановено и отнемане на седем контролни точки, тъй като жалбоподателят е
неправоспособен и всъщност не притежава контролни точки, които да бъдат отнети.
Моли съда на посочените основания да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът
счита, че жалбата не е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Констатира
обаче, че 7-дневния срок за обжалване на наказателното постановление е
пропуснат по уважителни причини, което обстоятелство се установява от
показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел Т.С. /тъст на
жалбоподателя/. Поради тази причина съдът намира, че жалбата е процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество, тъй като са налице основания за
възстановяване на пропуснатия срок за обжалване, считано от 12.11.2012 г., а
именно от датата, на която Г. е узнал за издаденото против него наказателно
постановление.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и
безспорен начин следната фактическа обстановка:
На
12.09.2012 г., полицейският служител М.К.
при РУП – Левски, посетил адрес в ***. При пристигане на място заварил три лица,
единият от които жалбоподателя, още едно момче и собственика на имота. Тримата разтоварвали дърва от паркиран на улицата
товарен автомобил. На въпросът на свидетеля кой управлява буса, положително
отговорил жалбоподателя. Полицейският служител изискал документите на
автомобила и на водача, като при извършената проверка Г. не представил
свидетелство за управление на МПС и регистрационен талон на автомобила.
Жалбоподателят бил поканен в местното полицейско управление, където му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение №533/12.09.2012 г. за
това, че на същата дата – 12.09.2012 г., около 20:15 часа, в гр.Левски, по
ул.”Кирил и Методий”, пред дом №*, управлява товарен автомобил „Мерцедес” с
рег. № *, собственост на В.Й., с ЕГН ********** от ***, без свидетелство за
правоуправление и регистрационен талон /неправоспособен/. Посочени са като
виновно нарушени разпоредбите на чл.150 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Актът е
предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис.
Въз
основа на така съставения акт, наказващият орган издал обжалваното
наказателното постановление, с което на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от
ЗДвП, наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300
лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на посочените
дата, час и място, управлява процесния автомобил, без да притежава свидетелство
за управление на МПС – неправоспособен. С наказателното постановление за това
нарушение на основание Наредба №Із-1959 на МВР, на жалбоподателя са отнети общо
шест контролни точки. На основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП, наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение
на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че при проверката не
представя свидетелство за регистрация на МПС.
Съдът констатира, че отразените в акта и в
наказателното постановление фактически констатации не се подкрепят от събраните
по делото доказателства. От показанията и на двамата полицейски служители, разпитани
в качеството на свидетели – П.П. и М.К. се установява единствено, че
жалбоподателят е неправоспособен, т.е. не е придобил по съответен ред правото
да управлява МПС, тъй като към момента на проверката не е представил свидетелство
за управление. Последното всъщност се установява и от приложената към
преписката справка за нарушител от региона, издадена от Сектор КАТ при ОД на
МВР – Плевен. Отразеното в последната обстоятелство, а именно: че Г. няма
отпечатано свидетелство и нито една регистрирана категория, би имало значение
за съставомерността и на двете вменени му нарушения, само и единствено в случай,
че последното е констатирано по време на управление на автомобила, именно от
неправоспособния жалбоподател. От показанията на свидетеля К. става ясно, че
процесният автомобил е бил паркиран на улицата. Следователно към момента на
проверката същият не е бил в движение, респективно не е бил управляван от лице,
по отношение на което закона вменява задължението да е правоспособен водач.
Горното от своя страна навежда на извод, че актът е съставен против
жалбоподателя, без да е установен по безспорен и несъмнен начин извършителя на
деянието и неговата вина. Това обуславя несъставомерност на първото деяние,
както от обективна, така и от субективна страна.
Аналогично
е положението и по отношение на второто констатирано в акта нарушение на
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, която вменява в задължение на
водачите да носят свидетелство за регистрация на МПС-то, което управляват.
Елемент от обективна страна и на това деяние е управлението на автомобила. Като
не е установено по делото, че именно жалбоподателя на посочените в акта дата,
час и място е управлявал процесния товарен автомобил, няма как бъде субект и на
задължението да носи свидетелство за регистрация на последния. Освен това,
наказващият орган неправилно се е позовал на санкционната разпоредба на чл.183,
ал.1, т.2 от ЗДвП при ангажиране на отговорността на жалбоподателя за второто
описано деяние. На основание тази разпоредба се санкционира водач, който не
носи документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, освен ако е изпълнил задължението си по чл.100, ал.3 и
поставеният от него стикер е валиден към датата на установяване на нарушението.
Основание за налагане на административно наказание глоба в размер на 10 лева за
това, че водачът не носи определени документи, включително и свидетелство за
регистрация на управляваното МПС, е предвидено в разпоредбата на 183, ал.1,
т.1, предл.3 от ЗДвП.
Допуснатите
нарушения на процесуалния закон, последните обусловили и неправилното
приложение на материалния закон са особено съществени, тъй като са довели до
нарушаване правото на защита на наказаното лице до степен, последното да не
може да разбере за какви точно нарушения е ангажирана отговорността му. Наказващият
орган е следвало да констатира допуснатите нарушения при съставяне на акта и да
прекрати образуваното административно - наказателно производство, а не да
издава наказателно постановление. Но тъй като е издадено такова, същото следва
да бъде изцяло отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №533/24.09.2012 г. на Началник
РУП - Левски, с което на Д.Г. ***, с ЕГН **********, е наложено на
основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП административно наказание глоба в
размер на 300 лева, за нарушение на чл.150 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1,
т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, и на основание Наредба
№Із-1959 на МВР са отнети общо шест контролни точки за нарушението по чл.177,
ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, КАТО НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: