гр.
ЛЕВСКИ, 04.06.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори май 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №156 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.К. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №11011493/22.02.2013 г. на
Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция – гр.София.
Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон, довели до нарушаване на правото му на защита.
Излага съображения и по същество на спора в смисъл, че не е извършил вмененото
му нарушение. Твърди, че са нарушени принципите, формулирани в разпоредбите на
чл.2, ал.1, чл.3 и чл.32, ал.1 от ЗАНН, тъй като Наредбата за възлагане на
малки обществени поръчки, въз основа на която е ангажирана отговорността му, е
отменена с ПМС №38/23.02.2012 г., влязло в сила не само преди издаване на
заповедта за започване на проверка от контролните органи, но и преди да бъде
съставен против него акта за установяване на административно нарушение. В тази
връзка сочи, че липсва нормативен акт, който да е заместил отменената наредба и
да действа с обратна сила спрямо нарушители, извършили нарушения по отменения
закон.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание лично от
жалбоподателя. На изложените в нея основания моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата, чрез процесуалния
си представител – юк Т., моли съда да потвърди издаденото против К. наказателно
постановление. Излага съображения, че в хода на административно – наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон. В тази насока счита, че макар и Наредбата за възлагане на малки
обществени поръчки да е отменена, считано от 26.02.2012 г., то урежданата с нея
материя е изцяло пренесена в Закона за обществените поръчки, като всички
задължения на възложителя по отменената наредба са и задължения по специалния
закон. Отделно от това твърди, че при неизпълнението им в Закона за обществените
поръчки са предвидени санкционни разпоредби, които са в много по – високи
максимум и минимум, отколкото предвидените за нарушения по наредбата. По
същество на спора взема отношение относно последиците от сключване на договор с
изпълнител на поръчката, без да се изчака влизането в законна сила на
определението на ВАС, с което е отказано налагането на временна мярка: спиране
на процедурата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административно – наказателното производство против Г.К. е
започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №11011493/25.09.2012
г., от компетентно длъжностно лице към АДФИ, за това, че в качеството си на * и
възложител на обществени поръчки по смисъла на чл.7, ал.1 от Закона за
обществените поръчки, на 19.07.2010 г., в * е сключил договор с „В.” ЕАД – * за
възлагане на малка обществена поръчка с предмет: „Доставка на 190 броя
контейнера тип „Бобър” и 500 броя кофи тип „Мева” за нуждите на *”, преди
влизане в сила на окончателно Определение №11064 от 29.09.2010 г. на Върховния
административен съд, с което се отхвърля искането на „Р.” ООД – *, за налагане
на временна мярка „спиране” на процедурата за възлагане на цитираната
обществена поръчка.
Посочена
е като виновно нарушена от К. разпоредбата на чл.31, ал.4 от Наредбата за
възлагане на малки обществени поръчки /обнародвана в ДВ, бр.84/2004 г., изм.
ДВ, бр.53/2006 г./. Актът е връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис.
Последният е депозирал общо възражение пред наказващият орган за съставените
против него 26 броя актове, в качеството му на *, ***, за нарушения при
провеждането на пет процедури за обществени поръчки в общината през
Въз
основа на направените констатации в акта, административно – наказващият орган е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на Г.К., на основание чл.65
от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, във вр. с чл.32, ал.1 от
ЗАНН, във вр. с чл.66, ал.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени
поръчки и Заповед №ЗМФ-450/10.04.2012 г. на министъра на финансите, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.31,
ал.4 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки.
Съдът
констатира, че образуваното административно – наказателното производство против
жалбоподателя е опорочено още в неговата начална фаза, чрез допускане на
съществени нарушения на процесуалните правила, уредени с императивни правни
норми в ЗАНН.
Към
датата на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение - 25.09.2012 г., описаната Наредба за
възлагане на малки обществени поръчки е отменена с ПМС №38/23.02.2012 г.,
считано от 26.02.2012 г. Въпреки това, разпоредба от този несъществуващ вече подзаконов
нормативен акт е посочена като виновно нарушена от К.. Вярно е, че съгласно
чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативния
акт, който е бил в сила по време на извършването му. Но факта, че към датата на
деянието – 19.07.2010 г. наредбата е била действаща, това не я прави приложима
към нарушение, констатирано след нейната отмяна. Тъкмо обратното, приложението
й е довело до съставяне на акт при грубо нарушаване на принципа за
законоустановеност на нарушенията, формулиран в разпоредбата на чл.2, ал.1, във
вр. с чл.32 от ЗАНН.
Констатираното
съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на акта е допуснато
и при издаване на обжалваното наказателно постановление. Видно от същото е, че
административното наказание глоба е наложено на жалбоподателя на основание
разпоредба от същата, вече отменена Наредба за възлагане на малки обществени
поръчки. Следователно и към датата на издаване на санкционния акт – 22.02.2013
г., съответно датата на налагане на санкцията, наредбата не е съществувала и основанието
за санкционирането на жалбоподателя е отпаднало. В този смисъл е правно
необосновано направеното възражение от процесуалния представител на ответната
страна, че уредбата регулираща малките обществени поръчки е отнесена вече в
ЗОП. С наказателното постановление санкцията не е наложена по действащия ЗОП, а
на основание отменения подзаконов нормативен акт. Това от своя страна е довело
до издаване на санкционния акт при грубо нарушаване на принципа за
законоустановеност и на наказанията, формулиран в разпоредбата на чл.2, ал.1,
във вр. с чл.32 от ЗАНН. В тази връзка, макар и безпредметно да се коментира,
правно необосновано се явява и направеното възражение от процесуалния
представител на ответната страна в смисъл, че жалбоподателят е едва ли не по –
благоприятно третиран, предвид факта, че при неизпълнение на задължение по ЗОП
са предвидени санкционни разпоредби в много по – високи максимум и минимум,
отколкото предвидените за същите нарушения по отменената наредба. В тази връзка
отново следва да се отбележи, че с наказателното постановление санкцията не е
наложена по действащия ЗОП. Но дори и да беше процедирал наказващият орган по
този начин, по аргумент от чл.3, ал.2 от ЗАНН, последващи нормативни разпоредби
са приложими, но само ако сред тях има такива, които се явяват по –
благоприятни за нарушителя. В конкретния случай очевидно не се касае за
такива.
Констатираните
по – горе пороци, допуснати в хода на административно – наказателното
производство не могат да бъдат преодолени или поправени от съда и същевременно
са пречка за произнасяне по същество на спора. Те са довели до накърняване
правото на защита на наказаното лице до степен последното да не може да разбере
в извършването на какво точно нарушение е обвинен, поради което съставляват
самостоятелни основания за цялостна отмяна на издаденото наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №11011493/22.02.2013 г. на
Директор на Агенцията за държавна финансова инспекция – гр.София, с което на Г.К. ***, с ЕГН **********, в качеството му на * и възложител на малки
обществени поръчки по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП, е наложено на основание
чл.65 от НВМОП, във вр. с чл.32, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.66, ал.2 от НВМОП и
Заповед №ЗМФ-450/10.04.2012 г. на министъра на финансите, административно
наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.31, ал.4 от НВМОП, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: