РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, 22.07.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осемнадесети юли 2013 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                      Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря В.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №74 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Н.Я. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №35-0000649 от 28.08.2012 г. на Началник ОО „КД-ДАИ” – Плевен.

            Жалбоподателят твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения на разпоредбите на ЗАНН и на материалния закон. Твърди, че притежава пълна водителска правоспособност за управление на товарни МПС, която е придобил още през 1982 г. Сочи, че работи като водач на описания в акта и в наказателното постановление товарен автомобил с полуремарке, собственост на работодателя му – „Б.” ЕООД – ***, за което към датата на деянието – 10.08.2012 г. има надлежно издаден лиценз от МТИТС за извършване на превоз на товари на територията на РБългария. Жалбоподателят излага доводи, че работодателят му не е свеждал до знанието му, че има задължение за периодично обучение по чл.18 от Наредба №41/2008 г. на МТ, в срок до 31.12.2011 г., съгласно параграф 2, ал.3, във вр. с ал.1 от ПЗР на тази наредба и не е насочван до датата на проверката да се включи в курс за периодично обучение. Твърди, че такъв е бил проведен няколко дни след съставяне на акта, в резултат на което му е издадено удостоверение за проведено периодично обучение №89/00091 от 22.08.2012 г. на „М.” ЕООД – ***. Освен това счита, че от страна на наказващия орган е допусната и неправилна квалификация на нарушената правна норма. Като такава в акта е посочена само разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №41/2008 г., докато в издаденото впоследствие наказателно постановление е направено допълнението „във вр. с параграф 2, ал.1, т.1 от ПЗР на същата наредба”, като такава разпоредба в нормативния акт липсва. Посочва, че задължението му за провеждане на периодично обучение е регламентирано с параграф 2, ал.3, т.2 от същата наредба, поради което неправилната правна квалификация съставлява процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Отделно от изложеното по - горе счита, че наложената му санкция в размер на 1500 лева, представлява трикратен размер на получаваното от него трудово възнаграждение от работодателя, което от своя страна го поставя в изключително затруднено финансово положение. Счита, че деянието следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Като основания за това сочи проведения от него курс и издаденото му удостоверение, преди датата на издаване на наказателното постановление, както и липсата на каквито и да било други вредни последици.

Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, който моли съда на посочените в нея основания да постанови решение, с което да отмени издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.    

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Административно – наказателното производство против Н.Я. е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №152044 на 10.08.2012 г. за това, че на 10.08.2012 г., около 19:50 часа, на път І-ІІІ, „Бяла – Ботевград”, с.Българене, като водач на товарен автомобил с рег.№ *, марка „ДАФ” и полуремарке с рег. № *, извършва превоз за собствена сметка /дърва/, по маршрута „с.Бяла вода – Свищов”, без карта за квалификация на водача /придобита категория С от 06.07.1974 г./ Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 19.08.2008 г. Като доказателство за извършеното нарушение е иззет КТ №* на водача, предаден за пазене на ОО „КД-ДАИ” – Плевен. Актът е предявен и връчен лично на нарушителя, срещу подпис. Последният се е възползвал от правото си да не дава обяснения, поради което не е вписал такива в съставения му акт.

Въз основа на съставения акт, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози наложил на Я. административно наказание глоба в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 г., във вр. с параграф 2, ал.1, т.1 от ПЗР на същата наредба.

Направените в акта констатации не се оспорват от жалбоподателя. Те се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели – А. и К., длъжностни лица към ОО „КД-ДАИ” – Плевен. Показанията на актосъставителя и на свидетеля, при установяване на нарушението, са последователни и точни относно направената в хода на проверката констатация, а именно, че при управление на товарен автомобил с полуремарке, жалбоподателят е извършил превоз на товари /дърва/ за собствена сметка, като е допуснал следното нарушение: водачът на МПС-то няма карта за квалификация на водач. С дадените в съдебно заседание обяснения, жалбоподателят всъщност не отрича, че към момента на проверката не е имал издадена карта, тъй като въобще не е изкарал курс. Събраните по делото гласни доказателства са пълни и непротиворечиви, поради което актосъставителят правилно е приел, че е налице извършено нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41/04.08.2008 г. на МТ и е съставил акт против жалбоподателя.

Доколкото описаната в акта фактическа обстановка, възпроизведена по идентичен начин в наказателното постановление, изцяло съответства на действително установената такава, съдът намира, че допуснатото допълване на нарушената разпоредба в санкционния акт не съставлява съществено нарушение на разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, тъй като не води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, до степен последния да не може да разбере за какво нарушение е наказан.

Наказващият орган обаче, като е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил на Я. глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, е допуснал нарушение на процесуалния закон. Това нарушение е съществено и се изразява в издаване на наказателното постановление при несъобразяване с императивната разпоредба на чл.28 от ЗАНН. Наказващият орган не е отчел всички смекчаващи вината и отговорността на Я. обстоятелства. На първо място не е взето предвид, че жалбоподателят, непосредствено след констатиране на нарушението и съставяне на акта, но преди издаване на наказателното постановление, е преминал курс за периодично обучение в съответствие с Наредба №41 и Директива 2003/59, считано от 16.08.2012 г. до 22.08.2012 г., за което му е издадено представеното към преписката удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари. Във връзка с горното, наказващият орган е следвало да отчете добрите характеристични данни за личността на нарушителя, неговата възраст, професионалния му опит като водач на МПС от съответната категория, а така също и обстоятелството, че този вид нарушение е извършено от него за първи път, което се установява от приложената справка от ответната страна по жалбата. Към настоящия момент се установява и още едно смекчаващо вината и отговорността обстоятелство. Трудовите правоотношения между жалбоподателя и дружеството – работодател са прекратени по взаимно съгласие, считано от 28.12.2012 г., видно от представената заповед №6/28.12.2012 г., от който момент, до настоящия Я. е регистриран като безработен в Дирекция „Бюро по труда” *, видно от представената служебна бележка. Горните обстоятелства водят на извод и за тежко имотно състояние на жалбоподателя. Ако беше преценил обективно изброените по – горе обстоятелства, наказващият орган щеше да стигне до извода, че конкретния случай е очевидно маловажен и само предупреждение на Я., че при повторно извършване на същото административно нарушение ще бъде наказан, в пълна степен ще съдейства за постигане на предупредителен и възпиращ ефект по отношение на него за в бъдеще да не допуска извършването на този вид нарушение. Наличието на горепосочените обстоятелства безспорно разкриват една по – ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние в сравнение с други от същия вид, което мотивира съда да приеме, че административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е неправилно ангажирана, в нарушение на чл.28 от ЗАНН и наказателно постановление следва на това основание да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно издадено.

Водим от горните мотиви, съдът:

 

                                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № 35-0000649/28.08.2012 г. на Началник ОО „КД-ДАИ” – Плевен, с което на Н.Я. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, административно наказание глоба в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.2, ал.1 от Наредба №41 от 04.08.2008 г., във вр. с параграф 2, ал.1, т.1 от ПЗР на същата наредба, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен - Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: