Р Е Ш Е Н И Е
гр. ЛЕВСКИ, _28.06._ 2013 г.
Левченски районен съд в съдебно заседание
на _двадесет и осми май_ две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Р.П._ и в
присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия
Манолова н.а.х.д. №_180_ по описа за _2013_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба
от Г.Х. ***, ЕГН **********, чрез адв. М.С. ***, против НП №45/21.01.2013г., на
Началник сектор ПП към ОДМВР гр.Плевен.
В жалбата се
твърди, че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН №45/09.01.2013г., в
който се твърди, че на същата дата, около 00:31 часа, в с.Българене,
общ.Левски, обл.Плевен, управлявайки МПС с рег. № * жалбоподателят не е спрял
на подаден сигнал със стоп палка от униформен служител, не е представил СУМПС и
контролен талон. Твърди се, че констатациите в АУАН не отговарят на истината,
че същият е съставен в противоречие със Закона, поради което както актът за
установяване на административно нарушение, така и самото наказателно постановление
се явяват незаконосъобразни.
Моли съда да
отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Алтернативно
моли съда, в случай, че не отмени изцяло обжалваното наказателно постановление,
да го измени в частта, с която на жалбоподателят му е наложено наказание на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, като намали наложеното наказание към
предвидения в Закона минимум.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адвокат С., който
счита, че процедурата по съставяне както на АУАН,
така и по налагане на наказанието чрез обжалваното НП е опорочена, правото на
защита на доверителя му е накърнено, поради което моли изцяло да отмени
обжалваното НП.
За
административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано
становище по жалбата.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Видно от
представените по делото доказателства е, че на 09.01.2013г. против жалбоподателя
Г.Х. е съставен АУАН за това, че на 07.01.2013г. около 00:31 в с.Българене, до
бензиностанция „Петрол”, посока центъра, управлява л.а. „Фолксваген *”, с рег. №
*, като не спира на подаден сигнал със стоп-палка от униформен служител по
образец - подаден звуков и светлинен сигнал от униформен автомобил, водачът се
оттегля в с.Българене. Не представя СУМПС и контролен талон към него. АУАН е
съставен във връзка с чл.188, ал.1 от ЗДвП, като водачът не посочва кой е карал
МПС, с което е нарушил чл.103 и чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП.
По делото е представено и обжалваното наказателно
постановление №45/21.01.2013г., издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР -
Плевен, видно от което е, че за това, че на 07.01.2013г. около 00:31 часа в
с.Българене, до бензиностанция „Петрол”, посока центъра, управлява л.а. „Фолксваген
*”, с рег. № * - като не спира на подаден сигнал със стоп палка от униформен
служител по образец - подаден звуков и светлинен сигнал от униформен автомобил.
Не представя СУМПС и контролен талон, поради което и на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложена глоба в размер на 150 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от четири месеца, на основание чл.183, ал.1,
т.1, предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. и по чл.183, ал.1, т.1, предл.2
от ЗДвП - глоба в размер на 10 лв.
От показанията на разпитаните свидетели –
служители в КАТ - Плевен се установява, че на посочената в акта дата са
изпълнявали служебните си задължения. В 00:30ч. са подали сигнал със стоп –
палка, звуков и светлинен сигнал на движещ се л.а. „Фолксваген *”който не спрял, а продължил в посока
центъра. Установили собственика на автомобила, последният не посочил кой е
управлявал автомобила, за което му е съставен АУАН. И
двамата свидетели са категорични, че на
жалбоподателя е връчен екземпляр от съставения акт за установяване на
административно нарушение.
Показанията на свидетелите са
последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на
непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото
писмени доказателства.
По изложените съображения съдът кредитира
показанията на свидетелите Д. и П. като достоверни.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в изпълнение на функциите му, като в него се съдържат всички
изискуеми от закона реквизити.
По делото е
безспорно установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Управлявал
е моторно превозно средство и не е спрял на подаден сигнал със стоп палка по
образец, след подаден звуков и светлинен сигнал от униформен автомобил. Водачът
е възприел сигнала, но въпреки това не е изпълнил полицейското разпореждане, а
е продължил движението си по посока центъра.
Нарушителят
не е посочил лицето, управлявало собственото му моторното превозно средство,
поради което е приложена разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП, която предвижда, че собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.
Съдът
счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, тъй като той е
присъствал при съставяне на АУАН, запознат е със съдържанието му и е посочил
възраженията си в самия акт. Освен това
се установи от показанията на свидетелите, които съдът кредитира, че на Х. е
връчен екземпляр от съставения АУАН.
Съдът счита, че при съставяне на акта и
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.
Размерът на наказанието обаче не е
съобразен с тежестта на нарушението. Установи се от събраните писмени
доказателства, че жалбоподателят е безработен и за последната една година не
е получавал възнаграждения по трудов
договор, като с личния си автомобил транспортира до лечебни заведения вкл. и
баща си, който е инвалид. От деянието не са настъпили общественоопасни
последици. Предвид изложеното съдът счита, че наказанията, наложени на Х. на
основание чл. 175, ал.1,т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лв. и лишаване от
право да управлява МПС следва да бъдат определени към минималния предвиден в
закона размер, като следва да бъде намален размера на глобата на 50 лв., а
лишаването от правоуправление – за срок от един месец.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.63 от ЗАНН ИЗМЕНЯ
наказателно постановление №45/21.01.2013г., на Началник сектор ПП към ОДМВР
гр.Плевен, в частта, с която на Г.Х.
***, ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на СТО И ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА и лишаване от право да управлява
МПС за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 150 лв.
на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА и срока на лишаване от право да управлява МПС от 4 месеца на
ЕДИН МЕСЕЦ.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: